Решение по адм. дело №1813/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава XI от АПК, вр. чл.284, чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС

Образувано е по искова молба от П. Р. А., [ЕГН], постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], предявена чрез адв. Д. Х., съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет. 1, офис 4, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, [улица], с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 8 000.00 лева за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от нарушения на чл.3 ЗИНЗС от затворническата администрация при Затвора град Пловдив във връзка изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 21.12.2024г. до 08.02.2025г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че неимуществени вреди се изразяват в причинени болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ през посочения период и по-конкретно: липса на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите — падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек/; без санитарен възел на определените и задължителни места; заболелите от ХИВ не са отделяни от другите лишени от свобода; наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други; липса на адекватно лечение от лекар и зъболекар; липса на подходяща храна за здравословното му състояние, лошо състояние на банята - недостатъчно душове, за които се „борили“ 15-20 души, нямало съблекалня и се налагало на лишените от свобода при ползване на банята да преминават през открита площ по хавлия и през зимата било много студено; натрупване на мухъл по стените, поради пране на ръка и простиране на дрехите на затворниците в килията, особено през зимния период; дишали влага, тъй като през зимата поради студеното време не можели да отварят прозорците, липса на пералня, наличието на котки в столовата, които са предпоставка за болести и зарази; невъзможност да използва правото си на престой на открито /каре/, тъй като работи; липса на работни дрехи, обувки и предпазна маска, от през целия процесен период. Твърди се, че гореизброените обстоятелства са довели до нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Описва, че през процесния период имал алергия от насекоми (дървеници, хлебарки и други), като вследствие на ухапване от дървеници в Затвора Пловдив получил подувания, а впоследствие и белези по двете ръце. Многократно и своевременно искал от Затвора Пловдив да бъде преглед от лекаря на Затвора Пловдив, но от Затвора Пловдив не му оказали никакво лекарско съдействие въпреки оплакванията му. Твърди, че лекар имало веднъж седмично и можели да бъдат прегледани само по график. Според ищеца от Затвора Пловдив имали подходящите лекарства против алергията му от ухапване от насекомите в Затвора Пловдив, но молбите му никога не са били разглеждани и уважавани от Затвора Пловдив.

Описва, че на 23.12.2024 г., около 20:00 часа, вдигнал високо кръвно налягане, с горна граница 220 мм, имал остри и нестихващи болки в сърдечната област. Не можел да си поеме въздух по какъвто и да било начин. Поискал да бъда прегледан по спешност от лекаря в Затвора Пловдив, но нито бил прегледан, нито му били предоставени лекарства. На 25.12.2024 г., около 17:30 часа, отново вдигнал високо кръвно налягане с горна граница 200 мм.

На следващо място се сочи, че по време на процесния период в Затвора Пловдив зъболекарят в Затвора Пловдив нямал подходящи инструменти и консумативи за работа, като той можел само да вади зъби. А. имал остра нужда от зъболекар, тъй като имал кариеси и се нуждаел от спешно пломбиране. Обръщал се многократно към зъболекаря в Затвора Пловдив със спешен призив за помощ, но получавал еднозначен отговор, че в момента той нямал инструменти и консумативи за работа и че от Затвора Пловдив не разполагали с финанси, за да ги закупят. По време на процесния период имал всекидневни остри и нестихващи болки в зъбите, от които болки не можел изобщо да спи вечер. Поискал от администрацията на Затвора Пловдив да бъде прегледан от зъболекаря. Казал на зъболекаря, че има спешна нужда от поставяне на пломби, а зъболекарят отново му предложил да му ги извади. Вследствие на гореизложеното бездействие от страна на Затвора Пловдив по време на процесния период не можел да се храни нормално, като бил принуден да се храни предимно с течна храна - правил си мляко и попара в килията.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от пълномощника си адв. Х., който ангажира писмени и гласни доказателства. В писмено становище излага допълнителни съображения, като счита иска за доказан по основание и размер, и моли да бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на 10 лв. ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Х., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк. Ч., оспорва предявената искова претенция като неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че посочените от ищеца вреди не са в причинно-следствена връзка с условията в Затвора - Пловдив, поради което счита иска за недоказан и моли да бъде изцяло отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата молба.

