Р Е Ш Е Н И Е
№ 900/16.5.2023г.
гр. Пловдив,
16 май 2023 год.
Административен
съд – Пловдив, XXVI касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април
през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и с
участието на прокурора Марин Пелтеков като разгледа докладваното от съдия
Дичева КАНД № 811 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК,
във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от И.В.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
срещу решение № 280 от 15.02.2023 г. на ПРС.
Твърди се незаконосъобразност на
обжалваното решение поради противоречие със закона – касационно основание по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63 в от ЗАНН. Излага се
доводи, че касаторът поради административни неуредици в болницата не е успял да
даде навреме кръвна проба, е лишен от правото си на защита.
Иска се отмяна на решението и намаляване/алтернативно
отмяна на наложеното наказание.
В съдебно заседание касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение. Твърди, че е ползвал вода за уста, което
се е отразило на данните на дрегера.
Ответникът по касационната жалба не
взема становище по нея.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за което решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационната проверка е
решение № 280 от 15.02.2023 г. по АНД № 20225330206568 по описа за 2022 г. на
ПРС, с което е потвърдено НП № 21-1030-007356/24.10.2022 г., издадено от
Началник сектор ПП към ОДМВР Пловдив, с което е потвърдено НП № 21-1030-007356/24.10.2022
г., издадено от началник сектор ПП при ОДМВР Пловвдив, с което на И.В.К., ЕГН **********,***,
е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПСза срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
вр.бл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението е правилно.
В съответствие с обстоятелствата по делото и
приложимия материален закон нарушението е квалифицирано и санкционирано по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Правилни са изводите на въззивния съд за
материалната законосъобразност на НП, както и за съставомерност на извършеното
от касатора, за правилната му квалификация на наложени административни
наказания, съответствие на посочената като нарушена разпоредба с описаната
фактическа обстановка.
Наложените на К. административни наказания
законосъобразно са определени в изрично посочените в чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП фиксирани размери,
поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява под
въздействието на алкохол. Нормата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда санкция за
водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0. 8 на хиляда до 1. 2 на
хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно,
законът определя, че водачът на превозно средство не е в състояние да го
управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0. 8 промила.
От съществено значение в настоящия случай
за съставомерността на деянието по чл. 174 от ЗДвП е да се установи дали
по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0. 8 промила. Проверката с техническо средство и медицинското и химическо
изследване и изследване за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
са различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да
предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява
превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се
установява употребата на алкохол, се определя от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30/2001 г.), когато от водача
е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото
средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с
лабораторно изследване.
Съгласно чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози при съставянето на акт за установяване на административно
нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0. 5
на хиляда и при попълването на протокола по чл. 5, ал. 2 за установяване на
наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по чл. 4, ал. 3 в три екземпляра, като първият се предоставя на
водача, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за
отчет.
Изрично е посочено, че, в случай, че не
приема показанията на техническото средство за установяване употребата на
алкохол, лицето избира дали установяването да се извърши с доказателствен
анализатор, или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване
се приемат отчетените показания от техническото средство. Контролният орган
отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл. 3, ал. 2 и връчва на
лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: мястото, където да се
извърши установяването; срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите
случаи. Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в
зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и
възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.
По делото към административната преписка
са представени писмени доказателства – талон за изследване от които е видно, че
на 12.10.2022 г., в 10.45 ч. е извършена проба с техническо средство дрегер
"Алкотест 7510" с фабричен номер "ARNA-0183", като е дадена възможност на касатора да се яви
в медицинско заведение до 45 минути.
Досежно възраженията на касатора, че
поради административни неуредици в болницата за часа на явяване и вземане на
кръвната проба, следва да се посочи, че безспорно е установено, че лицето не се
е явило в рамките на посочените в талона 45 минути УМБАЛ“Свети Георги“, поради
което и съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, според която,
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на
отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване. В случая К.
се е явил след указания в талона час, поради което меродавен остава резултатът
от техническото средство. Според императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. вземането на кръв и урина за изследване за алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, както е посочено и по - горе се извършва в срока за
явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да
предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за
изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява
причините за забавянето и часа на вземането. От анализа на цитираната правна
норма се налага извод, че невъзможността за предоставяне на проба в указания в
талона за медицинско изследване срок следва да е по обективни причини, които
трябва да бъдат отразени от медицинския специалист в съставения протокол,
отразяващ резултатите от извършеното изследване. В случая от събраните по
делото доказателства не се установяват такива обективни причини. Напротив, от
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се
установява, че на жалбоподателят е даден съобразен с предвиденият в нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. срок от 45 минути за явяване в мястото за извършване на изследването. В
чл. 15 от Наредбата е предвидена хипотеза, в която да се вземе кръв след
определеното време, но само при наличието на обективна невъзможност да се вземе
навреме. По делото обаче не се установиха обстоятелства, които да са
препятствали жалбоподателят да се яви в медицинското заведение, в указания
срок. След като не е бил съгласен с показанията на техническото средство
жалбоподателят е бил длъжен да положи необходимата грижа да се яви навреме, за
да обори с изследване оспорените от него показания.
Несъстоятелни са изложените доводи, че щом
е имало технически проблем с принтера и таблета, то няма никаква гаранция за
дрегера предвид представена по АНП справка да преминали последваща проверка
анализатора на алкохол в дъха.
Следва да се посочи, че пред районния съд,
а и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи
констатациите на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид
събраните по делото доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и
районният съд, че в случая по безспорен начин е установено извършването на
нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Наведените в касационната жалба доводи са
неоснователни. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към
решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими
доказателства за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по
спора. Описаната в решението фактическа обстановка районният съд е установил
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е
анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност, като подробно е обосновал
изводите си. Направените от него заключения за достатъчно пълно фактическо
описание на нарушенията, правилната им правна квалификация и безспорното им
извършване от санкционираното лице са обосновани и правилни. Както АУАН, така и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях
изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност
на касатора надлежно да упражни правото си на защита.
Що се отнася до възражението, че
жалбоподателят е ползвал вода за уста и това се е отразило на показанията на
дрегера, съдът намира а нужно да посочи, че отчетеното с направената в 10.50 ч.
проба с техническо средство Дрегер "Алкотест 7510" с фабричен № ARNA-0183, 1,02 промила алкохол, еднозначно и категорично сочи, че
към момента на управление на МПС К. е бил под въздействието на алкохол, в
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Дори да се приемат за достоверни твърденията касатора, че последният е
употребил вода за уста, не може да се направи обоснован извод, че именно нейната
употребата е довела до концентрация от 1,02 промила алкохол в кръвта на
жалбоподателя. Всичко това, и при зачитане доказателствената стойност на АУАН
като официален свидетелстващ документ, срещу съдържанието на който и описаните
и удостоверени в него факти и обстоятелства К. не е направил възражения, нито е
подал писмени такива по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, са дали основание на
въззивния съд да възприеме като действителна описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка.
В случая от една страна всички релевантни
за съставомерността на деянието факти, които обуславят
административнонаказателната отговорност, се установяват от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга - жалбоподателят
не е ангажирал надлежни доказателства в подкрепа на изложената защитна теза,
нито такива, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в
обстоятелствената част на наказателното постановление.
По делото не са ангажирани доказателства,
годни да опровергаят изложените в АУАН фактически констатации, а оттам и
наложеното административно наказание.
Преценена е степента на обществена
опасност на деянието, поведението на дееца при неговото установяване и това
становище на въззивния съд не се явява в противоречие с принципа на
съразмерност на нарушението и наказанието за него. С така наложеното наказание
се постига целта на административното наказание, а именно да въздейства
възпиращо върху дееца и обществото.
При тези съображения, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното
постановление и не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
280 от 15.02.2023 г. по АНД № 20225330206568 по описа за 2022 г. на ПРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: