О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 940
26.07.2019г. Град Бургас
Бургаски окръжен съд търговски състав
На двадесет и шести юли
Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Диляна Йорданова
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията търговско дело №108 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от Многопрофилна болница за активно лечение
Карнобат ЕООД, ЕИК102612100, със седалище гр. Карнобат, ул. „Стара планина“
№180 против Национална Здравноосигурителна Каса, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1407, ул. ,,Кричим“№1, представлявана
от управителя д-р Дечо Дечев, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на лечебното заведение
сумата от 57 439 лева, представляваща стойността на извършено лечение на
пациенти по оказана болнична медицинска помощ по договор №020623/19.02.2015г.,
за месец март 2016г., октомври 2016г., ноември 2016г., сумата от 14 314,35 лева- сборни
мораторни лихви за периода 30.04.2016г. до 04.03.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба- 05.03.2019г.до
окончателното й изплащане.
Бургаският окръжен съд,
преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно Глава 32 от Част Трета на
ГПК, следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст.
При
проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на
чл. 374 от ГПК съдът констатира следното: Обективно съединените искове, предмет
на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице правен интерес от
предявяването им пред съда, тъй като се твърди неизпълнение на договорено
задължение и този вид нарушение на граждански субективни материални права не
може да се преодолее по друг начин освен по пътя на принудителното изпълнение. Не
са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали
служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за
възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на
предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва
да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на основание
чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва
да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по
допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че МБАЛ Карнобат ЕООД,
в качеството си на лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано по Закона
за лечебните заведения и Търговския регистър, осъществявало лечебна дейност при
условията на действащото законодателство и разрешителен режим. Посочва се, че страните
сключили индивидуален договор №020677/24.02.2015г. Съгласно договореното,
ищецът(изпълнител) се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по
клинични пътеки /КП/ на здравноосигурени лица, а възложителят- НЗОК- да заплати
за оказване на медицинска помощ(чл.35).
Позовава се на чл. 40 от договора, в който е определено правото на възложителя
да определи стойностите на дейностите за болнична помощ и на ал.3, ограничаваща
изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени
продукти и медицински изделия на стойност, надвишаваща утвърдената в
приложение№2 за съответния месец. Посочената клауза, която е възпроизведена и в
последващите анекси и допълнения към договора, счита за нищожна. Развива доводи
за нищожност и на клаузите, определящи максимална месечна продължителност на
болничната помощ, извършвана от ищеца, както и въвеждащи ограничения в
отчитането на болнични дейности, надвишаващи месечен максимум, както и
определящи максимална стойност на болничната помощ, извършвана от ищеца. Като
основание за нищожност на разпоредбите на чл.20, т.6, чл.42, чл.40, ал.3 вр.
чл. 30, ал.2, т.1 от договора въвежда противоречие и накърняване на добрите
нрави, както и противоречие с чл. 2, т.7 от рамковия договор и чл. 59 от ЗЗО. Пояснява, че действащата
нормативна уредба в чл.35 от ЗЗО регламентира правото на здравно осигуреното
лице за избор на болнично заведение и лекуващ лекар, но клаузите на чл.40, ал.6
вр. чл. 30, ал.2, т.1 от договора на практика го лишават от това право. Според
ищеца цялата дейност на болничното заведение е отчетена за заплащане и
валидирана в ел. система на НЗОК. Излага, че е спазена регламентацията с
ПМС№57/2015г. за приемане на методики за остойностяване на медицинската помощ
по реда на чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, както и че през процесния период е оказал
болнична помощ на правоимащи според договора здравноосигурени лица. Ищецът счита, че неправилно е бил лишен от
заплащане за възложената му и оказана от
него болнична помощ и имал право на договореното възнаграждение за оказаното
такава. Прилага доказателства.
Претендира разноски.
Правно
основание на исковете: чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ответното
дружество, с отговора на исковата молба, депозиран в преклузивния срок, оспорва
иска, както по допустимост, така и по основателност. Излага становище във връзка с
подведомствеността на спора. Посочва, че договорът за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки, по своето естество бил административен договор, сключен на основание
чл.59 от ЗЗО и Националния рамков договор за 2015г. Развива подробни съображения
в тази насока, подчертавайки, че правотоношенията между страните в процесния
случай се определят от властнически метод на правно регулиране, поради което
решаването на спора следва да бъде от компетентността на административния съд. Възразява, че на основание чл.369,ал.1 от ГПК, спорът не подлежал на разглеждане
по реда на глава тридесет и втора от ГПК ,,Производство по търговски спорове“. По
същество оспорва исковете по основание и размер, като развива подробни
съображения и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорва дължимостта
на претендираната от ищеца сума, тъй като същата възлиза над определените стойности на медицинските
дейности в Приложение№2 и чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г. Счита, че не е доказана
спешността на извършените хоспитализации и на спазен лечебно-диагностичен
алгоритъм по съответните клинични пътеки. Излага съображения, че сочените като
нищожни клаузи от ищеца са валидни, като договорът попада под специален режим –
чл.59 от ЗЗО, НРД за медицинските дейности за 2015г. и ЗБНЗОК и спрямо него не
следва да се прилага ЗЗД. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Постъпила е допълнителната искова молба в законовия срок,
с която ищецът допълва искова молба, като на първо място прави искане за
изменение на иска за главница, като моли същият да се счита предявен за сумата
от 57 067 лв., представнляваща стойност на извършеното по договор
№020623/19.02.2015г. лечение на пациенти по клинични пътеки за периода месец
март 2016г., месец октомври 2016г. и месец ноември 2016г., както и за сумата от
372 лева, представляваща стойността на амбулаторна процедура№99-предсрочна
изпълнение на дейности по КП за един пациент, извършена по договор №021706 от
19.05.2016г.през м.октомври 2016г. Излага становище във връзка с направеното от
ответника възражение за неподведомственост на спора. Намира горното за
неоснователно, навеждайки доводи. Поддържа предявената искова молба, с
направеното изменение, както и въведеното твърдение за частична нищожност.
Ответникът с допълнителния отговор, подаден в
преклузивния срок, допълва и пояснява
първоначалния си отговор, като сочи допълнителни правни аргументи по същество
на спора по отношение на отчитането, позовавайки се на чл. 40, ал.3 и чл.
32, ал.13, т.6 от сключения договор.
Според него извършената дейност от ищеца не е отчетена през НЗОК, приложените
спецификации за КП са изготвени от изпълнителя, но нямат подпис и печат на
приел ги представител на РЗОК. В случай, че бъдат заплатени всички извършени
дейности от страна на ответника това би довело до превишаване на разходваната
част на приетия бюджет.
Съдът, по въведеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за неподведомственост на производството по
делото, счита същото за неоснователно.
До
приемането на разпоредбата на чл.19а от АПК – ДВ бр.74/20.09.2016г. съдебната
практика безпротиворечиво приемаше, че договорът за оказване на медицинска помощ, сключен на осн. чл.59 ЗЗО
между болничното заведение и НЗОК като равнопоставени субекти е насочен към постигане на желан от двете страни резултат,
поради което той е облигационен договор и за уреждане на споровете по него се
прилагат нормите на ЗЗД. Без значение за характера на този договор е
обстоятелството, че условията, при които същият се сключва, са лимитирани от
разпоредбите на Националния рамков договор, Закона за бюджета на НЗОК и ЗЗО /
опр.809/26.10.2016г. по т.д. № 862/2016г. на ВКС, І т.о./
С приемането на новата разпоредба на АПК – ДВ
бр.74/20.09.2016г. е въведено понятието „административен договор“, който се
сключва в производство пред административните органи по въпроси от значим
обществен интерес, когато е предвидено в закон. Съгласно чл.128 ал.1 т.3 от АПК,
делата по искания за изпълнение на такъв
договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон, са подведомствени
на административните съдилища. Практиката на тези съдилища се ориентира към
разбирането, че страните по сключените между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ договори не са
равнопоставени по отношение на създадените права и задължения, тъй като при
възникването на тези правоотношения НЗОК действа в качеството на административен
орган, а не като субект на гражданското право и има право да извършва проверки, да налага
предвидените санкции за констатираните нарушения на изпълнителя, както и да
претендира връщане на неоснователно получени суми. Изпълнителят на медицинска
помощ от своя страна има право да бъде финансиран от НЗОК и е длъжен
да се съобразява с указанията му или да упражни правото си да прекрати
едностранно правоотношението, като понесе и евентуално наложените му до
прекратяването санкции. Ето защо тези договори имат характера на
административен договор по смисъла на чл.19а от АПК.
