Решение по дело №39/2014 на Районен съд - Харманли

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Харманли 04.11.2014 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Харманлийският районен съд в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                             Председател: Мария Атанасова

 

При секретаря: К.К. в присъствието на прокурора............................като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 39 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Предявени са обективно и субективно съединени искове 8 иска, от които един за 239.55 лв. и 7 по 300 лв., неизплатени трудови възнаграждения, които намират правно основание в чл.128 т.2, вр. чл.242 вр. чл.124 от КОДЕКСА НА ТРУДА, иск за изплащане на командировъчни пари в размер на 12 356.74 лв., който намира правно основание в чл.215 от КТ, вр. Приложение 3 към чл.31 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина и иск за законни лихви с правно основание чл.86 от ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.

  Ищецът В.М.М. ***, действащ чрез своя процесуален представител адв.Д.Й.И.-***, с адрес за призоваване-гр.Търговище, ул.”  твърди, че на 08.04.2013 г. сключил трудов договор с ответното дружество, с който приел да изпълнява длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози/ в с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково.От 08.04.2013 г. до 04.12.2013 г. изпълнявал международни превози за ответника в рамките на Европейския съюз, включително и Кралство Нидерландия.През въпросния период от време не получавал дължимото трудово възнаграждение в размер на 300 лв. месечно, уговорено в трудовия договор, както и командировъчни пари по смисъла на чл.215 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина.Дължимото му незаплатено трудово възнаграждение възлизало на 2 339.55 лв., представляващо незаплатено възнаграждение за 17 работни дни от м.април 2013 г., в размер на  239.55 лв. и за периода от 01.05.2013 г. до 30.11.2013 г. по 300 лв. месечно.Не му били заплатени и полагащите му се за 234 дни /за периода от 08.04.2013 г. до 30.11.2013 г./командировъчни, които съгласно чл.215 от КТ, при командироване работникът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет, като съгласно Приложение № 3 от НСКСЧ, съдържащ индивидуалните ставки за шофьори било 27 евро на ден, или общо 6 318 евро за горепосочения период.Доколкото левовата равностойност на 1 евро се равнявала на 1.9558 лв., то размерът на дължимите, но незаплатени му командировъчни възлизал на 12 356.74 лв. за периода от 08.04.2013 г. до 30.11.2013 г.

Иска съдът да поста­нови решение, с което да осъди „НЕТЛОГ” ООД - с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково, с адрес: с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково, представлявано от Ш.И.Ш. - управител да му заплати сумата от 14 696.29 лв., от която 2 339.55 лв., представляващо незаплатено възнаграждение за 17 работни дни от м.април 2013 г., и за периода от 01.05.2013 г. до 30.11.2013 г., и 12 356.74 лв. - дължими, но незаплатени командировъчни за периода от 08.04.2013 г.до 30.11.2013 г., както и законната лихва върху цялата сума от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата от ответника.

Моли да му бъдат присъдени и направените по настоящото производство разноски.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника „НЕТЛОГ” ООД - с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково ЕИК код по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково, представлявано от Ш.И.Ш. - управител.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

С трудов договор № 9, сключен на 08.04.2013 г. в с.Ръженово, общ.Маджарово между „НЕТЛОГ” ООД - с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково ЕИК Код по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: с.Ръженово, общ.Маджарово, обл.Хасково, представлявано от Ш.И.Ш. - управител и В.М.М. *** на осн. чл.68 ал.1 т.1 от КТ,  работодателят е възложил, а работникът приел да изпълнява длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози/ за срок от три месеца за пълно работно време срещу, което работодателят се задължил да заплаща на работника трудово възнаграждение в размер на 300 лева и допълнително възнаграждение по 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит.Работникът поел задължението да постъпи на работа на 08.04.2013 г.

В длъжностната характеристика на шофьор товарен автомобил е предвидено като основно длъжностно задължение осъществяване транспорт на стоки и товари в рамките на Европейската общност, при необходимост превози на стоки и товари от България до Западна Европа и обратно, както и от Турция до Европейската общност и обратно.

