Определение по дело №1304/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1810
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20192100501304
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

       

Номер 1810                                30.09.2019 година                   Град Бургас

 

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,                          Трети въззивен състав

На тридесети септември,               две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                    

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                         ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                              КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

Частно гражданско дело номер 1304 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод частна жалба от М.Х.Т., ЕГН **********, чрез адвокат Георги Михов – адвокат при БАК, с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ №111, вх.В, ет.1, ап.2  против Определение № 6173 от 06.08.2019 г., постановено по гр. дело №5569/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост.

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да го отмени и върне делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага съображения.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Пред БРС е предявен иск с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК. За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е счел, че за ищеца липсва правен интерес който може да бъде защитен по реда на ал.5 от чл.124 от ГПК.

Съгласно текста „Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл.24 ал.1 т.2 – 5 или е спряно на някое от основанията по чл.25 ал.1 т.2 или чл.26 от НПК и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит“, абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иска е наличие на някои от посочените хипотези в чл.24, 25 или 26 от НПК. В случая претенцията е предявена срещу ответника Д.М., който е *** и н. на А.Д.М., ЕГН **********, като последният е починал. Твърди се, че тъй като ищецът е подписал два записа на заповед, съответно от 28.02.2008 г. и 27.03.2008 г. на А.  М. за сумата от общо 73845 евро и с Решение №108/22.07.2011г. по гр.д. №813/2010г. на ВКС е осъден да заплати посочената сума, а срещу А.  М. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.252 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, прекратено с Постановление от 24.03.2016 г. на Окръжна прокуратура – Бургас, то са налице условията за предявяване на претенцията по чл.124 ал.3 от ГПК срещу неговия н. Д.М.. Според жалбоподателя, тъй като наказателното производство е прекратено, единствената възможност за установяване на престъпното обстоятелство е по реда на чл.124 ал.5 от ГПК. Страната твърди, че правният интерес за нея е налице, тъй като единствено по пътя на отмяната по чл.303 ал.1 т.2 от ГПК може да се възстанови висящността на правния спор.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционният съд определение за правилно и законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено. Производството по чл.124 ал.5 от ГПК е установително и наличието на правен интерес е абсолютна предпоставка за воденето му. Фактът, че в производството по чл.422 от ГПК не са направени възражения от страна на ищеца – правопогасяващи досежно правото, е обстоятелство, сочещо на евентуална недопустимост на установителната претенция. От друга страна, производството по чл.422 от ГПК е било свързано с издадени записи на заповед по отношение на които е установено, че не са налице каузални правоотношения, а досъдебното производство, което е прекратено от Окръжна прокуратура, е касаело обвинение по чл.252 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което съдът намира, че е налице още едно обстоятелство, сочещо на недопустимост на установителното производство, тъй като при разглеждане на исковото производство по чл.422 от ГПК е нямало твърдения за извършено престъпление, включително и с оглед полагането на подпис върху записа на заповед.

С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционният съд определение за правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №6173 от 06.08.2019 г., постановено по гр. дело №5569/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване препис от определението на страните.

 

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                  2.