Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260069
Гр.Елхово, 19.11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично съдебно заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 931 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощник – М.С. – юрисконсулт, против Ж.И.К. ***, с която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането на ищеца, за което против
ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 546/2019 година по описа на РС – Елхово.
Ищецът твърди, че на 25.01.2016 г.
между „Вива кредит“ ООД като заемодател и Ж.И.К. като заемател е бил сключен
договор за паричен заем „VIVA EXPRESS“ №
5244835 за сума в размер на 500.00 лева, която заемателят се е задължил да върне
ведно с договорната лихва в размер на 76.90 лв. на 18 равни двуседмични
погасителни вноски, в размер на 32.05 лева всяка, с падеж на първата
погасителна вноска 08.02.2016г. и падеж на последната погасителна вноска
03.10.2016г. Така страните са договорили общ размер на плащанията - 576.90 лв.
С подписването на договора заемателят е удостоверил, че е получил от
заемодателя изцяло заемната сума,
като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума, като
предаването и получаването на сумата е удостоверено и с подписването от
страните на разходен касов ордер № 80 от 21.01.2016 г.
Претендира
се заплащане от длъжника и на такса разходи за събиране на просрочени вземания
в размер на 150.00 лв. и такса разходи за дейност на служител в размер на
100.00 лева
Ищецът
претендира и неустойка, начислена за неизпълнение от страна на ответника на
задължението му по чл.4 от договора за заем в размер на 412.02 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски,
всяка в размер на 22.89 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски
по договора за заем.
Ищецът
твърди, че поради допуснатата забава и на основание клаузите на договора, на
ответника е начислена лихва за забава за периода от 04.11.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда в размер на 140.04 лева, който е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска.
Твърди
се, че ответникът е заплатил по договора за заем сумата от 54.94 лева, с която
са погасени, както следва; неустойка в размер на 22.89 лв., договорна лихва в
размер на 7.75 лв. и главница в размер на 24.30 лв.
Ищецът
твърди, че на 04.11.2016г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива
кредит" ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на
което вземането на „Вива кредит" ООД, произтичащо от договор за паричен
заем № 5244835/25.01.2016г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. „Агенция за
събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД/, ЕИК *** е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК *********.
Ищецът
твърди, че „Вива Кредит" ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия.Твърди се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответникът е изпратено писмо за станалата продажба на вземания, ведно с покана
за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№
УПЦ-П-ВИВ/5244835 от 07.11.2016г. чрез Български пощи с известие за доставяне
на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото е било
върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че получателят
отсъства. На 04.11.2019г. ищецът твърди, че е изпратил повторно писмо до
длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит" ООД,
ведно с покана за доброволно изпълнение от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5244835
чрез куриер, което отново е било върнато в цялост.
С
исковата молба ищецът е представил копие от уведомлението за извършената цесия
от страна на „Вива Кредит" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД ведно с покана за доброволно изпълнение с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5244835 от
04.11.2019г., с искане да бъде връчено на ответника заедно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания.
Тъй като за
дължимите суми, въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е
била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, на заявителя е бил даден срок, в който да
предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът желае
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му
дължи по сключения договор за паричен заем следните суми, за които е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 546/2019 година по описа на РС- Елхово: сумата от 475.70 лева– главница, договорна
лихва в размер на 69.15 лева за периода от
22.02.2016 г./падеж на първа неплатена вноска/ до 03.10.2016 г./падеж на
последна вноска/, такса разходи
за събиране на просрочени вземания в размер на 150.00 лева, такса разходи за дейност на
служител в размер на 100.00 лева, неустойка в размер на 389.13 лева за периода от 08.02.2016 г. до
03.10.2016 г.
/падеж на последна вноска/, лихва за забава в размер на 140.04 лева за периода от 04.11.2016 година до датата на подаване
на заявлението – 02.07.2019 година, в едно със законната лихва върху главницата
от 475.70 лева, считано от датата на подаване на заявлението -02.07.2019
година до окончателното изплащане.
