РЕШЕНИЕ
№ 2158
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20251110200809 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “***********“ ООД, ЕИК *********, чрез адв.
Г. К. против наказателно постановление № 239/2024 от 27.11.2024 г., издадено
от председател на Патентното ведомство на Република България, с което за
нарушение на чл. 127, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона
за марките и географските означения (ЗМГО), на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева /три хиляди/ и на
основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО в полза на държавата са отнети 31 /тридесет
и един/ броя чували, съдържащи прах за пране /10 кг., 67 пранета/, 24
/двадесет и четири/ броя туби, съдържащи течен прах за пране /5000 мл, 100
пранета/, 21 /двадесет и един/ броя туби, съдържащи течен прах за пране /5775
мл. 105 пранета/, означени със знаци със знаци ARIEL, P&G и TOUCH OG
LENOR FRESH; 8 /осем/ броя туби, съдържащи течен прах за пране /5775 мл.,
105 пранета/, означени със знаци DASH, LENOR и P&G и 9 /девет/ броя туби,
съдържащи течен прах за пране /5000 мл, 100 пранета/, означени със знаци
LENOR, като предмет на нарушението по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се претендира неговата
отмяна. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и НП. Сочи се, че АУАН не бил издаден от актосъставителя
след самостоятелно запознаване с доказателствен материал, както не били
посочени и нарушените разпоредби. Били допуснати нарушения и при
съставяне на НП, доколкото било съставено въз основа на документ, които
1
касаят проверка на ФЛ.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
АНО, редовно уведомен, представлява се от юрк. К., която оспорва
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрк.
възнаграждение.
Съдът като съобрази становищата на страните и събрания по делото
доказателствен материал, намира от фактическа страна следното:
На 30.07.2024 г., в гр. София, в сградата на Патентното ведомство на
Република България, свидетелят Ф. и С.В.Б. - експерти в Патентното
ведомство, извършили проверка по пр. пр. № 1429/2024 г. по описа на РП -
Благоевград, ТО - Петрич, постъпила във ведомството на 26.06.2024 г.
При прегледа на документите установили, че на 14.02.2024 г. служители
на РУ - Петрич са извършили проверка на търговски обект, находящ се в общ.
Петрич, на главен път Е-79, преди ГКПП – Кулата, срещу бензиностанция
„Петрол“, стопанисван от дружеството - жалбоподател „***********“ ООД.
При проверката било установено, че в търговския обект се предлагали за
продажба стоки - 31 /тридесет и един/ броя чували, съдържащи прах за пране
/10 кг., 67 пранета/, 24 /двадесет и четири/ броя туби, съдържащи течен прах за
пране /5000 мл, 100 пранета/, 21 /двадесет и един/ броя туби, съдържащи
течен прах за пране /5775 мл. 105 пранета/, означени със знаци със знаци
ARIEL, P&G и TOUCH OG LENOR FRESH; 8 /осем/ броя туби, съдържащи
течен прах за пране /5775 мл., 105 пранета/, означени със знаци DASH,
LENOR и P&G и 9 /девет/ броя туби, съдържащи течен прах за пране /5000 мл,
100 пранета/, означени със знаци LENOR. За посочените стоки не били
представени документи, удостоверяващи съгласието на притежателите на
регистрираните марки или на друго лице, придобило по законен ред правото
да ги използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО.
Предвид на това, проверяващите иззели стоките с протокол за претърсване и
изземване от 14.02.2024 г.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-
маркова и оценителна експертиза, съгласно която иззетите стоки били
идентични на стоките от клас 3 на МКСУ, за които били регистрирани
марките. Съдебно-марковата експертиза дала заключение, че поради
идентичност на знаците, с които са означени стоките с тези на регистрираните
марки, както и поради идентичността на стоките с тези, включени в клас 3 на
МКСУ, за които са регистрирани марките, съществувала вероятност за
объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на
знаците с тези на марките и вероятност за свързване на знаците с марките, т. е.
Потребителите да вярват, че стоките са произведени от, със съгласието или
под контрола на P&G.
С постановление от 05.06.2024 г. на прокурор при РП-Благоевград,
Териториално отделение гр. Петрич наказателното производство било
прекратено. Прието било, че в хода на досъдебното производство било
безспорно установено, че предлаганите стоки имали сходни белези с
2
оригиналните опаковки и давали възможност за объркване на потребителите,
както и че липсвало съгласие от страна на маркопритежателите на
изключителното право да използват марките в търговската си дейност.
Прокурорът е приел, че наказателното производство следва да се прекрати на
основание чл. 9, ал. 2 от НК, поради явна незначителност на деянието,
доколкото същото представлява административно нарушение. Препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство е бил
изпратен на Патентно ведомство за налагане на административно наказание,
като препис от същото, ведно с материалите от пр. пр. № 1429/2024 г. по описа
на РП - Благоевград, ТО - Петрич са постъпили в Патентно ведомство на
26.06.2024 г.
С оглед резултатите от проверката, свидетелят Ф.М. съставил АУАН № 88
от 30.07.2024 г. срещу дружеството „***********“ ООД, ЕИК ********* за
нарушение на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. Актът бил подписан от актосъставителя
и един свидетел. АУАН бил връчен на пълномощник на жалбоподателя на
07.08.2024 г., който го приел без възражения. Такива постъпили в
предоставения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
АНО приел изложените в съставения АУАН фактически констатации за
доказани и въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление № 239/2024 от 27.11.2024 г., с което за нарушение
на чл. 127, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за марките
и географските означения (ЗМГО), на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лева и на основание чл. 127, ал. 5 от
ЗМГО в полза на държавата са отнети 31 /тридесет и един/ броя чували,
съдържащи прах за пране /10 кг., 67 пранета/, 24 /двадесет и четири/ броя
туби, съдържащи течен прах за пране /5000 мл, 100 пранета/, 21 /двадесет и
един/ броя туби, съдържащи течен прах за пране /5775 мл. 105 пранета/,
означени със знаци със знаци ARIEL, P&G и TOUCH OG LENOR FRESH; 8
/осем/ броя туби, съдържащи течен прах за пране /5775 мл., 105 пранета/,
означени със знаци DASH, LENOR и P&G и 9 /девет/ броя туби, съдържащи
течен прах за пране /5000 мл, 100 пранета/, означени със знаци LENOR, като
предмет на нарушението по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетеля Ф.М., както и от приложените писмени
доказателства, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК. Свидетелят
М. не е присъствал при извършване на проверката на 14.02.2024 г. в
търговския обект, като неговите изводи за осъществено нарушение са
изградени въз основа на приложените по делото материали от образуваната
пр. пр. № 1429/2024 г. по описа на РП - Благоевград, ТО - Петрич. От
приложените по делото материали по пр. пр. № 1429/2024, включително:
протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи, протоколи за разпит на свидетели,
включително Б.А. и изготвената съдебно-маркова и оценителна експертиза се
доказва категорично, че на 14.02.2024 г. в търговския обект, находящ се в общ.
Петрич, на главен път Е-79, преди ГКПП – Кулата, срещу бензиностанция
„Петрол“, стопанисван от дружеството - жалбоподател „***********“ ООД.
3
При проверката било установено, че в търговския обект се предлагали за
продажба стоки - 31 /тридесет и един/ броя чували, съдържащи прах за пране
/10 кг., 67 пранета/, 24 /двадесет и четири/ броя туби, съдържащи течен прах за
пране /5000 мл, 100 пранета/, 21 /двадесет и един/ броя туби, съдържащи
течен прах за пране /5775 мл. 105 пранета/, означени със знаци със знаци
ARIEL, P&G и TOUCH OG LENOR FRESH; 8 /осем/ броя туби, съдържащи
течен прах за пране /5775 мл., 105 пранета/, означени със знаци DASH,
LENOR и P&G и 9 /девет/ броя туби, съдържащи течен прах за пране /5000 мл,
100 пранета/, означени със знаци LENOR. За посочените стоки не били
представени документи, удостоверяващи съгласието на притежателите на
регистрираните марки или на друго лице, придобило по законен ред правото
да ги използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО.
Иззетите стоки били идентични на стоките от клас 3 на МКСУ, за които били
регистрирани марките, а поради идентичност на знаците, с които са означени
стоките с тези на регистрираните марки, както и поради идентичността на
стоките с тези, включени в клас 3 на МКСУ, за които са регистрирани
марките, съществувала вероятност за объркване на потребителите, която
включва възможност за свързване на знаците с тези на марките. Показанията
на свидетеля са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло
кореспондират с изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От друга страна казаното от свидетеля се подкрепя и от приложените по
делото писмени доказателства.
От друга страна по делото няма представени доказателства за това,
стоките да са закупени от официален представител на марките, както и от
дружество, притежаващо съгласие на маркопритежателите за това
Съдът, като съобрази становищата на страните, както и като съобрази
задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно
образувано пред РС-София.
