РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Бургас, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Д.а
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500308 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от М. С., гражданин на Р. Ф., роден на
********** г. в Р., с международен паспорт ** № ******, издаден на
**.**.**** г., с ЛНЧ *********, чрез процесуален представител адв. О. Д. -
*АК , срещу решение № 242/28.03.2025 год. по гр.д.№ 2097/2023 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които е уважен
евентуално предявения иск, като Е ОСЪДЕН М. Ю. С., гражданин на Р. Ф.,
роден на ********** г. в Р., с международен паспорт ** № ******, издаден на
**.**.**** г., имащ статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец с
ЛНЧ **********, с регистриран административен адрес в страната: гр. С., м.
С. М. № **, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., бул. М. № *, ет. *, ап. **,
адвокат В. Д. да заплати наП. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Б., ул. Х. Ф. № *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. В. Л. №*, ет. *,
ап. *, адвокат Д. С., на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД,
сумата от 97 984,13 евро, платена на части по банков път, както следва: -на
1
26.01.2021г.-сума в размер на 27 004,13 евро -на 26.01.2021г.-сума в размер на
32 675 евро -на 26.01.2021г.-сума в размер на 16 726,39 евро -на 27.01.2021г.-
сума в размер на 15 948,61 евро -на 27.01.2021г.-сума в размер на 5 630 евро и
която сума е дължима при изначална липса на основание за извършените
плащания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2024
г. до окончателното и изплащане, КАКТО и съдебни разноски в размер на
9790,21 лв. /след изменение на решението в частта за разноските с
определение №1727/04.07.2025 год./
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е
недопустимо, като постановено по недопустимо прието от съда на осн. чл. 214
от ГПК изменение на първоначално предявения иск, чрез прибавяне на ново,
евентуално основание на исковата претенция. Твърди се, че е бил предявен
напълно нов иск, тъй като са променени едновременно основанието и
петитума на първоначално предявения иск, което е недопустимо. Отделно се
твърди, че ищецът не е конкретизирал фактическите обстоятелства довели до
превода на процесните суми в полза на ответника, поради което е налице
нередовност на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Направено е
искане за обезсилване на решението в обжалваните части като недопустимо.
Изложени са подробни съображения в подкрепа на становището за
недопустимост на решението в обжалваните части. Евентуално се твърди, че
решението в обжалваните части е неправилно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, материалния закон и поради
необоснованост. Твърди се, че събраните по делото доказателства са
изолирано и неправилно анализирани от съда, без да са обсъдени в
съвкупност, поради което е направен погрешен извод за недоказаност на
твърденията на ответника, че е получил паричните суми като консултантско
възнаграждение във връзка с отношенията си с дружеството „Агенция за
консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“
ЕООД. Сочи се като безспорно установено по делото, че ответникът има опит
в ядрената енергетика и като такъв е използван за консултант от дружеството
„Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и
Азия“ ЕООД във връзка с изпълнение на задълженията на дружеството по
договор с турска компания ***, а в този смисъл е налице и валиден договор
сключен между страните по делото, поради което неправилно окръжният съд е
приел, че няма връзка между процесните преводи и дължимото в полза на
2
ответника консултантско възнаграждение. Твърди се, че ангажираните от
ответника доказателства установяват твърденията му, че извършените
преводи на парични суми съответстват на договорения между страните начин
на плащане и обстоятелствата, при които е било учредено дружеството
„Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и
Азия“ ЕООД. Твърди се, че с оглед създадени обективни пречки, въпреки, че е
била подготвена регистрацията на това дружество като еднолична собственост
на ответника, то е регистрирано с едноличен собственик на капитала – ищецът
по делото, но между страните е имало вътрешна уговорка ищецът да действа
от името на ответника и да се съобразява с неговите указания. В дейността си
дружеството, което е нямало наети лица по трудов договор или други
консултанти, изцяло е разчитало на труда, контактите, квалификацията и
опита на ответника в областта на ядрената енергетика, което се твърди, че се
установява от свидетелските показания на свидетелите М. и Г., а във
вътрешните си отношения страните са договорили плащането на
консултантските услуги да бъде извършено от дивидента, разпределен на
формалния собственик на капитала на дружеството – П. Р. Твърди се, че е
установено по делото, че извършените плащания от турската компания в
полза на дружеството, са въз основа на резултатите от труда на ответника,
който е бил огромен и многотомен, при участието и на свидетеля М. в
изпълнение на задачите възложени на дружеството от турската компания.
Извършен е анализ на доказателствата по делото, с твърдение, че при
съвкупния им анализ се установява твърдението на ответника, че процесните
плащания не са без основание, а почиват на уговорките между страните от
разпределените дивиденти на формалния собственик на дружеството П. Р. да
бъде изплатено възнаграждението на ответника като консултант и неформален
собственик на дружеството. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за отхвърляне на исковите претенции на ищеца, както и
за присъждане на съдебните разноски.
Към въззивната жалба е приложено, в оригинал на ****** език и в
нелицензиран превод на български език, лично изявление на въззивника М. С.,
гражданин на Р. Ф., с което той изразява опасенията си за сериозна опасност за
него и за семейството му във връзка с участието му във финансовите операции
на дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл.
Източна Европа и Азия“ ЕООД. Изложени са обстоятелства относно
3
професионалния път и репутация на ответника, за дълбоката му лична и
професионална връзка с България, като и връзката му с „Агенция за
консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“
ЕООД, чрез описание на целта на създаване на дружеството, хронологията по
регистрацията и неговата дейност. Изложени са твърдения за
недобросъвестността на П. Р., в чиято почтеност първоначално ответникът не
е имал съмнения, както и лишаването му от възможността да получи всички
плащания по първоначалната уговорка, за изключителния труд който е
положил за да изпълни задълженията поети от дружеството. Изразен е апел
към съда за възстановяване на справедливостта.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. А. Р.
