№ 80
гр. Айтос, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100931 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от О. М. О., чрез адв. Т. И. П. П.
от Адвокатска колегия – Бургас, с която срещу А. Х. О. са предявени следните
обективно кумулативно съединени искове:
- иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. с ал. 3 от Семейния кодекс
(СК) за прекратяване на брака между страните по вина на съпругата;
- иск с правна квалификация чл. 56 СК за предоставяне на ползването на
семейното жилище, находящо се в **********.
А. Х. О. е подала отговор на исковата молба, чрез адв. А. Д. от Софийска
адвокатска колегия, като е предявила и следните обективно кумулативно
съединени искове срещу О. М. О.:
- иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1, вр. с ал. 3 СК за прекратяване
на брака между страните по вина на съпруга;
- иск с правна квалификация чл. 53 СК за възстановяване на
предбрачното име на съпругата – „А.“.
Съдът намира, че предявените насрещни искови молби и отговори са
допустими.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили брак на 24.06.2001
г. и от брака си имат едно пълнолетно дете. Сочи се, че г-н О. разбрал от сина
си, че майка му от години има извънбрачна връзка с друг мъж. Синът на
1
страните бил получил потвърждение за това от майка си. Г-н О. се опитал да
запази брака, но съпругата му продължила извънбрачната връзка. На
12.01.2024 г. в присъствието на съпруга си, сина си и баща си г-жа О. заявила,
че си отива, че повече няма да се върне и ще прави това, което иска. От тогава
тя живеела при своите родители, а г-н О. – в семейното жилище заедно със
сина си. Сочи се, че бракът е изпразнен от своето съдържание, като между
съпрузите липсва близост, разбирателство, доверие и привързаност. Освен
това разстройството на брака било непреодолимо, защото отчуждението е
прекалено дълбоко. Иска се бракът да бъде прекратен по вина на съпругата и
семейното жилище да бъде предоставено на съпруга. Претендират се
деловодните разноски.
В отговора на исковата молба, който има характера и на насрещна искова
молба, се сочи, че бракът наистина е дълбоко и непоправимо разстроен, но по
вина на съпруга. Повече от двадесет години страните имали прекрасен семеен
живот, докато на 12.01.2024 г. съпругът й и синът й не я изгонили от
семейното жилище по унизителен начин. Баща й не присъствал на това
събитие. Г-жа О. смята, че мъжът й и синът й са се доверили на слухове,
набеждаващи я в нещо, което не е извършила. Няколко дни след изгонването г-
жа О. направила опит да се прибере в жилището, но ключът бил сменен. На
17.01.2024 г. дрехите й били изхвърлени пред дома на нейните родители в
чували. Г-жа О. смята, че е изпълнявала съвестно брачните си задължения и
отрича фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Моли бракът да
бъде прекратен по вина на ищец. Предявява и иск за възстановяване на
предбрачното й име – „А.“.
В отговора на насрещната искова молба се излага, че няма основание да
се иска прекратяване на брака по вина на съпруга. Сочи се, че не е от значение
дА. е имала извънбрачна връзка, а доколко доверието между съпрузите е
разрушено от липсата на общуване, споделяне, грижа за семейството и
доброто на детето и доколко тя има вина за това. Г-н О. отрича да е изхвърлял
вещите на съпругата си по посочения от нея начин. Всъщност тя се обадила и
казала, че иска да й бъдат върнати дрехите, но че не иска да вижда съпруга си.
Затова дрехите били занесени пред дома й от сина й.
В открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2025 г., страните
поддържат исковите молби и отговорите си.
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от правна и фактическа страна:
По исковете за развод:
Според чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Според чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
2
съпрузите е поискал това.
Видно от представеното удостоверение, страните са сключили
граждански брак на 24.06.2001 г., за който е съставен акт за граждански брак
№ 3/24.06.2001 г. от Община Руен.
По делото са разпитани двама свидетели – М. О. М., който е син на
страните, и Х. А. А., който е баща на ответницата.
Свидетелят М. разказва подробно за случилото се между родителите му.
Когато бил на 16-17 години, свидетелят научил случайно, че майка му се
вижда с друг мъж. Майка му навсякъде ходела с телефона. Един вечер той взел
телефона и установил, че майка му си пише с друг мъж. Разговорът му се
сторил повече от приятелски, като между по-близки хора. Веднъж майка му го
пратила до магазина, а той оставил телефона си да записва звук. По-късно
установил, че майка му си е говорила със същия мъж, като разговорът отново
не звучал просто приятелски. Тогава свидетелят решил да пусне записа на
майка си. Тя започнала да плаче и признала, че се е видяла веднъж с този мъж.
Обещала да престане, ако детето не каже на баща си за случилото се. След
време обаче няколко пъти отново хванал майка си да говори със същия мъж по
телефона. Тя пак обещавала, че ще престане. Свидетелят заминал за чужбина.
Негови приятели му казали, че майка му продължава да се вижда с другия
мъж, излизала по-рано от работа с него. По това време бащата на свидетеля се
обадил и споделил с него, че е научил за изневярата. Тогава свидетелят
разказал всичко на баща си. Последният казал, че ще изчака да види дали жена
му ще престане да се вижда с другия мъж и тогава ще поиска развод. В края на
2024 г. се провела среща между съпрузите, сина им и бащата на съпругата.
