Решение по дело №1097/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н. Т. К. – А., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адв. П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу решение № 109/13.05.2024г., издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0002670/29.03.2024г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано погасяване по давност на публични вземания.

Според жалбоподателя решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В обжалвания ИАА и потвърденото с него разпореждане липсват ясни и обосновани изводи относно началния момент на претендирания да е изтекъл давностен срок. Според жалбоподателя, в изпълнителния титул АУПДВ от 17.05.2023г. на ДФЗ се съдържат данни, че началният момент, от който започва да тече погасителната давност е датата 07.10.2011г., когато с нарочно писмо К. – А. е уведомила ДФ „Земеделие“, че „Интернешънъл Асет банк“ е пристъпила към изземване на изграденото капково напояване. От тази дата до датата 14.10.2021г., когато А. е уведомена за откриване на производство по издаване на АУПДВ, е изминал период от 10 години и 6 дни. Съответно, от датата, на които жалбоподателката е получила финансовите средства по проекта 19.01.2010г. до датата, на която е уведомена за откриване на производство по издаване на АУПДВ е изминал срок приблизително от 11 години и 9 месеца. Датата 19.01.2010г., която може да се приеме за начален момент на погасителната давност, е съобразена с клаузата по т. 8.2 от договора, сключен между Н. К. – А. и ДФ „Земеделие“, съгласно която клауза вземането става изискуемо и ползвателят възстановява на фонда реално получените средства по този договор, ведно със законната лихва, считано от датата на получаването им. Това означава, че ползвателката е следвало да възстанови недължимо получените средства до края на 2011г., т.е. началният момент на давностния срок следва да бъде 01.01.2012г.

Дори да се приеме, че въз основа на полученото писмо от 07.10.2011г. ДФ „Земеделие“ е започнал проверка, в хода на която е установил нередност във връзка с изпълнението по договора, проверката е приключила с доклад за нередност от 24.02.2012г., в която е изчислена стойността на лошото вземане, съответно е осчетоводил в счетоводната си система т.нар. „лошо вземане“ на 16.02.2012г., началният момент на давностния срок следва да бъде 01.01.2013г.

Независимо от обстоятелството коя от посочените дати следва да бъде приета за начален момент на погасителната давност, до датата, на която жалбоподателката е уведомена за откриване на производство по издаване на АУПДВ – 14.10.2021г. са изминали повече от 5 години. Дори да се приеме, че са предприемани действия, водещи до прекъсване или спиране на давността, то [възраст] погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК следва да се приеме за изтекла най-късно на 01.01.2023г.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. П., който навежда допълнителен аргумент за изтекла погасителна давност за принудително събиране на установените с АУПДВ публични задължения, а именно разпоредбата на чл. 3 от Регламент 2988/1995г., в който е предвиден по-кратък срок на погасителната давност относно вземания, подлежащи на възстановяване по отпуснати помощи от ЕС. Съгласно посочената разпоредба на регламента погасителната давност за такива вземания е 4 години, съответно абсолютната погасителна давност – 8 години. По тези и подробно изложени в писмена защита съображения иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на потвърденото с него разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0002670/29.03.2024г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив. Претендира разноски по представен списък, съгласно който размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен на основание разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – директор на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Б., в нарочно становище оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък л. 28.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в процеса, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение, което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК, видно от известието за доставяне на л. 34 и л. 119 по делото, поради което е процесуално допустима.

По делото от фактическа страна се установява следното:

Предмет на оспорване по настоящото дело е решение № 109 от 13.05.2024г. на директора на дирекция ТД на НАП – Пловдив, с която е оставена без уважение като неоснователна жалба вх. № 94-00-3914/29.04.2024г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив, срещу разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0002670/29.03.2024г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е постановен отказ за погасяване по давност на публични вземания.

С разпореждане за присъединяване № [рег. номер]-105-0367758/25.09.2023г., на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател Държавен фонд „Земеделие“ за задължение финансова корекция по влязъл в сила АУПДВ № 01-6500/4742 от 17.05.2023г., издаден на основание чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, в общ размер на 1 175 294,53лв., от които главница в размер на 487 841,46лв. и лихва в размер на 687 453,07лв. към датата на разпореждането. С постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0010103/13.02.2024г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в ТБ Банка ДСК, ТБ ОББ и ТБ ЦКБ, а с постановление за налагане на обезпечителни мерки № [рег. номер]-022-0010771/15.02.2024г. е наложен запор върху 2бр. МПС.

След предприемане на действията по принудително изпълнение, от длъжника е подадено заявление вх. № [рег. номер]-000-0129254/12.03.2024г., с което е поискано погасяване по давност на публичното вземане с титул АУПДВ. С разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0002670/29.03.2024г. публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е постановил отказ. В разпореждането са изложени аргументи, че публичните задължения са установени с влязъл в сила АУПДВ, издаден от ДФ „Земеделие“, с дата на доброволно плащане 09.08.2023г. Това означава, че началният момент на давностния срок е 01.01.2024г., съответно не е изтекъл.

В обжалваното решение горестоящият административен орган е намерил за правилни аргументите на публичния изпълнител. Изложени са и допълнителни аргументи, че при сезиране от страна на взискател публичният изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да установява дали установеното с титула за принудително събиране публично вземане е изискуемо. По отношение твърденията за обжалване по съдебен ред на АУПДВ № 01-6500/17.05.2023г., по повод на което обжалване е образувано адм. дело № 567 от 2024г. по описа на Административен съд – Пловдив е посочено, че АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 от ЗПЗП и чл. 165 и сл. от ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. При липса на данни за спиране на принудителното изпълнение на АУПДВ, същият се явява годно изпълнително основание за събиране на установените с него публични задължения.

В хода на съдебното производство са представени допълнително следните писмени доказателства: Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор 2008/2009 – 2013/2014г., одобрена със заповед № РД 08-11/16.06.2008г. на министъра на земеделието и храните /л. 128 – 144/; документи съгласно опис на л. 146 /л. 147 – 149 гръб/; писмо изх. № 18594/25.07.2024г. по описа на ЧСИ К. А., с район на действие Окръжен съд – Стара Загора /л. 159/; документи съгласно опис на л. 161 /л. 163 – 182/.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Постановеното от директора на ТД на НАП – Пловдив решение е издадено от компетентен по чл. 266, ал. 1 ДОПК, във връзка с оспорване на действия по принудително изпълнение, инкорпорирани в разпореждане на публичен изпълнител.

Основните възражения в жалбата се отнасят до изтекла погасителна давност по чл. 171 от ДОПК по отношение на установените с АУПДВ публични задължения. От обстоятелствата, изложени в заявлението, и тези, поддържани в писмените бележки пред съда от страна на процесуалния представител на жалбоподателката, се заявява и изтекъл давностен срок по чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 за процедурите по установяване на подлежащата на възстановяване финансова помощ. „Този давностен срок обаче касае издаването на АУПДВ и е основание за неговата законосъобразност по чл. 146 АПК, поради което преценката за спазването му се извършва в производството по оспорване на акта, не и в изпълнителното производство по събиране на вземанията.“ – Определение № 14028 от 30.12.2024 г. по адм.д.№ 11777/ 24 г. на ВАС. С други думи тези възражения изцяло се отнасят до законосъобразността на ИАА, с който са установени и който е приет за изпълнителен титул за принудителното им събиране. Тъй като спазването на давностния срок по чл. 3, параграф 1 от регламента е предмет на съдебния спор по оспорване на АУПДВ от 17.05.2023 г., който решен с влязъл в сила съдебен акт, поради това и предвид, че възражението в изпълнителното производство се основава на същия давностен срок, то съдът следва да зачете постановеното в тази връзка решение. Поради това и направените с жалбата възражения за изтекла погасителна давност на задължението по изпълнителния титул, съдът намира, че същите не могат и не следва да бъдат обсъждани, още повече, че актът, с който задължението е било установено, вече не съществува.

В тази връзка съдът следва да съобрази на основание чл.142, ал.2 АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, че с решение по адм. дело № 567 от 2024г. по описа на Административен съд – Пловдив, потвърдено с решение № 1709 от 20.02.2025 г. по адм.д.№ 10412/ 2024 г. на Върховен административен съд, е отменен като незаконосъобразен АУПДВ № 01-6500/4742 от 17.05.2023г. на заместник – изпълнителен директора на Държавен фонд „Земеделие“, ведно с Решение за поправяне на очевидна фактическа грешка № 03-РД/2152 от 26.05.2023 г. издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с който на Н. Т. К. – А., [ЕГН] е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, като същият вече не представлява годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 1 от ДОПК. Освен това отмяната на АУПДВ представлява основание по чл. 225, ал. 1, т. 2 от ДОПК за прекратяване на изпълнителното производство. Прекратяването изпълнителното производство има обратно действие, доколкото с влязлото в сила решение се установява, че публичното вземане не е съществувало. Поради това и извършените от публичния изпълнител действия по несъществуващо вземане се явяват незаконосъобразни.

С посочения съдебен акт е прието, че „производството по издаване на АУПДВ е стартирало с уведомление по чл.26, ал.1 от АПК от 14.10.2021 г. след изтичане на абсолютния давностен срок. Компетентният орган в случая не е предприел административните мерки за възстановяване на предоставената без основание икономическа облага в срока по чл. 3, параграф 1, алинея четвърта от Регламент № 2988/95. Не се установява по делото компетентните органи да са извършили каквито и да било действия отнасящи се до нередността в периода от 08.04.2012г. (деня следващ деня на връчване на Поканата за доброволно изпълнение с изх. 01 - 6500/1945 от 27.02.2012г.) до 14.10.2021 г., когато е издадено писмо за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане с изх. 01 - 6500/4742, т.е. в период по-дълъг от девет години.“

Предвид изложено съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена, а решението на директора на ТД на НАП да бъде отменено като неправилно, както и да се отмени разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0002670/29.03.2024г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано погасяване по давност на публични вземания.

При този изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, като същите са в размер на 10 лева - платена държавна такса. В полза на адв. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ от Закона за адвокатурата (безплатна помощ на близко на адвоката лице). От страна на процесуалния представител на ответника в последното съдебно заседание е направено възражение за прекомерност, но същото е неоснователно, доколкото съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) на ВАС, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес извън случаите по ал. 2, възнаграждението [рег. номер]. Поради това на адв. П. се дължи присъждането на разноски в размер [рег. номер].

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд - Пловдив, XIV състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 109/13.05.2024г., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0002670/29.03.2024г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано погасяване по давност на публични вземания.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Н. Т. К. – А., [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата от 10 /десет/ лева разноски за производството.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на двокат П. А. П. от Адвокатска колегия - Пловдив, с БУЛСТАТ *********, сумата [рег. номер]. /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.