№ 6
гр. Бургас, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501650 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно
основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на И.Д.Л. чрез
процесуален представител адв. Цветелина Петкова, против решение №
260047/25.06.2021г., постановено по гр.д.№ 217/2020г. по описа на РС-Царево,
с което е отхвърлен предявения от въззивника-ищец против ответницата
К.Т.Г. иск за разпределение ползването по реда на чл.32,ал.2 ЗС на подробно
описан недвижим имот; присъдени са разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е
неправилно поради несъответствие с разпоредбите на материалния и
процесуалния закон,събраните по делото доказателства и крайните изводи на
съда. На първо място се изтъква, че били налице основания за промяна на
ползването на имота, което било уговорено през 2005г. при обстоятелства,
различаващи се от настоящите ,а именно: през 2005г. детето на страните по
делото било малолетно, като родителските права се упражнявали от майката ,
поради което и ползването на съсобствения имот било уговорено в полза на
Г.; настъпили били и промени в статута на имота, който от земеделска земя се
превърнал в урбанизирана територия, като в момента от припадащите се за
1
страните идеални части бил обособен имот с идентификатор 48619.3.528 с
площ от 412 кв.м. В тази връзка се цитира решение на ВКС ,според което при
промяната в обстоятелствата може да се поиска от съда да преуреди по реда
на чл.32,ал.2 ЗС уговорено между съсобствениците разпределение.Моли се
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск; претендират
се направените по делото разноски.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззивникът и процесуалния му представител не се явяват;
постъпила е молба от пълномощника на въззивника- адвокат Ивайло
Пламенов Велинов,с която поддържа въззивната жалба,няма доказателствени
искания и доказателства,моли уважаване на жалбата , постановяване на
решение за отмяна на обжалваното решение на ЦРС и уважаване на иска по
чл.32 ЗС.Представя списък на разноските по чл.80 ГПК и моли присъждането
им.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата Г., предявен чрез адв.
Венелин Стефанов Ненов, в който се заявява становище за неоснователност
на въззивната жалба; изтъкват се съображения ,като се цитира Решение №
27/25.05.2018г. по гр.д.№ 2136/2017г. на І-во г.о. на ВКС като пряко
относимо към спора; счита се, че при уважаване доводите на ищеца за
промяна на учреденото на въззиваемата право на ползване върху процесния
имот би следвало да се стигне и до възстановяване съсобствеността върху
жилището, гаража и върху лекия автомобил, спрямо които вещи страните в
утвърденото от брачния съд споразумение са уредили отношенията си. Моли
за присъждане на разноските. В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззиваемата не се явява, процесуалният й представител адвокат Н.
оспорва въззивната жалба и поддържа писмения отговор срещу нея;
претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Предявеният иск е с правно основание чл.32,ал.2 ЗС.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания във
жалбата.
Бургаският Окръжен съд намира първоинстанционото решение за
валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт
2
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/.При разглеждане на въззивната
жалба настоящият съдебен състав констатира от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано по молба на И.Д.Л. срещу
К.Т.Г.,с която моли съда за постановяване на решение, с което да разпредели
ползването на съсобствен при равни квоти на страните недвижим
имот,представляващ 1/11 /една единадесета/ идеална част от 5 500/7 000 /пет
хиляди и петстотин върху седем хиляди/ кв.м. идеални части от нива, цялата с
площ от 7 000 /седем хиляди/ кв.м. съставляваща имот планоснимачен №
003449 по кадастралния план на землището на гр. Царево, обл. Бургас,
съгласно нотариален акт №***, том *№***,дело № 3**/**.**.19**г. на РС-
Царево, както и дървена двуетажна къща от алпийски тип, състояща се от две
самостоятелни спални на втори етаж, хол, кухня, баня, санитарен възел и душ
кабина, тераса с масичка и пейка, включително на дървена двуетажна къща от
алпийски тип между двамата съсобственици недвижим имот в землището на
гр.Царево,местността „Арапя“, с ЕКНМ 48619 при граници на целия имот:
имот № 074003; имот № 002010; имот № 003448 и имот № 003001. Заявява ,
че страните са бивши съпрузи, бракът на който бил прекратен със съдебно
решение от 24.10.2005г. по на РС-София, като било одобрено споразумение,
по силата на което процесния имот оставал в обикновена съсобственост
между страните, като реалното ползване било предоставено на ответницата
К.Т.Л./ Г./.Тъй като ответницата ползвала имота без да заплаща на ищеца
някакво обезщетение,моли съдът да разпредели ползването на този имот
между страните както следва: Всяка нечетна година имотът да бъде ползван
от И.Д.Л., а всяка четна година имотът да бъде ползван от ответницата К.Т.
Г.. С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е
искане за допускане на експертиза.
Ответницата е депозирала отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който
заявява становище за неоснователност на иска, като сочи, че ползването на
съсобствения имот било разпределено със споразумение между страните ,като
за ищеца нямало основания както да иска разпределение ползването на същия
имот, така и да претендира някакво обезщетение.Представя Решение №
27/25.05.2018г. по гр.д.№ 2136/2017г. на ВКС,І-во г.о., с което е отхвърлен иск
по чл.31,ал.2 ЗС, предявен от Д. срещу Г. за заплащане на обезщетение за
3
лишаване от правото да ползва съсобствения между страните процесен
недвижим имот за периода от 01.03.2013г. до 31.12.2014г.
От събраните по делото пред районния съд доказателства безспорно се
установява, че по време на брака си с нот.акт за покупко-продажба №***, том
*№***,дело № 3**/**.**.19**г. на РС-Царево К.Т.Л. е придобила правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ 1/11 ид.ч. от 5500/7000
кв.м. ид.ч. от нива с площ 7 000 кв.м., съставляваща имот пл. № 003449
по кадастралния план на гр. Царево, обл. Бургас.Като придобит по време на
брака на възмездно правно основание същият недвижим имот е станал СИО
на съпрузите К.Л./Г./ и И.Л..
С Решение № 216/24.10.2005г. по гр.д.№ 1190/2005г. по описа на РС-
София по реда на чл.100 СК е бил прекратен брака между К.Т.Л. и И.Д.Л.,
като е било утвърдено споразумението на съпрузите, според което описаният
по-горе недвижим имот, придобит по време на брака им, остава в обикновена
съсобственост между тях при квоти по 1/2 идеална част и ще се ползва от
съпругата К.Л..
По делото е представена скица № 15-415538-22.06.2018г. на СГКК-
гр.Бургас на Поземлен имот с идентификатор № 48619.3.528 и с площ от 412
кв.м.От отразяване на собствениците на този имот по цитираната скица,както
и от заключение на вещото лице Мавродиев по назначената от ЦРС съдебно-
техническа експертиза става ясно,че Поземлен имот с идентификатор №
48619.3.528 ,в който е построена двуетажна сграда от алпийски тип , е част от
поземлен имот № 003449 от КВС.Видно от отразяването в цитираната по-
горе скица № 15-415538-22.06.2018г. на СГКК-гр.Бургас, ПИ с идентификатор
№ 48619.3.528 и с площ от 412 кв.м. е съсобствен на изброени в него с титули
за собственост 14 лица, един от които е ответницата К.Т.Л. съгласно нот.акт
за покупко-продажба №***, том *№***,дело № 3**/**.**.19**г. на РС-
Царево.
Така изложеното установява поддържаната едва с въззивната жалба
теза на въззивника И.Л.- че процесният недвижим имот е с променено
предназначение: от земеделска земя в урбанизирана. В същото време не се
установява с надлежни писмени доказателства изложеното от въззивника в
жалбата му: че ПИ с идентификатор № 48619.3.528 и с площ от 412
кв.м.,който представлява част от поземлен имот № 003449 от КВС ,описан в
4
нот.акт за покупко-продажба № ***/19**г. на Съдия по вписванията при РС-
Царево, е станал изключителна собственост на двете страни по делото.
При изложената фактическа обстановка се установява следните правни
изводи:
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, общата вещ се използва и управлява
съгласно решението на съсобственици, притежаващи повече от половината от
общата вещ. Решението на съда по спора, подобно на общото съгласие или на
решението на мнозинството, няма вещноправни последици и затова при
изменение на обстоятелствата може да се постанови ново решение.
Изменение на обстоятелствата е налице, когато има промени на
правото на собственост или промяна на фактическата обстановка, при която е
извършено разпределение на ползуването на съсобствената вещ: например
при построяване на нова сграда, макар и без строително разрешение; при
събаряне на незаконна постройка; когато настъпят нови обстоятелства, които
поставят в несъответствие ползуването с правата на съсобствениците и други
подобни.
В случая със споразумение, утвърдено от съда с Решение №
216/24.10.2005г. по гр.д.№ 1190/2005г. по описа на РС-София, е разпределено
между страните ползването на имоти и вещи,представляващи прекратена с
развода им съпружеска имуществена общност, сред които е и процесния
недвижим имот,ползването на който е предоставен на ответницата
К.Л./Г./.Обстоятелството, че понастоящем недвижимия имот представлява
урбанизирана територия, а не земеделска земя , в конкретния случай не
представлява такова изменение на обстоятелствата, налагащо само на това
основание промени в установения между страните режим на ползване на
процесния имот.Това е така, тъй като по делото няма данни съсобствениците
в бившия земеделски имот, в който се намира и процесния, с урбанизирането
му да са прекратили съсобствеността и да са придобили в изключителна
собственост конкретен поземлен имот с определена площ и граници,за да
може това обстоятелство евентуално да се преценя като изменение на
фактическата обстановка, при която е било първоначално разпределено
ползването на процесния имот между страните по делото.
По изложените съображения искът по чл.32,ал.2 ЗС е
неоснователен.Първоинстанционният съд е стигнал до същия правен извод ,
5
макар и по съображения,които настоящата инстанция не споделя.
На основание чл. 81 ГПК и с оглед изхода по спора в тежест на
въззивника следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лева.Претендираните със списъка на разноските по чл.80 ГПК пътни,дневни и
квартирни разноски за адвоката на въззиваемата не следва да се
присъждат,тъй като същите не представляват разноски по производството по
делото. Разноски по производството са заплатени държавни такси, адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ и осъществено процесуално
представителство и разноските, които страната поема за събиране на
посочените от нея доказателства.Това е така, тъй като отговорността за
разноски цели възстановяване на разноските, направени по делото във връзка
с извършването на правни действия по делото и оказаната правна
защита.Други направени от страната разноски, в това число, пътни,дневни и
квартирни/нейни или на процесуалния й представител/, не са разноски по
производството по делото,поради което не следва да се присъждат от съда.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260047/25.06.2021г., постановено по гр.д.
№ 217/2020г. по описа на РС-Царево.
ОСЪЖДА И.Д.Л. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №**, да заплати
на К.Т.Г. с ЕГН ********** от гр.*** ул.*** №**, ет.* съдебно-деловодни
разноски по делото в размер на 1200 лева/ хиляда и двеста лева/.
Решението на основание чл.280,ал.3,т.2 ГПК, не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6