Определение по дело №44/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1562
Дата: 6 август 2018 г. (в сила от 13 септември 2018 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20182100500044
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер V -     1562                                    06.08.2018 г.                                        град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                          пети граждански въззивен състав

На:     шести август                                                    две хиляди и осемнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА

                                                                                                ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

като разгледа докладваното от  съдията  Елеонора Кралева  

въззивно гражданско дело №  44  по описа за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на адв.М., пълномощник на въззиваемите по възз.гр.д.№ 44/2018 г. по описа на БОС – Д.Й.П. и П.Й.Т., със съдебен адрес ***, с искане по чл.248, ал.1 ГПК за допълване, респ. изменение на Решение № V-18/30.04.2018 г. по възз.гр.д.№ 44/2018 г. по описа на БОС в частта му за разноските, като се осъдят въззивниците Г.С.Д., Д.Г.С. и С.Г.С. да заплатят на молителите освен присъдените за въззивното производство разноски от 700 лв., но и направените от тях разноски пред първата инстанция в размер на 1 200 лв., предвид обезсилването изцяло на първоинстанционното решение.

В молбата са изложени съображения, обосноваващи направеното искане за допълване на въззивното решение в частта за разноските, като е посочено, че районния съд е присъдил на молителите-ответници направените разноски, предвид отхвърлянето на иска, но с въззивното решение, обезсилващо изцяло първоинстанционното такова, разноските пред първата инстанция не им били присъдени, поради което се моли се моли за допълване, респ. изменение на решението в този смисъл.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор по молбата от въззивниците Г.С.Д., Д.Г.С. и С.Г.С., не се взема становище по исканото изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Бургаският окръжен съд, като прецени изложените в молбата съображения и провери данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му за разноските е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна.

Производството по възз.гр.д.№ 44/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд е приключило с решение № V-18/30.04.2018 г., с което е обезсилено съдебно решение № 163/19.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 1187/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Несебър и е прекратено производството по делото, образувано по установителния иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от Г.С.Д., Д.Г.С. и С.Г.С. против Д.Й.П. и П.Й.Т., поради недопустимост на иска.

В мотивите на въззивното решение БОС е изложил становище за основателност на искането на въззиваемите Д.Й.П. и П.Й.Т. за присъждане на направените от тях съдебни разноски, предвид изхода на делото, но им е присъдил такива единствено за въззивното производство. Съдът е пропуснал да се произнесе в диспозитива и по направените пред районния съд деловодни разходи от въззиваемите-ответници, като не е взел предвид, че с обезсилване изцяло на първоинстанционното решение, същото се счита обезсилено и в частта за присъдените пред районния съд разноски. Искането за разноските е било своевременно направено от страната с въззивната жалба, поради което настоящият съд намира, че с оглед обезсилване на първоинстанционното решение на молителите-въззиваеми Д.Й.П. и П.Й.Т. следва да се присъдят направените от тях разноски пред районния съд в размер на 1 200 лв. (1000 лв.-платено адвокатско възнаграждение и 200 лв.-платено възнаграждение на вещо лице), за които липсва произнасяне от съда в диспозитива на въззивното решение. Така допуснатият от съда пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл.248 ГПК, като решението се измени в този смисъл.

Предвид изложените съображения, съдът намира депозираната молба по чл.248, ал.1 ГПК за основателна, поради което същата следва да бъде уважена.

Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение V-18 от 30.04.2018 г., постановено по възз.гр.д.№ 44/2018 г. по описа на БОС, в частта за разноските, като:

 

ОСЪЖДА Г.С.Д., Д.Г.С. и С.Г.С.,***, на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплатят на  Д.Й.П. *** и П.Й.Т. ***, И СУМАТА от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направени от същите съдебни разноски в първоинстанционното производство по гр.д.№ 1187/2016 г. по описа на РС-Несебър.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 2.