Със Заповед № 6/10.02.2014 г. на управителя на „НЕТЛОГ” ООД - с.Ръженово, общ.Маджарово за констатирани нарушения на трудовата дисциплина от страна на В.М.М. с ЕГН ********** за  неизпълнение на задълженията на шофьор на товарен автомобил /международни превози/, съгласно чл.125 и чл.126 т.1 и т.8 от КТ за това, че не се е явил на работа и не е изпълнявал служебните си задължения от 01.12.2013 г. до момента на издаване на заповедта и за това, че не е опазил имуществото, предоставено му по време на работа на основание чл.188 т.3, чл.190 т.2 и чл.190 т.7, вр. чл.187 т.9 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Със Заповед № 13/10.02.2014 г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ  във връзка със заповед № 6/10.02.2014 г. на управителя на „НЕТЛОГ” ООД за наложено дисциплинарно наказание по чл.188 т.3 от КТ във връзка с нарушение на чл.190 т.2 и чл.190 т.7, вр. чл.187 т.9 от КТ, трудовото правоотношение с В.М.М., заемащ длъжността шофьор на товарен автомобил /международни превози/ е прекратено, считано от датата на получаване на заповедта.

Заповедите са били изпратени на работника с писмо с обратна разписка и връчени, видно от известие за доставяне на 06.03.2014 г.

По делото от страна на ответника са представени: справка за начислените на ищеца по ведомост заплата в размер на 1 563.52 лв. и командировъчни в размер на 4 131 евро-8 079.53 лв., журнал на сметка за периода 01.04.2013 г. до 30.11.2013 г., ведомости за заплати за периода м.април - м.ноември 2013 г. и 5 бр. квитанции от 29.04.2013 г., 22.05.2013 г., 12.11.2013 г., 17.11.2013 г. и 18.11.2013 г., подпечатани с печат на „НЕТЛОГ” ООД.

От ведомостите за заплати за месеците: май, юни и юли 2013 г. е видно, че срещу името на работника и сумата за получаване са положени подписи, който ищецът не е оспорил.Във ведомостите за месеците април, август, септември, октомври и ноември срещу името на работника и начисленото му трудово възнаграждение е поставен надпис ордер.

В представените квитанции са отразени данни както следва: В квитанция от 29.04.2013 г. е посочено заплата за март, сума 1850 евро, име-О .В квитанция от 22.05.2013 г. е посочен месец април, сумата 1000 евро и име-Орхан.В квитанция от 12.11.2013 г. е посочено: получено от Нетлог сума 900.В квитанция № О  от 17.11.2013 г. е отразено: получено от Н  /аванс/ сума 500.В квитанция  № BSVT79 от 18.11.2013 г. е отразено получено от Нетлог 1000.Петте квитанции са подписани. 

Квитанциите са били оспорени от ищцовата страна и тъй като ответникът е пожелал да се ползва от тях на основание чл.193 ал.2 от ГПК е било открито производство по оспорването им.Назначена е съдебно-почеркова експертиза със задача да даде заключение подписите в оспорените писмени доказателства-квитанции положени ли са от ищеца: В.М.М. или не.Експертизата е била възложена и изпълнена от вещото лице  В.М.М., което дава заключение, че подписите в квитанциите са положени от В.М.М..