Претендират
се направените в исковото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не е
изразил становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
От събраните по
делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч. гр д. № 546/2019 г. по
описа на ЕРС се установява, че по същото в полза на ищеца са присъдени процесните вземания,
като е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1342 от 25.07.2019 година, с която е разпоредено длъжникът
да заплати на кредитора сума в общ размер на 1324.02 лева, от които:
сумата от 475.70 лева– главница, договорна лихва в размер на 69.15 лева за
периода от 22.02.2016 г. до 03.10.2016 г., такса разходи за събиране на просрочени вземания в
размер на 150.00 лева, такса
разходи за дейност на служител в размер на 100.00 лева, неустойка в размер на 389.13 лева за периода от 08.02.2016 г. до
03.10.2016 г., лихва за забава в размер на 140.04 лева за периода от 04.11.2016 година до датата на подаване
на заявлението– 02.07.2019 година, в едно със законната лихва върху главницата
от 475.70 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 02.07.2019
година до окончателното изплащане, както и направените разноски в заповедното
производство в общ размер на 76.48 лева, в т.ч. сумата от 26.48 лева, представляваща
заплатена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал на заявителя да предяви
настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като същият е предявен в
срок.
От
фактическа страна по делото е установено, че на 25.01.2016 г. между „Вива
кредит“ ООД, като заемодател и Ж.И.К. като заемател е сключен Договор за
паричен заем „VIVA EXPRESS“ № 5244835 за
сума в размер на 500.00 лева, която заемателят се е задължил да върне на 18
вноски за срок от 36 седмици с размер на двуседмичната погасителна вноска 32.05
лева, платими на посочените в договора падежни дати. С договора страните са
уговорили заемната сума да бъде върната в едно с договорна лихва в размер на
76.90 лева, включена в размера на погасителната вноска. Така общата стойност на плащанията по
кредита е била договорен в размер на 576.90 лева. Договореният ГПР е 49.39 и
лихвен процент на ден – 0.11 %. Срокът на договора е изтекъл на
03.10.2016г. с падежа на последната погасителна вноска.
С
подписването на договора, съгласно чл.4 от същия, заемополучателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по Договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си,
издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов
договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000.00 лв.; през последните 5 години
да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош
от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или валидна
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем.
По делото не
е налице спор, че заемателят не е изпълнил поетото от него задължение по чл.4
от договора, поради което му е била начислена на основание чл. 11, ал.1 от
договора за заем неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на
412.02 лева. По отношение на тази сума страните са постигнали договорка същата
да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 22.89 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
По този
начин дължимите се от ответника вноски по договора за заем възлизат на сумата
от 54.94 лева.
Съгласно
чл.12, ал.3 от договора за заем, при забава на плащането на погасителна вноска
по договора, заемателят дължи на заемодателя заплащането на 12.50 лв. на всеки
четвърти и единадесети ден забава, направени разходи за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания, но не повече от 150.00 лева.
Съгласно
чл.12, ал.4 от договора за заем, при забава с повече от 57 календарни дни за
плащане на която и да е погасителна вноска по договора за паричен заем, на 58
ден забава заемателят дължи на заемодателя еднократно заплащане на сума в
размер на 100.00 лева, представляваща направените разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.5 от договора за заем, при забава на плащане на
задълженията по договора, заемателят дължи законна лихва за всеки ден забава.
По делото не е спорен факта, че кредиторът е
предоставил на ответницата сумата по кредита, като това се установява и от
приложеният към исковата молба РКО №80 от 25.01.2016 година, подписан от
ответницата по делото.
От заключението на вещото лице по назначената по
делото съдебно- счетоводната експертиза, което не е оспорено от
страните и се възприема от съда като обективно и компетентно, се установява, че
ответницата е заплатила по договора за паричен заем една вноска по сметка на „Вива
кредит“ ООД в размер на 54.94 лева, с която е била погасена първата вноска по
погасителния план, включваща главница в размер на 24.30 лева, договорна лихва в
размер на 7.75 лева и неустойка в размер на 22.89 лева. Вещото лице не е
установило други плащания по договора за заем от страна на ответника,
включително и такива по сметка на ищеца „АСВ“ ЕАД. Вещото лице е установило, че
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, както и към датата на изготвяне на експертизата, дължимите суми
по договора са както следва: главница в размер на 475.70 лева, договорна лихва
за периода от 22.02.2016 година /падежа на първата неплатена вноска/ до
03.10.2016 година 8падежа на последната погасителна вноска/ в размер на 69.15
лева, неустойка в размер на 389.13 лева за периода от 08.02.2016 година до
03.10.2016 година, такси разходи за събиране на просрочени задължения в размер
на 150.00 лева и такси разходи за дейност на служител в размер на 100.00 лева.
Лихвата за забава върху непогасената главница в размер на 474.70 лева за
периода от 04.11.2016 година до датата на подаване на заявлението – 02.07.2019
година вещото лице е установило в размер на 128.32 лева.
С
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 година,
сключен между „Вива кредит“ ООД като продавач и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, като купувач, ищецът и изкупил вземането на кредитора към Ж.И.К.
по Приложение №1 от 04.11.2016 година, под № 68, в размер на сумата от общо
1183. 98 лева. С пълномощно цедентът „Вива кредит“ ООД е упълномощил цесионера
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява от негово име съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които
дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамковия
договор. Въз основа на пълномощното, ищецът е изпратил две
уведомителни писма до длъжника, ведно с покана за доброволно изпълнение, които
не са били връчени на ответника, поради това, че последния не е намерен на
адреса. С писмо от 07.11.2016
година от името на цедента „Вива кредит“ ООД ищецът е уведомил ответницата за
извършената цесия и за размера на дълга й по договора за кредит, като писмото
не е достигнало до адресата, видно от обратните разписки на „Български пощи“
ЕАД, поради отсъствието на адресата. С второто писмо от 04.11.2019 година до ответницата
отново е изпратено уведомително писмо от ищеца за извършената цесия и за
размера на дълга й към 04.11.2019 година, като това писмо отново не е достигнало
до адресата - ответницата, видно от обратните разписки на куриерска фирма „Лео
експрес“.
Уведомлението
за извършената цесия е
връчено на ответника с исковата молба – на 08.05.2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с
правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр.
чл.240, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.9
от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД- за
установяване по отношение на ответницата, че същата дължи на
ищцовото дружество сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 546/2019 година по описа на РС – Елхово, а именно: главница в размер на 475.70 лева, договорна
лихва в размер на 69.15 лева за периода от
22.02.2016 г./падеж на първа неплатена вноска/ до 03.10.2016 г./падеж на
последна вноска/, такса
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150.00 лева, такса разходи за дейност на
служител в размер на 100.00 лева, неустойка в размер на 389.13 лева за периода от 08.02.2016 г. до
03.10.2016 г.
/падеж на последна вноска/, лихва за забава в размер на 140.04 лева за периода от 04.11.2016 година до датата на подаване
на заявлението - 02.07.2019 година, в едно със законната лихва върху главницата
от 475.70 лева, считано от датата на подаване на заявлението -02.07.2019
година до окончателното изплащане.
Съдът намира предявените искове за допустими, тъй като
са предявени като установителни за вземане по реда на чл. 422 от ГПК след
възникване на хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – издадена е заповед за
изпълнение, която е връчена длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
За да бъдат уважени така предявените
искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно
правоотношение – Договор за паричен заем
№ „VIVA EXPRESS“ № 5244835
от 25.01.2016 година, предаването на сумата на ответника, уговорения падеж на
погасителните вноски, изтичането на срока на договора, прехвърлянето на
вземанията по договора с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, уведомяването
на длъжника. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност
между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), уговарянето на такса разходи за събиране на просрочени вземания и на
такса разходи за дейност на служител, уговарянето на валидна неустоечна клауза за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, забавата
на длъжника, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва
да установи, че е погасил задълженията си.
Процесният договорът за заем е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с
необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК.
Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в чл. 1 от договора, което обстоятелство е признато
от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка
страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия
като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора.
С оглед изложеното съдът приема, че
договорът е валидно сключен.
Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
е установил качеството си на кредитор спрямо ответницата за посочените
вземания, придобити по договора за цесия, сключен с дружеството „Вива кредит“
ООД. Цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният
кредитор - цедента, му съобщи за станалото прехвърляне. Съобщението до
длъжника, направено от новия кредитор - цесионера, не поражда правно действие,
но предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да
съобщи на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на
разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изхождащо от
цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника,
съставлява надлежно съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което
прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява
релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на
основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено от съда. В случая старият
кредитор е упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име
длъжника - ответницата за извършената цесия. Такива уведомления са изпращани до
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
но поради ненамиране на длъжника на посочения в договора адрес, не са били
връчени редовно. Уведомлението до ответницата за цесията е приложено и към
исковата молба на ищеца и е връчено на ответницата в връчването на исковата
молба, с което факта на съобщаване на цесията също е осъществен и следва да
бъде зачетен.
По отношение на претендираните вземания по договора,
съдът намира следното:
По отношение на главницата:
С исковата молба се претендира
главница в размер на 475.70 лева, която е останала незаплатена от ответника. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на
погасяване на задълженията са за ответника. Отделно от това неизпълнението на
задължението от страна на ответника за заплащане на дължимата се по договора
главница в претендирания от ищеца размер се установява и от неоспореното
заключение на вещото лице. Поради това съдът приема, че ищецът има вземане
срещу ответника за главница по договора за заем в размер на 475.70 лева. Падежът
и на последната вноска за главница е изтекъл на 03.10.2016 година, поради което
и цялата сума е изискуема. По делото ответникът не е възразил срещу дължимостта
на това вземане, въпреки, че редовно му е връчен препис от исковата молба и
приложенията към него. Искът се явява основателен и доказан до предявения
размер.
В тази връзка се явява и основателна
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2019г. до
окончателното плащане.
По отношение на договорната лихва:
Претендира се договорна лихва в
размер на 69.15 лева за периода от 22.02.2016 година /падежа на първата
неплатена вноска/ до 03.10.2016 година /падежа на последната вноска/. По договора е предвиден фиксиран годишен
лихвен процент от 40.30 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка
в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна
след преценка на конкретните данни по производството- срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на
волята. Размерът на договорената лихва за целия период на договора е в размер
на 76.90 лева, който размер съответен на насрещната престация на кредитора. В
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни
твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника. Размера на
незаплатената договорна лихва от ответника се установява и от заключението на
вещото лице. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване
на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи
договорна лихва в размер на 69.15 лева за периода от 22.02.2016 година /падежа на първата неплатена вноска/ до
03.10.2016 година /падежа на последната вноска/.
По отношение на неустойката:
Общественият интерес от осигуряване
на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния
спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът
следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза /в този
см. Решение № 229 от 21.01.2013 год.
по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК
на ВКС и др./, както и следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП /в този см. Решение
№ 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., Решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др./.
Съдът намира, че предвидената в
договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили
клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидели неустойка във фиксиран размер от 412.02 лева. Така предвидената
клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне
на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано
висока.
Така, както е уговорена, неустойката
е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди
за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4 от договора.
Ето защо претенцията за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на
389.13 лева за периода 08.02.2016г. до 03.10.2016г. следва да се отхвърли
изцяло, поради противоречието на клаузите от процесния договор на добрите
нрави.
Относно задължението за такси
разходи:
Ищецът
претендира такса разходи за събиране на просрочени вземания на основание чл.12,
ал.3 от договора в размер на 150.00 лева и такса разходи за дейност на служител
на основание чл.12, ал.4 от договора в
размер на 100.00 лева.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Съдът намира, че тези разпоредби, предвидени в договора се явяват в
пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено
изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за
действия по събиране на задължението като едновременно са начислени и двете
максимални такси. Съдът намира, че отговорността за разноски, въведена в чл.12,
ал.3 и ал.4 от договора представлява по същество неустойка, дължима при забава
на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за
покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези
такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане
на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема за нищожни клаузите,
предвидени в чл.12, ал.3 и ал.4 от договора. Освен това с предвиждането на
такива разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено
събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход има за цел
заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на
ГПР, поради което и на това основание тези такси не се дължат.
Предвид изложеното претенциите за
заплащане на сумата в размер на 150.00 лева, представляваща такса разходи за събиране на просрочени
вземания и сумата от 100.00 лева, представляваща такса разходи за дейност на
служител, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение на лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава
на плащането на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на
кредитодателя лихва за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава –
чл. 12, ал.5 от договора. Претендирано е обезщетение за забава в размер на 140.03
лева за периода от 04.11.2016 година до датата на подаване на заявлението –
02.07.2019 година. Размерът на законната
лихва е нормативно определен на основание чл.86, ал.2 ЗЗД - основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл.
единствен от ПМС № 72 от 8 април
По отношение
на разноските в заповедното производство:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година
от 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране
на разноските се извършва въз основа на издаден след влизане в сила на
решението по установителен иск, изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК
от съда в исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 76.48 лева, от които 26.48
лева държавна такса за образуване на
производството и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид на това
ответникът Ж.К. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
заповедното производство разноски в намален размер, предвид частичното
уважаване на исковете, а именно 40.00 лева, съразмерно на уважената част на
иска, включващи заплатена държавна такса за образуване на заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 546/2019г. на РС -
Елхово.
По отношение
на разноските в настоящото производство:
Ищецът по делото е направил следните разноски в
производството: за държавна такса за образуване на настоящото производство – 26.48
лева, внесено възнаграждение за вещо лице в размер на 300.00 лева. Претендира
се на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 от НЗПП и заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева. Последното съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл. 37
от ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП определя на 200.00 лева, като взе предвид,
че юрисконсулта не е взел участие в открито съдебно заседание по делото и дейността
му в производството е свързана с депозиране на исковата молба и на други молби
във връзка с внасянето на държавна такса, на възнаграждение за вещо лице, по
даване ход на делото и съществото на спора. Съдът намира, че сумата от 200.00 лева е достатъчна
за заплащане на юрисконсулта работа. Или общо направените от ищеца разноски в
производството възлизат на 267.68 лева. Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК съразмерно на
уважената част на исковете направени по настоящото производство разноски в
размер на 267.68 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Ж.И.К. ***, ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев, следните суми: сумата от 475.70 лева– главница; договорна
лихва в размер на 69.15 лева за периода от
22.02.2016 г. до 03.10.2016 г.; лихва за забава в размер на 128.32 лева за периода от
04.11.2016 година до 02.07.2019 година, в едно със законната лихва върху
главницата от 475.70 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 02.07.2019 година
до окончателното изплащане, дължими по Договор за паричен заем „VIVA EXPRESS“ № 5244835 от
25.01.2016 година, сключен между Ж.К. и „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени
на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с
подписване на 04.11.2016 година на Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 546/2019 година по описа на РС – Елхово, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 389.13 лева за периода от 08.02.2016 г. до 03.10.2016 г.; такса
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 150.00 лева; такса разходи за дейност на
служител в размер на 100.00 лева, както и претенцията за заплащане на лихва за
забава за периода от 04.11.2016 година до 02.07.2019 година за разликата от
128.32 лева до предявения размер от 140.04 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Ж.И.К. ***, ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК да
заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сторени по заповедното производство по частно гр.д.№ 546/2019
година по описа на РС – Елхово разноски в размер на 40.00 лева, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Ж.И.К. ***, ЕГН ********** на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК да
заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сторени по настоящото гр. д.№ 931/2019 година разноски
в размер на 267.68 лева, съразмерно
на уважената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото.
Препис от решението след влизането му в сила да се
изпрати за прилагане по ч. гр. д. № 546/2019 година по описа на РС – Елхово.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :