РЕШЕНИЕ
№ 1546
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300502680 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. С. Щ. от гр.*****, чрез адв.Т. Т.
от АК **** срещу решение №270/09.08.2022г. по гр.д. №136/2022г. на РС
Асеновград ІІ граждански състав, с което е признато за установено по
отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. *****, представлявано от Ч. Г. З. и С. А. П. – ****, че
вземането на П. С. Щ., ЕГН ********** от град ***** към „Първа
инвестиционна банка“ АД, в размер на 7 577.72 лева - по Договор за банков
кредит № 097L0VR172660637 е погасено по давност за периода от 01.01.2015
г. до 31.12.2021 г., като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 10
712.69 лева – или за разликата от 3 134.97 лева като неоснователен и
недоказан.
Решението се обжалва само в отхвърлителната му част относно сумата 3
134,97 лева, като като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че
неправилно е приложен материалният закон относно извода, че договорът за
1
банков кредит между страните не е прекратен като точно обратното е видно
от чл.3 от самия договор, който препраща към общите условия, а именно чл.
13.2. На второ място се сочи, че неправилно първата инстанция е посочила, че
договорът за банков кредит не е прекратен от никоя от страните, като
съобразно горепосочените договорни клаузи, договорът е прекратен найкъсно
на 01.02.2013г., като обратното тълкуване би наложило извода, че
потребителят има статут на вечен длъжник по този договор. Ето защо следва
да се направи извод, че е погасено вземането за цялата претендирана искова
сума. Иска се отмяна на решението само в отхвърлителната му част относно
сумата 3 134,97 лв. и уважаване на иска и в тази му част. Претендират се
разноските по делото. Прави се евентуално възражение за прекомерност на
същите на насрещната страна.
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
Въззиваемата страна „ПИБ“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с
който решението в обжалваната част се намира за правилно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който ищецът П. С.
Щ. иска да се установи по отношение на ответника „ПИБ“ АД, че вземането
на последния спрямо нея за 10 712,69 лв. по договор за банков кредит №
097L0VR172660637 е погасено по давност за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2021 г.
РС Асеновград приема, че от заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че дължимата по договора главница е в размер на
2000 лв., а начислената договорна лихва за периода от 17.01.2019 г. до
16.01.2022 г. е в размер на 1 134.98 лв. Посочено е, че усвоените суми от
2
картодържателя са в размер на 3 308.41 лв., по банковата сметка с основание
покриване на разходи са постъпили плащания в размер на 2 068 лв., с
последно плащане на дата 27.05.2016 г., с които са погасени задълженията за
лихви и такси.
РС Асеновград приема, че след като договорът сключен между страните
не е прекратен, задължението за плащане на главницата и на договорните
лихви не е погасено по давност на основание чл.110 и чл.111 от ЗЗД.
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а
изискуемостта за главницата не е настъпила защото не е изтекъл срокът на
договора, поради ежегодното му автоматично удължаване и няма данни
банката да е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Основателно е възражението на жалбоподателя Щ., че договорът за
банков кредит между страните не е прекратен като точно обратното е видно
от чл. 3 от самия договор, който препраща към общите условия, а именно чл.
13.2. в които пише, че ползвания овръдрафт става автоматично и изцяло
предсрочно изискуем.
По силата на чл.114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от
момента когато вземането стане изискуемо, а не от момента когато договора
бъде прекратен. Ето защо е без значение дали е прекратен договора между
страните или не.
В казуса се касае до вземания възникнали по кредитна карта за
държателя на картата. Видно от чл.7 от договора между страните за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка за всяка една усвоена
сума по кредитната карта има предвиден 45 дена гратисен период за
погасяване на задължението до пълния размер на дебитното салдо.
Съгласно чл.8 от договора, при непогасяване на пълния размер на
дебитното салдо, титуляра заплаща на банката годишна лихва по определен
размер. Като това важи за сумата по всяка една непогасена отделна
транзакция. Съгласно чл.10 от договора това са просрочени плащания.
