Определение по дело №359/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 590
Дата: 5 август 2020 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20201500500359
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Кюстендил, 05.08.2020г.

        Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание, на пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл. съдия

     Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. ч. гр. д. №359 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:

       Производството е на основание чл. 538, ал. 1 от ГПК.

       Образувано е по жалба от А.С.Г., ЕГН:**********, адрес: ***, настойник на И.Н.И.: **********, настанена в преходно жилище в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост – с. **, против решение №469 от 06.07.2020г., постановено по ч.гр. д. №1030/2020г. по описа на КРС.

        С обжалвания съдебен акт е отхвърлена молбата на настойника Г., с която се иска разрешение да се изтегли сума в размер на 104, 31 лв. от личната сметка на И. в „Банка ДСК“ АД, необходима за доплащане на разликата до реалната издръжка на поставената под запрещение – И., за месеците: март, април и май 2020г.

        Жалбоподателят иска отмяна на горецитираното решение на КРС и постановяване на акт, с който да се разреши изтеглянето на необходимата парична сума от влога на И., с което да се покрие разликата до реалната и издръжка в преходното жилище в ДПЛУИ, където е настанена. Текстът на чл.2, ал.1, т.11 от Тарифата определял, че на И. следва да й се удържат 505 от нейния доход за заплащане на услугите, които ползва в преходното жилище в ДПЛУИ в с. **. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /по–нататък Тарифата/ сочела, че такса в действителния размер за издръжка на лице, настанено в специализирана институция се заплаща, ако лицето има вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв. Установено било от органа по настойничество, че И. има влог с натрупвания в размер над 500 лв., а именно 2847, 50 лв. Жалбоподателят не е съгласен с извода на районния съд, че правното основание, на което той базира претенцията си е норма /чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата/, която е обявена за нищожна с решение №10187 от 26.07.2019г. по административно дело №11057 от 2017г. на ВАС, поради което не можела да се прилага. Цитира се в жалбата, че след цитираното решение на ВАС с Постановление  №108 от 09.05.2019г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата са променени текстове в същата, включително и чл. 4, ал. 1, т.1. На база актуалната редакция на текста от Тарифата намира жалбата си за основателна и иска разрешаване тегленето от влога на И. за заплащане ползваната от последната услуга в преходно жилище в ДПЛУИ за месеците март, април и май 2020г.

         Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като предявена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване от лице имащо правен интерес от атакуване на акта, а с оглед характера на производството – държавна такса не се дължи.

 

 

 

        От фактическа и правна страна съдът установи следното:

        Жалбата е основателна по следните съображения:  На първо място, с решение №10187 от 26.07.2019г. по административно дело №11057 от 2017г. на ВАС е отменена предишната редакция на нормата на чл. 4 от Тарифата. Поради това същата норма в настоящия й вид поражда действие, дължи се съобразяване с нея и действието на цитираното решение на ВАС не я обхваща.

    С Тарифата се определят таксите за социални услуги, които се финансират със средства от държавния бюджет. В чл. 2, ал. 1, т. 11 от същия нормативен акт е определено, че лицата, настанени в преходни жилища, заплащат такса в размер на 50% от дохода си. Чл. 4 от Тарифата въвежда няколко изключения по отношение на група лица, настанени в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип, които да заплащат не намаления размер на такса, определен в чл. 2 от Тарифата, а действителния размер на дължимата издръжка. В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата се визира една група такива лица -  които „имат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв.“ Съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4, б. „г“ от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане  - преходното жилище, където е настанена И., е социална услуга в общността от резидентен тип. Видно от решение от 16.07.2003г., постановено по гр. д. №464/2003г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил  И. е поставена под пълно запрещение. Съгласно удостоверение от Община Кюстендил на л.4 от делото на КРС Г. е настойник на И.. Приложеното становище на стр. 5 от делото пред КРС определя, че настойническият съвет в състав Г. – настойник, и членове: Ц., М. и Й., е дал съгласие за изтегляне на сумата 104, 31 лв. от сметка на И. за изплащане на реалната й издръжка в социалната услуга за месеците март, април и май 2020г.. Със справка – л.6 от делото пред КРС, се установява, че  И. има сметка в  „Банка ДСК“ АД, в която са налични 2847, 50 лв. към 19.02.2020г. От справка, находяща се на л.8 е видно, че следва да се доплати за претендирания период сума в общ размер 104, 31 лв.  за И. в ДПЛУИ, с. **, за които именно се иска разрешение от съда. 

       На база изложеното искането е основателно – налице са всички основания за уважаване на претенцията. Искането изхожда от лице, имащо процесуална легитимация да го релевира – настойник на поставения под пълно запрещение, касае се за лице с установена тежка умствена изостаналост, настанено социална услуга в общността от резидентен тип, същият има свой доход, обективиран в надлежен писмен документ, който по актуални данни е в размер над 500 лв.        

     Ето защо, настоящият съдебен състав на Кюстендилския окръжен съд ще отмени атакуваното решение на КРС и ще разреши да бъде изтеглена исканата сума от сметката на И. в „Банка ДСК“ АД.

 

 

       По обжалваемостта:

      На основание чл. 537, ал. 1 от ГПК настоящият акт е необжалваем.

       Разноски:

       В настоящото производство разноски не се дължат.

      Предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

      ОТМЕНЯ решение №469 от 06.07.2020г., постановено по ч. гр. д. №1030/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

     РАЗРЕШАВА да се изтегли сума в размер на 104, 31 лв. /сто и четири лева и 31 ст./ от личната сметка на И.Н.И.: **********, сметка BG11STSA93000003219613, BIC:***, в „Банка ДСК“ АД, за доплащане на разликата до действителната издръжка на И.Н.И. в преходното жилище в ДПЛУИ, с. **, за месеците март, април и май на 2020г. 

 

      Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                                 2.