№ 15331
гр. София, 09.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110125818 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На десети юни две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 25818 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З.Е., с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. ***************************, представлявано от
изпълнителните директори Й.Ц. И Р.Б. против З.Л.И. АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **********************************, представлявано от
изпълнителните директори П.Д. И В.И.. Ищецът, чрез процесуалния си представител,
твърди, че на 26.08.2023 г. в района на бензиностанция „Ш.“ в гр. Карлово, настъпило ПТП с
участници: лек автомобил „*******************, и лек автомобил
„*********************************, при което били причинени вреди. Също така
твърди, че към момента на настъпване на ПТП-то по отношение на лек автомобил
„*********************************, имало валидна застраховка „Каско“, сключена с
полица № **************** от 08.08.2022 г., като по повод на подадено уведомление при
ищеца била образувана преписка по щета № **********, по която било платено
обезщетение в размер на 11 948,15 лв. Излага твърдения, че по отношение на лек автомобил
„*******************, имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество. По повод на отправена регресна покана за плащане на платеното
застрахователно обезщетение, ответникът не извършил плащане, като изпаднал в забава.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди З.Л.И. АД да заплати на З.Е. сумата от 11
948,15 лв., представляваща остатък от платеното застрахователно обезщетение по щета №
**********, сумата от 462,26 лв. – лихва за забава за периода от 20.01.2024 г. до 29.04.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
07.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото
е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество З.Л.И. АД. Ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата претенция като неоснователна, като твърди, че е налице
отказ от възстановяване на претендираното обезщетение. Оспорва наличието на вина у
водача на лек автомобил „*******************. Оспорва механизма на настъпилото ПТП,
настъпването на вреди за лек автомобил „*********************************, и
наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдението вреди.
При условие на евентуалност оиспорва размера на претендираното обезщетение. Оспорва и
претенцията за лихва за забава. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции като
2
неоснователни, по съображения, изложени в отговора на исковата молба, претендира
направените по делото разноски.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ във
връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Двустранен констативен протокол от 26.08.2023 г.
се установява, че на 26.08.2023 г. в гр. Карлово е било реализирано ПТП между лек
автомобил „*******************, собственост на „С.“ АД и управляван от С. С., и лек
автомобил „*********************************, собственост на „Л.“ *** и управляван от
Х. Л., при което настъпили вреди.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № **************** от 08.08.2022 г. е видно, че между собственика на лек
автомобил „*********************************, и ищцовото дружество, е бил сключен
договор за застраховка „Каско“, със срок на покритие от 28.08.2022 г. до 28.08.2023 г.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от застрахователна
полица № ****************** от 07.02.2023 г. е видно, че между собственика на лек
автомобил „*******************, и ответното дружество, е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на покритие от 18.03.2023 г. до 17.02.2024 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при З.Е. е била
образувана преписка по щета № **********, по която е било определено застрахователно
обезщетение в размер на 11 948,15 лв. за изплащане на собственика на лек автомобил
„*********************************. Видно от приетия заверен препис от извлечение от
банкова сметка на 05.12.2023 г. З.Е. е платило обезщетение в определения размер на „Л.“
***.
От представената и приета по делото покана е видно, че на 19.12.2023 г. ищецът е
поканил ответника да възстанови сумата от 11 948,15 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение, поканата получена от ответника на 20.12.2023 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните
в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на
причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността
на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек
автомобил „*********************************, при ремонт с нови части в размер на
11 945,52 лв. без ДДС и в размер на 14 334,62 лв. с включено ДДС. Вещото лице също така
установява, че към момента на ПТП-то увреденият лек автомобил е бил в експлоатация 3
3
години, като към момента на ПТП-то е бил в гаранционен срок, а когато автомобилите са в
гаранционен срок, то ремонтът задължително следва да се извърши в оторизиран сервиз с
оглед продължаването на гаранцията. Разпитан в съдебно заседание, вещото лице
установява, че водачът на лек автомобил „М.“ не е имал възможност да задейства спирачната
система на автомобила.