Не
съществува противоречие в разбирането на съдилищата обаче, че нормата на чл.
19а АПК (ДВ бр.74 / 20.09.2016 г.) няма придадено обратно действие и като
материалноправна по своя характер, урежда възникнали правоотношения занапред.- определение
№4308/06.04.2017г. по адм.д.3580/17г., ВАС, VІ отделение, а също определение от 28.02.2019г. на
смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по гр.д.№4/2019г. Това разбиране се
споделя и от настоящия състав. И тъй като процесният договор е сключен преди влизането в сила на
посочения текст на закона, налага се извода, че чл.19а АПК не съставлява
приложимо право към заварените спорни правоотношения. Поради това исковата
претенция следва да бъде разгледана по общия исков ред от гражданските
съдилища.
Спорът
подлежи на разглеждане по реда на чл.365 и следващи от ГПК „Производство по
търговски спорове“, тъй като претендираните права произтичат от търговска
сделка, с оглед търговското качество на ищеца, която е свързана с упражняваното
от него занятие.
Съдът по искането за изменение на иска в
допълнителната искова молба намира, че същото е недопустимо и не отговаря на
изискванията на разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК. С него се въвежда нов иск,
наред с първоначалния, който почива на нови обстоятелства-друг договор, сключен
между страните. Едновременно се променя основанието и петитума на иска, тъй
като се търси не стойността на лечението, а на амбулаторна процедура, поради
което изменението не следва да бъде прието по делото. Освен това, по отношение
на намаляване на размера на първоначалния иск за главница същото не отговаря на
изискването за редовност, доколкото не е ясно какви са отделните претендирани
месечни вземания по първия договор, нито дали по отношение на горницата до
първоначално предявения размер е налице оттегляне или отказ от иска.
По
доказателствената тежест
По делото е
безспорно в отношенията на страните и не следва да се доказва наличието на
облигационна договорна връзка между тях.
Ищецът носи тежестта да установи при условията
на пълно доказване, че е изправна страна по договора, която е изпълнила задълженията си по същия, както
и следва да докаже дължимостта и размера
на претендираната сума за главница. Ищецът следва да установи
твърдението си за нищожност на твърдяните договорни клаузи на соченото от него
основание. По иска за мораторна лихва следва да докаже факта на изпадане на
ответника в забава по отношение на задължението да заплати стойността на
съответвните услуги, както и размера на претенцията си. Ответникът следва да
докаже своите възражения, които изключват, погасяват, унищожават или отлагат
спорното материално право.
По изложените съображения, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
подведомственост на спора на административните съдилища.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение, че спорът
подлежи на разглеждане по общия ред, а не по реда на търговските спорове
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на ищеца в допълнителната искова молба за изменение на иска за главница.
ДОПУСКА всички представени от
страните при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА извършване на
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да отговори на въпросите в
допълнителната искова молба и в допълнителния отговор.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на
500 лева, от които 250 лв, вносими от ищеца и 250 лв. от ответника по сметка на
БОС в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.М..
СЪОБЩАВА на страните проекта
си за доклад на делото.
ПРИКАНВА страните към
медиация, към постигане на съдебна спогодба или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
за 04.10.2019г. от 9,15 часа, за която
дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, съдържащо и проект за доклад, на ищеца ведно с препис от
допълнителния отговор.
Определението е окончателно с
изключение на частта, в която е оставено
без уважение направеното от ответната страна възражение за подведомственост, в
която подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
Съдия: