РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Павликени, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветомил Горчев
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело №
20224140100130 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул. *** срещу С. П. И., ЕГН
********** от гр. П., бул. ***, с която са предявени положителни
установителни искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, вр. чл.198 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на
ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги
(доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения обект, а
последният не е заплатил дължимата цена. Поради изложеното, по реда на
настоящото производство търси постановяването на решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата в
размер на 185.73 лв. (сто осемдесет и пет лева и седемдесет и три ст.)
1
главница, представляваща неплатени суми за ползвана питейна вода и ВиК
услуги абонатен № *** за периода 17.01.2017 г. - 18.07.2018 г. по 15 бр.
фактури, 59,11 лв. (петдесет и девет лева и единадесет ст.) - мораторна лихва
върху главниците по 15 бр. фактури, за времето от датата на съставяне на
всяка месечна фактура до 02.06.2021 г, ведно със законната лихва върху
главницата от 01.12.2021 г. до изплащане на вземането за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № *** от ***.2021 г. по
ч.гр.д. № ***/2021 г. на РС - П.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете.
Счита, че няма доказателства ответникът да е собственик на водоснабдения
обект или пък да е ползвал същия. Оспорва за исковия период от И. да е
ползвана вода. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 01.12.2021 г. ищцовото дружество сезирало РС-
Павликени с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника – ответник в настоящото производство за процесните суми.
С разпореждане от 02.11.2021 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като в присъдил в полза на заявителя и разноски в размер на 25
лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение – приложеното
ч.гр.д. № *** по описа на съда за 2021 година.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след
съответните указания в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение по исков
ред, съответно е образувано настоящото производство.
Представени са справка № ***от ***2023 г. за вписвания, отбелязвания
2
и заличавания за периода 01.01.1991 г. – 20.06.2023 г. за процесния
апартамент и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том ***, per. № ***, дело № *** на нотариус № 129, от които се установява на
13.01.2016 г. ответникът да е продал имота и предал владението на М. Д. Х. с
ЕГН ********** в деня на подписването на договора.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжникът по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване изискванията на този закон. Според чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ, ВиК
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните
станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
3
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В случая за оспорване качеството на ответника на потребител на ВиК
услуги за исковия период от страна на ответника е представен обективиран на
хартиен носител електронен документ – разпечатка на справка чрез отдалечен
достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания по електронна партида. В
тази справка не се съдържат данни за процесния период ответника да е
собственик или ползвател на процесния имот. Отразени са
вписвания и заличавания на възбрани, но не може да се приеме, че в същата
се съдържат данни, от които да се установява качеството на ответника на
собственик или ползвател на имота. В същата насока е представения НА.
В обобщение на горното не може да се направи обоснован извод, че е
проведено пълно и главно доказване на качеството на ответника на
потребител на ВиК услуги.
При това положение и с оглед изрично заявеното оспорване на
качеството на ответника на потребител на ВиК услуги, в т.ч. изричното
оспорване, че не се установява да е собственик на имота, не може да се
приеме, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи в
условията на пълно и главно доказване качеството на ответника на
потребител на ВиК услуги за исковия период.
С оглед изложеното ответникът не е надлежно пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него
искове.
4
Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не
се налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на
размера й.
Въпреки това настоящият състав намира за необходимо да изложи и
следното:
Съгласно чл. 111 , б.“в“ от ЗЗД, вземанията за периодични плащания,
каквото е процесното, се погасяват с изтичане на 3-годишна давност, която
започва да тече от датата на изискуемостта (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). Съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, В и К операторът издава фактури
ежемесечно, платими в 30-дневен срок от издаването. Така, според
договорните условия, изискуемостта настъпва с изтичане на 30 дни от датата
на издаване на всяка фактура. Ищецът не твърди, а и не се установява, да е
предприел действия, от естество да прекъснат давността сред изброените в
чл. 116 от ЗЗД преди предявяването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – на 01.12.2021 г. съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК.
По тази причина погасени по давност са всички вземания с падеж преди
01.12.2018 г., което на практика означава всички процесни вземания, тъй като
последната фактура е издадена на 30.07.2018 г.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск за главницата
следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид неоснователността на иска за главницата, като неоснователен
следва да се отхвърли и искът за мораторна лихва с оглед акцесорния
характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответникът има право на разноски, но доколкото не претендира такива, нито
5
ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да му се
присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. В.Т., ул. *** срещу С. П. И., ЕГН ********** от гр. П., бул.
*** искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 198 от ЗВ и чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено, че в полза на дружеството срещу И. съществува
изискуемо вземане за сумите, както следва: 185.73 лв. (сто осемдесет и пет
лева и седемдесет и три ст.) главница, представляваща неплатени суми за
ползвана питейна вода и ВиК услуги абонатен № *** за периода 17.01.2017 г.
- 18.07.2018 г. по 15 бр. фактури, 59,11 лв. (петдесет и девет лева и единадесет
ст.) - мораторна лихва върху главниците по 15 бр. фактури, за времето от
датата на съставяне на всяка месечна фактура до 02.06.2021 г, ведно със
законната лихва върху главницата от 01.12.2021 г. до изплащане на вземането,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
6