От разпита на свидетеля Л. се установява, че ПТП-то настъпило на входа на
бензиностанция „Ш.“ в гр. Карлово, и при навлизане в бензиностанция, когато другият
водач, който бил с паркирал автобус, тръгнал да излиза, и когато се изравнили, другият водач
предприел маневра на заден ход и планката, която се намирала на падащия борд на
микробуса отзад, закачила колата на свидетеля в предната дясна врата, втората дясна врата и
калника, и ударила средната греда между двете врати на колата на свидетеля. За ПТП-то бил
съставен двустранен констативе протокол, след което свидетелят закарал колата в сервиза на
„М.“ в гр. Пловдив. Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля, като
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
От разпита на свидетеля С. се установява, че е участвал в ПТП на 26.08.2023 г. в гр.
Карлово, когато бил на работа и трябвало да разтоварва палет на бензиностанция „Ш.“. След
като запалил буса, погледнал отляво и отдясно, след което се чул удар, след което слязъл, за
да види какво се е случило. След предявяване на двустранния констативен протокол,
находящ се на лист 12 от материалите по делото, свидетелят заяви, че подписът за водач „А“
е негов. Съдът възприема показанията на свидетеля в посочената част, като кореспондиращи
на останалите събрани по делото доказателства, и не възприема показанията в останалата
част, като при несъгласие на свидетеля с отразеното в протокола, същият е могъл да откаже
да го подпише.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между
увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ да претендира платеното от третото
лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение,
встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество
и собственикът на увредения лек автомобил са имали сключен договор за застраховка
„Каско“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката
рискове, застрахованият автомобил е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което
са нанесени щети на лек автомобил „*********************************. На основание
сключения договор за застраховка „Каско“ и настъпило застрахователно събитие ищцовото
дружество е платило обезщетение в размер 11 948,15 лв., видно от събраните доказателства.
4
Предвид извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител на вредите.
Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на
чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на
събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по
назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда
от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в
конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автомобил
лек автомобил „*******************. По отношение на размера на вредите, съдът приема,
че те възлизат на 11 948,15 лв., видно от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства, като към
момента на настъпване на ПТП-то увреденият автомобил е бил в гаранция и отстраняването
на щетите е следвало да бъде извършено в оторизиран сервиз. Ето защо и в полза на
увреденото лице, в случая собственика на автомобила, е възникнало право да иска обезвреда
на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на
застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя на
вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника,
съгласно чл. 412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице
до размера на обезщетение на стойност 11 948,15 лв., в който размер претенцията като
основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на платеното от застрахователя
обезщетение, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на лихва за забава по
чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 412, ал. 3 от КЗ. Съдът приема, че правото на регрес е
възникнало от датата на плащането, но длъжникът по него не е в забава от този момент.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случаите, когато няма
определен ден за изпълнение, какъвто е настоящият, длъжникът изпада в забава след като
бъде поканен от кредитора по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Предвид изложеното
вземането за лихва върху главницата от 11 948,15 лв. е основателно, считано от получаване
на поканата на 20.12.2023 г. Ищецът е предоставил 30-дневен срок за доброволно
изпъление, който срок започва да тече от 20.12.2023 г. и изтича на 19.01.2024 г., поради което
ответникът е изпаднал в забава от 20.01.2024 г. Доколкото лихва за забава се претендира
върху главницата за периода от 20.01.2024 г. до 29.04.2024 г., съдът намира претенцията за
5
основателна за претендирания период. На основание чл. 162 от ГПК и при използване на
счетоводна програма съдът определя лихвата за забава върху главницата от 11 948,15 лв. в
размер на 462,26 лв. Исковата претенция се явява основателна и доказана, поради което
следва да бъде изцяло уважена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване наиска – 07.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, съдът
намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, същото се явява
основателно, съразмерно с уважените искови претенции, като в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 887,93 лв., от които: сумата от 527,93 лв. – платена
държавна такса, сумата от 200 лв. – платено възнаграждение за вещо лице, сумата от 60 лв. –
възнаграждение за свидетел и сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Относно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, същото се явява
неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********************************, представлявано от изпълнителните директори П.Д.
И В.И., ДА ЗАПЛАТИ на З.Е., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
***************************, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. И Р.Б. на
основание чл. 412, ал. 1 и ал. 3 от КЗ във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 11 948,15 лв.
/единадесет хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки/,
представляваща остатък от платеното застрахователно обезщетение по щета № **********,
сумата от 462,26 лв. /четиристотин шестдесет и две лева и двадесет и шест стотинки/ –
лихва за забава за периода от 20.01.2024 г. до 29.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 07.05.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 887,93 лв.
/осемстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща
направени по делото разноски.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN:
************************, открита в „Ю.Б..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7