чрез процесуален представител адв. Д. С. - *АК, в който са изложени
съображения за нейната неоснователност и за правилност на решението в
обжалваните части. Сочи се, че извършеното изменение на иска преди
първото по делото заседание е допустимо, като в този случай, чрез прибавяне
на евентуално основание по предявения иск не е изменен неговия петитум.
Сочи се, че първоинстанционният съд внимателно е анализирал
доказателствата по делото, както и твърденията и възраженията на страните,
като въз основа на цялостен анализ на доказателства е извел правните си
изводи за основателност на евентуално заявената претенция. Изложени са
възражения по твърденията на въззивника за доказаност на неформални
уговорки за собственост на капитала на дружеството и на начина на плащане
на консултантските услуги. Направено е искане за потвърждаване на
решението в обжалваните части и за присъждане на съдебните разноски пред
въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е
ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд, след
отхвърляне на главния иск се е произнесъл по предявен евентуален иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо от ЗЗД и по претенция за
законна лихва.
В частите, с които е отхвърлен главния иск и са отхвърлени претенциите
за мораторни и законни лихви по този иск, решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
4
Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав в
рамките на правомощията му, поради което е валидно, а в обжалваните
части решението е допустимо, като постановено по допустим иск,
предявен в условията на евентуалност. Въззивният съд не споделя
възраженията на въззивника за недопустимост на решението в обжалваните
части.
С подадената пред окръжния съд искова молба ищецът първоначално е
предявил срещу ответника иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД за връщане на общо 97 984,13 евро като предоставена в
заем сума, която не е върната на падежа, ведно с акцесорен иск за мораторни
лихви изтекли преди предявяването на иска за главница и за законна лихва.
Преди провеждане на първото по делото заседание, с писмено становище
/л.101 и сл./ на адв. Д. С. в качеството му на процесуален представител на
ищеца е заявено „изменение на иска, с допълване на ново основание по чл.
55 от ЗЗД“ и е заявен петитум за осъждане на ответника за да плати на ищеца
дадената в заем сума от 97 984,13 евро, ведно с дължимата мораторна лихва от
42 655,97 лв., както и лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба
на 22.12.2023 год. до окончателното изплащане на сумата, а в случай, че искът
бъде отхвърлен на соченото основание, то при условията на евентуалност,
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца същата сума на
главницата от 97 984,13 евро, с която ответникът неоснователно се е
обогатил, получавайки я без основание, мораторна лихва от 60 742 лв.
върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.12.2023 год., до окончателното й плащане.
В писменото си становище ответникът е възразил, че направеното
изменение на иска е недопустимо, тъй като със становището на ищеца е
предявен нов иск, при едновременно изменение на основанието и петитума.
Окръжният съд в първото по делото заседание е приел, че няма пречка
ищецът да направи изменение на иска за главница, чрез прибавяне на друго
основание при условията на евентуалност, поради което е приел
изменението в частта за главницата и законната лихва, а по отношение на
мораторната лихва по евентуалния иск изменението не е прието.
Възраженията на ответника, които са поддържани и във въззивната
жалба, за недопустимост на направеното от ищеца изменение на иска са
5
неоснователни. Както е посочено в Решение № 105 от 9.09.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 2256/2020 г., IV г. о., ГК, изменението на иска представлява
предприета от ищеца промяна на основанието или петитума на иска, при която
процесуалните действия, извършени при първоначално предявения иск
запазват силата си. Изменението на иска може да доведе до намаляване на
първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска, до
увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на
допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, до заменяне на
първоначално заявения иск с друг иск – при замяната на посоченото в
исковата молба основание на иска с ново основание, или до обективно
съединяване на искове – при предявяването на ново основание на иска
наред с първоначално заявеното основание /в този смисъл са и
разясненията, дадени в мотивите към т. 2-В от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК
на ВКС/. С решение № 199/26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4056/2019 г. на IV
г. о. също е прието, че, изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, чрез
добавяне на ново основание към първоначално заявеното, е допустимо
при наличието на предпоставките за обективно съединяване на искове за
разглеждане в едно и също гражданско производство, посочени в чл. 210 от
ГПК и на тези по чл.214, ал.1 от ГПК за допустимост на изменението на иска.
В този смисъл са Решение № 57 от 24.02.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 2440/2022
г. Решение № 582 от 15.10.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3431/2024 г. и др.
В случая заявеното изменение на иска за главница, чрез добавяне на
ново основание по евентуално предявен иск заедно с първоначално
предявения, относно обжалваната пред настоящия съд част, е направено от
ищеца преди първото по делото заседание и е прието в това заседание от съда,
при наличие на условията по чл.210, ал. 1 от ГПК, поради което не е
допуснато соченото от въззивника процесуално нарушение, което да води
до недопустимост на решението в обжалваните части.
Предмет на произнасяне от въззивния съд е предявеният от ищеца П. А.
Р. ЕГН ********** срещу ответника М. Ю. С., гражданин на Р. Ф., роден на
********** г. в Р., осъдителен иск за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата от общо 97 984,13 евро, преведена на части по банков път по
сметки на оттветника, както следва: -на 26.01.2021г.-сума в размер на 27
004,13 евро -на 26.01.2021г.-сума в размер на 32 675 евро -на 26.01.2021г.-сума
в размер на 16 726,39 евро -на 27.01.2021г.-сума в размер на 15 948,61 евро -на
6
27.01.2021г.-сума в размер на 5 630 евро, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.10.2024 г. до окончателното й изплащане. По
предявения пред окръжния съд главен иск ищецът е твърдял, че процесната
сума е предоставена в заем на ответника, който не е бил върнат от него. По
този иск окръжният съд е постановил отхвърлителен диспозитив, в която част
решението не е обжалвано. По евентуалния иск-за неоснователно обогатяване,
ищецът твърди, че преводите на горепосочените суми, които формират общия
размер на претенцията, са извършени без основание и тъй като ответникът
неоснователно се е обогатил за негова сметка, му дължи връщане на даденото
без основание. Ищецът е поддържал исковата си претенция, ангажирал е
доказателства, направил е искане за присъждане на съдебните разноски.
Ответникът с писмения си отговор не е оспорил получаването с банкови
преводи на сумите, формиращи общата претенция на ищеца, но е оспорил
твърденията, че сумите са получени в заем, както и, че липсва основание за
получаването ми. Ответникът твърди, че преведените суми са били
договореното в негова полза консултантско възнаграждение по договор
сключен от него като консултант с дружеството „Агенция за консултиране и
инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД, чиито
управител и едноличен собственик на капитала е ищеца П. А. Р. Твърди, че
това дружество е имало сключен договор в областта на ядрената енергетиката
с турско дружество със съкратено наименование ***, като е използвало
специалните знания на ответника в тази област, а между него и П. Р. е имало
уговорка, възнаграждението му по сключения с дружеството договор, да бъде
изплатено от дивидентите, които П. Р. ще получи след плащането от турското
дружество за свършената от ответника работа. Сочи се, че ответникът има над
50 години опит в областта на ядрената енергетика, свързани с консултантската
му дейност при изграждането на 36 ядрени блока и 17 строителни площадки в
различни места по света, като повече от 20 години работи и по ядрени проекти
в Р. Б. Твърди, че той е подготвил документите за регистрация на дружеството
„Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и
Азия“ ЕООД, като ищецът П. Р. предложил дружеството да бъде формално
регистрирано чрез него, но се съгласил да бъде на пълно подчинение на
решенията на ответника. Дружеството първоначално било регистрирано с
адрес на управление – адресът на който ответникът пребивавал в Б., като на
06.07.2020 год. /след учредяване на дружеството на 01.07.2020 год./ П. Р.
7
снабдил ответника с нотариално заверено пълномощно, с което го
упълномощил с широк кръг правомощия във връзка с търговската и
оперативна дейност на дружеството, включително да извършва от името и за
сметка на дружеството всякакви правни и фактически действия, необходими
за осъществяване на неговата дейност. Дружеството „Агенция за
консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“
ЕООД сключило договора за консултантски услуги в областта на ядрената
енергетика с турското дружество, само благодарение на контактите и
експертизата на ответника, като за предоставяне на услугите се разчитало
изцяло на квалификацията, опита и труда на ответника, тъй като П. Р. не бил
експерт в тази област. Твърди, че с П. Р. постигнали споразумение печалбата
от изпълнението на отделните части от договора с турската фирма, да бъде
изплащана на ответника като консултантско възнаграждение чрез дивидент от
печалбата, разпределен на едноличния собственик на капитала - П. Р. Твърди,
че сумите в общ размер от 97 984,13 евро са му изплатени от ищеца във връзка
с осъществената от него дейност за изпълнение по допълнително
споразумение с турското дружество, сключено на 03.07.2020 год., за което
дружеството, чиито едноличен собственик е П. Р. е получило от турската
фирма сумата от общо 149 555,80 щ.д. Сочи, че за предоставените от него
консултантски услуги, между дружеството представлявано от ищеца и него са
били подписани договор за консултантски услуги и допълнително
споразумение към него, съгласно които е следвало да получи възнаграждение
в размер на общо 100 615 евро, като плащането се извърши по точно
посочени банкови сметки, по които реално са постъпили процесните суми.
Извършено е позоваване на параграф от допълнително споразумение
подписано между ищцовото дружество и ответника, с който страните са се
съгласили при устно или писмено поискване от консултанта, изплащането на
дължимото му възнаграждение да стане от дивиденти на дружеството, които
да бъдат начислени и изплатени за годината през която е следвало да бъде
извършено задължителното плащане към консултанта от възложителя, по
посочените сметки. Твърди се, че след като дължимото му възнаграждение за
консултантски услуги не е било изплатено в първоначално договорените
срокове, е направил изявление от 25.01.2021 год., с което е упражнил правото
си по този параграф да поиска плащане чрез дивидентите получени от П. Р.,
разпределени на 21.01.2021 год., като процесните плащания са извършени
8
непосредствено след това. Сочи се, че отношенията между страните се
влошили през 2022 год., след което контролът, който фактически ответникът е
осъществявал върху дружеството с едноличен собственик на капитала П. Р.,
бил иззет от последния, и той преустановил контактите си с ответника.
Ответникът е направил искане за отхвърляне на исковите претенции
предявени срещу него и за присъждане на съдебните разноски, ангажирал е
доказателства.
От събраните пред окръжния съд доказателства, се установяват
следните факти и обстоятелства от значение за разрешаване на спора:
Ответникът по делото М. С. е руски гражданин, който към 2020 год. е
имал статут на продължително пребиваващ в България чужденец с
регистриран адрес : гр. С., „С. М.“ № **.
Съгласно отразяванията в публичния ТР, както и в представеното по
делото удостоверение за актуално състояние, на 01.07.2020 год. е вписано
ЕООД с наименование „Агенция за консултиране и инженеринг в
атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“, с управител едноличния
собственик на капитала П. А. Р. - ищецът по делото, като първоначално
дружеството е регистрирано със седалище и седалище и адрес на управление,
изцяло съвпадащи с регистрирания адрес на ответника С. в гр. С.