Свидетелят М. подканил майка си да разкаже за случилото се, но тя отказала и
си тръгнала, като заявила, че ще прави каквото си иска. След два дни бащата
на свидетеля сменил ключалката. Майка му поискала да й оставят дрехите в
чували пред вратата, което те направили. Според свидетеля баща му винаги се
е грижил за семейството.
Свидетелят А. споделя, че на 12.01.2024 г. дъщеря му му се обадила по
телефона, плачейки. Казала, че са я изгонили от вкъщи. Свидетелят отишъл и
питал защо се карат. Внукът му – М. О. М., казал, че майка му ходи по чужди
мъже. Свидетелят прибрал дъщеря си вкъщи. След няколко дни разбрали, че
съпругът е сменил бравата. Дъщерята на свидетеля не могла да си вземе
дрехите. След два дни ги донесли и ги хвърлили на улицата в чували. Пред
свидетеля дъщеря му отрекла да е изневерявала на мъжа си. Според него
дъщеря му винаги се е грижила добре за семейството. След случката
съпрузите спрели да си говорят.
Макар че е заинтересован, съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля М.. Същите са изключително подробни, непротиворечиви и
правдоподобни. Липсва противоречие и с други доказателства по делото,
включително показанията на свидетеля А.. Напротив, относно срещата между
съпрузите и „оставянето“ на багажа показанията на двамата свидетели
3
съвпадат. Разликата е само в гледната точка, защото свидетелят А. вярва на
това, което му е казала дъщеря му. Следва да се отчете, че свидетелят М. е
очевидец – той не просто е чул слухове, а е станал свидетел на разговори
между майка си и другия мъж. Освен това пред него майка му му е признала
за изневярата. Свидетелят М., за разлика от свидетеля А., е живеел със
страните, наблюдавал е дълги години действията на майка си. Ето защо съдът
възприема изцяло изложеното от него.
Съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен. Установи се, че страните не живеят заедно, не си говорят, между
тях отсъства всякаква физическа и духовна близост, поради което бракът
съществува само формално. Вина за разстройването на брака има съпругата,
която е допуснала сериозно брачно провинение съобразно обществените
представи за морал – изневерила е на съпруга си.
По делото не се доказаха каквито и да е брачни провинения на съпруга.
Тезата на г-жа О. се основава единствено на твърдението й, че е
несправедливо обвинена в изневяра. Доказа се обаче обратното. Ето защо вина
за разстройването на брака има само съпругата.
Поради изложеното бракът между страните след да се прекрати чрез
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на
съпругата.
По иска за предоставяне на ползването на семейното жилище:
Според чл. 56, ал. 1 СК при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда.
Според чл. 56, ал. 2 СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие
деца и семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да
предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването
на родителските права, докато ги упражнява.
Според чл. 56, ал. 3 СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие
деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът
може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено
упражняването на родителските права, за срок до една година.
С доклада по делото съдът е указал на г-н О., че по иска по чл. 56 СК е в
негова тежест да докаже чия собственост е семейното жилище; че семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи; че ищецът не
разполага с друго жилище.
В случая е безспорно, че страните нямат ненавършили пълнолетие деца
от брака си.
Според свидетеля А. семейното жилище е собственост на родителите на
ищеца.
4
По делото не са събрани доказателства за наличие на жилищна нужда у
ищеца. Предвид факта, че ответницата не е направила искане да й се възложи
семейното жилище, а и това би могло да стане само при хипотезата на чл. 56,
ал. 3 СК, която е неприложима поради липса на ненавършили деца от брака,
родителите на ищеца могат да разполагат както решат с имота си.
Поради изложеното искът по чл. 56 СК следва да бъде отхвърлен.
По иска за възстановяване на предбрачното име:
Според чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното
си име преди този брак. Това право не зависи от съгласието на другия съпруг.
В случая е безспорно, а и е видно от представеното удостоверение, че при
брака съпругата е променила фамилията си от „А.“ на „О.. Ето защо искът е
основателен.
По разноските:
Според чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Съдът определя
окончателна държавна такса за развода в размер на 40 лв. От нея О. М. О. вече
е заплатил 25 лв., които следва да му бъдат възстановени от ответницата.
Следва да заплати и разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от
ищеца в размер на 1400 лв., съобразно представения договор за правна помощ,
който има характер на разписка за получаване на сумата от адвоката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1, вр. с ал. 3 СК чрез развод
сключения на 24.06.2001 г. граждански брак между О. М. О., с ЕГН
**********, с адрес: **********, и А. Х. О., с ЕГН **********, с адрес:
**********, за който е съставен Акт за граждански брак № 3/24.06.2021 г. от
***, поради дълбокото и непоправимото му разстройство.
ОБЯВЯВА на основание чл. 49, ал. 3 СК, че вина за разстройството на
брака има А. Х. О., с ЕГН **********, с адрес: **********.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 56 СК, предявен от О. М. О., с ЕГН **********,
с адрес: **********, срещу А. Х. О., с ЕГН **********, с адрес: **********,
за предоставяне на ползването на семейното жилище, находящо се в
**********.
5
ПОСТАНОВЯВА, че след развода А. Х. О., с ЕГН **********, ще носи
фамилното си име преди брака, а именно: „А.“.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. Х. О., с ЕГН **********,
с адрес: **********, да заплати на О. М. О., с ЕГН **********, с адрес:
**********, сумата от 1425 лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. Х. О., с ЕГН **********,
с адрес: **********, да заплати по сметка на Районен съд – Айтос сумата от
15 лв. – остатък от държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6