№ 18
гр. Поморие, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло Й. Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело №
20212160100342 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца П. АНК. Д. от с.Бата,
общ.Поморие чрез адв. Н. Р. от БАК против ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
със седалище и адрес на управление в гр.София представлявано от прокуриста З. Д.. В
молбата се твърди, че вземането на ответника срещу ищеца за сумата 384,68 лв.,
представляваща главница на парично задължение обективирано в изпълнителен лист от
05.01.2010 г. издаден на основание заповед за изпълнение №582/06.12.2010 г. по ч. гр.д.
№817/2010г. по описа на РС-Поморие е погасено по давност, която е изтекла през периода
от 30.03.2011 г. до 30.05.2016 г., когато е постъпило искане за опис на движими вещи от
ответника по образуваното за събиране на тази сума изпълнително дело
№202180304001447/2021г. по описа на ЧСИ Т.М. с район на действие ОС-Бургас. Иска се
съобразно с уточнението на исковата молба, да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата 384,68 лв., представляваща главница на парично
задължение обективирано в изпълнителен лист от 05.01.2010 г. издаден на основание
заповед за изпълнение №582/06.12.2010 г. по ч. гр.д. №817/2010г. по описа на
РС[1]Поморие
Претендират се и направените по делото разноски. Представя доказателства .
Предявения иск е с правно основание чл. 124 вр. с чл.439 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал отговор на иска. В отговора се
излага становище, че процесното вземане не е погасено по давност и ответникът има право
да го получи. Иска се отхвърляне на предявеният иск. Претендират се направените по
делото разноски.
1
Ищецът не се явява в с.з и не изпраща представител. В писмено становище
подадено преди с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът не се явява в с.з. и не изпраща представител. В писмено становище
подадено преди с.з. поддържа отговора и моли за отхвърлянето на иска. Претендира
присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение претендирано от ищеца. Представя доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД
гр.София въз основа на заповед за изпълнение №582/06.12.2019 г. по ч.гр.д. №817/2010 г.
описа на Районен съд гр.Поморие е издаден представения изпълнителен лист от 05.01.2011
г. срещу ищеца за сумата 384.68 лв. представляваща просрочена главница по договор за
потребителски заем от 06.04.2009г., сумата 65.32 лв., възнаградителна лихва за периода от
26.06.2009 г. до 14.08.2009 г., сумата 54.43лв., обезщетение за забава за периода от
17.07.2009г. до 10.11.2010г., законната лихва върху главницата от 02.12.2010г. до изплащане
на вземането, както и сумата 125лв. разноски по делото. Не се спори също, че въз основа на
така издаденият изпълнителен лист, по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД гр.София, на 30.03.2011 г. е образувано изпълнително производство
№570/2011 г. по описа на ЧСИ Т.М. с район на действие БОС, което е прекратено с
представеното постановление за прекратяване на изпълнително дело от 09.03.2020 г.
издадено от ЧСИ. Представен е договор за цесия от 15.05.2015 г., с който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД е прехвърлил на ищеца вземането си срещу ответника, за което е
бил издаден процесният изпълнителен лист, като цесията е съобщена на ищеца с
представеното писмо получено на 13.07.2015 г. видно от отбелязването на представената
обратна разписка . Представено е и съобщение до ищеца за образувано изпълнително дело
№1447/2021 г. по описа на ЧСИ Т.М. по молба на взискателя – ответник в настоящото
производство въз основа на процесния изпълнителен лист.
При така изяснената фактическа обстановка съдът, направи следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1, вр. с чл.439, ал.1 от
ГПК за установяване недължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице
правен интерес от предявяване на иска, доколкото ищеца оспорва дължимостта на вземане,
за събиране, на което е образувано изпълнително дело срещу ищеца и това в случая е
единствения начин за защита срещу принудителното изпълнение. Ищецът се позовава на
факти настъпили след съдебното признаване на вземането в производството по ч.гр.д.
№817/2010 г., по което е издадена заповед за изпълнение и процесния изпълнителен лист от
05.01.2011 г., а именно твърди се погасяване на вземането по давност изтекла в периода от
30.03.2011 г. до 30.05.2016 г. . В чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В случая от
доказателствата по делото се установява, че от образуване на изп. дело №570/2011 г.на
30.03.2011 г. до изтичане на срока по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК не са извършвани действия по
принудително изпълнение , които да прекъсват давността, поради което и принудителното
2
изпълнение срещу ищеца за събиране на процесното вземане е прекратено по силата на
закона на 30.03.2013 г. Независимо от прекратяването по право на изпълнителното
производство, към 30.03.2013 г. все още не е изтекъл давностния срок за погасяване на
вземането, който в случая е 5-годишен съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото се касае за
съдебно установено вземане срещу ищеца и същият срок е започнал да тече от 30.03.2011 г.-
датата на образуване на изпълнителното производство. След тази дата твърди се от
ответника и се признава, поради което и се приема от съда за доказано, че на 30.05.2016 г. е
постъпило искане от ответника за опис на движими вещи. Това действие е от вида на
посочените в т.10 от ТР№2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, които водят до
прекъсване на давността. Именно относно приложението на цитираното ТР що се отнася до
спирането на давността възниква основният спорен въпрос между страните, поради това, че
изпълнителното производство за събиране на процесното вземане по изп. дело №570/2011 г.
е образувано преди приемане на ТР№2/26.06.2015г. и при действието на предходното ППВС
№ 3/18.11.1980 г., съгласно което погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата
се спира. Предвид различното разрешение дадено с цитираните ТР и ППВС дадено по
въпроса относно спирането на давността при образувано изпълнително производство следва
да се обсъди тяхното действие във времето. Доколкото обаче съществува колизия между
двете разрешения по ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори и дали се ползва с
обратно действие тълкувателното решение или действа занапред единствено за периода след
постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се приеме, че ако
преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в
цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия
за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира.
От горното следва, че с подаването на молбата от 30.03.2011 г. за образуване на
изпълнително дело взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е
спрян, ако изпълнителното дело е висящо до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
3
материалното правоотношение.
Така в процесния случай по изп. дело №570/2011 г., не са извършвани
същински действия по искане на взискателя, поради което и е настъпила перемпция,
респективно изпълнителното производство е прекратено по право, считано на 30.03.2013 г.,
без да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител се е произнесъл с
нарочно постановление за това или не, тъй като актът му има само констативно, но не и
правопораждащо действие. Следователно, с изтичане на двугодишния срок от последно
извършеното действие по изпълнението, изпълнителното производство се счита за
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото в рамките на него,
взискателят е бездействал спрямо този длъжник.
От този момент 30.03.2013 г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност, която към датата на извършване на първото същинско изпълнително действие, а
именно на 30.05.2016 г. /когато е постъпило искане за извършване на опис на движими
вещи/ не е изтекла, а след прекъсването и с това действие, от датата на извършването му е
започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла и към момента на
предявяване на иска.
Предвид изложеното предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, който се
основава на твърдение за погасяване на вземането на взискателя, поради изтичане на
погасителната давност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По исканията на страните за присъждане на разноски съдът прие следното: Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, в размер на 100, 00 лева за юрисконсултско
възнаграждение - определено от съда в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
съобразно с фактическата и правна сложност на делото, като в останалата си част над този
размер до претендирания размер от 300 лв. искането за присъждане на разноски на
ответника следва да се отхвърли. Искането на ищеца за присъждане на разноски следва да се
отхвърли, предвид отхвърлянето на иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца П. АНК. Д., ЕГН********** с адрес в
с.Бата, общ.Поморие, обл.Бургас със съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Гладстон“№1, вх.Б, ет.3,
ап.6 да се приеме за установено по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21,
бизнес сграда Люлин-6, ет.2, ЕИК202423225, представлявано от прокуриста З. Д., че ищецът
не му дължи сумата 384,68 лв., представляваща главница на парично задължение
обективирано в изпълнителен лист от 05.01.2010 г. издаден на основание заповед за
4
изпълнение №582/06.12.2010 г. по ч. гр.д. №817/2010г. по описа на РС[1]Поморие.
ОСЪЖДА ищеца П. АНК. Д. да заплати на на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София сумата от 100 лв. разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в частта му над уважения размер до
претендирания размер от 300 лв..
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца ищеца П. АНК. Д. за присъждане на направените по
делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5