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, на която е поставена задача след като се запознае с доказателствата по делото да даде заключение, относно размера на незаплатеното трудово възнаграждение от 08.04.2013 г. до 30.11.2013 г. и относно размера на дължимите и неизплатени командировъчни пари за периода от 08.04.2013 г. до 30.11.2013 г., като посочи тяхната равностойност в евро и лева.Вещото лице К.Т.Т. констатира, че съгласно изплащателните ведомости на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение респ. нетно трудово възнаграждение /чиста сума за получаване/ както следва: 04.2013 – брутно трудово възнаграждение – 169.09 лв., нетно трудово възнаграждение – 125.95 лв., 05.2013 – брутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение – 230.93 лв., 06.2013 бутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение – 230.93 лв., 07.2013 – брутно трудово възнаграждение –  310.00 лева, нетно трудово възнаграждение –  230.93 лв., 08.2013 – брутно трудово възнаграждение 112.91 лева, нетно трудово възнаграждение – 51.99 лв., 09.2013 бутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение –  230.93 лв., 10.2013 брутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение –  230.93 лв., 11.2013 брутно трудово възнаграждение – 310.00 лева, нетно трудово възнаграждение - 230.93 лв. и обща чиста сума за изплащане за процесния период 1 563.52 лева.Съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина размерът на командировъчните пари за претендираните 234 дни х 27 евро е определен в размер на 6 318 евро в левова равностойност 12 356.93 лв.Общата дължима сума за трудово възнаграждение и командировки  е 1 563.52 лв.+12 356.93 лв.= 13 920.45 лв.Вещото лице приема, че ищецът е получил в брой с разходни касови ордери 5 250 евро=10268.11 лева и сума в лева 692.79 лв., всичко получени парични средства 10 960.90 лв. остават дължими 2 959.55 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетеля Хр , който е работил заедно с ищеца във фирма „Нетлог” ООД се установява, че при потегляне на път шофьорите са получавали пари във валута за заплащане на гориво и пътни такси. Получаването на суми се удостоверявало с подписани от тях бележки на нидерландски, а след връщането си от курс се отчитали с касови бележки и бонове от бензиностанции.В случаите, когато разходвали свои средства при осъществяване на курса, след завръщането си получавали съответната сума от фирмата, а ако са разходвали по-малко от предоставените им средства, разликата връщали обратно на фирмата.Свидетелят Е установява, че работил във фирма „Нетлог” известно време -28 дни през месец юни 2013 г. като втори шофьор.Той твърди, че шофьорите зареждали автомобилите с гориво в базата на фирмата в Розентал, Холандия. Курсовете извършвали през седмицата като в петък или събота се прибирали в базата, където пребивавали в събота и неделя.Пътните такси плащали с карти.Фирмата изплащала трудовите възнаграждение с ордери.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира обективно и субективно съединени искове 8 иска, от които един за 239.55 лв. и 7 по 300 лв., представляващи неизплатени трудови възнаграждения, които почиват на основание в чл.128 т.2, вр. чл.242 вр. чл.124 от КОДЕКСА НА ТРУДА за отчасти основателни и доказани.Искът за изплащане на командировъчни пари в размер на 12 356.74 лв., който намира правно основание в чл.215 от КТ, вр. Приложение 3 към чл.31 ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина е основателен.

Безспорно установено е по делото, че със сключване на трудов договор № 09 от 08.04.2013 г. между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е поел задължение да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози” в ответното дружество.Видно от чл.1 от трудовия договор ответното дружество в качеството на работодател се е задължило да заплаща трудово възнаграждение на ищеца в размер на 300 лева и по 0,6 % за всяка година трудов стаж и професионален опит.Трудовият договор е сключен за определен срок от три месеца и прекратен със заповед № 13/10.02.2013 г. Не се спори между страните, че ищецът е работил в ответното дружество до 30.11.2013 г.

На следващо място не се спори между страните, че ищецът е бил командирован считано от 08.04.2013 г. със задача да извършва международен транспорт на товари в Европейската общност.Безспорно между страните, че работникът е изпълнявал задълженията си, произтичащи от трудовия договор като е извършвал превози извън Република България за периода от 08.04.2013 г. до 30.11.2013 г.

От представените по делото ведомости и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за исковия период от 08.04.2013 г. до 30.11.2013 г. на работника е начислено нетно трудово възнаграждение както следва: за м.април 2013 г. - 125.95 лв., за месец май 2013 г. – 230.93 лв., за месец юни – 230.93 лв., за месец юли 20013 г. – 230.93 лв., за месец август 2013 г. –51.99 лв., за месец септември 2013 г. – 230.93 лв., за месец октомври 2013 г. – 230.93 лв. и за месец ноември 2013 г. – 230.93 лв., при което общата чиста сума за изплащане за процесния период възлиза в размер на 1 563.52 лв.Видно от представените ведомости за заплати работникът е получил срещу подпис начислените му трудови възнаграждения за месеците: май, юни и юли 2013 г. по 230.93 лв. месечно, възлизащи общо  в размер на 692.79 лв. Във ведомостите за месеците април, август, септември, октомври и ноември 2013 г. е отразено, че трудовите възнаграждения са изплатени с ордер.В тази насока ответното дружество твърди, че представените  в съдебно заседание документи, приложени (л.45) с превод (л.46), удостоверяват заплащане на посоченото възнаграждение.Съдът намира, че тези документи, анализирани и преценени с оглед всички доказателства по делото, не обосновават по безспорен начин извод за извършено в полза на ищеца плащане, именно на посочените трудови възнаграждения.

Съдържанието на разписките не подкрепя защитната теза на работодателя, че трудовото възнаграждение на въззивника е било заплатено. Разписката с посочена дата 29.04.2013 г. за сумата 1850 евро съдържа запис „заплата за март 2013 г.”, а ищецът е започнал работа в ответното дружество на 08.04.2013 г., което налага извода, че за месец март заплата не му се дължи.Дори да се приеме, че тази разписка е подписана с посоченото съдържание, то тя се явява иррелевантна за предмета на настоящото дело доколкото касае друг период извън исковия.В разписките с дати 22.05.2013 г. за сумата 1000 евро, 12.11.2013 г. за сумата 900 /непосочена валута/ и 18.11.2013 г. за 1 000 /в непосочена валута/ не е отразено основание за изплащане на сумите.В разписката с дата 17.11.2013 г. е посочена сума 500 /в неуточнена валута/ със запис „аванс”, при положение, че в трудовия договор не е уговорено авансова плащане, а и в приложените ведомости не отразено начисляване и изплащане на аванси.

Съществено се разколебава достоверността на вписаното в разписките съдържание и предвид обстоятелството, че означените в същите суми съществено се различават и в пъти надвишават сумите, дължими и начислени на работника за трудови възнаграждения дори за целия период на действие на трудовия договор.В допълнение следва да се посочи, че бележките не съдържат посочване на трите имена на ищеца, в две от тях е отразено само личното име-Орхан, а в останалите три дори не е посочено името на лицето, на което са предадени сумите.

В тази връзка следва да се посочи, че за месец ноември има издадени три разписки за обща сумата 2 400 без уточнение в евро или лева, но предвид разминаването в начислената от работодателя заплата за месец ноември 2013 г. – 230.93 лева (чиста сума за получаване), вписаните в разписките суми 2 400, не биха могли да обосноват извод, че е платено именно възнаграждението на работник за месец ноември 2013 г. 

Изложените аргументи не позволяват да се приеме за безспорно установено, че представените бележки са доказателство за извършени плащания в брой именно от ответното дружество в полза на ищеца за погасяване на задълженията за заплащане на трудово възнаграждение за месеците април, август, септември, октомври и ноември 2013 г.

С оглед изложените събражения предявеният иск за заплащане на дължимо трудово възнаграждение се явява отчасти основателен до установения по делото размер на неизплатено брутно трудово възнаграждение – 1 212 лева или нетно трудово възнаграждение – 870.73 лева за периода от 08.04.2013 г.-30.04.2013 г. и от 01.08.2013 г. – 30.11.2013 г., а за пълния размер до 2 339.55 лева – неоснователен.Ето защо съдът следва да уважи предявения иск за заплащане на брутно трудово възнаграждение в размер на 1 212 лева като до пълния предявен размер от 2 339.55 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен.

За основателността на претенцията по чл.215 КТ е необходимо установяване съществуването на трудово правоотношение между страните в рамките на което работникът е командирован да изпълнява служебните си задължения извън Република България, надлежно изпълнение на трудовите функции и размера на командировъчните пари.

Безспорно е по делото, че ищецът по силата на сключения между страните трудов договор с ответното дружество е изпълнявал длъжността шофьор извън пределите на Република България, като е бил командирован в Холандия със задача – международен транспорт на товари в Европейската общност.При тези данни на работника се дължи заплащане на командировъчни пари.Съгласно чл.31 вр. Приложение № 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (Приета с ПМС № 115 от 3.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 50 от 11.06.2004 г., в сила от 1.07.2004 г., последно изм. и доп., бр. 61 от 10.08.2012 г., „Наредбата”) нормативно установения размер на командировъчните пари е 27 евро на ден.

Въз основа на представеното по делото заключение, което не е оспорено от страните и е прието от съда, дължимите командировъчни пари за процесния период възлизат общо в размер на 6 318 евро или 12 356.93 лева /234 дни  х 27 евро = 6 318 евро/ в левова равностойност 12 356.93 лв.

Съдът не споделя твърденията на ответника, че представените от него разписки установяват заплащане на посочените командировъчни пари.Освен изложените по – горе съображенията да не се кредитират тези документи за достигане до посочения извод съдът отчита и обстоятелството, че съобразно един от двата превода на документите има запис съответно „заплата за март”, а друг „аванс”, а в останалите три разписки не е отразено основание за предаване на сумите, поради което и не би могло да се приеме, че установяват плащане на командировъчни пари.Несъответствията в сумите по посочените разписки и тези, дължими като командировъчни пари и трудови възнаграждения, както и съмненията в обстоятелствата по издаването на разписките не позволява на съда да приеме, че ответната страна при условията на пълно и главно доказване е установила заплащане на сумите за командировъчни пари.В тази връзка следва да се отбележи и че не е опровергано възражението на ищеца, че е получавал суми от ответника, но същите са били предназначени за покриване на разходи, пряко свързани с дейността на дружеството и изпълнение на възложените превози.

Предвид изложените съображения съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на командировъчни пари за периода от 08.04.2013 г. до 30.11.2013 г. е основателна до установения по делото размер - 6 318 евро / в левова равностойност 12 356.93 лв./, поради което иска следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 276.98 лв.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника  следва да бъдат присъдени съобразно отхвърлената част от исковете в раземр на 76.72 лв.

По компенсация ответникът дължи на ищеца  200.26 лв. разноски по делото.

При този изход на спора на основание чл.78 ал.6 вр. чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 544.28 лева и 200 лв. разходи за съдено-почеркова и съдебно-счетоводна експертизи по сметка на РС-Харманли.

 Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА на основание чл.128 т.2, вр. чл.242 вр. чл.124 от КОДЕКСА НА ТРУДА „НЕТЛОГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръженово, община Маджарово, област Хасково, представлявано от Ш.И.Ш.-управител да заплати на В.М.М. ***, действащ чрез своя процесуален представител адв.Д.Й.И.-***, с адрес за призоваване-гр.Търговище, ул.”П сумата в размер на 1 212 лева,  представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение по Трудов договор № 09 от 08.04.2013 г. за периода от 08.04.2013 г.-30.04.2013 г. и от 01.08.2013 г. – 30.11.2013 г., като за разликата до пълния предявен размер от 2 339.55 лв. искът като неоснователен-ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 215 КТ „НЕТЛОГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръженово, община Маджарово, област Хасково, представлявано от Ш.И.Ш.-управител да заплати на В.М.М. ***, действащ чрез своя процесуален представител адв.Д.Й.И.-***, с адрес за призоваване-гр.Търговище, ул.”П сумата в размер на 12 356.93 лева, представляваща командировъчни пари за командировка в Европейския съюз за периода от 08.04.2013 г. до 30.11.2013 г.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал. 1 от ГПК „НЕТЛОГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръженово, община Маджарово, област Хасково, представлявано от Ш.И.Ш.-управител да заплати на В.М.М. ***, действащ чрез своя процесуален представител адв.Д.Й.И.-***, с адрес за призоваване-гр.Търговище, ул.”П сума в размер на 200.26 лв. разноски по делото по компенсация.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК „НЕТЛОГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръженово, община Маджарово, област Хасково, представлявано от Ш.И.Ш.-управител да заплати по сметка на Районен съд-Харманли държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 544.28 лева и 200 лв. разходи за съдено-почеркова и съдебно-счетоводна експертизи.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                          Районен съдия: