№ 118
гр. гр.Несебър, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Образувано е по подадена от Т. Х. и Х.Х. молба за прекратяване на гражданския им брак по
взаимно съгласие. Към молбата е представено постигнато споразумение за прекратяване на
сключения между страните граждански брак. В съдебно заседание молителят Х. лично, а
молителката Х. чрез изрично упълномощен процесуален представител, поддържат молбата и молят
постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложено по делото удостоверение за сключен граждански брак № **********
от 10.06.2017г., издадено от община Несебър, молителите са сключили граждански брак на същата
дата, за което е бил съставен акт за граждански брак № 0033/10.06.2017г.
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
С оглед заявеното от съпрузите в молбата и в съдебно заседание (вкл. чрез изрично
упълномощен адвокат), следва да се направи извод, че между тях е налице сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без значение, поради
което съдът не следва да ги издирва в настоящото производство. Представеното по делото
споразумение урежда всички въпроси, свързани с възникналото между страните брачно
отношение, намерили отражение в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 СК. С оглед гореизложеното и на
1
основание чл. 330, ал. 3 от ГПК вр. чл. 50 и чл. 51 СК бракът между молителите следва да бъде
прекратен, а представеното споразумение - утвърдено.
Като се има предвид, че още със завеждането на молбата молителите са заплатили сумата
от общо 40 лв. по смисъла на чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, в тяхна тежест не следва да се възлага допълнителна такса във връзка с
допускането на развод по взаимно съгласие.
Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК сключения на 10.06.2017г. в гр. Несебър между Т.
А. Х. (след прекратяване на брака Н.), гражданка на Руската Федерация, родена на **********г. в
***** АССР, притежаваща задграничен паспорт № ***********, издаден на 05.08.2014г. от ФМС
*****, валиден до 05.08.2024г., с адрес в Република България **********, бл. LA, ****, и ХР. Н.
ХР., ЕГН **********, с адрес в гр. ********, граждански брак, за което е съставен акт за
граждански брак № 0033/10.06.2017г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Т. А. Х. (след прекратяване на брака Н.), гражданка на
Руската Федерация, родена на **********г. в ***** АССР, притежаваща задграничен паспорт №
***********, издаден на 05.08.2014г. от ФМС *****, валиден до 05.08.2024г., с адрес в Република
България **********, бл. LA, ****, и ХР. Н. ХР., ЕГН **********, с адрес в гр. ********,
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:
I. По отношение на семейното жилище:
Семейното жилище, представляващо апартамент № 1-3, находящ се на етаж 0, с адрес в
**********, община Несебър, м. „Сулуджана“, бл. LA, ****, се предоставя да се ползва от
съпругата Т. А. Н.. Семейното жилище е лична собственост на съпругата Т. А. Н., придобито по
наследство. Съпругът ХР. Н. ХР. е освободил семейното жилище.
II. По отношение на имуществото, придобито по време на брака:
По време на брака съпрузите не са придобивали недвижими имоти. Движимите вещи,
придобити по време на брака, са разделени извънсъдебно, като всеки е получил вещите, които са с
извънбрачен произход или са дарени лично от трети лица, като не са налице движими вещи,
правата на собственост по отношение на които следва да се уредят между съпрузите към
настоящия момент.
III. По отношение на издръжката между съпрузите:
Съпрузите не си дължат издръжка един към друг.
IV. По отношение на фамилното име на съпругата:
Съпругата Т. А. Х. е приела фамилното име на съпруга ХР. Н. ХР.. След прекратяване на
2
брака съпругата ще носи фамилно име – Н. и в бъдеще ще се именова Т. А. Н..
V. Други:
Нямаме взаимни претенции към притежаваните от нас банкови сметки.
С настоящото заявяваме, че нямаме взаимни претенции от имуществен характер.
Разноските по настоящото дело и всички държавни такси се поемат от страните така, както
са направени.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3