РЕШЕНИЕ

 

Номер 320                            Година  2016                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На  29.01                                                                                        Година 2016

В публично заседание на 25.01.2016 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: Димитрия Гаджева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  13916    по описа за   2015         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Д.Т.В. *** моли съдът да постанови решение при условията на признание на иска, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 19 404 лева, представляваща полагащо се на ищеца обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за повече от двадесет прослужени години в системата на МВР в размер на двадесет брутни заплати, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 16.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 696, 62 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

Ответникът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Пловдив признава обективно съединените искове по основание и по размер, по изложените в отговора на исковата молба съображения, като моли съдът да не присъжда разноски в полза на ищеца, с оглед признаването на исковете и тъй като забавянето на изплащането на сумите не е по негова вина, а – ако съдът приеме, че се полагат разноски в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът има прослужени в системата на МВР повече от 20 години, както и, че служебното му правоотношение е било прекратено, считано от 16.03.2015 г., по искане на служителя на основание чл.226, ал.1, т.13 от ЗМВР - поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО, със Заповед № 317з-920/10.03.2015 г. на Директора на ОДМВР – Пловдив, като със самата Заповед е било разпоредено на ищеца да се изплати полагащото се обезщетение по чл.234 от ЗМВР – поради което съдът намира, че при прекратяването на служебното правоотношение на ищеца ответната страна дължи на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР двадесет месечни възнаграждения – в размер общо на 19 404 лева, видно от представения от самия ответник заверен препис от Ведомост за изплащане на обезщетение при уволнение.

С писмена покана за доброволно плащане от 01.07.2015 г., получена от ответника на същата дата, ищецът е поканил ответната страна в 30-дневен срок от получаването доброволно да му заплати полагащото му се обезщетение, като видно от представените от ответната страна писмени доказателства за съдебното заседание на 25.01.2016 г. писмени доказателства, ответникът е заплатил по банков път на ищеца полагащото се обезщетение в пълния дължим размер на 18.12.2015 г. – поради което, предвид и изричното изявление на пълномощника на ищеца в съдебното заседание на 25.01.2016 г., съдът намира, че искът с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Същевременно, с оглед разпоредбата на чл.234, ал.10 от ЗМВР, съдът намира, че срокът за заплащане на обезщетението на ищеца е изтекъл на 16.06.2015 г. (тъй като служебното правоотношение с Д.В. е било прекратено на 16.03.2015 г.), от който и момент ответникът е изпаднал в забава, като от направеното от съда служебно изчисление с компютърна програма, се установява, че дължимият размер на мораторната лихва върху обезщетението по чл.234 от ЗМВР за горепосочения период е 696, 62 лева. 

При така установената фактическа обстановка, тъй като размерът на претендираната от ищеца мораторна лихва върху изплатеното му със закъснение обезщетение съвпада с установения от събраните по делото доказателства действително дължим размер, предвид направеното от ответника признание на исковете - което не попада сред хипотезите на чл.237, ал.3 от ГПК, и с оглед разпоредбата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът намира, че искът с правно основание чл.86 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, а също така ответникът следва да заплати на ищеца и законната лихва върху главницата за периода от 27.10.2015 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до 18.12.2015 г. – датата, на която ответникът е изплатил обезщетението на ищеца.

Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 1 130 лв. – платено адвокатско възнаграждение (тъй като, макар и да е признал ОСИ, до подаването на исковата молба и до приключване на устните състезания по делото, ответникът не е заплатил на ищеца дължимото му обезщетение и мораторната лихва върху него, с което е дал повод за завеждане на делото, а плащането на главницата е извършено след подаване на исковата молба – поради което, независимо от отхвърлянето на този иск, ответникът следва да заплати изцяло платеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение) – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и предвид цената на ОСИ съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на   съда - 50 лева ДТ за уважения иск. 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.В., ЕГН **********,***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Княз Богориди” № 7, представлявана от ***Х.Г.Р., иск с правно основание чл.234, ал.1 от ЗМВР -  за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 19 404 лева, представляваща полагащо се на ищеца обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за повече от двадесет прослужени години в системата на МВР в размер на двадесет брутни заплати, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Пловдив, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Т.В., с посочените ЕГН и адрес, МОРАТОРНА ЛИХВА за периода от 16.06.2015 г. до 27.10.2015 г. върху сумата 19 404 лева, представляваща полагащо се на ищеца обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за повече от двадесет прослужени години в системата на МВР в размер на двадесет брутни заплати, В РАЗМЕР НА 696, 62 лева; ЗАКОННАТА ЛИХВА върху сумата 19 404 лева, представляваща полагащо се на ищеца обезщетение при прекратяване на служебното му правоотношение за повече от двадесет прослужени години в системата на МВР в размер на двадесет брутни заплати, ЗА ПЕРИОДА ОТ 27.10.2015 г. ДО 18.12.2015 г., КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 130 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 50 лева ДТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                       

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