АУАН и НП са съставени от компетентен орган. При проверката на АУАН
и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението и в двата
акта е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на
извършването му и нарушените законови текстове. При проверката на АУАН и
НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Освен това трябва да се посочи, че според чл. 33. ал. 1 от
ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от
4
органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се
образува, като чл. 33, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че когато се установи, че
деянието, за което е образувано административнонаказателното производство,
съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. В този случай нормите на чл. 36, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН съответно предвиждат, че административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на
извършеното административно нарушение, като без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на
наказващия орган. В случай, че наказателното производство бъде прекратено
и компетентните съдебни органи преценят, че са налице данни за
административно нарушение, то те следва да изпратят преписката на
компетентния административнонаказващ орган, който в тези случаи може да
издаде НП и без съставянето на АУАН – по аргумент от чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
Съответно, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, ако прокуратурата прекрати
наказателното производство, какъвто е процесният случай,
административнонаказващият орган може да издаде НП – независимо дали е
налице или липсва съставен АУАН, тоест в конкретния случай е направено в
повече – издаден е АУАН, като по този начин е създадена предпоставка да се
защитят в още по-голям обем правата на жалбоподателя – след като има
издаден АУАН жалбоподателят е можел дори да подаде възражение срещу
него. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно възражението, че
актосъставителя не е участвал във събиране на доказателствен материал,
доколкото и самата разпоредба на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН предвижда
възможност за съставяне на АУАН когато нарушението е установено въз
основа на официални документи, каквато безспорно е прокурорската
преписка.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, която препраща към чл. 13 от
ЗМГО. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, правото върху марка включва правото
на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за
стоки и/или услуги, който е: 1. идентичен на марката и е използван за стоки
или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2. идентичен
или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или
сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за
объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака
с марката; 3. идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за
стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката
е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на
Република България и използването без основание на знака би довело до
несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността
на марката или би ги увредило. Според ал. 2 на същата разпоредба използване
в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: 1. поставянето на знака върху
стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за
5
продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези
цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3.
вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака като
търговско или фирмено наименование или като част от търговско или
фирмено наименование; 5. използването на знака в търговски книжа и в
реклами; 6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в
нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Съгласно чл. 13,
ал. 2, т. 2 от ЗМГО, като използване следва да се определи и дейността по
съхранение или държане на стоките за продажба или пускането им на пазара.
По делото категорично се установи от обективна страна, че в търговския
обект, находящ се в общ. Петрич, на главен път Е-79, преди ГКПП – Кулата,
срещу бензиностанция „Петрол“, стопанисван от дружеството - жалбоподател
„***********“ ООД, при извършената проверка на 14.02.2024 г. са били
открити 31 /тридесет и един/ броя чували, съдържащи прах за пране /10 кг., 67
пранета/, 24 /двадесет и четири/ броя туби, съдържащи течен прах за пране
/5000 мл, 100 пранета/, 21 /двадесет и един/ броя туби, съдържащи течен прах
за пране /5775 мл. 105 пранета/, означени със знаци със знаци ARIEL, P&G и
TOUCH OG LENOR FRESH; 8 /осем/ броя туби, съдържащи течен прах за
пране /5775 мл., 105 пранета/, означени със знаци DASH, LENOR и P&G и 9
/девет/ броя туби, съдържащи течен прах за пране /5000 мл, 100 пранета/,
означени със знаци LENOR, идентични на стоките от клас 3 на МКСУ, които
са се използвали в търговската дейност на дружеството, като са се предлагали
за продажба и са се съхранявали с тази цел, без съгласието на притежателя на
марките – THE PROCTER & GAMBLE, САЩ.
Задължение на жалбоподателя е да се увери преди да предлага за
продажба стоките, че е налице съгласие на притежателя на марката за това.
Като субект, осъществяващ професионално дейност по продажба на стоки,
дружеството жалбоподател е имало задължението да се увери, че и тези стоки,
които е предлагало за продажба в стопанисвания обект, са такива, за които е
налице съгласие на притежателя на марката. След като е придобило, с
намерение да осъществява търговска дейност, стоки, върху които е поставен
знак, идентичен с този на защитени марки, дружеството-жалбоподател е било
длъжно да се увери, че не извършва административно нарушение по смисъла
на ЗМГО, като изиска от продавачите назад по веригата доказателства за
съгласието на маркопритежателя стоките да бъдат пуснати на пазара от тези
лица. Съдът намира, че отговорността на разпространителя в търговската
мрежа стои паралелно, а не изключва тази на наказаното лице. Всеки един от
субектите по веригата от продажби носи отговорност за това, че продава
стоките без разрешение и съгласие на притежателя на марката за това,
следователно всеки от тези субекти може да носи индивидуална отговорност
за неизпълнение на задължение по чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 127, ал. 1 от
ЗМГО. Отговорност по веригата от продажби за подобно нарушение може да
се изключи единствено в хипотеза, при която са налице доказателства, че
първата по ред продажба е била осъществена със съгласие на притежателя на
марката за продажба на стоките в рамките на ЕС. В конкретния случай
липсват доказателства за това дружеството – жалбоподател да е предлагало за
6
продажба стоките, описани в НП със съгласие на притежателя на марката за
това, както и липсват доказателства за това, доставчиците по веригата от
продажби назад във времето да са осъществили продажбата със съгласие на
притежателя на марката за това.
При съобразяване на гореизложеното съдът намира, че категорично се
установява дружеството-жалбоподател да е използвало в търговската си
дейност марки върху стоки, за които няма разрешение от притежателя да
използва в търговската си дейност, като така е нарушено съдържанието на
изключителното право на притежателя върху марката, представляващо
административно нарушение по смисъла на чл. 127, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2,
вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Нарушението е формално и за съставомерността
му не е необходимо настъпване на съставомерен резултат.
Деянието реализира състав на административно нарушение, като се има
предвид, че отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна,
поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на
нарушението, към която освен наличието на вина спадат причините и
мотивите за неговото извършване. Всички те обаче са ирелевантни за
настоящия казус.
Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО предвижда, че лице, което
използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или
услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без
съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лева, а
едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в
размер от 3000 до 20 000 лева. В конкретния случай става въпрос за
нарушение, извършено от ЮЛ, следователно приложима се явява
имуществена санкция в размер от 3000 лева до 20 000 лева. Наложената
имуществена санкция е в минимален размер, поради което съдът намира, че не
следва да извършва по – нататъшна преценка за размера.
На следващо място съдът намира, че не са налице предпоставки за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не се
различава с по-ниска степен на обществена опасност от сходни такива.
Дружеството-жалбоподател, като лице извършващо търговска дейност с
такива стоки е длъжно да познава разпоредбите във връзка с осъществяването
на тази дейност и стриктно да ги спазва. Липсата на вредни последици не е
основание за квалифициране на нарушението като маловажно, тъй като то е
формално и за осъществяването му не е необходимо да е настъпил някакъв
вредоносен резултат.
Правилно е приложението и на разпоредбата на чл. 127, ал. 5 от ЗМГО,
която императивно предвижда отнемане в полза на Държавата на стоките,
които са предмет на нарушение по ал. 1, което наказващият орган е изпълнил,
като е 31 /тридесет и един/ броя чували, съдържащи прах за пране /10 кг., 67
пранета/, 24 /двадесет и четири/ броя туби, съдържащи течен прах за пране
/5000 мл, 100 пранета/, 21 /двадесет и един/ броя туби, съдържащи течен прах
за пране /5775 мл. 105 пранета/, означени със знаци със знаци ARIEL, P&G и
TOUCH OG LENOR FRESH; 8 /осем/ броя туби, съдържащи течен прах за
7
пране /5775 мл., 105 пранета/, означени със знаци DASH, LENOR и P&G и 9
/девет/ броя туби, съдържащи течен прах за пране /5000 мл, 100 пранета/,
означени със знаци LENOR, като предмет на нарушението по чл. 127, ал. 1 от
ЗМГО.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има АНО, който претендира
такива и съдът намира, че следва да му бъдат присъдени в размер на 80
/осемдесет/ лева, с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 239/2024 от 27.11.2024
г., издадено от председател на Патентното ведомство на Република България, с
което за нарушение на чл. 127, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2
от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), на “***********“
ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00
лева /три хиляди/ и на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО в полза на държавата
са отнети 31 /тридесет и един/ броя чували, съдържащи прах за пране /10 кг.,
67 пранета/, 24 /двадесет и четири/ броя туби, съдържащи течен прах за пране
/5000 мл, 100 пранета/, 21 /двадесет и един/ броя туби, съдържащи течен прах
за пране /5775 мл. 105 пранета/, означени със знаци със знаци ARIEL, P&G и
TOUCH OG LENOR FRESH; 8 /осем/ броя туби, съдържащи течен прах за
пране /5775 мл., 105 пранета/, означени със знаци DASH, LENOR и P&G и 9
/девет/ броя туби, съдържащи течен прах за пране /5000 мл, 100 пранета/,
означени със знаци LENOR, като предмет на нарушението по чл. 127, ал. 1 от
ЗМГО.
ОСЪЖДА “***********“ ООД, ЕИК ********* да заплати на
Патентното ведомство на Република България сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– София град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8