Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева, командирована от
Окръжна прокуратура – гр.Варна в Окръжна прокуратура-гр.Шумен със Заповед №
РД-07-697/06.08.2021г. на главния прокурор, като разгледа докладваното от административния
съдия Сн. Чолакова КАНД № 182 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Т.М.Х. ***, депозирана чрез адвокат И.Г.от
Адвокатска колегия – гр.Шумен, срещу Решение № 37/18.05.2021г. на Районен съд –
гр.Шумен, постановено по АНД № 724/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-000379 от 02.03.2021г. на началник
сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Т.М.Х.
са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева
на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и „глоба“
в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП за
нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
липса на законова компетентност на органите на МВР да извършват проверки и да
съставят актове за непритежаване на удостоверения за психологическа годност на
водачите. Поддържа и становището по отношение на пункт втори от НП, че е
допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, при което е посочена
единствено санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП. Оспорва и
констатациите на контролните органи за осъществен обществен превоз на товари,
излагайки аргументи, че е извършвал куриерска услуга по смисъла на Закона
пощенските услуги /назован Закон за българските пощи в жалбата/, за която
съгласно Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ не се изисква лиценз и
удостоверение за регистрация. По тези съображения се отправя искане за отмяна
на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират
се и съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр.Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която аргументира становище за неоснователност на оспорването. Отправя искане
за присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят на 03.02.2021г.
управлявал МПС – товарен автомобил, марка „М.С.“ с рег. № ***, собственост на „Таита
България“ ЕООД, ЕИК *********, като се движел по път SHU - 1180, в посока гр.
Русе, като извършвал обществен превоз на товари, за който била съставена
товарителница № 712100313254 (**********).
В 13.20ч. на кръстовището с главен
път I - 2 същият бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР - гр. Шумен, които забелязали, че платнището от лявата страна на
товарния обсег било издуто. При извършване на проверката свидетелите Р.Н.Н.и С.К.Г.констатирали,
че водачът превозвал товар – матраци, навити на рула, който обаче не бил
укрепен правилно, тъй като товарът бил закрепен само със стреч фолио, което се
скъсало и товарът се наклонил, като единствено покритието /планището/ на МПС
възпирало изпадането му на пътното платно. Освен това, проверяващите поискали
да им бъде представено удостоверение за психологическа годност, но касаторът не
им представил, тъй като не притежавал такова.
Впоследствие, на същата дата, за
установените нарушения на водача бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 365916. Актосъставителят посочил, че с
горните деяния от страна на Т.Х. са нарушени разпоредбите на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и чл. 177, ал. 4 от ЗДвП. Актът бил
подписан от нарушителя, като изложил, че няма възражения. Впоследствие се възползвал
от законното си право и депозирал допълнителни писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но същите били счетени за неоснователни от
административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения акт било
издадено и процесното НП, оспорено пред Районен съд – гр.Шумен.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна, при което съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат
законоустановените в чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН реквизити и същите са
издадени в предвидените за това срокове. Съдът е посочил още, че визираните
нарушения са описани достатъчно ясно, в степен, позволяваща да се разбере какво
е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Съдебният състав е извел
и решаващият извод относно безспорната установеност на описаните в акта и в НП
деяния, поради което е потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Настоящият състав намира, че въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е
направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения
материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени
въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства,
които правилно са преценени от решаващия съд, поради което не може да се
приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на страните.
Касационната инстанция се солидаризира
и със становището на районния съд относно липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Настоящият
касационен състав намира, че в случая е налице компетентност на актосъставителя
и на административнонаказващия орган да констатират процесното нарушение и да
издадат наказателно постановление за него. Това произтича от разпоредбата на
чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да
спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с
управляваното превозно средство и с извършвания превоз. Удостоверението за
психологическа годност е документ, свързан с извършвания от водача превоз, от
което следва, че определените от министъра на вътрешните работи служби, каквато
безспорно е „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Шумен, са компетентни да ги
проверяват. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена
сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването
на превоза се контролира и от Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“,
но това по никакъв начин не отнема предвидената в чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
компетентност на органите на МВР. Съгласно посочените разпоредби, проверка на
документите, свързани с извършвания превоз, могат да извършват както
определените от министъра на вътрешните работи служби, каквато е „Пътна полиция“,
така и органите на ИА „АА“. Поради това не се споделя твърдението на касатора
за липса на компетентност на служителите на МВР при осъществяване на контрол
върху водач, осъществяващ обществен превоз.
Следва да се отбележи също, че
настоящата инстанция не кредитира и твърдението на санкционираното лице за
порочност на акта и на НП поради несъответствието им с изискванията на чл. 42,
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Правилно актосъставителят и наказващият
орган са посочили за нарушена в пункт първи от НП нормата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Освен санкционна, тя е и материалноправна, предписваща дължимото
поведение на санкционираното лице, а именно, че се наказва водач, който
извършва таксиметрови или обществени превози без валидно удостоверение за
психологическа годност. С оглед на това, настоящият касационен състав намира,
че административнонаказващият орган не е нарушил закона и правилно е
квалифицирал извършеното нарушение по чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП.
Прецизно е квалифицирано и деянието,
визирано в пункт втори от НП, до какъвто извод е достигнал и районният съд.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП съдържа както изискуемото правило
за поведение, така и регламентира санкцията за неговото нарушаване. Посочването
дори само на тази разпоредба, кореспондираща с фактическото описание на
деянието е напълно достатъчно, за да разбере привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице за извършването на какво по вид
нарушение му е потърсена такава отговорност. В случая нарушението на водача е точно
посочено както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
наказателното постановление и то се изразява в това, че управлява МПС с
неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 124, ал. 4 от ЗДвП при констатирана незначителна неизправност при укрепването на товара, като
в акта и в НП органите на МВР са описали пределно ясно нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
Касационният състав не споделя
твърдението на инициатора на настоящото производство, че не е осъществен
обществен превоз на товари. Съгласно § 6, т. 29 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство. А според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП, „Обществен
превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство, а „Превоз на товари“ е
превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда
сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и
оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка
с превоза. Прочитът на приобщените доказателства сочи, че на процесната дата
водачът е управлявал товарен автомобил, марка
„М.С.“ с рег. № ***, собственост на „Таита България“ ЕООД, ЕИК *********, регистрирано
с предмет на дейност спедиторска и външноикономическа дейност, превоз на
пътници и товари с автомобили, като се движел по път SHU - 1180, в посока гр.
Русе, с който е извършвал обществен превоз на товари срещу заплащане, видно от
приложената по делото товарителница. Неотносимо в случая е обстоятелството дали
водачът е осъществявал куриерска услуга по смисъла на Закона за пощенските
услуги. От общия принцип, който законът установява в чл. 6, ал.1 от ЗАвтП, че
общественият превоз на товари се извършва въз основа на лиценз и удостоверение
за регистрация, в ал. 3 на текста се въвеждат и някои изключения, позволяващи
да се извършва обществен превоз на товари без да има издаден за целта документ.
В т. 5 от ал. 3 действително са посочени превозите на пощенски пратки,
извършвани от пощенски оператори, притежаващи индивидуални лицензи за
универсална пощенска услуга по чл. 39 от Закона за пощенските услуги, които са изключени
от реда за лицензиране, но това не налага извод, че те не попадат в приложното
поле на легалните дефиниции за обществен превоз и превоз на товари. В контекста
на изложеното и с оглед характера на извършваната услуга, водачът на товарния
автомобил, осъществяващ обществен превоз на товари, е следвало да разполага с
валидно удостоверение за психологическа годност при извършване на обществен
превоз на товари, каквото не е установено от контролните органи, а и липсват
твърдения от страна на санкционираното лице, че е разполагало с такова към релевантния
за казуса период. Поради това закономерно водачът е бил наказан по реда на чл.
178в, ал. 5 от ЗДвП.
Установено по категоричен начин е и
нарушението, описано в пункт втори от НП. Приобщените писмени и гласни
доказателства сочат, че водачът е управлявал товарния автомобил с неукрепен товар, матраци, навити на рула, в
нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, при констатирани
незначителни неизправности при укрепването на товара, тъй като товарът бил
закрепен само със стреч фолио, което се скъсало и товарът се наклонил, като
единствено покритието /платнището/ на МПС възпирало изпадането му на пътното
платно, с което създава опасности за движението. Виновното му поведение
разкрива белезите на административно нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП, по реда на който
е бил привлечен към отговорност касаторът. Деятелността му не разкрива белезите
на „маловажен случай“ на административно нарушение, поради което
законосъобразно районният съд е потвърдил постановлението в тази му част.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и
правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед
отправената претенция на ОД на МВР – гр.Шумен, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение
за участие по делото в минимален размер от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 37/18.05.2021г. на
Районен съд – град Шумен, постановено по АНД № 724/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Т.М.Х. с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен разноски по делото в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.10.2021 г.