№ 7055
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
М. В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100510998 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10998/2025 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на М. П. Б. ЕГН ********** от гр. София срещу решение №15374 от
08.08.2024 г постановено по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав , изменено с
определение №23955 от 02.06.2025 г по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав в частта за
разноските ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че
М. П. Б. дължи сумата от 211,68 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до
13.09.2023 г начислена върху главница за доставена топлинна енергия от 1282,92 лева
представляваща стойността на доставена топлинна енергия до недвижим имот в гр. ****,
през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ; за която сума /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №30830 от 17.10.2023 г по ч.гр.д.№53601/23 г на СРС ,35 състав ;
-по въззивна жалба на П. С. Б. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №15374 от
08.08.2024 г постановено по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав , изменено с
определение №23955 от 02.06.2025 г по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав в частта за
разноските ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че
П. С. Б. дължи сумата от 70,57 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 13.09.2023
г начислена върху главница за доставена топлинна енергия от 427,63 лева представляваща
1
стойността на доставена топлинна енергия до недвижим имот в гр. ****, през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК №30830 от 17.10.2023 г по ч.гр.д.№53601/23 г на СРС ,35 състав ;
-и по частна жалба на М. П. Б. ЕГН ********** от гр. София срещу определение №23955 от
02.06.2025 г по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35 състав ; в частта , с която е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя да се присъди по-нисък размер от 126,74 лева разноски
за исковото производство пред СРС .
Въззивниците излагат във въззивните си жалби доводи за неправилност на решението на
СРС в обжалваната част. Считат , че по отношение на общите фактура не е приложим чл.33
ал.4 ОУ /2016 г / , защото отчитането , изготвянето на изравнителната сметка и издаването
на общата фактура е след предвидения 45-дневен срок за плащане . Липсва и надлежна
покана до въззивниците по чл.84 ал.2 ЗЗД , както и не е издадена фактура по чл.32 ал.3 ОУ .
В частната си жалба М. П. Б. излага доводи за неправилност на определението на СРС по
чл.248 ГПК . Счита , че разноските в полза на ищеца не са присъдени съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете . Голяма част от задълженията са били погасени чрез плащане
и затова исковете са отхвърлени т.е. ищецът не е трябвало да завежда исковете .
Въззиваемата страна е подала писмени отговори , в които оспорва въззивните жалби и
частната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС.
Третото лице “Техем Сървисис” ЕООД гр.София не взема становише по жалбите .
Въззивните жалби и частните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивниците на 16.08.2024 г, поради което въззивните жалби от 28.08.2024 г са подадени в
срок . Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от
решението на СРС.
Определението по чл.248 ГПК е връчено на жалбоподателя М. Б. на 08.06.2025 г , поради
което частната жалба от 11.06.2025 г е подадена в срок .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Съгласно чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/ потребителите за битови нужди дължат лихви за забава
не върху прогнозните сметки , а само след издаване на съответната обща фактура за периода
. Изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура повече от 45-дни
след приключване на отоплителния сезон не се отразява на дължимостта на лихвите за
2
забава . Препращането в ал.4,5 към ал.2 на чл.33 от ОУ /2016 г/ има предвид срока от 45 дни
, а не датата на приключване на отоплителния сезон като „период , за който се отнасят“. Това
е така , защото задълженията по чл.32 ал.2 и ал.3 от ОУ /2016г / са различни , спазва се
различна процедура са определянето им и имат падеж , който е определен по различен начин
и визира настъпване на различни факти .
Прогнозните сметки по чл.32 ал.2 от ОУ /2016 г/ съгласно чл.33 ал.1 от ОУ /2016 г/ се
дължат в 45-дневен срок , след изтичане на периода , за който се отнасят , но без да се
начисляват лихви за забава . За изравнителните сметки по чл.32 ал.3 от ОУ /2016 г/ е
необходимо отчитане и на ИРРО , както и издаване на обща фактура за отчетен период , а
след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава . По-късното издаване на
общата фактура не уврежда правата на потребителите , тъй като едва след изтичане на 45-
дневен срок от фактурата започват да се начисляват – както и в процесния случай - лихви за
забава . По тази причина ОУ не уреждат както краен срок за издаване на общата фактура ,
нито необходимост ищецът да отправя нарочна покана по чл.84 ал.2 ЗЗД , с която да постави
съответните потребители в забава за заплащане на задълженията им .
Налага се извод , че решението на СРС е правилно и трябва да се потвърди в обжалваната
част .
Определението по чл.248 ГПК е законосъобразно в обжалваната част . Правилно
първоинстанционният съд е констатирал , че е подадено възражение по реда на чл.414 ГПК ,
а не такова по чл.414а ГПК . Освен това е била представена разписка от „Изипей“ АД , в
която не е извършено уточнение кои точно вземания се заплащат . Това е направено едва във
възражението и могат да възникнат спорове с ищеца дали действително са погасени именно
посочените от ответника вземания . Отделно самото плащане е извършено на 07.11.2023 г , а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 29.09.2023 г т.е.
жалбоподателят е дал повод за образуване на съдебното производство . Същият трябва да
понесе частта от разноските не само съобразно уважената част от исковете , но и тази , в
която исковете за главници за топлинна енергия и за дялово разпределение са били
отхвърлени поради плащане .
Налага се изводът , че решението и определението по чл.248 ГПК на СРС трябва да се
потвърдят в обжалваната част.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултски възнаграждения .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №15374 от 08.08.2024 г постановено по гр.д.№64995/2023 г на
СРС , 35 състав , изменено с определение №23955 от 02.06.2025 г по гр.д.№64995/2023 г на
СРС , 35 състав в частта за разноските ; в частта , с която е признато за установено по
3
искове с правно основание чл.422 ГПК във чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* от гр. София , че
М. П. Б. ЕГН ********** от гр. София дължи сумата от 211,68 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г начислена върху главница за доставена топлинна
енергия от 1282,92 лева представляваща стойността на доставена топлинна енергия до
недвижим имот в гр. ****, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ;
П. С. Б. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от 70,57 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. до 13.09.2023 г начислена върху главница за доставена топлинна
енергия от 427,63 лева представляваща стойността на доставена топлинна енергия до
недвижим имот в гр. ****, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г ;
за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №30830 от
17.10.2023 г по ч.гр.д.№53601/23 г на СРС , 35 състав ;
както и
М. П. Б. е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 126,74 лева
разноски за исковото производство пред СРС.
П. С. Б. е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 42,25 лева разноски
за исковото производство пред СРС
ПОТВЪРЖДАВА определение №23955 от 02.06.2025 г по гр.д.№64995/2023 г на СРС , 35
състав ; в частта , с която е оставена без уважение молбата на М. П. Б. ЕГН ********** от
гр. София да се присъди по-нисък размер от 126,74 лева разноски за исковото производство
пред СРС .
ОСЪЖДА всеки от М. П. Б. ЕГН ********** и П. С. Б. ЕГН ********** от гр.София да
заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София суми от по 200 лева
разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Техем Сървисис” ЕООД гр.София като трето
лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4