От представените от ответника доказателства, неоспорени от
насрещната страна, съдът намира за установени твърденията му относно
неговата квалификация, експертиза и професионален опит в областта на
ядрената енергетика.
При анализ на събраните по делото доказателства и установените от тях
обстоятелства, съдът намира за доказани твърденията на ответника С., че той
е имал съществено участие както при учредяването, така и при осъществяване
на дейността и управлението на дружеството „Агенция за консултиране и
инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД, във връзка с
договор, сключен от дружеството с турска фирма, непосредствено след като
дружеството е възникнало. Това извод следва не само от широкия кръг на
правомощия дадени на ответника по представеното по делото пълномощно с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя. С пълномощното
представено по делото, упълномощителят П. А. Р. като управител и
представител на дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в
9
атомния отрасъл Източна Европа Азия“ ЕООД, пет дни след регистрацията на
дружеството, е упълномощил ответника по делото М. Ю. С. да извършва от
името и за сметка на дружеството всички правни и фактически действия
необходими за осъществяване на дейността на дружеството, като представлява
П. А. Р. в качеството му на управител и представител на дружеството пред
всички физически и юридически лица, организации и учреждения в страната и
извън нея, включително по отношение на изрично изброените действия за
представителство пред всички държавни, административни и общински
служби, НАП, НОИ, АВ,- ТР и РЮЛНЦ и структурите на ИА „ГИТ“ като
съставя, получава и подписва документи и справки и пр., а също – за водене на
преговори от името на дружеството, да сключва и подписва всякакви
договори, сделки и спогодби в страната и в чужбина, при условия и с
юридически и физически лица, публични органи, изцяло по негова преценка,
без ограничение, като задължава дружеството по тях, да следи за
изпълнението им, да получава плащания по тях, като извършва и всякакви
други действия в тази връзка, включително разпореждане по банковите сметки
на дружеството. Съдържанието на пълномощното включва изброяване и на
множество други действия и правомощия за упълномощения, включително за
разпореждане със средствата по банковите сметки на дружеството, при
изрично посочване, че при съмнение относно обема на делегираната
представителна власт пълномощното се тълкува в полза на упълномощения.
По делото е установено, че два дни след вписване в ТР на дружеството
„Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и
Азия“ ЕООД с управител и представител П. Р., а именно на 03.07.2020 год.,
между това дружество и турско дружество със съкратено наименование ***,
работещо в областта на ядрената енергетика, са подписани споразумение за
сътрудничество и консултантски услуги от 03.07.2020 год. и допълнително
споразумение към него от 03.07.2020 год., с които турското дружество е
ангажирало срещу възнаграждение консултантските услуги на „Агенция за
консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа Азия“ ЕООД
по задание описано в допълнителното споразумение, касаещи изпълнението
на различни видове дейности за електроцентрали в Източна Европа и Азия.
Предвид договорената дейността по споразумението и допълнителното
споразумение между българското и турското дружества – свързана с
изграждане на ядрена централа от страна на турското дружество, съдът
10
намира, че явно преди подписването на договорите и преди учредяване на
българското дружество /вписано в регистъра два дни преди подписване на
договора/, са били проведени предварителни преговори. Ангажираните от
ответника С. доказателства потвърждават соченото от него, че
предварителните преговори с турското дружество, довели до учредяване на
българското дружество и до подписване на договора и споразумението между
двете дружества, са били водени точно от него, в качеството му на експерт в
областта на ядрената енергетика. Потвърждава се и твърдението му, че след
регистрацията на българското дружество, организацията и действията по
управлението на дружеството са били възложени на С. по описаното
пълномощно и фактически са осъществявани от него, чрез работата му по
споразуменията с турското дружество. В този смисъл освен писмените
документи представени от ответника, сочещи участие при изготвянето на
документите за регистрация на българското дружество, са и
непротиворечивите свидетелски показания на свидетелите Г. и М. Съгласно
свидетелските показания на свидетеля Г., който познава професионално С. от
около 15 години и е работил с него по различни проекти, свидетелят е свързал
С. с турското дружество ***. Свидетелят сочи, че владее перфектно турски
език, като също работи по енергийни проекти в България и чужбина, и тъй
като познавал работата на С., когото определя като работохолик, бил едно от
лицата, които създали връзка за консултиране от страна на С. на турското
дружество ***, по проект на турското дружество в областта на атомната
енергетика. Свидетелят знае, че след преговорите е сключен договор, но не от
С. в лично качество, а чрез българско дружество. Свидетелят сочи, че не
познава ищеца П. Р., но е чувал за него от С. След сключване на договора с
турското дружество, цялата консултантска работа по договора, която била във
връзка с подготовка и изграждане на реактори, реакторни легла и бетонна
конструкция, я свършил С., като свидетелят също участвал при търсенето на
инертни материали, както и като консултант заедно със С. за изпълнение на
работата възложена на българското дружество от турското дружество. От С.
свидетелят разбрал, че за работата към турското дружество по договора, той е
следвало да получи над 100 000 евро. С. казал на свидетеля, че е получил
парите за работата си през м.01.2021 год. В съответствие със соченото от този
свидетел е и изложеното пред съда от свидетеля М. - приятел и колега на
ответника и неговото семейство, сочи, че от над 30 години поддържа лични и
11
професионални връзки с него по повод на работа в различни енергийни
проекти. Свидетелят сочи, че е завършил електроенергетика в М. и
квалификацията му е в сферата на електрическите централи, като със С. имали
общи дейности свръзани с изграждане и експлоатация на ядрени съоръжения.
