Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 12.05.2017г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав на двадесет и осми март две
хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
КАРАДЖОВА
секретар
Д.М.
като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА
гражданско дело № 1020 по описа за 2016г. и като обсъди:
Иск с правно основание 341 и сл. от ГПК
във връзка с чл. 34 от ЗС.
Ищците твърдят, че заедно с ответниците
притежават общо правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
сграда с идентификатор 00702.513.76.1 по КККР на гр. Асеновград. Твърдят, че Н.Ш.
и Васка Ш., родители на С.Ш. и С.Ш., са придобили правото на собственост върху
дворно място ведно с построената в него сграда по силата на съдебно решение по
делба от 12,06,1965г. През 1970г. те прехвърлили на двамата си сина по ¼
идеална част от него. След смъртта на Н.Ш. през 2003г. те двамата и тяхната
майка Васка Ш. наследили неговия дял и притежавали по 1/3 идеална част от
поземления имот. През 2005г. е издаден акт за узаконяване на построена в него
сграда, заснета с идентификатор 00702.513.76.1 по КККР на гр. Асеновград. Така
по приращение те придобили и по 1/3 идеална част от тази сграда. Въпреки това
през 2014г. Васка Ш. извършила разпоредителни действия с цялото право, но
сделката не е произвела вещно-правен ефект, тъй като тя не е притежавала
същото. Ето защо и тъй като не могат да го поделят доброволно, молят да бъде
допусната съдебна делба.
Ответниците оспорват предявения иск,
като твърдят, че ищците не притежават идеални части от правото на собственост
върху описаната в исковата молба сграда. Твърдят, че същото е принадлежало на Н.Ш.
и Васка Ш., както и че лятната кухня, посочена в протокола за съдебна делба е
заснета като сграда с идентификатор 00702.513.76.1 по КККР на гр. Асеновград.
През 2002г. старата постройка е била ремонтирана и разширена (пристроена) от
собствениците й – Н.Ш. и Васка Ш., поради което те са станали собственици и на
сградата, заснета с цитирания идентификатор. Освен това притежаваните от него
права след смъртта му са преминали към съпругата му Васка по силата на
саморъчно завещание. Ето защо към момента на сключване на договора, оформен с
нотариален акт №57, дело №698/2013г. по описа на Служба по вписванията гр.
Асеновград, тя е притежавала правото на собственост върху предмета на същия,
съответно го е прехвърлила на В.С.А.. Именно тя е собственик на същото и
по-точно на сграда с идентификатор 00702.513.76.1 по КККР на гр. Асеновград.
Поради това молят предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират направените по
делото разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от протокол от
съдебно заседание от 12,07,1965г. по гр. д. №363/1965г. по описа на АРС е
видно, че Н.Ш.Н. на основание съдебна спогодба по иск за делба е придобил
правото на собственост върху парцел VІІ-1675 в кв. 145 по плана на гр.
Асеновград, състоящ се от урегулирано място от 390 кв.м., заедно с изключителната
собственост върху построените върху същия парцел полумасивно жилище и лятна
кухня, при граници на парцела: ул.“Йорданка Н.“, Христо Грънчаров и Георги
Тянков. През 1970 г. той дарил на синовете си С.Н.Ш. и С.Н.Ш. по ¼
идеална част от правото на собственост върху имот пл.№1675 в кв. 145 по плана
на гр. Асеновград, без постройките в имота – нотариален акт № 224, том ІІ, дело
№389/1970г. и № 223, том ІІ, дело №388/1970г. През 1978г. със саморъчно
завещание той завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на съпругата си
Василка Ш..
Не е спорно между страните, а е видно и от
представените скици, че по кадастралната карта на гр. Асеновград този имот е
заснет с идентификатор 00702.513.76. В него се намират четири сгради - №
00702.513.76.1 – застроена площ 29 кв.м., брой етажи 1, предназначение
селскостопанска сграда, № 00702.513.76.2 – застроена площ 52 кв.м., брой етажи
1, предназначение жилищна сграда, еднофамилна, 00702.513.76.3 – застроена площ
125 кв.м., брой етажи 4, предназначение друг вид сграда за обитаване и №
00702.513.76.4 – застроена площ 14 кв.м., брой етажи 1, предназначение
постройка на допълващото застрояване.
Не е спорно, а и от приетите скици и документи,
съдържащи се в преписката на Акт за узаконяване № 3/24,01,2005г., се
установява, че сграда 00702.513.76.1 е в нотариалните актове, цитирани по-горе
е посочена като „лятна кухня“. Впоследствие площта и обема на същата са били
променени, като видно от съставения акт е узаконен основен ремонт на
съществуващата стопанска сграда в УПИ VІІ-713 в кв. 48 по плана на гр.
Асеновград на името на Василка Благоева Ш., С.Н.Ш. и С.Н.Ш.. Безспорно е, че към този момент това са
лицата, които са притежавали правото на собственост върху дворното място.
Квотите им в съсобствеността с оглед на извършените Н.Ш. дарения и завещание са
½ за съпругата му и по ¼ за синовете му.
Те обаче не се отнасят до сграда №00702.513.76.1,
поради изричното изключване на същата от разпоредителните сделки, сключени с
нотариален акт № 224, том ІІ, дело №389/1970г. и № 223, том ІІ, дело
№388/1970г. С тези договори Н.Ш. е запазил за себе си правото на собственост
върху съществуващите към този момент сгради, сред които и лятна кухня. Ето защо
след смъртта му и по завещание то е преминало към неговата съпруга. Независимо
дали впоследствие вещта е погинала (съборена според твърденията в исковата
молба) или променена чрез извършване на ремонт и преустройство, то
собствеността върху нея е останала на Васка Ш., тъй като правото да се
притежава сграда в чужд имот не е погасено – то може да се трансформира в право
на строеж и обратно. По тази причина договорът за дарение, оформен с нотариален
акт №108, том І, дело №104/2013г., с
който това право е прехвърлено от Васка Ш. на В.А. е произвел
вещно-правно действие.
По съществено в случая е друго. Сграда
№00702.513.76.1 по КККР на гр. Асеновград не съставлява самостоятелен обект на
правото на собственост, тъй като същата няма самостоятелно предназначение. От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява,
че в южната част на съществуващата постройка – лятна кухня е извършено
пристрояване, представляващо „основен ремонт и разширение на съществуваща
стопанска сграда“, съгласно проект и акт за узаконяване. На място на
съществуващата постройка – северно помещение, е обособен санитарен възел с
инсталации, теракотна настилка, фаянсова облицовка и монтирани санитарни
прибори. В тази част е монтирана
вътрешна метална стълба, посредством която се излиза на покривната плоча на
стопанската сграда. На тази плоча е изградена дървена надстройка. Съгласно
строителната документация по узаконяване на сградата, одобрена през 2005г. има
съществуваща стара част и нова част която е с площ 35 кв.м. В проекта не е
предвидено ново строителство. В проекта не е налице решение за функционална
свързаност между процесната сграда и сграда с идентификатор 76.2, като двете са
с различно предназначение. Въпреки това и предвид обстоятелството, че тази
сграда не са събрани доказателства, че тази сграда отговоря на нормативните
изисквания да бъде сграда със самостоятелно предназначение. Напротив същата е
от допълващото застрояване и като такава е принадлежност към главната вещ –
сграда 76.2, която е жилищна.
Ето защо предявеният иск е неоснователен, тъй като
от една страна не е налице съсобственост върху нея, а от друга, дори да бъде
прието противното, то е недепустимо извършване на делба на лятна кухня. Безспорно е, че тя представлява
второстепенна постройки на допълващото застрояване. Предназначението й е да
обслужва сградите на основното застрояване и ползването й е обусловено от тези
сгради. Допускането й до делба самостоятелно без сградите от основното
застрояване , които обслужва като второстепенна постройка, е несъвместимо с
нейното предназначение. По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците
направените по делото разноски в размер на 1280 лева – 1200 лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 80 лева депозит за СТЕ.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Н.Ш.,
ЕГН ********** и А.Н.Ш., ЕГН ********** *** против С.Н.Ш., ЕГН **********, Г.С.Ш.,
ЕГН ********** и двамата от гр. Асеновград, ул.“Атанас Свещаров“ №21, ет.2 и В.С.А.,
ЕГН ********** *** за делба на следната недвижима вещ:
сграда с идентификатор 00702.513.76.1 по КККР на гр. Асеновград със застроена площ: 29 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, разположена в ПИ
№00702.513.76 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Атанас
Свещаров“ №21, площ: 398 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 1675, кв. 145, при съседи:
№00702.513.75, №00702.513.78, №00702.513.77, №00702.513.196, №00702.513.73.
ОСЪЖДА С.Н.Ш., ЕГН ********** и А.Н.Ш., ЕГН **********
*** да заплатят на С.Н.Ш., ЕГН **********, Г.С.Ш., ЕГН ********** и двамата от
гр. Асеновград, ул.“Атанас Свещаров“ №21, ет.2 и В.С.А., ЕГН ********** ***
сумата от 1280 лева (хиляда двеста и осемдесет лева), направени по
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: