РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. гр. Хасково, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640100387 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. В. П. и А. В. П. против С. А. Б., с
която са предявени ревандикационни искове с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на по 1/2 /една втора/ идеална част за всеки от тях на поземлен
имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри (КККР) на гр.Хасково, местност - ж.р. „Куба-1“, с площ от 810 кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване до 10м., номер по предходен план: 103, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***,
който имот ищците твърдят ответникът държи без правно основание, и за
осъждане на ответника да им предаде владението и освободи гореописания
недвижим имот - Поземлен Имот с идентификатор № *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Хасково.
В исковата молба е направено и искане по чл. 537 ал.2 ГПК по
отношение на Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност № 87, том 3, рег.№ 2992, дело № 420 от 2018 год. на нотариус с рег. №
081 по РНК, с район на действие РС-Хасково, вписан в Службата по
вписвания гр.Хасково на 09.10.2018 год. вх.рег.№ 6674, дв.вх.рег. № 6666, акт
№ 39, том XXI, дело№ 3161, с който ответникът С. А. Б. е призната за
собственик на процесния имот с идентификатор № *** по КККР на
гр.Хасково.
1
Ищците твърдят да са собственици на по 1/2 /една втора/ ид. част от
Поземлен Имот /ПИ/ с идентификатор № *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Хасково, месност -ж.р. „Куба-1”, с площ от 810
кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване до 10м., номер по предходен план: 103, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***;
както и да са придобили собствеността му по силата на Заповед № УТ -
166/31.03.2023 год. на Кмета на Община Хасково, влязла в сила и вписана в
Служба по вписванията гр.Хасково на 15.05.2023год. под № 25, том X, рег.№
3145, дв.вх.рег. № 3137 д. 1671. Твърдят процесния имот да се владее и ползва
на отпаднало правно основание от ответника, притежаващ за имота
констативен акт за собственост - Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност № 87, том 3, рег.№ 2992, дело № 420 от 2018 год.
вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 09.10.2018 год. вх.рег.№ 6674,
дв.вх.рег. № 6666, акт № 39, том XXI, дело № 3161. Твърдят да са се свързали
с ответника, първо лично, а после и чрез изрична писмена покана, за да
освободи имота, но ответникът отказал да го освободи, твърдейки, че е
собственик на имота. Твърдят, че тъй като ПИ *** влиза в Плана на
новообразуваните имоти за ж.р. „Куба-1“, землище на гр. Хасково, одобрен
със Заповед № ДС-28-1/11.06.2019 год. на Областен управител на област
Хасково и им е възстановен на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а
ал.1 от ППЗСПЗЗ, както и на решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ № 36-
51/01.04.1998год., то техният титул за собственост се явява с конститутивно
действие и ги прави собственици на процесния имот, а нотариалният акт за
собственост на ответника да трябва да бъде отменен. Поддържат, че
придобивна давност не може да им бъде противопоставена, тъй като
съобразно разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗСВОНИ и константната съдебна
практика до момента на легитимното вписване на техния титул за собственост
- 15.05.2023 год., не е текла давност за процесния имот в полза на ответника, а
от 15.05.2023г. до исковата молба не е налице необходимата такава по закон.
Искат да се установи по отношение на ответника, че ищците са собственици
на имота в посочените квоти и да бъде осъден да им предаде владението върху
имота. Искат да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давност № 87, том 3, рег.№ 2992, дело № 420 от 2018 год.
вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 09.10.2018 год. вх.рег.№ 6674,
дв.вх.рег. № 6666, акт № 39, том XXI, дело№ 3161. Претендират присъждане
на направените съдебни и деловодни разноски по делото.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата
молба чрез процесуален представител – адвокат, в който счита предявения иск
за допустим, но неоснователен. Оспорва ищците да са собственици на
посочения в исковата молба недвижим имот. Твърди, че поради неприлагане
на посочените в приложения от ищците титул за собственост –Заповед № УТ-
166/31.03.2023 год. на Кмета на Община Хасково скици, отразени в нея като
нейна неразделна част, да не може графически да се установи идентичността
2
на възстановения имот с процесния. Твърди заповедта да не е влязла в сила,
тъй като не му е съобщавана в качеството му на заинтересовано от
административния акт лице. Посочва, че видно от издадено на 07.08.2018 год.
Удостоверение на Община-Хасково, процесният имот по кадастралната карта
на гр.Хасково представлява имот със стар пл.№103 по кадастралния план,
одобрен със Заповед №969/1988год, който имот по разписен лист да е бил
записан на Д.И.М., придобит чрез замяна. Поради това, твърди, че
наследодателят на ищците В.П.Х. не е бил носител на правото на собственост
на процесния имот. Твърди да липсва и заявление по реда на ЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост върху този имот според
Удостоверение с изх. №РД06-171/04.09.2018г. на ОСЗ-гр.Хасково. Твърди
ищците да не са могли да придобият на соченото основание правото на
собственост, тъй като то вече е било придобито от ответника и това му право
да е обективирано в нотариален акт №87/09.19.2018г. по описа на Нотариус
peг. №081 Х.К.. Твърди да е завладял имота с намерение да го свои през 1989
год., от когато до настоящия момент да го е владял като свой и в негова полза
в качеството му на недобросъвестен владелец да е изтекла 10-годишната
придобивна давност като оригинерно основание за придобиване правото на
собственост. Поддържа, че административният акт, с който на наследниците
на В. Х. е възстановено правото на собственост с приложената Заповед, не
може да породи права за лица, които изначално не са техни носители, което
моли да се установи по реда на косвения съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК).
Твърди към началния момент на завладяване на процесния имот, неговият
статут да е държавен, а малко след това - частен общински. Тогава действал
Закона за собствеността в редакцията му от ДВ бр.38/1989г., в която в чл.86 е
въведена забрана за придобиване на имоти по давност, които са държавна и
общинска собственост, като след няколко изменения, съставляващи пречка за
придобиване на имота по давност, с редакцията на текста в ДВ
бр.33/19.04.1996г. законодателят уредил възможността от тогава да могат да се
придбиват по давност частни общински имоти. С начален момент тази дата до
2006 год. ответникът твърди да е придобил това право с изтичането на 10-
годишен давностен срок в нейна полза. Претендира разноски по делото.
В първото открито съдебно заседание ищците своевременно са
оспорили истинността на Удостоверение с изх. №РД-06-171/04.09.2018г. на
Общинска служба „Земеделие” Хасково в частта на съдържанието като е
открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Ищците извличат твърденията си за право на собственост върху
процесния имот от Заповед № УТ - 166/31.03.2023 г. на Кмета на Община
Хасково и наследствено правоприемство от В.П.Х..
От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед №
3
УТ - 166/31.03.2023 г. на Кмета на Община Хасково, вписана в Служба по
вписванията гр.Хасково на 15.05.2023год. под № 25, том X, рег.№ 3145,
дв.вх.рег. № 3137 д. 1671, издадена от Кмета на Община Хасково, на осн. чл.
4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, вр. § 4б, ал. 1, изр. първо ПЗР
ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.
„Куба-1”, землище на гр. Хасково, одобрен със Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г.
на областния управител на обл. Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ
№36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51620 по чл. 11 ЗСПЗЗ и скици
№4601/15.03.2023г. и №4602/15.03.2023г. е възстановено правото на
собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на
В.П.Х. върху новообразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен път, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет
Хасково с идентификатор ***, ж.р. „Куба-1”, землище на гр. Хасково, с площ
810 кв.м., при граници и съседи: №№ ***, ***, ***, *** и ***. Към Заповедта
е приложена Скица №4602/15.03.2023г. за процесния имот – л. 5, л. 38-41.
Установява се от писмените доказателства, че със Заявление вх.№
1853/13.02.1992 г., впоследствие получило № 51620/13.02.1992 г. - л. 303, пред
Поземлена комисия Хасково (сега Общинска служба по земеделие), ищецът Н.
В. П. като наследник на В. П. Х. е поискала възстановяване на собствеността
на три ниви - две от които в местността „Ташлъка” с площ 6.2 дка и 7.0 дка и
една от 4.3 дка в местността „Ючките лозя”, Хасковско землище, с обща площ
на трите ниви от 17.500дка. Към заявлението е приложен Договор за
доброволна делба от 07.08.1959 г. -л. 54, извършена между наследниците на П.
В. Х., съгласно който В.П.Х. – наследник на П. В. Х. е придобил в дял имотите
заявени за възстановяване, в т.ч. нива от 4.3 дка, находяща се в м. Ючките
лозя, Хасковско землище, при граници: Р.С.Г., мера, А.Т. и М.Г. – л.54-55. По
делото е приложен нотариален акт 626 от 04.11.1920 г., от който се установява,
че П. В. Х. е придобил имотите, предмет на Договора за доброволна делба от
07.08.1959 г. – л. 52-53. С Протокол № 36-11/18.02.1993 г. на Поземлена
комисия -Хасково (сега Общинска служба по земеделие), на осн. чл. 18ж, ал. 2
ППЗСПЗЗ, е признато и определено за възстановяване на наследниците на В.
П. Х. правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне
на заявените със Заявление вх.№ 1853/13.02.1992 г., впоследствие получило №
51620/13.02.1992 г. три ниви, с обща площ 17.500дка – л. 49.
Със следващо свое Решение по чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, обективирано в
Протокол № 36-24/21.12.1994г., Поземлена комисия Хасково отказва
допуснатото възстановяване с план за земеразделяне и постановява, че трите
ниви, две от които в местността „Ташлъка” с площ 6.2 дка и 7.0 дка и една от
4.3 дка в местността „Ючките лозя”, Хасковско землище, ще се възстановят по
§ 4, поз. 1-3. -л. 50.
С Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и
гори - Хасково, на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, чл. 18в, ал.1, 18з, ал. 1
ППЗСПЗЗ е признато право на собственост на наследниците на В.П.Х. на три
ниви - две от които в местността „Ташлъка”, едната с площ 6.2 дка, заявена с
4
пореден № 1 от заявлението, втората с площ от 7.0 дка, заявена с пореден № 2
от заявлението и друга с площ от 4.3 дка в местността „Ючките лозя”, заявена
с пореден №3 от заявлението. И за трите ниви е посочено, че са установени с
договора за делба – л. 51. Посочено е, че трите ниви се намират в терен по § 4
на гр. Хасково и, че възстановяването на правото на собственост ще се
извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти - л.
309.
С изрично удостоверително волеизявление на Общинска служба
„Земеделие“ – Хасково се посочва, че решенията и протоколите с подписи на
членовете на комисията са издадени в един оригинал и са връчени на
съответното лице, като след това ОСЗ-Хасково издава само дубликати на тези
решения и протоколи – л. 10, том II.
С решение № 67 на Общински съвет – Хасково е одобрен
околовръстния полигон на земите по § 4, ал. 3 ЗСПЗЗ като в строителните
граници на гр. Хасково се включва и зона „Куба“, в който е процесния имот –
л. 314
По делото е приложена административната преписка по издаването на
Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областния управител на Област Хасково, с
която е одобрен плана на новообразуваните имоти на жилищни райони: ж.р.
„Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово – юг“ в
землището на гр. Хасково, общ. Хасково, приети от комисията по чл. 28б, ал. 2
ППЗСПЗЗ – л. 74 и сл. Установено е, че Заповед ДС-28-1/11.06.2019г. на
Областния управител на Област Хасково е обнародвана в ДВ, бр.51 от
28.06.2019г. – гръб на л. 75 и сл. Не се твърди същата да е обжалвана от
страните.
Не е спорно между страните и се установява от приетото по делото
удостоверение за наследници с изх. №ГРАОН1-2663/04.11.2020г. на дл. лице
от Общ. Хасково, че ищците са първи по ред наследници (дъщеря и син) на
В.П.Х. – л. 7. От същото удостоверение за наследници се установява, че
В.П.Х. е починал на 20.11.1980г. като е оставил съпруга – Д.А.Х., починала на
07.01.2010г. и двете си деца – ищци в настоящото производство. Съгласно
удостоверение от 26.11.1980 г. Д.А.Х. се е отказала от наследството, оставено
й от В.П.Х. – л. 307. С направения от Д.А.Х. отказ от наследство е увеличен
дела на останалите наследници-ищци в настоящото производство.
Ответникът се легитимира като собственик с Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност №87, том 3, рег. №2992,
дело №420/2018г. на Х.К., нотариус, с рег. №081 по регистъра на НК на
Република България. Видно от този нотариален акт ответникът е призната за
собственик по обстоятелствена проверка.
