№ 2457
гр. София, 27.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20201110144155 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от ФИРМА ЕООД
против СТ. АТ. Н. обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 000 лв. –
дължима главница за периода 14.05.2013 г. – 14.05.2018 г. / част от дължима главница в
размер на 9155,12 лева / по Договор за потрбителски кредит от 24.07.2008 г., сключен с
"ФИРМА" АД, ведно със законна лихва от 14.05.2018 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.07.2018 г. по гр. д. №
40320/2018 г. по описа на СРС, 66 състав.
С определение от 05.10.2021 г. заповедта за изпълнение е обезсилена частично и
са изложени подробни мотиви във връзка с предявяване на исковете по чл. 422
ГПК в срок.
Ищецът твърди, че на 24.07.2008 г. неговият цедент е сключил с ответника
Договор за потрбителски кредит от 24.07.2008 г. и в изпълнение на договорните си
задължения е предоставил кредит от 9 500 лв, като срокът на договора е до 24.07.2018
г. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, чийто срок е изтекъл. В
заявлението обаче се твърди предсрочна изискуемост, като не е уточнена дата. С
договор за цесия от 18.01.2016 г. вземанията са прехвърлени на ищеца. Ответникът е
уведомен за цесията с приложенията към исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът не оспорва да
е сключил договора и да е усвоил отпусната сума. Оспорва иска за главница по
основание и размер. Твърди, че клаузата на чл. 3 от договора относно лихвата е
нищожна поради едностранно изменение размера на лихвата от страна на ищеца.
1
Сочи, че заплатените от нея суми по лихва следва да се начислят към главницата.
Позовава се на давност. Оспорва договора за цесия, както и да е уведомен за нея.
С молба от 28.10.2021 г. ищецът прави доказателствени искания.
С оглед заявеното от ответника в отговора ответникът не спори, че е сключил
Договор за потрбителски кредит от 24.07.2008 г. с "ФИРМА" АД;
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възникване на
правоотношение по договора за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание, в
т.ч. относно обезщетението за забава с уговорен размер; настъпване на падежа на
задълженията; че вземанията са прехвърлени на ищеца с валиден договор за цесия от
18.01.2016 г., подписан от двете страни по него; че вземането по Договор за
потрбителски кредит от 24.07.2008 г. е било предмет на договора за цесия, за която
ответникът е уведомен. При установяване на горното в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил точно задълженията си по договора. В тежест на ищеца е да
докаже и че е отнесъл внесените от ответника суми само по вземанията, които се
основават на валидни клаузи.
По възраженията за нищожност по ЗПК в тежест на ищеца е да докаже:
валидност на клаузите, вкл. че лихвеният процент е останал непроменен през периода
на изплащане на кредита; че клаузите по договора са индивидуално уговорени; че
промяната на възнаградителната лихва е в зависимост от обективни пазарни фактори,
които не зависят от волята на ответника и които позволяват както увеличаване на
лихвата, така и нейното намаляване при настъпване на съответните пазарни обективни
условия; че е налице подробна методология относно вида, тежестта и количествените
измерения на ценообразуващите компоненти..
По възраженията за нищожност в тежест на ответника е да докаже
възраженията си за нищожност на клаузите; че е заплащал суми, неправилно отнесени
за погасяване на суми, нечислени по неравноправни клаузи; техния точен размер.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото. По тези мотиви и на
основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 21.03.2022 г. /понеделник/ от 10,50 часа, за която дата и
час да се призоват страните /ответникът – чрез адвокат К., а ищецът по и-мейл
адрес на л. последен от заповедното дело/.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ ИСКОВАТА МОЛБА и указва на ищеца в 1-
седмичен срок от съобщението с молба по делото с един брой препис да заяви
изрично дали вземанията по договора са обявявани за предсрочно изискуеми, кога и
как или не и се твърди изтичане срока на договора, като в противен случай исковата
молба може да бъде върната.
2
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 40320/2018 г. по описа на СРС, 66 състав.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и молба от 25.01.2021 г. писмени
доказателства.
По искането за ССчЕ на ищеца съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ в о.с.з.
УКАЗВА на ответника, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която
живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ответника да се
изпрати препис от молба от 28.10.2021 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3