№……./
…………11.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на …………..ноември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова,
ч. т. дело №
1771 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.122 от ГПК.
Гражданско дело № 4444/2018г. по описа на
Русенски районен съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л.Л.М.
с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв.П.Николов ВАК, с която срещу
„Иновативни финанси“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.Н.Вапцаров 7А заявен за разглеждане отрицателно установителен иск
за недължимост на сумата от 850.17 лева. В исковата молба се сочи, че с
уведомление за прехвърляне на вземане по чл.991 ал.3 от ЗЗД „Иновативни
финанси“ ООД ЕИК ********* претендира вземане от ищцата, произтичащо от договор
за прехвърляне на вземане между ответното дружество и „Теленор България“ ЕАД
ЕИК *********. Вземането е оспорено по основание и размер; въведено е
възражение за погасяването му по давност.
Производството по образуваното дело по описа
на РРС е прекратено с определение № 5551 от 28.09.2018г. и същото е изпратено
по подсъдност на Районен съд град Варна, на осн.чл.105 във вр.чл.119 от ГПК.
Произнасянето е извършено след постъпване на отговор на исковата молба, в който
е обективиран отвод за неподсъдност на делото, обоснован с регистриран адрес и седалище
на управление на ответното дружество в гр.Варна.
След изпращане на делото пред Районен съд
град Варна е образувано гр.д. № 16180 по описа за 2018г., по което с
определение № 12441 от 30.10.2018г. съдът е повдигнал препирня за подсъдност
между районните съдилища в гр.Варна и гр.Русе.
В съгласие с разпоредбата на чл.122,
изр.второ от ГПК спорът за подсъдност между съдилища, които принадлежат към
районите на различни по-горни съдилища се разрешава от онзи по-горен съд, в
чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа
делото. С оглед тази разпоредба Окръжен съд град Варна е компетентен да се
произнесе по повдигнатия спор за местна подсъдност.
По същество :
От привилегията по чл. 113 от ГПК може да се ползва само лице, което има качеството потребител по
спорното материално правоотношение.
От ангажираните с писмения отговор на
ответното дружество доказателства се установява, че вземането, предмет на договора
за цесия, сключен между между „Теленор България“ ЕАД ЕИК ********* като цедент
и ответното дружество, в качеството му на цесионер, произтича от договор за
ползване на мобилни електронни съобщителни услуги между ищцата и „Теленор
България“ ЕАД ЕИК *********.
Обстоятелството, че вземането на доставчика
на електронни съобщения е прехвърлено с договор за цесия на ответното дружество
не лишава ищцата от качеството й на потребител. Именно в това си качество тя
защитава правата си по договора за услуга. Доколкото същата е потребител по
смисъла на §1, т. 49 от ДР на Закона за
електронните съобщения в
качеството си ползвател на обществена електронна съобщителна услуга и избора й
да води иск в защата на правата, произтичащи от договора за мобилни електронни
услуги, е закрепен в разпоредбата на чл.113 от ГПК, установяваща специална
местна подсъдност и дерогираща общата подсъдност по чл.108, ал.1 от ГПК, сочи
че отвода за местна подсъдност е неоснователен.
Това
налага по повдигнатата препирня за подсъдност като местно компетентен да се
произнесе по въведения спор да се определи Районен съд град Русе, като такъв
пред който е заведена исковата молба, и на когото делото следва да бъде
изпратено за разглеждане.
Настоящото определение не подлежи на
касационно обжалване тъй като не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се
прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя
компетентният съд да разгледа предявения иск. С определението, с което се
разрешава повдигнатата препирня за подсъдност, делото не се препраща по
подсъдност, а се определя правилната такава, която в определени случаи, какъвто
е настоящият, може да съвпада с първоначално определената. Не е налице и
хипотезата на чл. 274, ал.
3, т. 2 ГПК, защото с
определението по чл. 122 ГПК не се разрешава материалноправен спор по същество.
Предвид на гореизложеното и на
основание чл. 122 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И:
По повдигнатата препирня за подсъдност между
Районен съд град Варна и Районен съд град Русе постановява, че
компетентен съд да разгледа спора по предявения за разглеждане от Л.Л.М. с ЕГН **********
с адрес ***, чрез пълномощник адв.П.Николов ВАК, срещу „Иновативни финанси“ ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Н.Вапцаров 7А
отрицателно установителен иск за недължимост на сумата от 850.17 лева, е
Районен съд град Русе.
ИЗПРАЩА делото на РАЙОНЕН СЪД град РУСЕ за разглеждане.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.