От фактическа страна съдът прие следното:

В постъпили по делото становища и справки относно правното положение на „лишеният от свобода“ П. А. се установява следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че по предявения в исковата молба период от ищеца А. 21.12.2024 г.-08.02.2025г., според предоставен писмен отговор от процесуалния представител на ответника ( стр.17), ищецът е търпял наказания „лишаване от свобода“ в периода 27.06.2022 г.-07.02.2025г.

Според представена справка от Инспектор СДВР Д. Б. (л. 25) от 21.12.24г. до 27.01.25г. в стая №12 са били настанени 11 лишени от свобода; от 28.01.25г. до 08.02.25г. в стая №12 са били настанени 12 лишени от свобода.

Размерите на стая №12 на пост VI е 41,65кв.м. без санитарен възел, разполага с три отваряеми прозореца - 1,50м.х1,10м. , 1,00м. х 1,10м.и 1,00 х 1,00. Санитарният възел е обособено помещение с отделен вход и размери 2,56кв.м. с един отваряем прозорец - 0,35м. х 1,10м., до 10 Л. СВ, т.е. констатирана е пренаселеност за целия исков период –общо 50 дни .

В представените от ответника и неоспорени справка и становища на ИСДВР Г. А. /л.25/, ст. И. П. В. /л.29/ и специалист ТРЗ Ив. С. /л.28/, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп /баня/ всеки работен ден. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. (зап. ЛС-04- 642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието).

Описано е, че л.св. П. Р. А. е назначен на работа в обособено производство към ДП ФЗД ТП Пловдив като ръчник /зачистване на детайли от термоактивна пластмаса / на 17.09.2024 г. на 4 часа труд /останалите 4 часа е учил в училището към Затвора Пловдив/ . Назначените на работа в обособено производство към ДП ФЗД - ТП Пловдив, спазват работно време, съгласно Заповед № Л-461/25.02.2020 г. на Началника на Затвора гр. Пловдив. При започване на работа на лишените от свобода се прави инструктаж, раздава им се работно облекло /тениски , престилки / и периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис. Не е известно да е имал оплаквания по време на работа. Съгласно утвърден график с рег.№1421/12.03.2024 г. от началника на Затвора работещите използват престой на открито от 15.30 ч. до 16.30 ч. в района на цехова зона , пост №4 .

Л.св. П. Р. А. е работил в Обособено производство от назначаването му на 17.09. 2024 до освобождаването му на 07.02.2025 г.

Според представените справки във всяко спално помещение, в Затвор Пловдив корпус, има течаща вода и санитарен възел, като л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях.

Посочено е, че Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещенията се извършва от лишените от свобода, настанени в стаите. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена, и не би следвало да има мухъл. Банята за л.св. е обща. Пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Ползва се от л.св. по утвърден график. В банята има обособено съблекалня за преобличане и не се налага л.св. да се придвижват без дрехи по карето. Всички лишени от свобода, които работят имат право да ползват баня всеки ден. Карето, където л.св. е провеждал престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда може да. ползва тоалетната и водата в коридора или в спалното помещение. През посочения период, в корпуса на затвора, на VI пост, където е пребивавал л.св. А., са извършвани текущи ремонти и поддръжка, изразяващи се в своевременна смяна на течащи кранчета, смяна на осветителни тела, отстраняване на течове и др. Своевременно се остъкляват счупените прозорци. От м. Май 2024 г. и към 27.08.2025 г. в Затвор Пловдив се извършва реконструкция на корпуса на затвора - източно крило. Предстои и реконструкция и на западното крило на затвора.

Посочено в гореописаните справки е също, че с постъпването си в затвора на всеки л.св. се осигуряват комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на л.св. стоковедът осигурява колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получат и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането на дрехите на л.св. става по усмотрение на самите лишени от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите л.св. е чрез три бр. перални машини. Прането се осъществява чрез молби от л.св. според нуждите им през месеца. Простори за дрехи има в общите помещения на л.св. на всеки пост. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една структура на ГДИН / по затвори/. Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периода на обработване е на два месеца, или при необходимост. При обработка при необходимост се третират само определени сектори в МЛС / приложено протоколи от извършени ДДД обработки /. На л. св. не е разрешено да отглеждат домашни любимци в спалните помещения. На лишените от свобода се полагат миещи и перилни препарати. Ежемесечно се дават по 2 броя сапуни, 400 грама прах за пране и препарат за почистване на санитарните възли, съгласно утвърдена таблица № 6. Хигиенизирането на спалните помещения е задължение на лишените от свобода настанени в него. Отговорникът на стаята изготвя график на лишените от свобода за ежедневно почистване на помещението.

Приложени са протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки за месец ноември 2024 г. и февруари 2025 г. /30,31/, както и таблица № 6 Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец /л.34/, седмичен график на пералня в Затвора Пловдив/л.19/; График на разпределението на времето на лишените от свобода на пост №6 /л.26/ фактури за закупени перилни препарати/л.32,33/.

Според представена Докладна записка от д-р Р. Д. /л.26/ с цел предотвратяване струпването на л.св. от всички постове е въведен график, като за л. св. на 6-ти пост, приемното време е във Вторник от 14:00ч. до 15:00ч. Изключение правят само истински спешните случаи, но не и симуланти и то след предварителна уговорка по телефона.Задължително л.св. планирани за амбулаторни прегледи да бъдат отразени в книгата за планирани прегледи и да пристигат с нея заедно с надзирател за осъществяване на амбулаторната дейност. В случай, че липсват тези атрибути, лишените от свобода ще бъдат върнати на поста без да бъдат прегледани.

Приложен е график на Работно време на Медицински център- затвор Пловдив и АИППМП „Д-р Жанета Демирева“ /л.27/ и Здравно досие на П. А. /л.35 – 71/.

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля К. Н. М., който излага факти от условията в Затвора Пловдив.

Според показанията на свидетеля М. в периода 21.12.2024 г. до 08.02.2025 г. е бил в една килия с А. на 6 пост. Спомня си, че там са били 11-12 човека и нямало място за разминаване. Описал е, че стените се къртят от влагата, от тавана падат парчета, има мухъл, стената е постоянно мокра. На земята на места има балатум, на места няма, тъй като е скъсан. Сочи, че килията се поддържа с подръчни материали от тези, които живеят в нея. Има прозорец, който прозорец половината е неотваряем, малък е и няма как да влезе въздух вътре. Описва, че има тоалетна, но тя е 1 м. на 1 м. с една чешма и една тоалетна. Според показанията на свидетеля легла има за всички. През зимата е студено, защото парно няма постоянно. Цялото помещение се отоплявало с един радиатор. В малката стая радиаторът бил изкъртен. Имало дървеници и хлебарки постоянно. Когато напръскали с препарат излизали повече дървеници и хлебарки. Свидетелят си спомня, че А. от ухапванията имал по ръцете червени петна. Искал да го прегледа лекар, но нямало кой да му обърне внимание. Сочи също, че имало котки навсякъде, като никакви мерки не се взимали. Котките се разхождали по тенджери, по чинии. Докато се хранили котките обикаляли стола. Свидетелят е дал показания, че по принцип има пералня в затвора, но в периода от 21.12.2024 г. до 08.02.2025 г. нямало пералня. Перяли вътре в килията, топлили водата с бързовар. Постоянно имало дрехи на просторите и постоянно имало мухъл. Имало назначен някакъв лекар и зъболекар, като според показанията на свидетеля „…По едно време нямаше зъболекар, но и да има те са по график…“. Спомня си, че на 23.12.2024 г. А. вдигнал 200 кръвно и му било много зле, но никой не му обърнал внимание. Това продължило и на следващия ден, но пак никой не му обърнал внимание. Имал високо кръвно, сърцето, главата го болели. Имал проблем и със зъбите, но не бил прегледан от зъболекар, като свидетелят мисли, че тогава нямало зъболекар. Описва, че „…общата баня е като излезеш от корпуса, през спалните помещения, минаваш през двора и банята е от другата страна на двора…. Вътре в тази баня има 15 душа и от тях работят 2-3 душа. Като са 40 човека трябва да се изкъпеш за 15 мин. Десет човека на един душ. ... Съблекалня няма. Има едно помещение, което няма прозорци. Има забит един пирон и няма място където да си оставиш нищо. Ние влизаме 40 човека - един отряд. Ищецът по това време работеше на обособено производство и работещите имат каре само в неделя докато почиват, защото им съвпада с работното време. …“

Посоченото от фактическа страна се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетеля М., чиито показания съдът разглежда критично, доколкото му е и служебно известно, че същият е ищец и по други дела против ГДИН, които са със същата правна квалификация, поради което и свидетеля е с личен интерес от излагане на конкретни обстоятелства досежно условията в Затвора Пловдив.

Съдът, при така изяснената фактическа обстановка и съобразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от правна страна:

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът А. претендира вреди от посочени нарушения за период на задържането му в Затвора Пловдив.

Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в Затвора Пловдив. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията.

Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора Пловдив, а съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е частично основателна.

Установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2). Посочените в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия, или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по силата на чл. 5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта дали в съответното законодателство са били въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода в насока даденото в редица Решения на ЕСПЧ, като напр. делото "А. срещу България", както и "Н. и др. срещу България", за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.

От наличните по делото доказателства се установява, че по отношение на целия исков период, касаещ Затвора Пловдив /21.12.2024г.-08.02.2025г. вкл. / П. А. е пребивавал в Затвора Пловдив.

От представените писмени доказателства за посочения период е констатирана пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал А. за целия исков период /21.12.2024г.-08.02.2025г. вкл./ - 50 дни, поради което на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

Иначе, както от писмените доказателства, така и гласните такива, по отношение на останалите оплаквания, разгледани за периода на престой на ищеца, се установява категорично, че останалите възражения на ищеца са неоснователни:

Във връзка с твърдението, че липсва санитарен възел на определените и задължителни места – на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, през зимата било студено и много неприятно да минават през двора, нямало съблекалня и се налагало да минават през двора по хавлии, работели два душа, за които се „борили“ 15-20 човека, в банята имало ръждясали железа и кал, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, на първо място следва да се посочи, че липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л.св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито.

Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки л.св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява, в т.ч. и от показанията на разпитания по делото свидетел М., да са налице пречки при нужда л.св. да получат съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна, а и свидетелят посочва, че на Шести пост, в който е бил ищецът през исковия период, има тоалетна, който факт се потвърждава и от данните, предоставени от Затвора Пловдив в цитираната по-горе справка, съгласно която по време на провеждане на престой на открито, л.св. от Пост Пет и Пост Шест, могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи.

Според приложеното по делото и неоспорено становище на ст. инсп. П. В. /л. 29/ карето, където л.св. е провеждал престой на открито, няма тоалетна и течаща вода, но при нужда може да ползва тоалетната и водата в коридора или в спалното помещение.

Видно от представените по делото справки в стаите в Затвора Пловдив са налични обособени отделни санитарни възли и е осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода. Установено е съобразяване с изискването на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Не е доказано и твърдението относно лоши условия за ползване банята в Затвора Пловдив, доколкото се установява, че е бил въведен график за използването й, именно с оглед съобразяване факта на ползването й от значителен брой лица. Банята е снабдена със съблекалня и противно на твърденията в ИМ, не се налага на лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето. В тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а и разпитаният по делото свидетел не твърди да има ръждясали железа и кал.

А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група /л. 24/, а на всички, работещи л.св., какъвто се установява, че е и ищецът, е осигурена възможност всеки работен ден да използват баня, след приключването му.

Следва да се има предвид и че в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно.

Недоказано е оплакването за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в помещенията на лишените от свобода, то от доказателствата по делото се установява, че за периода на престой на ищеца са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода.

Съгласно утвърдена таблица № 6 /л.34/ за полагащите се перилни, миещи и дезинфекционни препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода, месечно на един лишен от свобода – мъж, се полагали и се раздавали по 200 гр. тоалетен сапун, 250 гр. сапун за пране и 400 гр. прах за пране. Освен тях, ежемесечно се раздавали и други препарати за хигиенизиране на стаите. Препарати и консумативи за лична и за хигиена на стаите лишените от свобода можели да закупуват и от лавката при Затвора Пловдив, както и да поискат да им предоставени от техните близки, като почистването на спалните помещения било отговорност на лишените от свобода.

Установява се от представените и приети писмени доказателства за периода на престой, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи. В тази връзка са приложени от ответника протоколи за осъществена ДДД обработка на помещенията, от които става ясно, че липсват негови бездействия, които да се квалифицират като нарушения на разпоредбите на чл. 119а, ал. 2, т.11 от ППЗИНЗС от страна на затворническата администрация.

Недоказани са твърденията на ищеца, че не му е предоставена подходяща храна за здравословното му състояние, с оглед доказателствената тежест в процеса и фактът, че от негова страна не са ангажирани каквито и да е било доказателства за влошено здравословно състояние и във връзка с това предписан от медицинско лице хранителен режим. В тази насока са и показанията на св. М., който не сочи, че ищецът е имал нужда от специална подходяща храна, или че му е била назначена специална диета или хранителен режим.

Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на медицинска и стоматологична помощ. Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл.128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ). Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС).

За да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.

Съдът не намира, че в настоящото производство се доказва наличието именно на такова нарушение. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че има график за медицинско осигуряване в пенитенциарното заведение.

Наведените в исковата молба твърдения, че в затвора са около 450-500 човека и не може да разчитат на елементарни медицински грижи, че са оставени на произвола и когато на някой му стане много зле, се обаждат на адвокат, за да им съдейства за линейка, тъй като на тях не им обръщат внимание и им отказват всякаква медицинска грижа, че не им се правят изследвания, че около 40 % от лишените от свобода в Затвора Пловдив са с диагноза ХИВ и се заразяват като използват една и съща игла, както и чрез хомосексуални контакти и тях никой не ги лекува, нито ги настанява за лечение в болнични заведения и се разчита на естествения подбор – който оцелее, са твърде общи и от тях не може да бъде установено дали и кога ищецът е имал конкретен здравословен проблем, още по-малко пък да е имал назначена диета, която да не е била спазвана.

По идентичен начин стои въпросът и с твърдението, че в затвора имало лекар един път седмично и можело да бъдат прегледани само в определен ден от седмицата по график, като и тогава не било сигурно, че ще бъдат прегледани като по същия начин стоял въпросът и с посещението при зъболекар, доколкото, както вече се посочи, от представения по делото график, изготвен от д-р Д. се установява, че изключение от него се прави за спешните случаи, какъвто спешен случай не се твърди и не се установява да е бил налице по отношение на ищеца А., в т.ч. и за необходимост от спешно посещение при зъболекар. Няма и данни да е подал заявка да бъде прегледан от зъболекар, нито да са подавани молби за преглед и това да не е било сторено. Свидетелят М. също не дава показания, че на ищецът му е отказвано да му бъде направена пломба, нито, че зъболекарят не е разполагал с инструменти или консумативи. Според показанията на свидетеля М. не е бил прегледан от зъболекар, тъй като тогава не е имало такъв.

Всъщност няма данни как А. е направил преценка, че има нужда от „спешно пломбиране“ без да му е извършен преглед. Няма и данни, че не е могъл да се храни нормално именно поради проблеми със зъбите.

По делото не са ангажирани и доказателства, че ищецът е имал алергия от насекоми, хлебарки и дървеници, и е получил подувания, нито, че е подавал молби да бъде прегледан или да му бъдат осигурени подходящи лекарства или медикаменти. Свидетелят М. не сочи, че ищецът е имал алергия, а само твърди, че ищецът е имал ухапвания по ръцете, като не сочи, че на А. е отказвана медицинска помощ във връзка с направени от негови оплаквания.

По отношение на наведените оплаквания за високо кръвно, то същите отново не бяха подкрепени с конкретни доказателства, включително и подавани молби за оказване на лечение или предоставяне на медикаменти, които да не са били уважени. Показанията на разпитания свидетел не кореспондират с конкретни доказателства и не следва да бъдат кредитирани в тази им част, доколкото възпроизвеждат твърденията на ищеца, а и няма как свидетелят да знае колко точно е било кръвното на А. без извършен медицински преглед.

В този смисъл, наведените възражения за липса на адекватно лечение, съдът намира за недоказани.

Неоснователни са и оплакванията на ищецът, че по време на престоя му в Затвора Пловдив не са му осигурявани работни дрехи, предпазна маска и работно облекло. Видно от представено и неоспорено от ищеца Становище от ТРЗ Ив. С. / л. 18/ л. св. П. Р. А. е назначен на работа в обособено производство към ДП ФЗД ТП Пловдив като ръчник /зачистване на детайли от термоактивна пластмаса /на 17.09.2024 г. на 4 часа труд /останалите 4 часа е учил в училището към Затвора Пловдив/. Назначените на работа в обособено производство към ДП ФЗД - ТП Пловдив, спазват работно време, съгласно Заповед № Л-461/25.02.2020 г. на Началника на Затвора гр. Пловдив. При започване на работа на лишените от свобода се прави инструктаж, раздава им се работно облекло /тениски , престилки / и периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис. Не е известно А. да е имал оплаквания по време на работа. С оглед на това следва да се приеме, че са налице активни действия по въвеждане на съответна организация за осигуряване работно облекло и предпазни средства на л. св. при извършване на трудовата им дейност.

По отношение на следващото твърдение на ищеца, а именно, че докато е бил в Затвора Пловдив, е работел и не е спазвано правото му на каре, е необходимо да се посочи, че участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (така разпоредбите на чл. 79 и чл. 175, ал. 2 от ЗИНЗС, съответно чл. 59 - 61, чл. 172 и чл. 174 от ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода, е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т. нар. "каре". За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода, съгласно чл. 41, ал. 3 от НК. В този смисъл и ищецът, с приемането да упражнява трудова дейност, за да намали срока на наказанието си, доброволно се отказва от правото си на "каре", съответно и на почивен ден. При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).

Не се установява, от представените писмени доказателства, за наличието на влага, мухъл и плесен, както се твърди, като за подобни негови оплаквания изобщо липсват ангажирани от негова страна доказателства. Във връзка с твърдението, че ищецът е бил без право да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, независимо, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, независимо, различни от показанията на разпитания свидетел, които обаче, както вече се посочи и по-горе, съдът кредитира само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства ответникът е представил седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив /л. 19/, от който се установява, че за различните групи л.св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични дрехи.

Не са представени и доказателства в подкрепа на показанията на свидетеля, че точно в исковия период, посочен от ищеца, в затвора Пловдив е нямало пералня.

Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, а от страна на ответника е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на л.св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл /становище л.29/, което становище не е оспорено, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани наведените в тази връзка твърдения.

Ищецът претендира и за лоша хигиена в столовата на затвора Пловдив, като в тази връзка липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в това помещение.

По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания, че в затвора има много котки, които влизат в столовата, качват се по масите, ядат от храната и са предпоставка за болести и зарази, доколкото същите не са подкрепени с никакви доказателства. А освен това не е доказано по делото дори и да е имало котки в столовата за какъв период е било това, нито пък по делото е било документирано оплакване на ищеца пред затворническата администрация.

При така установените нарушения на чл. 3, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗИНЗС по отношение на ищеца при престоя му в Затвора - Пловдив, искът за обезщетение за неимуществени вреди се явяват частично основателен. Обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, вр. чл.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС. Неговият конкретен размер като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен комплексно при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че то да овъзмездява причинените болки и страдания, а не да бъде средство за неправомерно обогатяване. При спазване на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричният еквивалент на морални вреди, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и съобразявайки трайната съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи по силата на чл. 41 от Конвенцията, съдът счита, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или унизително отношение е толкова фундаментално, че е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за това че са доказани част от оплакванията за целия исков период от 21.12.2024 г. до 08.02.2025г. вкл. -за 50 дни техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната, то следва справедливо обезщетението да бъде определено от 8 лв./ден. Именно това обезщетение е адекватно на претърпените вреди и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за целия разглеждан период.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 8.00 лева за целия период в размер на 400.00 лева, което най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от А. неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия/бездействия от констатираните по-горе нарушения на администрация при ответника. В останалата си част за разликата до общия претендиран размер на вредите исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Спрямо уважения размер от главницата, ще следва да бъде уважена претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2025г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл. 286 ал. 3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10.00 лева за заплатената държавна такса.

В представения договор за правна защита и съдействие сключен с ищеца, е посочено осъществяване на безплатно представителство на основание чл. 38 ал. 1 от ЗАдв. В тази връзка и на основание чл. 286 ал. 3 ЗИНЗС, във връзка с чл. 78 ал. 1 ГПК и чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възнаграждението за пълномощника на ищеца, съразмерно уважената част от иска е в размер на 20,00 лв.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286 ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10 ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78 ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви и на основание чл. 172 ал. 2 АПК Административен съд –Пловдив -XIII състав :

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на П. Р. А., [ЕГН], постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода от 21.12.2024г. до 08.02.2025г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 50(петдесет) дни, ведно със законна лихва, считано от 20.08.2025 г. /датата на подаване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 8 000.00 лв. и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица], да заплати на П. Р. А., [ЕГН], постоянен адрес: гр. Пловдив, [улица], сумата от 10.00 (десет) лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ.

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията“ гр. София [улица]да заплати на адвокат Д. П. Х., със съдебен адрес: [улица], ет. 1 офис 4, адвокатско възнаграждение в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд.