Решение по дело №38/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 април 2022 г.
Съдия: Диана Борисова Калоянова Христова
Дело: 20227200700038
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер   55           06.04.2022 г.             град Русе

 

Административен съд – Русе, касационен състав, на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Вилиана Върбанова

  Членове: 1. Д. Калоянова

                   2. Елица Димитрова

 

при секретаря Наталия Георгиева и прокурор Д.Н. като разгледа докладваното от съдия Калоянова касационно административнонаказателно дело номер 38 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р.Р.К., ЕГН ********** ***, с адрес за контакти гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 9, ет. 1 – адв. И.Ч., против Решение № 15/12.01.2022 г., постановено по АНД № 1727/2021 г. на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0002106/29.07.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Русе, с което за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на министъра на транспорта на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява. Представя писмена молба по хода на делото и претендира разноски.

Ответникът по касация – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД АА) - Русе редовно призован, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването, като счита, че решението следва да остане в сила като законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на Р.Р.К. против Наказателно постановление № 38-0002106/29.07.2021 г. на директора на РД АА - Русе, с което за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на министъра на транспорта на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2 000 лева.

 Безспорно е установено, че на 24.06.2021 г. като водач на товарен автомобил с прикачено ремарке, К. е извършил обществен превоз на товар без да притежава необходимото удостоверение за психологическа годност. Представил е удостоверение, което е било със срок на валидност до 15.05.2019 г. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано; наложено е в размер, фиксиран от закона. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Несъстоятелно е твърдението в касационната жалба, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено поради нечетливост на съставения АУАН. Видно от събраните доказателства, съставения АУАН е разбираем и четлив и К. е вписал, че няма възражения по него.

Не може да се приеме за основателно твърдението на касационният жалбоподател, че в съставеното наказателно постановление не е посочена нормата, която задължава водача да притежаа удостоверение за психологическа годност – напротив, посочена е разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33/03.11.199 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, съгласно която водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Неправилно е тълкуването на жалбоподателя на нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, като той приема, че изискванията за наличие на определени документи се отнасят до самото моторно превозно средство, а не до водача. Посочената разпоредба гласи, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева при първо нарушение. Нарушението, реализирано от К., попада в хипотезата на изискването за други документи.

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от жалбоподателя. При този изход на спора, касационният състав намира, че разноски в полза на К.  не се следват.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 15/12.01.2022 г., постановено по АНД № 1727/2021 г. на Районен съд - Русе.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                     

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.