Когато преди 30 години се запознал със С., той бил в кръга от съветниците по
отношение на ядрената енергетика на *******************. Сочи, че в
професионалната сфера С. е познат като човек с изключително висока
квалификация в областта на енергийните проекти. При изпълнението на
такива проекти С. многократно е ангажирал свидетеля във връзка с
квалификацията и работата на последния в областта на генератори,
трансформатори и производство на електроенергия. Свидетелят сочи, че
първоначално е мислил, че С. е собственик на дружеството „Агенция за
консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“,
което е учредено във връзка с консултиране на турска фирма работеща по
проекта „А.“ Т. за изграждането на АЕЦ. Участвал е заедно със С. при
преговори между него и турското дружество за осъществяване на енергийните
проекти. Сочи, че след като е било регистрирано дружеството „Агенция за
консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ и е
бил сключен договора с турското дружество ***, което се занимавало с
проекта за изграждане на АЕЦ „А.“ - Т., работата в полза на това дружество
била изпълнена от С., като той е очаквал да получи около 100 000-150 000
евро за изпълнението на възложената работа. Свидетелят сочи, че след
сключване на договора с турското дружество С. бил много доволен, тъй като
при изпълнение на работата за турското дружество е можел да използва
модел, който вече бил разработен от него във връзка с АЕЦ “Б.“. Свидетелят
също взел участие при изработка и хармонизиране на норми в един от
томовете при работата на С. за турското дружество. Сочи, че разбрал, че
дружество „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл.
Източна Европа и Азия“ не е на С., когато той му споделил, че след
постъпилите плащания от турската фирма, той още не е получил заплащане за
положения от него труд. След това С. му казал, че плащането на
възнаграждението му ще бъде извършено лично от П. Р. и когато получил
няколко превода от него, казал на свидетеля, че е доволен и сумата от около
100 000 евро го удовлетворява за свършената работа. Свидетелката Ш., която
познава ищеца П. Р. от 30 години, а ответникът С. познава чрез Р. от 2020 год.,
12
сочи, че се занимава със счетоводството на дружеството „Агенция за
консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“. За П.
Р. знае, че от много години работи по големи проекти в енергетиката, като
предполага, че дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в
атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ е регистрирано за осъществяване
на поредния енергиен проект. Сочи, че С., за който свидетелката знае, че също
„е в енергийния сектор“, е бил подизпълнител на дружеството „Агенция за
консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“, като
с него били сключени граждански договори във връзка с работата по договор
на дружеството с турска фирма ***, относно АЕЦ „А.“ - Т. В договорите не се
съдържала конкретика относно заплащането, като след свършване на работата
се правел анекс и приемо-предавателен протокол. Според свидетелката,
всички отношения по сключения от дружеството със С. граждански договор са
уредени. Дружеството работело основно с подизпълнители по граждански
договори, като на трудов договор имало назначено само едно лице
/последното се потвърждава от заключението на вещото лице по делото/.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, в частите в които те
възпроизвеждат лични възприятия на свидетелите, непротиворечиви са и се
подкрепят от останалите доказателства по делото. При анализа на тези
показания съдът намира, че са установени твърденията на ответника относно
обстоятелствата по сключване на договора от страна на дружеството „Агенция
за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“
ЕООД, с турското дружество ***, това, че ответникът С. е имал основна роля
при предварителните преговори с турското дружество и сключването на
договора с българското дружество, което е било създадено с тази цел по
инициатива на ответника както и, че е извършил основна част от работата,
която дружеството като изпълнител по договора с турското дружество е
следвало да изпълни. Този извод се подкрепя от изключително широките
правомощия, които ищецът Р. в качеството му на управител на българското
дружество е предоставил на ответника С. по посоченото по-горе пълномощно,
във връзка с дейността и управлението на дружеството, както и
обстоятелството, че първоначално вписаните в ТР седалище и адрес на
управление на дружеството съвпадат с адреса на ответника, което
потвърждава тезата му, че към този момент той фактически е управлявал
дружеството. В случай, че ищецът в качеството му на управител на
13
дружеството не е разчитал на квалификацията, експертизата и
професионализма на ответника във връзка с договора с турското дружество,
почти цялостното делегиране на правата във връзка с представителството и
управлението на дружеството от неговия управител Р. на ответника С., се
явява твърде необяснимо и нелогично.
Макар по делото ищецът и ответникът да са представили заверени копия
от договора и споразумението с турското дружество, различаващи се по
отношение на подписа на представителя на дружеството - в екземпляра
представен от ищеца подписът е негов в качеството му на представляващ
дружеството като негов управител, а в екземпляра представен от ответника -
подписът е негов като представител по пълномощно на дружеството,
безспорно е сключването и съдържанието на договора и споразумението
от 03.07.2020 год. между двете дружества - българското и турското.
По делото са представени от ищеца и от ответника заверени копия от
Договор за консултантски услуги от 25.08.2020 год. сключен между
дружеството „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл.
Източна Европа и Азия“ ЕООД като възложител и ответника по делото М. С.
като изпълнител /консултант/, с който изпълнителят като експерт в областта на
енергетиката се е задължил да предостави услугите си за изпълнение на
задълженията на дружеството, по сключения договор с турското дружество
***. В договора е посочено, че частите по заданието, които консултантът ще
предостави на дружеството са подробно описани в допълнително
споразумение към него, като възнаграждението на изпълнителя също ще
бъде определено с допълнително споразумение, след представяне на
приемо-предавателен протокол с описание на извършената задача.
Представените копия от страните се различават по отношение на подписа на
представителя на дружеството - в екземпляра представен от ищеца подписът е
негов в качеството му на представляващ дружеството като негов управител, а
в екземпляра представен от ответника – подписът е негов като представител
по пълномощно на дружеството, но сключването и съдържанието на
договора е безспорно и установява твърдението на ответника, че на него
срещу възнаграждение е била възложена работа по изпълнение на
договора сключен между българското и турското дружества.
Ответникът е представил копие от допълнително споразумение към
14
договора за консултантски услуги от 25.08.2020 год. между „Агенция за
консултиране и инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“
ЕООД като възложител и ответника по делото М. С. като консултант, в което
са описани задачите, които следва да изпълни консултанта, посочено е
общото възнаграждение в размер на 100 615 евро и разбивка по пера на
задачите и възнаграждението за всяка от тях. Ищецът е оспорил представения
от ответника документ, с твърдение, че оригиналът който се съхранява в
счетоводството на дружеството е подписан от него в качеството му на
управител на дружеството, като са налице и разлики в съдържанието относно
договореното възнаграждение. От справка на съдържанието извършена от
съда по двете копия се установява, че разликите са относно отразеното в
копието представено от ищеца договорено възнаграждение в полза на С. от
общо 94 500 щ.д., със съответни разлики на формиращите суми при
разбивките по пера. Представеното от ищеца копие също е оспорено от
ответника по делото.
Взаимните оспорвания се отнасят и до елементи от представените копия
от двете страни от приемо-предавателен протокол от 15.11.2020 год. -
представен в копие от ищеца на л. 193 и 194 и от ответника на л. 68, с разлики
в съдържанието и допълнително споразумение от 25.01.2021 год. –
представено от ищеца на л. 195-197 и ответника на л. 69 - 70, с разлики
относно лицето подписало документа от името на дружеството. При
сравняване от страна на съда на съвпадащите и неоспорени елементи по
представените копия, става ясно, че с допълнителното споразумение
българското дружество и ответника са се договорили възнаграждението на
консултанта С. да бъде изплатено по посочена негова банкова сметка, или по
искане на консултанта изразено от него устно или писмено, възнаграждението
да бъде преведено по други банкови сметки на консултанта - изрично са
описани три други негови банкови сметки, по които вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза е посочило, че са извършени
процесни преводи.
Представените копия са частни диспозитивни документи, като всяка от
страните носи тежестта за установяване на истинността по направеното от нея
оспорване, а в този смисъл следва да се има предвид, че никоя от страните не е
представила достоверни доказателства за действителното съдържание на
оспорените клаузи. Безспорно е обаче, че за работата си като консултант по
15
сключените с българското дружество договори С. е следвало да получи
възнаграждение. Не е установено по делото, че дружеството е изплатило на С.
такова възнаграждение. Само въз основа на показанията на свидетелката Ш.,
че всички отношения по сключения от дружеството със С. граждански
договор са уредени, не би могло да се приеме, че от страна на дружеството са
извършени плащания в полза на ответника за договореното дължимо
възнаграждение за положения от него труд по консултантския договор
посочен по-горе.
Съгласно допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза, прието от окръжния съд, след извършена
проверка от вещото лице в счетоводството на „Агенция за консултиране и
инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД е установено,
че Допълнително споразумение № 1 към споразумение за сътрудничество и
консултантски услуги от 03.07.2020 г. между „Агенция за консултиране и
инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ и турското
дружество *** е част от документацията на дружеството, като в
счетоводството е отразено, че по него са издадени и осчетоводени три
фактури – подробно описани от вещото лице. Вещото лице е посочило, че в
счетоводството са приложени всички фактури и приемо-предавателни
протоколи с подробно описание на извършената работа, а плащанията по
фактурите са постъпили в сметките на дружеството в рамките на до пет
работни след датата на издаване на фактурите с основание „номер на
издадената фактура и договор от 03.07.2020 г.“. По договора с турската фирма
и допълнителните споразумения към него, са били издадени общо 12 фактури
/още 9 извън първите три/ – подробно описани в заключението, които са били
осчетоводени в счетоводството на дружеството. Към всяка от фактурите са
приложени приемо-предавателни протоколи с описание на извършената
работа, като всички плащания по фактурите са извършени в рамките на
до пет работни след датата на издаване на фактурите с основание „номер
на издадената фактура и договор от 03.07.2020 г.“. От допълнителното
заключение става ясно, че турското дружество е извършило в полза на
българското дружество плащания за свършена работа по сключените договор
и допълнително споразумение, като общо платените суми по издадените
фактури надхвърлят общата сума по процесните преводи.
16
Ответникът С. е представил изявление от него до управителя на
дружеството„Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл.
Източна Европа и Азия“ ЕООД - П. Р., с искане плащането на
възнаграждението му по сключения с дружеството договор в размер на
100 615 евро, да бъде извършено от дивидентите начислени за 2020 год. и
получени от управителя на дружеството П. Р. през м.01.2021 год. в
съответствие с данните посочени в допълнителното споразумение от
25.01.2021 год.- т.е. по посочените други три банкови сметки. Ищецът е
оспорил получаването на изявлението от дружеството, но освен, че не са
ангажирани доказателства относно това дали такова изявление е част от
документацията на дружеството, е факт, че в края на м.01.2021 год. ищецът П.
Р., който явно е имал знание за изявлението, след като е получил плащане на
разпределените дивиденти за 2020 год. от дружеството, по трите посочени в
допълнително споразумение от 25.01.2021 год. банкови сметки на
ответника, му е превел процесните суми както следва: на 26.01.2021 г. - сума
в размер на 32 675 евро, на 26.01.2021 г. - сума в размер на 16 726,39 евро, на
27.01.2021 г. - сума в размер на 15 948,61 евро и на 27.01.2021 г. - сума в
размер на 5 630 евро – т.е. суми в общ размер на 97 984,13 евро , като
общата преведена сума е с минимални отклонения от тази, която е посочена
като дължима в общ размер - 100 615 евро по представеното от ответника
копие от допълнително споразумение към договора за консултантски услуги
от 25.08.2020 год. Съгласно основното заключение на вещото лице по
приетата от окръжния съд съдебно-икономическа експертиза, и допълнението
към него, като основание за банковите преводи ищецът е посочил в
преводните документи „личен трансфер“, а в декларацията пред банката по чл.
66, ал. 2 от ЗМСИП като произход на средствата е посочен „разпределен
дивидент от „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл.
Източна Европа и Азия“ ЕООД.“ Съгласно допълнението към основното
заключение, разпределения дивидент за 2020 год. в размер на 100 545,55
евро в полза на П. Р. от „Агенция за консултиране и инженеринг в атомния
отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД му е бил изплатен с платежно
нареждане от 21.01.2021 год. по неговата лична сметка.
Горното сочи съвпадения, което не могат да бъдат приети за случайни,
между договорената с горепосоченото допълнително споразумение
възможност за изплащане на дължимото консултантското възнаграждение на
17
ответника по други негови банкови сметки и направеното от него изявление
към дружеството за заплащане на възнаграждението му от дивидентите
получени от П. Р. за 2020 год. и действията на ищеца П. Р. по превод на
процесните суми на ответника, извършени в съответствие с поисканото от
ответника с изявлението, дължимата сума за възнаграждение да му бъде
преведена от разпределените дивиденти по посочените три негови банкови
сметки. Няколко дни след като Р. е получил плащане на дивидентите, ищецът е
извършил процесните преводи в полза на С., по начина, по който С. е поискал
в изявлението си, а сумите са на приблизителна стойност на сумата посочена в
изявлението. Сумите са преведени от личната сметка на Р. по посочените в
споразумението от 25.01.2021 год. банкови сметки на ответника не с един, а с
четири банкови превода, което изключва възможността за преводи извършени
погрешка или случайно. Всички тези съвпадения, ведно с установеното
относно съществения принос на ответника при учредяването, организацията
на работа и управлението на дружеството „Агенция за консултиране и
инженеринг в атомния отрасъл. Източна Европа и Азия“ ЕООД, и участието
на ответника при изпълнение на договорената работа за турското дружество,
преценени от съда в своята съвкупност, опровергават твърдението на
ищеца, че процесните преводи са извършени от него без основание.
Основателно е възражението на въззивника, че поради създадените сложни
взаимоотношения между страните, почиващи на формално обективирани и
неформални договорености, фактите и обстоятелствата по настоящото дело,
не следва да се ценят поотделно, а в съвкупност, според общата логика, която
следва от тях.
Ето защо, при анализа на обстоятелствата изложени по-горе, които се
установяват от ангажираните доказателства по делото, съдът приема, че при
извършването на банковите преводи за превеждане на процесните суми,
ищецът е целял погасяване на задължението на дружеството към ответника за
заплащане на дължимото в негова полза консултантско възнаграждение, като
ответникът е получил тези суми също с убеждението, че по този начин му е
изплатено дължимото в негова полза възнаграждение. След като по
отхвърления главен иск е прието със сила на присъдено нещо в отношенията
между страните, че преведените суми не са получени в заем даден от ищеца на
ответника, а доказателствата относно развитието на отношенията между тях
сочат, че дължимо в полза на ответника консултантско възнаграждение е в
18
близък размер до този по извършените преводи, при липсата на доказателства,
че дължимото от страна на дружеството възнаграждение е било изплатено от
това дружество на ответника по друг начин, съдът намира за доказано
възражението на ответника относно наличието на основание за
извършените процесни плащания. Българското право допуска, в случаите, в
които задължението не е договорено с оглед на личността, какъвто не е
настоящият случай относно задължението за плащане на възнаграждение,
изпълнение на задължението на едно лице да бъде извършено от друго лице. В
случая ищецът П. Р. е изградил отношения с ответника С. както в лично
качество, така и в качеството на едноличен собственик и управител на
дружеството, защото работата, която е следвало да извърши С. в полза на
дружеството е била необходима за изпълнение на задълженията по сключения
договор с турската фирма. И двете страни ясно са осъзнавали, че С. следва да
получи адекватно възнаграждение за висококвалифицирания труд, който не се
оспорва, че действително е положен от страна на последния по изпълнение на
възложените задачи. Съгласно правомощията по представеното пълномощно,
дружеството е разчитало на квалификацията и на професионализма на
ответника не само за изпълнение на тези задачи, а и за цялостното управление
на неговата дейност. Отделно от това, съдът взе предвид, че дори за формално
обективираните отношения по споразуменията, гласните доказателства по
делото са в подкрепа на соченото на ответника за характера и съдържанието
на договореностите между него и дружеството „Агенция за консултиране и
инженеринг в атомния отрасъл Източна Европа и Азия“ ЕООД, по начина по
който това е описано в документите представени от него, които той е подписал
в качеството на представител по пълномощно на дружеството. Съществено е
също, че ищецът П. Р. в лично качество и като физическо лице, в каквото
участва по делото, не разполага с възможността в това си качество да прави
възражение за недействителност на договори и споразумения, които
ответникът е сключил като представител по пълномощно на дружеството
„Агенция за консултиране и инженеринг в атомния отрасъл Източна Европа и
Азия“ ЕООД, включително когато е договарял сам със себе си. Действително,
по даденото му пълномощно от дружеството, не е изрично посочено, че
ответникът може да договаря сам със себе си, но съгласно разясненията по ТР
№ 5/1212.2016 год. по т.д.№5/2014 год. на ОСГТК на ВКС, т. 2, договорът,
сключен от лице, действало като представител, без да има представителна
19
власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с
него правни последици, но същите настъпват ако лицето, от името на което е
сключен договорът го потвърди /което в хипотезата на чл. 301 от ТЗ настъпва
при непротивопоставяне веднага след узнаването/, а при липсата на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето от
името на което е сключен договорът /в случая дружеството/ или неговите
универсални правоприемници. Ето защо, ищецът като физическо лице, не
разполага с възможността за направи по настоящото дело възражение за
недействителност на сделките сключени от името на дружеството, при които
ответникът, без представителна власт е договарял сам със себе си от името на
дружеството, поради което настоящият съд не споделя мотивите на окръжния
съд относно установена по делото по възражението на ищеца
недействителност в хипотезата на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 38, ал. 1 от
ЗЗД на договорите и споразуменията сключени от ответника едновременно
като представител на дружеството и в лично качество.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, който е получил нещо без
основание е длъжен да го върне. На базата на изложеното по-горе съдът
намира, че ответникът установи пред съда основанието, на което е получена
сумата по процесните преводи, поради което претенцията на ищеца е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Като е стигнал до различни правни изводи, Бургаският окръжен съд е
постановил неправилно решение в обжалваните части - постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства, поради което решението
в тези части следва да бъде отменено от въззивния съд, а спорът решен по
начина посочен по-горе – с отхвърляне на исковата претенция на ищеца
по евентуално предявения иск.
С оглед изхода от делото в полза на ответника следва да се присъдят
разноските за двете съдебни инстанции. Съгласно представен списък по чл. 80
пред първата инстанция и приложени документи, ответникът е направил
съдебни разноски в размер на общо 17 600 лв., от които сумата от 16 800 лв. е
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Пред въззивния съд са
представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 3832,81
лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 11 965,88 лв. Пред
първата инстанция е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
20
прекомерност на разноските в частта на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. При отчитане на правната и фактическа сложност на делото
и реално извършените от адвоката на ответника действия по неговата защита,
съдът намира, че разноските в тази част следва да бъдат намалени на 12 000
лв. с ДДС. Ето защо дължимите в полза на въззивника разноски направени
пред двете съдебни инстанции са в размер на общо 28 598,69 лв. и следва да
бъдат възложени в тежест на въззиваемия.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №242/28.03.2025 год. по гр. д.№ 2097/2023 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с които Е
ОСЪДЕН М. Ю. С., гражданин на Руската Федерация, роден на ********** г.
в Р., с международен паспорт ** № *****, издаден на **.**.**** г., имащ
статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец с ЛНЧ **********, с
регистриран административен адрес в страната: гр. С., м. С. М. № **, ет. *, ап.
**, със съдебен адрес: гр. С., бул. М. № *, ет. *, ап. **, адвокат В. Д. да
заплати на П. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. Х. Ф. № *,
вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. В. Л. № *, ет. *, ап. *, адвокат Д.
С., на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, сумата от 97
984,13 евро, платена на части по банков път, както следва: -на 26.01.2021 г. -
сума в размер на 27004,13 евро - на 26.01.2021 г. - сума в размер на 32 675 евро
- на 26.01.2021 г. - сума в размер на 16 726,39 евро - на 27.01.2021 г. - сума в
размер на 15 948,61 евро - на 27.01.2021 г. - сума в размер на 5 630 евро и
която сума е дължима при изначална липса на основание за извършените
плащания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2024
г. до окончателното и изплащане, както и съдебни разноски в размер на
9790,21 лв. /след изменение на решението в частта за разноските с
определение № 1727/04.07.2025 год./.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от П. А. Р., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б., ул. Х. Ф. № *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. В. Л.
№ *, ет. *, ап. * срещу М. Ю. С., гражданин на Р. Ф., роден на ********** г. в
21
Р., с международен паспорт 5**№ ******, издаден на **.**.**** г., имащ
статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец с ЛНЧ *********, с
регистриран административен адрес в страната: гр. С., м. С. М. № **, ет. *, ап.
**, за осъждане на М. Ю. С., гражданин на Р. Ф., роден на ********** г. в
Р. да заплати на П. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. Х. Ф.
№ *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. В. Л. № *, ет. *, ап. *,
адвокат Д. С., на основание чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, сумата
от общо 97 984,13 евро /деветдесет и седем хиляди деветстотин осемдесет и
четири евро и тринадесет евроцента/, платена на части по банков път, както
следва: -на 26.01.2021 г. - сума в размер на 27 004,13 евро - на 26.01.2021 г. -
сума в размер на 32 675 евро - на 26.01.2021 г. - сума в размер на 16 726,39
евро - на 27.01.2021 г. - сума в размер на 15 948,61 евро - на 27.01.2021 г. -
сума в размер на 5 630 евро, при изначална липса на основание, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.10.2024 г. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА П. А. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. Х. Ф.
№ *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. В. Л. № *, ет. *, ап. * да
заплати на М. Ю. С., гражданин на Р. Ф., роден на ********** г. в Р., с
международен паспорт ** № ******, издаден на **.**.**** г., имащ статут на
постоянно пребиваващ в страната чужденец с ЛНЧ *********, с регистриран
административен адрес в страната: гр. С., м. С. М. № **, ет. *, ап. **,
направени по делото разноски за двете съдебни инстанции общо в размер
на 28 598,69 лв. /двадесет и осем хиляди петстотин деветдесет и осем лева и
шестдесет и девет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22