Съгласно т.1 б.“в“ от Общите условия на банката за издаване и ползване
револвиращи международни кредитни карти с чип гратисен период е период
от време, за който не се дължи лихва, ако са изпълнени условията за това.
Съгласно т.1 б.“о“ от Общите условия падеж е датата на която титулярът е
3
длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката, като за дата на падежа
се счита всяко 5-то число на месеца, или друга дата в зависимост от отчетния
период на кредита. В раздел ХІ Просрочени плащания на ОУ в т.11.3 е
предвидено, че ако титуляра не извърши кое и да е плащане по овърдрафта
повече от 5 работни дни, след датата на която такова плащане е станало
изискуемо банката има право да блокира всички издадени към сметката
карти.
Тоест в договора и общите условия ясно е описано кога вземанията на
банката по овърдрафта ставата изискуеми, като видно от приетата ССЕ в
казуса падежа на минималната вноска при отчетен период от 20 число на
всеки месец до 19 число на следващия месец е 5 число на месеца. Тоест
напълно ясно е кога вземането по този договор е станало изискуемо и кога
започва да тече погасителната давност по чл.114 от ЗЗД.
В казуса последното усвояване на кредит е от дата 11.07.2011г. , тоест
всички вземания по кредита след изтичане на последния гратисен период от
45 дни са били изискуеми на дата 05.10.2011г. Плащанията по тези изискуеми
вземания са извършвани в периода от 07.03.2011г. до 27.05.2016г. След което
доброволни плащания няма. Няма и действия за принудително събиране на
падежиралите и изискуеми плащания по кредитната карта. Ето защо
погасителната давност за всички вземания е започнала да тече от 27.05.2016г.
и е изтекла след пет години на 27.05.2021г. Настоящата искова молба е
предявена на 17.01.2022г. след изтичане на давността. Ето защо
погасителната давност е изтекла в горния срок без да бъде спирана или
прекъсвана за всички вземания по договора за кредитна карта, в това число и
за лихвите за забава и наказателните лихви, по правилото на чл.119 от ЗЗД,
което предвижда, че при погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не
е изтекла. Ето защо решението в обжалваната му част е неправилно и следва
да се отмени, а предявения иск да се уважи и в тази му част.
В полза на жалбоподателя П. Щ. следва да се присъдят разноски на
основание 78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в
производството пред РС Пловдив следва да се присъдят още 646,30 лева за
разликата между присъдените 1 562,21 лв. и направените разноски в първата
инстанция от 2 208,51 лева. За въззивната инстанция разноски са 780 лева за
4
адвокатски хонорар /л.4/ и 214,26 лв. за държавна такса /л.10/, общо 994,26
лева за инстанцията.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №270/09.08.2022г. по гр.д. №136/2022г. на РС
Асеновград ІІ граждански състав, В ЧАСТТА В КОЯТО се отхвърля иска до
пълния предявен размер от 10 712,69 лева – или за разликата от 3 134,97 лева
като неоснователен и недоказан и В ЧАСТТА В КОЯТО е осъдена П. С. Щ.,
ЕГН ********** от град ***** да заплати на „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. *****,
представлявано от Ч. Г. З. и С. А. П. – Изпълнителни директори, сумата от
102,42 лева направени по производството разноски, като вместо това реши:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
*****, представлявано от Ч. Г. З. и С. А. П. – ****, че вземането на П. С. Щ.,
ЕГН ********** от град **** към „Първа инвестиционна банка“ АД, в
размер над 7 577.72 лева до пълния предявен размер от 10 712,69 лева /или за
разликата от 3 134,97 лева/ - по Договор за банков кредит №
097L0VR172660637 е погасено по давност за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2021 г.,
Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление гр. *****, да плати на П. С. Щ., ЕГН ********** от
град **** сумата 646,30 лева за разноски направени пред РС Пловдив и
сумата 994,26 лева за разноски направени пред ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5