Р Е Ш
Е Н И Е
/неприсъствено/
№ 369 29.01.2019 г. Гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Тошева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11693 по описа на ПРС за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 228 и сл. от ЗЗД.
Ищецът „Сиад България“ ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощника си адв.
Н.Д. е предявил против „Карлово Биомас“ ЕООД с ЕИК201384641, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, етаж 11-12 с
**Х.М.обективно съединени искове с правно основание чл. 228 и сл. от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 18 360 лева дължима наемна цена на предоставеното под наем
оборудване по договор за наем от 23.05.2014г., представляващо съд и газификатор
за течен азот за 17 месеца от м. януари 2017г. до м. май 2018г.; сумата от
20 400 лева дължима наемна цена на предоставеното под наем оборудване по
договор за наем от 23.05.2014г.,
представляващо съд и газификатор за течен кислород за 17 месеца от м.
януари 2017г. до м. май 2018г. ; сумата от 5400 лева направени разходи по
демонтаж и транспорт на оборудването
след прекратяването на договорите за наем, ведно със законна лихва и
разноски.
Ищецът твърди, че по силата на подписани с ответника договори за наем, е
предоставил за временно и възмездно ползване оборудване за втечнени газове,
представляващо съд и газификатор за течен азот и течен кислород за срок от три
години срещу задължението на ответното дружество да заплаща месечна наемна
цена, посочена в договорите. А след изтичане на тригодишния срок на договора на
осн. т. 3.1 срокът се продължавал за
нови две години.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплащал наемните вноски за посочения
период. Твърди се, че по почин на ответника с писмо от 23.08.2018г. е отправено
искане за предсрочно прекратяване на наемните договори, прието от наемодателя ,
като договорите били прекратени по взаимно съгласие на 04.06.2018г. След
прекратяване на договорите за наем в началото на м. юни 2018г. ищецът изпратил
негови служители, които да демонтират и приберат оборудването от имота на
наемателя в село ***, обл. ***, като установили, че оборудването било
преместено в град ***на територията „Инженерингова компания СИТИ ГАЗ“ ЕООД.
съгласно член 7 от договорите за наем наемателят е длъжен да върне на
наемодателя пи прекратяване на договора, като разходите за това са за сметка на
наемателя. Разходите по демонтаж и транспорт на оборудването възлизат на 5400
лева с ДДС.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника на 13.11.2018 година, чрез залепяне на уведомление по
адреса и седалището на дружеството, посочен в ТР.
Ответникът е бил редовно призован за
първото заседание на 24.01.2019 година, като в изпратеното до същия съобщение,
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
В първото съдебно заседание
ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото,
е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са
разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238,
ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
исковата молба писмени доказателства – договори за наем и фактури може да се
направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се
постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, в
предявените след изменението им размери, като се осъди ответника да заплати на
ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът
претендира направените по делото разноски за държавна такса и адв.
възнаграждение, за които представя списък.
Същите, видно от договора за правна защита и съдействие, възлизат на
сумата от 5705,72 лева, платено адв. възнаграждение изцяло и в брой и внесена
държавна такса от 1 766,40 лева. С оглед изхода на спора същите следва да се
възложат в тежест на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Карлово Биомас“ ЕООД с ЕИК201384641, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, етаж 11-12 с **Х.М.да заплати на „Сиад България“
ЕООД с ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. Н.Д. следните суми: сумата от 18360 лева, дължима наемна цена на
предоставеното под наем оборудване по договор за наем от 23.05.2014г.,
представляващо съд и газификатор за течен азот за 17 месеца от м. януари 2017г.
до м. май 2018г.; сумата от 20400 лева, дължима наемна
цена на предоставеното под наем оборудване по договор за наем от
23.05.2014г., представляващо съд и
газификатор за течен кислород за 17 месеца от м. януари 2017г. до м. май 2018г.
; сумата от 5400 лева направени разходи по демонтаж и транспорт на оборудването, след
прекратяването на договорите за наем, ведно със законната лихва върху
всяка от главниците, от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2018г., до
окончателното им изплащане, както и сумата от 7472,12 лева - разноски за адвокатско възнаграждение и
държавна такса по производството.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по
реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.