Не е спорно по делото, че към нотариално дело №420/2018г. на
нотариус Х.К. е приложено Удостоверение с изх. №РД-06-171/04.09.2018г. на
Общинска служба „Земеделие” Хасково. Съгласно това удостоверение същото
5
е издадено до С. А. Б.. Посочено е, че в Общинска служба „Земеделие” няма
подадено заявление по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване на имот с
идентификатор *** по КК на гр. Хасково няма постановено решение за
възстановяването му и няма документ, удостоверяващ правото на собственост
върху имота. Удостоверението е подписано със запетая от името на В.Ч. –
началник ОС „Земеделие” Хасково – л. 24.
Във връзка с оспорване от ответника на съдържанието на
Удостоверение с изх. №РД-06-171/04.09.2018г. на Общинска служба
„Земеделие” Хасково по делото е представен оригинала на Удостоверението. С
писмо от 18.06.2025г. Областна дирекция „Земеделие” – Хасково е заявила, че
в архива на Общинска служба по земеделие – Хасково не са открити
документите, послужили за издаване на Удостоверение с изх. № РД-06-
171/04.09.2018г. В дневника за входяща и изходяща кореспонденция, воден от
Общинска служба по земеделие —Хасково през 2018 г. няма заведени
молба/заявление от С. Б. — за издаване на документи/ удостоверения, както и
няма описано като издадено Удостоверение с изх. №РД-06-171/04.09.2018 г. В
цитирания дневник няма документи, изведени с индекс РД-06-171 от дата
04.09.2018г. От поставените инициали на предоставеното удостоверение личи,
че документът е изготвен от г-жа Е.Г.Г., която към месец септември 2018 г. е
заемала длъжността „младши експерт“ в Общинска служба по земеделие —
Хасково. Посочено е, че е вероятно положеният до името на г-н В.Ч. подпис
също да е на г-жа Е.Г.. Г-н В.Ч., началник на Общинска служба по земеделие
— Хасково към месец септември 2018 г. не е ползвал отпуск на каквото и да е
основание в началото на месец септември 2018 г., с оглед на което няма
издадена заповед за заместването му и подписът е положен без лицето да има
делегирани правомощия да замества началника– л. 25, том II.
От приложената преписка по издаване на Заповед № УТ -
166/31.03.2023 г. се установява, че на наследниците на В.П.Х. - Н. В. П. и А. В.
П. – ищци по делото е съобщено за издадената Заповед № УТ - 166/31.03.2023
г. на Кмета на Община Хасково. Не е спорно по делото и се установява от
преписката, че ответникът не е конституиран като заинтересована страна,
съответно - Заповедта не й е връчена.
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице инж. С. С. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза процесният поземлен имот с
идентификатор 77195.760.60 попада в рамките и чертите на нива в местността
Ючките лозя - цялата от в 4.3 дка, възстановена с Решение № 36-51/01.04.1998
г. От заключението на вещото лице и писмените доказателства – скица на
имота се установява, че процесният имот е с площ 810 кв.м и не е застроен. От
представените писмени доказателства и заключение на вещо лице се
установява, че за територията, в която е процесният имот не е имало
кадастрален план преди 1986 г. и границите са определени на базата на
посочени от наследници на собствениците контури на имотите върху основата
одобрения със Заповед № 969/05.10.1988 г. кадастрален план на тези
територии. В анкетата на собствениците наследник на собственика, на който
6
се възстановяват имотите е посочил, че старият имот нива от 4,3 дка, включва
поземлени имоти с планоснимачни номера от 100, 101, 102, 103 и 104 и за
верността на данните се е подписал. Процедурата е в съответствие с
разпоредбата на §4к, ал.3 от ЗСПЗЗ, съгласно която за установяване на
границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се ползват
всички информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми,
фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични
материали и данни. При липса на информация заграниците на имотите в тези
източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени
справилника за прилагане на закона. Според вещото лице върху процесният
имот не е предоставяно право на ползване. В разписния лист към
кадастралния план на местност „Остров Куба“, одобрен със Заповед №
969/09.10.1988 г., имотът е вписан на наследници на Д.И.М., придобит със
замяна.
Не е спорно по делото, че към датата на исковата молба и към днешна
дата ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели на
ответника относно упражняваната от ответника фактическа власт върху
имота.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По оспорването на Удостоверение с изх. №РД-06-171/04.09.2018г. на
Общинска служба „Земеделие” Хасково в производство по чл. 193, ал. 1 ГПК:
От събраните по делото доказателства и удостоверителното изявление
в писмо от 18.06.2025г. на Областна дирекция „Земеделие” – Хасково, че в
архива на Общинска служба по земеделие – Хасково не са открити
документите, послужили за издаване на Удостоверение с изх. № РД-06-
171/04.09.2018г.; в дневника за входяща и изходяща кореспонденция, воден от
Общинска служба по земеделие —Хасково през 2018 г. няма заведени
молба/заявление от С. Б. — за издаване на документи/ удостоверения, както и
няма описано като издадено Удостоверение с изх. №РД-О6-171/04.09.2018 г.,
както и, че е издаден от лице без делигирани правомощия, се установява за
доказана неистинността на оспорвания документ в производство по чл. 193,
ал. 1 ГПК, за което съдът следва да се произнесе с изричен диспозитив и
изключи този документ от доказателствата по делото.
По ревандикационните искове:
За да се уважaт предявените искове по чл. 108 ГПК ищците следва да
докажат, че притежават правото на собственост върху процесния имот на
твърдяното в исковата молба основание и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика.
Установено е, че към датата на иницииране на реституционната
процедура В.П.Х. е починал и реституционната процедура е инициирана от
неговия наследник - ищецът Н. В. П. със заявление от 13.02.1992г.
7
Заявлението е подадено в предвидения 17-месечен срок от влизане в сила на
ЗСПЗЗ. Към заявлението е приложен договор за доброволна делба от
07.08.1959г., от който се установява, че В.П.Х. е придобил заявените за
възстановяване имоти, в т.ч. нива от 4.3 дка в местността „Ючките лозя”,
Хасковско землище. В договора за доброволна делба имотът е
индивидуализиран с местоположение, площ и граници. Установява се от
събраните доказателства, че процесният поземлен имот с идентификатор
77195.760.60 попада в рамките и чертите на нива в местността Ючките лозя -
цялата от в 4.3 дка, възстановена с Решение № 36-51/01.04.1998 г.
Следователно, установена е идентичност между процесния имот и заявеният
за възстановяване. По делото е доказано неистинността на Удостоверение с
изх. № РД-06-171/04.09.2018г., от което ответникът черпи защитните си
възражения.
Установява се, че към датата на Решение № 36-51/01.04.1998 г. имотът
е бил земеделска земя, незастроена и към днешна дата.
С разпоредбите на ЗСПЗЗ законодателят е обусловил реституционният
ефект на собствеността върху земеделските земи от факта на възстановяването
им в реални граници. Възстановяването на собствеността се осъществява с
решение на общинската Поземлена комисия/Общинска служба по земеделие и
гори на основание чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ. С решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ
органът на поземлената реституция възстановява собствеността в
съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решение
по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ Поземлена комисия/Общинска служба по земеделие
и гори възстановява собствеността на земеделските земи в нови реални
граници с план за земеразделяне.
Съгласно редакцията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ (изм. и доп. - ДВ, бр.
122 от 1997 г.), посочен в Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба
по земеделие и гори – Хасково, като основание за издаването му, действаща
към 01.04.1998 г., Поземлената комисия постановява решение за
възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими
стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота,
неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на
имота, заверена от поземлената комисия, а за имоти в строителните граници
на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с
околовръстен полигон - и от техническата служба на общината. С ТР № 1 от
1997 г. на ОСГК, ВКС, касаещо въпроса за действието на решенията на
общинските поземлени комисии - конститутивни или декларативни са те,
респективно дали се пораждат с тях права или само се констатира наличието
на права, възстановени по силата на закона, е даден отговор, че решенията на
общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал.
1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови
реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие.
8
Съгласно трайната практика на ВКС, когато липсва достатъчна
индивидуализация на имота, върху който е възстановено право на собственост
- чрез посочване на границите и местонахождение му, както и когато липсва и
скица, която да внесе нужното уточнение, решението на ПК има
установителен характер – признава правото на правоимащото лице да
възстанови притежавана от него и от наследодателя му земеделска земя (в
т.см. решение № 60149 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2021 г., II г. о.,
ГК, докладчик председателят Емануела Балевска). В този случай, какъвто е и
процесния, възстановяването на собствеността настъпва с влизане в сила на
заповедта по § 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се индивидуализира имота (в
т.см. Определение № 14 от 9.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3029/2018 г., II г. о.,
ГК, докладчик съдията Снежанка Николова).
В Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и
гори – Хасково е признато правото на собственост на наследниците на В.П.Х.
в стари реални граници. В решението не са означени граници на имота, но
изрично е посочено, че имотът се намира в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на
Хасково и местността, в която имотът се намира.
Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и
гори – Хасково е посочено като основание за издаване на Заповед УТ-
166/31.03.2023г. на кмета на Община Хасково, от която ищците черпят права.
Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.
В заповедта е описано местоположението, границите, съседите, посочено е, че
липсват ограниченията на собствеността. Към заповедта е приложена скица на
имота. Спазени са изискванията за форма на административния акт, като
заповедта съдържа изискуемите по закон реквизити.
Установено е, че ответникът не е участвала в административното
производство по издаване на Заповед УТ-166/31.03.2023г. на кмета на Община
Хасково, от което ищците черпят права. Предвид това, и съобразно
разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. второ ГПК ответникът е направил
възражение за упражняване на косвен съдебен контрол по законосъобразност
на административния акт. По отношения на косвения съдебен контрол в
административните актове, с които се осъществяват реституционните
процедури, следва да се съобрази следното:
С ТР № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ответникът по
иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя
върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с
възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската
служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само
във връзка със своите противопоставими права - че собствеността неправилно
е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б ПЗР на
ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че
лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият
наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на
9
ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди
колективизацията. Настоящият съдебен състав споделя становището,
изложено в съдебна практика на ВКС, според която това тълкувателно
решение намира приложение не само в тясната хипотеза, при която
възраженията се правят от ответници, които заявяват права по § 4а и § 4б ПЗР
на ЗСПЗЗ, но и от всякакви други ответници по иск за собственост, на които се
противопоставя административен акт за възстановяване на собственост върху
земеделски земи, когато те не заявяват собствени права върху тях към
момента на обобществяването – в този смисъл са решение № 15 от 11.05.2011
г. по гр. д. № 340/10 г. на ВКС, I г. о.; решение № 253 от 09.01.2012 г. по гр. д.
№ 1149/10 г. на ВКС, II г. о.; решение № 50 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 908/11 г.
на ВКС, II г. о.; решение № 73 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 376/11 г. на ВКС, I г.
о.; решение № 26 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 12/2011 г., I г. о.; решение
№ 266 от 22.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2013 г., I г. о.; решение № 223
от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1945/2014 г., I г. о.; решение № 206 от
03.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 380/2017 г., I г. о.; решение № 161 от
29.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6153/2013 г., I г. о. В конкретния случай,
ответникът не заявява самостоятелни права върху процесния имот към
момента на обобществяването и предвид съдебната практика не следва да се
проверява дали праводателят на ищците е притежавал процесния имот към
момента на обобществяването. Но, дори и да следваше да се разгледа това
възражение, от събраните доказателства се установява, че наследодателят на
ищците е бил собственик на реституирания имот към момента на
обобществяването –л. 52 – 55 и заключението на вещото лице, от което се
установява идентичност на заявения и възстановения имот.
На следващо място, следва да се съобрази, че косвеният съдебен
контрол се осъществява само в рамките на направеното по делото оспорване
от страна на неучаствалото в административното производство лице и то само
по отношение на онези предпоставки, липсата на които оспорването засяга – в
т. см. Решение № 244/15.05.2010 г. по гр. д. № 60/2009 г., ВКС, II г. о.
В конкретния случай, ответникът навежда като възражение липсата на
заявление за възстановяване, което е неоснователно, защото, както се
установи по-горе заявление е подадено в рамките на установения ред и от
легимираните за това лице. Възражение се навежда и за непредставена скица
на процесния имот към заповедта, което възражение също е неоснователно,
защото скица на процесния имот към заповедта е представена. Възразява се и,
че ищците не са носители на правото на собственост на процесния имот, което
по изложените по-горе съображения също е неоснователно. Последното
възражение е, че ищците не са могли да придобият правото на собственост,
защото същото било вече придобито от тях, за което им е издаден Нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 87, том 3, рег.№
2992, дело № 420 от 2018 год. на нотариус с рег. № 081 по РНК. Това
възражение също е неоснователно - нотариалният акт, от който ответникът
черпи права е констативен нотариален акт за придобиване на имота по
10
давност. Съставянето на такъв нотариален акт не препятства реституционната
процедура. Ответникът не твърди в отговора друго основание за
собственически права върху имота. Възражението, че процесният имот бил
записан на Д.И.М. е направено във връзка с оспорване на правото на ищците
да им бъде възстановен имотът. Ответникът на навежда възражения в
предвидения преклузивен срок да е придобил имотът от Д.И.М.. От събраните
доказателства не се и доказа Д.И.М. да се е разпоредила с имот с пл. № 103.
Доказа се, че процесният имот е незастроен, следователно не е имало пречки
за възстановяването. Дори и да се приеме, че е била налице замяна, предвид,
че имотът е незастроен и не е доказано извършването на разпоредителни
сделки със същия, имотът пак подлежи на възстановяване (арг. чл. 18з, ал. 3
ППЗСПЗЗ). От изложеното следва, че са неоснователни възраженията на
ответника за незаконосъобразност на Заповед УТ-166/31.03.2023г. на кмета на
Община Хасково. С Решение № 36-51/01.04.1998 г. на Общинска служба по
земеделие и гори - Хасково е признато право на собственост на наследниците
на В.П.Х. върху имот, в който процесният имот попада, а със Заповед УТ-
166/31.03.2023г. на кмета на Община Хасково имотът е индивидуализиран по
плана на новообразуваните имоти, с което процедурата по възстановяване
завършва. След като по административен ред е решено, че заявените имоти
попадат в терен по параграф 4, този въпрос не може да бъде пререшаван по
съдебен ред, след като е доказано, че правоимащият е имал право на
възстановяване по ЗСПЗЗ и са налице предпоставките за възстановяване на
заявения имот.
По възражението на ответника за придобивна давност:
Ответникът навежда възражения за придобивна давност като
недобросъвестен владелец, в който случай е приложим 10-годишния срок за
упражняване на фактическа власт върху имота.
Преценката за основателността на възражението за давност е свързана
на първо място с преценка за началният момент, от който започва да тече
придобивната давност по отношение на земеделски земи, подлежащи на
възстановяване. Началният момент, от който започва да тече придобивна
давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ следва да
бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване
на собствеността като се съобрази принципа, че давност не тече срещу този,
който не може да се защити. Съгласно съдебната практика давността започва
да тече от момента, в който обектът на собственост, за който се провежда
реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния
индивидуален административен акт (така решение №204/15.07.2011г. по гр.д.
№99/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение № 61/14.02.2012 г. по гр. д. № 562/2011
г. на ІІ ГО на ВКС на ВКС; решение №112/05.03.2010г. по гр.д.№981/2009г. на
ІІ ГО на ВКС; решение №469/21.05.2009г. по гр.д.№905/2008г. на І ГО на ВКС;
решение №584/25.09.2009г. по гр.д.№2949/2008г. на І ГО на ВКС и решение
№547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. на ІІ ГО на ВКС; решение №
60149/02.02.2022 г. по гр. д. № 2851/2021 г. на ВКС, II г. о., ГК; определение №
11
225/15.05.2020 г. по гр. д. № 3710/2019 г. на ВКС, II г. о., ГК). Логиката е, че
едва след като имотът е индивидуализиран правоимащият може да
предприеме действия по защита на правата си. В случая, правото на
собственост на наследниците на В.П.Х. е признато с Решение № 36-
51/01.04.1998 г. на Общинска служба по земеделие и гори - Хасково, като
изрично е посочено, че имотът ще бъде индивидуализиран по плана на
новообразуваните имоти. Индивидуалният административен акт, с който
поземленият имот е индивидуализиран е Заповед № УТ - 166/31.03.2023 год.
на Кмета на Община Хасково и от влизане в сила на заповедта правоимащият
може да защити правата си. Следователно, до днешна дата не е изтекъл
предвидения десетгодишен срок. Предвид този извод, безпредметно е да се
обследват събраните гласни доказателства на свидетелите и наличието на
останалите елементи от фактическия състав на придобивната давност. По
изложените съображения, възражението за придобивна давност е
неоснователно.
Предвид гореизложеното, по делото са доказани собственическите
права на ищците върху процесния имот. Доказано е, че всеки от ищците
притежава по 1/2 /една втора/ идеална част за всеки от тях върху процесния
имот. Не е спорно по делото, че ответните владеят имота към датата на
приключване на устните състезания. Не е доказано ответникът да владее
имота на основание, противопоставимо на ищците. Следователно,
предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен . Съдът
следва да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на
собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му
предаде владението върху спорния имот (ТР №4/2014 от 14.03.2016 на ОСГК
на ВКС).
Съгласно ТР № 3/2012 от 29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС при уважаване
на иск за собственост с предмет установяване принадлежността на същото
това право, издаденият констативен акт следва да се отмени. Предвид изхода
на делото, следва да бъде отменен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност № 87, том 3, рег.№ 2992, дело № 420 от
2018 год. на нотариус с рег. № 081 по РНК, с район на действие РС-Хасково,
вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 09.10.2018 год. вх.рег.№ 6674,
дв.вх.рег. № 6666, акт № 39, том XXI, дело№ 3161, с който ответникът С. А. Б.
е призната за собственик на процесния имот с идентификатор № *** по КККР
на гр.Хасково.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат ищците (арг. чл. 78,
ал. 1 ГПК). Разноските са своевременно заявени. Представени са
доказателства за платени разноски за държавна такса в размер на 150 лв. и
заключение на вещо лице 790 лв., както и платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лв. – договорът за правна защита и
съдействие е с характер на разписка – л. 4. Следователно, на ищците следва да
12
се присъди сумата от 2740 лв. – разноски по делото, в т.ч. адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 194, ал. 3, вр. чл. 193 ГПК,
по направеното от ищците Н. В. П., с ЕГН **********, и А. В. П., с ЕГН
**********, оспорване на истинността на представеното от ответника С. А.
Б., ЕГН **********, Удостоверение с изх. №РД-06-171/04.09.2018г. на
Общинска служба „Земеделие” Хасково, че документът е неистински в частта
относно съдържанието му, като на основание чл. 194, ал. 2 и 3 ГПК го
изключва от доказателствата по делото.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 108 ЗС, по отношение на С.
А. Б., с ЕГН **********, адрес: ***, че Н. В. П., с ЕГН **********, адрес: ***
и А. В. П., с ЕГН **********, адрес: ***, са собственици на по 1/2 /една втора/
идеална част за всеки от тях на поземлен имот с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, местност - ж.р.
„Куба-1“, с площ от 810 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., номер
по предходен план: 103, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№
***, ***, ***, *** и ***.
ОСЪЖДА С. А. Б., с ЕГН **********, адрес: ***, да предаде на Н. В.
П., с ЕГН **********, адрес: *** и А. В. П., с ЕГН **********, адрес: ***,
владението на по 1/2 /една втора/ идеална част за всеки от тях върху
гореописания недвижим имот, а именно - поземлен имот с идентификатор №
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, местност
- ж.р. „Куба-1“, с площ от 810 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., номер
по предходен план: 103, при съседи: поземлени имоти с идентификатори №№
***, ***, ***, *** и ***.
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за собственост на
недвижим имот придобит по давност № 87, том 3, рег.№ 2992, дело № 420 от
2018 год. на нотариус с рег. № 081 по РНК, с район на действие РС-Хасково,
вписан в Службата по вписвания гр.Хасково на 09.10.2018 год. вх.рег.№ 6674,
дв.вх.рег. № 6666, акт № 39, том XXI, дело№ 3161, с който С. А. Б. е призната
за собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.Хасково.
ОСЪЖДА С. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК, ДА ПЛАТИ на Н. В. П., ЕГН **********, с адрес: г*** и А. В. П., ЕГН
**********, с адрес: ***, СУМАТА ОТ 2740 ЛВ. – разноски по делото, в т.ч.
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
13
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението Удостоверение с изх. №РД-06-
171/04.09.2018г. на Общинска служба „Земеделие” Хасково, заедно с препис
от решението да се изпрати на прокурора (арг. чл. 194, ал. 3 ГПК).
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
14