ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3364
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110107061 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Г. И., ЕГН
********** против И. М. И., ЕГН **********, с която са предявени установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на
упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472
от 17.04.2013 г. на нотариус Р.. Д.. с рег. № 274 от НК, с която Г.. Т.. И. е упълномощил
И. М. Н.. да дари на себе си ¾ идеални части от дворно място с площ от 525 кв.м.,
съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. Н.., кв. „К..“, при съседи на
имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с
идентификатор 00357.5347.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно
с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж; конститутивни искове в
условията на евентуалност с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД за
унищожаемост на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег. №
12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р.. Д.. с рег. № 274 от НК, с която Г..
Т.. И. е упълномощил И. М. Н.. да дари на себе си ¾ идеални части от дворно място с
площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. Н.., кв. „К..“,
при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е
заснет с идентификатор 00357.5347.25 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж;
установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване на относително
недействителна спрямо ищеца сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 83, том IV, рег. № 25920, дело № 634 от 2013 г. на нотариус Р.. Д.. с
рег. № 274 от НК; осъдителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на основание наследствено правоприемство и осъждане на ответника на
предаде на ищеца владението върху дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо
УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. Н.., кв. „К..“, при съседи на имота: улица, УПИ
IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с идентификатор
1
00357.5347.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно с построените в
него двуетажна жилищна сграда и гараж; установителен иск в условията на
евентуалност с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение на
дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр.
Н.., кв. „К..“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438,
който имот е заснет с идентификатор 00357.5347.25 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и
гараж.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника И. М. И., с който е оспорила основателността на иска.
С писмения отговор ответникът И. М. И. е предявила и насрещни искове с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника
по насрещните искове, че ищецът по насрещните искове е собственик на основание
договор за дарение, евентуално добросъвестно владение, евентуално недобросъвестно
владение и осъждане на ответника на предаде на ищеца владението върху дворно
място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. Н.., кв.
„К..“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот
е заснет с идентификатор 00357.5347.25 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж.
Съгласно разпоредбата на чл. 211 от ГПК в срока за отговор на исковата молба
ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия
съд и има връзка с първоначалния иск. Съдът намира, че така предявените насрещни
искове отговарят на всички изисквания, изискуеми от закона за разглеждането им в
настоящото производство, поради което следва да бъдат приети за съвместно
разглеждане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
насрещните искове, с който оспорва основателността на исковете.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба са
представени писмени доказателства, които съдът намира за допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което следва да бъдат
допуснати за събиране.
По доказателствените искания на страните за допускане до разпит на свидетели
при режим на довеждане, съдът намира, че на всеки следва да се допуснат по трима
свидетели, като на този етап на производството и на основание чл.159, ал. 2 ГПК по
искането на ответника четвърти свидетел не следва да се допуска.
Ответникът по насрещните искове е направил доказателствено искане съдът да
задължи ищеца по насрещните искове да представи пълномощно с рег. № 12471 и рег.
№ 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р.. Д.. с рег. № 274 от НК. Искането е
основателно, тъй като касае релевантни за спора факти, поради което следва да бъде
уважено.
Доказателственото искане на ответника по насрещните искове за задължаване на
Община гр. Н.. да представи по делото данни по какъв начин (касово или безкасово) са
2
извършени плащанията на данъчни задължения за имота, респ. кой е титуляр на
дебитна карта при извършено безкасово плащане следва да се отхвърли, тъй като
посочените документи са неотносими към делото и не изясняват релевантни за спора
факти.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да
постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг
способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да
вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от И. М. И., ЕГН **********
срещу М. Г. И., ЕГН ********** насрещни искове с правно основание чл. 108 ЗС.
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба, отговора на исковата
молба и насрещната искова молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца по насрещния иск И. М. И.,
ЕГН ********** в двуседмичен срок от уведомяването, да представи по делото в
заверен препис пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус
Р.. Д.. с рег. № 274 от НК. При неизпълнение съдът ще приложи последиците на чл.
161 ГПК.
ДОПУСКА на страните по трима свидетели при режим на довеждане за
установяване на посочените в исковата молба, отговора на исковата молба, насрещната
искова молба и отговора на насрещната искова молба факти.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 192 ГПК на ответника по насрещните искове.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.03.2025 г. от 09.30 часа, за когато
да се призоват страните, като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани, или при отсъствие от този
адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си
адрес или да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички
съобщения и съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно
връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
I. Ищецът твърди, че е собственик на дворно място с площ от 525 кв.м.,
съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. Н.., кв. „К..“, при съседи на
имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с
3
идентификатор 00357.5347.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно
с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж на основание наследствено
правоприемство от родителите си Е.. И.. и Г.. И.. Твърди, че при извършена справка в
АВ през 2023 г. узнал, че на 31.07.2013 г. с нотариален акт за дарение № 108, том
LXXXVIII, дело № 29182/2013 г. на нотариус Р.. Д.. ответницата И. М. И.. – Н.. (негова
дъщеря) дарила сама на себе си ¾ идеални части от процесния имот, като при
сключване на сделката се легитимирала с пълномощно, издадено от Г.. И..
Излага твърдения, че баща му – Г.. И. приживе страдал от множество
заболявания, сред които запушване на мозъчните артерии, генерализирана
атеросклероза, с десностранна пареза на ръката и крака, атеросклеротична миокардио
склероза, както и прекарани два инсулта, което било установено с Решение на ТЕЛК
№ 1221/197 от 24.10.2000 г., респ. бил освидетелстван с 96 % загубена
работоспособност с чужда помощ. Поради заболяванията си баща му Г.. И. не можел
да се движи, да се обслужва самостоятелно, рядко имал светли моменти, което
налагало всекидневни грижи от семейството. Твърди, че впоследствие дъщеря му – И.
И.а – Н. (внучка на Г. И.) се преместила заедно със семейството си в къщата на ищеца
и започнала да полага грижи за дядо си, а през 2010 г. станала негов личен асистент.
Твърди, че в качеството на личен асистент ответницата е разполагала с личната карта
на дядо си, както и с пълномощно от него, с правомощие да получава неговата пенсия,
социални добавки, лекарства, помощи от общината и др. Навежда, че в периода след
2010 г. и около 2013 г. здравословното състояние на баща му Г. И. силно се влошило,
не разпознавал близките си, не можел да става от леглото и имал неадекватно
поведение.
Предвид това, счита, че упълномощителната сделка, обективирана в
пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р. Д.. с рег. №
274 от НК, с която Г.. Т.. И. е упълномощил И. М. Н. да дари на себе си ¾ идеални
части от имота е нищожна поради противоречие със закона, накърнява добрите нрави
и липсва съгласие от Г. И. за разпореждане с имота. Оспорва пълномощното да е
подписано от Г. И., а ако в него е положен отпечатък оспорва отпечатъкът да е негов и
да са изпълнени изискванията на чл. 189 ГПК. Твърди евентуално, че ответницата е
извършила измама като е въвела в заблуждение дядо си, както и че същият не е
разбирал значението и свойството на постъпките си поради здравословното си
състояние. Моли съдът да обяви за относително недействителна спрямо ищеца
сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том IV,
рег. № 25920, дело № 634 от 2013 г. на нотариус Р. Д. с рег. № 274 от НК поради
липсата на представителна власт при сключването й. Моли съда да признае за
установено, че ищецът е собственик на имота на основание наследствено
правоприемство от родители си и да осъди ответника да предаде владението,
евентуално да признае за установено, че ищецът е собственик поради изтекла
придобивна давност в периода от 31.07.2023 г. до 06.12.2024 г., тъй като твърди да е
осъществявал явна, необезпокоявана и спокойна фактическа власт върху имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. М. И.а – Н..,
с който оспорва исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове. Навежда твърдения, че през 2007 г. нейната баба и дядо
я помолили да се премести да живее в процесния имот, за да им помага, като същите
възнамерявали да й дарят целия имот, но поради настъпилата смърт на баба й през
2010 г., нейният дядо през 2013 г. упълномощил внучка си да дари сама на себе си
неговите ¾ идеални части от имота. Твърди, че грижите по нейния дядо Г. И. били
4
поети изцяло от нея и семейството й. Не оспорва, че Г. И. е бил с парализиран десен
крак и ръка поради прекарани инсулти, но оспорва това да се е отразило на неговото
психично здраве и способността му да разбира свойството и значението на постъпките
си. Излага, че през годините Г.И. е упълномощавал многократно ответницата за
различни фактически и правни действия. Счита, че процесното пълномощно съдържа
всички изискуеми реквизити за извършване на разпоредителната сделка, респ. твърди,
че ответницата е разполагала с валидна представителна власт. Оспорва ищецът да е
владял имота в периода от 31.07.2013 г. до 06.02.2024 г., тъй като липсвало
демонстриране на намерението за своене. Твърди, че вместо това именно тя е
завладяла имота, като по отношение на целия първи етаж било отблъснато владението
на ищеца изцяло още през 2013 г. когато етажът бил преграден с входна врата и ключ,
а по отношение на втория етаж, гаража, тавана и поземления имот ответницата
предприела действия, с които е изразила воля за завладяването им. Твърди, че още
след пристигането си в имота е предприела ремонти дейности първоначално само по
първия етаж, а впоследствие и в останалата част от имота – боядисване на стени,
циклене на паркет, подмяна на интериорно обзавеждане, изграждане на отоплителна
система с камина и водна риза, подмяна на тръби за ВиК, подмяна на дограма и други.
Оспорва предявените искове за нищожност на упълномощителна сделка,
обективирана в пълномощно с рег. № 12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на
нотариус Р.. Д.. с рег. № 274 от НК, тъй като счита, че сделката не противоречи на
императивни правни норми, а по отношение формата и съдържанието на сделката
били спазени всички законови изисквания. Оспорва упълномощителната сделка да
накърнява добрите нрави, както и твърденията, че липсва съгласие. Оспорва
предявените искове за унищожаемост на упълномощителната сделка с позоваване на
изтекла погасителна давност, както и оспорва да е въвела в заблуждение дядо си Г. И.,
респ. последният към момента на сделката да е бил в състояние на невъзможност да
разбира или ръководи действията си. Оспорва предявения иск за обявяване на
относително недействителна спрямо ищеца на разпоредителната сделка, тъй като е
разполагала с учредена представителна власт, чийто обем обхваща и правомощието по
чл. 38 ЗЗД да договаря сама със себе си. Оспорва предявените искове за собственост с
твърдения, че именно тя, а не ищецът, е собственик на ¾ идеални части от имота на
основание договор за дарение, а по отношение на останалите ¼ идеални части от
имота на основание давностно владение. Оспорва ищецът да е владял целия имот
явно, трайно, постоянно, необезпокоявано и спокойно в продължение на 10 години за
периода от 31.07.2013 г. до 06.02.2024 г.
С отговора на исковата молба ответникът И. М. И. предявява и насрещни искове
срещу първоначалния ищец – ответник по насрещните искове М. Г. И., с които са
предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по
отношение на ответника по насрещните искове, че ищецът по насрещните искове е
собственик на основание договор за дарение, евентуално добросъвестно владение,
евентуално недобросъвестно владение и осъждане на ответника на предаде на ищеца
владението върху дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв.
21 по плана на гр. Н.., кв. „К..“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437,
УПИ VII-438, който имот е заснет с идентификатор 00357.5347.25 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна
сграда и гараж.
Ищецът по насрещните искове твърди, че по силата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 108, том LXXXVIII, дело № 29182/2013 г. на нотариус Р..
5
Д.. е придобила собствеността върху ¾ идеални части от дворно място с площ от 525
кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. Н.., кв. „К.“, при съседи на
имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с
идентификатор 00357.5347.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно
с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж. Твърди, че от момента на
придобиване на собствеността е преградила с врата и ключ целия първи жилищен
етаж, обособила е с отделен електромер потреблението на електрическата енергия на
първия жилищен етаж и е ограничила достъпа на ответника М. И. изцяло. Излага
твърдения, че по отношение на втория жилищен етаж, гаража и поземления имот е
извършила действия, с които е демонстрирала намерението си за завладяване на
останалите идеални части на М. И., с което е установила явно, спокойно, несъмнено,
трайно и непрекъснато владение от 31.07.2013 г. до настоящия момент, изразяващи се
в ремонтни дейности в имота – смяна на котле за отопление за двата етажа,
циментиране на пътеки около къщата, смяна на ВиК тръби, смяна на дограма на първи
и втори етаж, ремонт на коридор и комин на втори етаж, остъкляване и затваряне на
тераса, поставяне на окачени тавани, смяна на врати, ремонт на банята, преграда с
врата и ключ на целия първи жилищен етаж, смяна на електромер за първия етаж,
поставяне на камина с водна риза за отопление на първи етаж и поставяне на
климатици. Поради това счита, че е собственик на процесния имот на основание
договор за дарение, евентуално давностно владение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещните
искове М. Г. И., с който оспорва исковата молба и моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове. Оспорва ищцата да е придобила собствеността
върху ¾ идеални части от имота на основание договор за дарение, като счита
разпоредителната сделка за нищожна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради липса на
представителна власт на пълномощника. Оспорва в полза на ищеца по насрещните
искове да е текла придобивна давност, като твърди, че И. И. е допусната от баща си и
дядо си Г. И. да живее в част от първия етаж от процесната сграда, но никога не е
ползвала втория жилищен етаж, гаража или дворното място, респ. не е имала
съзнанието, че процесният имот е неин. Оспорва да са извършени каквито и да е
действия по завладяване на имота, нито да е налице явно демонстриране на намерение
за своене. Оспорва да е ограничен достъпът до първия жилищен етаж, при твърдения,
че етажът не се е заключвал до месец декември 2022 г. Оспорва да са извършени
твърдените от ищеца по насрещните искове ремонтни дейности по имота, с
изключение на купени климатици през 2022 г., сменен електромер през 2013 г. от
името и за сметка на Г.. И. и подменена дограма на два прозореца в кухнята на първия
жилищен етаж. Оспорва данъците за имота да са платени от ищеца по насрещните
искове.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване
нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег. №
12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р. Д. с рег. № 274 от НК;
конститутивни искове с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД за
унищожаемост на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег. №
12471 и рег. № 12472 от 17.04.2013 г. на нотариус Р. Д. с рег. № 274 от НК;
установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за обявяване на относително
недействителна спрямо ищеца сделка, обективирана в нотариален акт за дарение на
6
недвижим имот № 83, том IV, рег. № 25920, дело № 634 от 2013 г. на нотариус Р.. Д.. с
рег. № 274 от НК; осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание
наследствено правоприемство и осъждане на ответника на предаде на ищеца
владението върху дворно място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв.
21 по плана на гр. Н.., кв. „К..“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437,
УПИ VII-438, който имот е заснет с идентификатор 00357.5347.25 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна
сграда и гараж; установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл.
124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на основание давностно владение на дворно място с площ от 525 кв.м.,
съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. Н.., кв. „К..“, при съседи на
имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот е заснет с
идентификатор 00357.5347.25 по кадастралната карта и кадастралните регистри, ведно
с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж; както и насрещни искове с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника
по насрещните искове, че ищецът по насрещните искове е собственик на основание
договор за дарение, евентуално добросъвестно владение, евентуално недобросъвестно
владение и осъждане на ответника на предаде на ищеца владението върху дворно
място с площ от 525 кв.м., съставляващо УПИ VIII-439, в кв. 21 по плана на гр. Н.., кв.
„К..“, при съседи на имота: улица, УПИ IX-440, УПИ VI-437, УПИ VII-438, който имот
е заснет с идентификатор 00357.5347.25 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК). По делото
не са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни,
които също не подлежат на доказване.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че процесната упълномощителна сделка противоречи на
повелителни правни норми.
По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че процесната упълномощителна сделка накърнява добрите
нрави.
По иска по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че наследодателят му е упълномощил ответницата за
сключване на договора за дарение в състояние на съзнавана липса на съгласие –
волеизявлението е изтръгнато с насилие или е направено без намерение за обвързване,
респ., че положеният в пълномощното подпис не е негов.
По иска по чл. 29 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че пълномощникът умишлено е въвел в заблуждение упълномощителя чрез
създаване на невярна представа за характера на подписания документ.
По иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че при сключване на упълномощителната сделка упълномощителят
не е могъл да разбира или да ръководи действията си поради твърдяното заболяване,
респ., че приживе е било поискано поставянето на упълномощителя (наследодател на
7
ищеца) под запрещение.
По иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД ответникът следва да докаже наличието на
представителна власт да дари процесния имот сам на себе си. В тежест на ищеца е да
установи наличието на факти, обуславящи нищожност/унищожаемост на
упълномощителната сделка.
По иска по чл. 108 ЗС и евентуалния иск по чл. 124 ГПК ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния
имот, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж на твърдяното от
него основание /наследствено правоприемство и осъществено от него давностно
владение/, в т.ч. че е упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа
власт върху процесния имот за сочения период в исковата молба с намерение за
своене, както и факта, че имотът е във владение на ответницата.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че държи процесния имот
на правно основание.
По насрещните искове с правно основание чл. 108 ЗС ищецът по насрещния иск
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на
процесния имот, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж на
твърдяното от него основание /договор за дарение, респ. осъществено давностно
владение/, в т.ч. че е упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа
власт върху процесния имот за сочения период в исковата молба с намерение за
своене, както и факта, че имотът е във владение на ответника по насрещния иск.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че държи процесния имот
на правно основание.
V. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК следва да се посочат фактите, за които
страните не сочат доказателства.
Съдът УКАЗВА на ищеца по иска по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, че не сочи
доказателства волеизявлението да е изтръгнато с насилие или да е направено без
намерение за обвързване, респ., че положеният в пълномощното подпис не е на
неговия наследодател.
Съдът УКАЗВА на ищеца по иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, че не сочи доказателства
приживе да е било поискано поставянето на упълномощителя (наследодател на ищеца)
под запрещение.
Съдът УКАЗВА на ответника по иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, че не сочи
доказателства за наличието на представителна власт да дари процесния имот сам на
себе си.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно
заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако
твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят
нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят
доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9