Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260261
гр. Пловдив, 27.01.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 127 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по иск
по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД от М.Ж.M., ЕГН **********, с адрес: ***
чрез адв. И. против „Вива Кредит“ ООД за прогласяване нищожността на
договор 01.09.2017 г. за потребителски кредит, като противоречащ на
императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК, евентуално нищожност на клаузата за
неустойка като неравноправна и противоречаща на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2017 г. между страните е сключен
договор за предоставяне на заем от 1300 лв., при фиксиран лихвен процент по
заема 40,30 % и годишен процент на разходите – 49,46 %. Заемът се обезпечава с
поръчителство на физическо лице, отговарящо на условията по договора или с
банкова гаранция. В случай на неизпълнение се дължи неустойка. Сумата е
усвоена. Договорът за кредит е нищожен. Нарушени са изискванията на ЗПК.
Размерът на лихвата надхвърля допустимия такъв. Договорената неустойка
накърнява добрите нрави, защото излиза извън функциите си. Посоченият ГПР не
отговаря на действително приложения такъв. Договорът за кредит не може да се
сключи без недействителната му част.
В предоставения срок за отговор,
ответникът оспорва иска. Заявява, че няма определен лимит на договорната лихва,
която е възнаграждение за предоставената услуга. Целта на неустойката е да
обезпечи риска на заемодателя от евентуално неизпълнение на задължението. Тя не
участва в ГПР, тъй като в него не се включват разходите, явяващи се последица
от неизпълнението на задължението.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем от 01.09.2017 г. е
видно, че на 01.09.2017 г. на ищеца е предоставена от ответника в заем
сума от 1300 лева, дължима на 9 вноски от по 228,96 лв., при 40,31% лихва;
49,47% ГПР. Договорено е предоставяне на обезпечение в тридневен срок
–поръчител-физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия или
банкова гаранция, като и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер
от 532,71 лв.
От представеното удостоверение от 05.06.2019 г. е видно, че ищеца е
заплатил на ответника задълженията си по договора.
От изготвеното заключение от 12.11.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че
ГПР е 49,47%. В него участва само договорната лихва. Договорката за заплащане
на неустойка оскъпява кредита с 54,64%.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма
спор по делото,
че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът
е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова
институция по смисъла на чл.
3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова,
т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал.
3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9 ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
ЗПК.
Съгласно
чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени
изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал.
1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези
императивни изисквания води до настъпването
на тази недействителност.
Същата има характер на
изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при
самото сключване на договора и когато
той бъде обявен за недействителен,
заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите
разходи.
В
исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване
на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв
начин се формира неговото задължение. В тази
връзка следва да се отбележи,
че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото
тук са включени
всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,47 %, а възнаградителната лихва- 40,31%, но от съдържанието
на договора не може да
се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат
и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно
какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него.
Всичко това поставя потребителя
в положение да не знае колко
точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което
ще дължи и в това именно е недействителността
в случая, като неспазено изискване на посоченото законово
основание.
Следва да се има предвид, че погасителния план е оформен с включено възнаграждение за неустойка,
дължимо на вноски, което сочи, че още към момента на сключване на договор е
било известно това оскъпяване от 54,64 %, съобразно заключението на вещото
лице,, но то не е включено в ГПР. Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря
на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност
съобразно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК. Тази норма от една
страна е насочена към осигуряване защита на потребителите
чрез създаване на равноправни условия за получаване
на потребителски кредит, а от друга-
към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че
да бъде осигурен
баланс между интересите на двете
страни. В случая
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването
на договора предвид предоставените му от законодателя
съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по
себе си е достатъчен, за да се приеме,
че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да
е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на страните.
Доколкото
другият иск е предявен в условията на евентуалност, само при отхвърляне
на главния иск, при несбъдване
на това процесуално
условие, по него не се
дължи произнасяне от съда.
Предвид
изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от
ГПК на ищеца се дължат направените
по делото разноски за държавна
такса-102 лв. и 220 лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 2 на Наредба № 1/ 09.07.2004
г., действали към момента на
сключване на договора, следва да се
определи възнаграждение в размер от 400 лв.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Вива Кредит“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к.
„Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру”, № 28, бл. АТЦ-Силвър център, ет. 2, офис 73 Г, представлявано от Д.Д. и
М.Ж.M., ЕГН **********, с адрес: ***, че сключеният между
тях договор за паричен заем
№ ......./01.09.2017
г. е
недействителен, поради несъответствие с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. „Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру”, № 28, бл. АТЦ-Силвър
център, ет. 2, офис 73 Г, представлявано от Д.Д. да заплати на М.Ж.M., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 322 лв.(триста двадесет и два лева) за разноски
за производството.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София. ж.к. „Люлин”, бул. „Джавахарлал Неру”, № 28, бл. АТЦ-Силвър
център, ет. 2, офис 73 Г, представлявано от Д.Д. да заплати на адвокат
Е.Г.И.-М., ЕГН: **********,***, сумата от 400 (четиристотин ) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда
по реда на
чл. 38 ал.
2 от Закона
за адвокатурата.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:/п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