РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Девня, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101441 по описа за 2021 година
Предявени са искове правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр.
чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик"
№258, „Варна Тауърс - Г", представлявано от: П. С., Я. Д. и Д. Д., чрез
пълномощник юрисконсулт Н. И.ова срещу И. Р. Р., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Н****, ул. „***“№* и настоящ адрес: гр. Д., ул. „***“, №***** за
приемане за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 645, 05 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по
фактури, издадени за периода от 13.01.2021 г. до 14.04.2021 г. за обект с
абонатен № *****, находящ се на адрес: гр. Н***********и сумата от 16, 47
лева, представляваща мораторната лихва на всяка фактура, посочени
подробно в извлечение от сметка на кл. №**********, считано от падежната
й дата до 03.06.2021 г, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на заявлението, до окончателно плащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело
№ 909/2021 г. по описа на ДРС.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е потребител на ел.
енергия с клиентски номер **********, във връзка с продажба на ел. енергия
за обект на потребление, заведен с абонатен номер № 0********8, с адрес гр.
Н*********, като отношенията между страните се регламентират от
ОУДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби“АД. Ищецът се позовава на
разпоредбата на чл. 17 ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на
1
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/,
приложими към настоящия момент, съгласно която „потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".
Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член
изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението, като при това положение потребителят изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Потребителят е следвало да заплати консумираната ел. енергия в сроковете,
определени в ОУ, като в противен случай изпада в забава и дължи
обезщетение, считано от падежа на главното задължение, на основание чл. 38
от ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на поетите задължения, ищецът е
инициирал заповедно производство по ч.гр.дело № 909/2021 г. по описа на
ДРС, по което в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК. При връчена при условията на чл. 47 от ГПК заповед за
изпълнение на ищеца като заявител са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си по съдебен ред, което поражда правния му
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за
постановяване на положително решение по предявените искове. Претендира
разноски в исковото и заповедното производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначен на
основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител на ответника, в който
искът се оспорва като неоснователен. Излага се, че съгласно Справка
№873193/14.07.2022 г. на Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания
и заличавания в Служба по вписванията - Нови Пазар за периода от
01.01.1997 г. до 14.07.2022 г. е видно, че ответникът И. Р. не е собственик на
посочения в исковата молба обект, находящ се на адрес: гр. Н************.
Сочи се, че по делото не са представени доказателства, че ответникът е бил
ползвател на имота, в периода от 13.01.2021 г. до 14.04.2021 г. и именно той е
изразходвал ел. енергия на обща стойност 661, 52 лева. Доколкото липсват
такива доказателства и предвид чл. 4 ал. 1 от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про Продажби“ АД се
твърди, че ответникът не се явява потребител на електрическа енергия за
битови нужди за процесния обект. Отделно от това намира за недоказано
твърдението на ищеца, че начисленото количество ел. енергия по процесните
фактури е доставено и реално потребено от ответника. По тези съображения
моли за отхвърляне на исковата претенцията като неоснователна.
В с.з. ищецът, редовно призован не се явява, не се представлява. В
писмена молба, депозирана преди първото с.з. заявява, че ответникът е
2
погасил задължението си за претендираната главница и лихви, поради което
искът следва да се отхвърли поради извършеното плащане в хода на процеса.
Претендира разноски в исковото и заповедното производство по представен
списък по чл. 80 от ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за ответника се явява назначения особен
представител – адв. В. В., който оспорва иска и в устните състезания моли
същият да бъде отхвърлен изцяло като недоказан на изложените в отговора
аргументи за липса на доказателства за наличие на облигационна връзка
между ищцовото дружество и ответника Р..
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
От писмените доказателства, представени от ищеца и приети по
делото – Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго
– про Продажби“АД; Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДЕВР; Фактура №
**********/13.01.2021г.; Фактура № **********/05.02.2021 г.; Фактура
№**********/15.03.2021 г. и Фактура № **********/14.04.2021 г.;
Извлечение от сметка към 03.06.2021 г. за клиент на „Енерго – про
Продажби“АД; Справка за потребление към 29.10.2021 г.; Извлечение за
фактури и плащания за период от 16.05.2019 г. до 22.10.2022 г.; Извлечение
от сметка към 02.11.2021 г. се установява, че на 07.11.2007 г. ДКЕВР е
одобрил общи условия за доставка на електроенергия от „Еон България
Продажби” АД, които са били публикувани във в. „Дневник” на 30.11.2007 г.
На 13.01.2021г., 05.02.2021 г., 15.03.2021 г. и 14.04.2021 г. от „Енерго про
Продажби“ АД били издадени 4 бр. фактури за доставена през периода от
28.11.2020 г. до 26.03.2021 г. електроенергия на обект в гр. Н*********** с
аб. № ************ на обща стойност 645, 05 лева за консумирана ел.
енергия през периода и 16, 47 лева лихви за забава по всяка една от
фактурите, считано то падежа й до 03.06.2021 г.
Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело № 909/2021 г. по
описа на ДРС, ищецът в настоящото производство – „Енерго Про Продажби“
АД подал на 06.07.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за консумирана и незаплатена ел.
енергия по горепосочените 4 бр. фактури. Въз основа на заявлението била
3
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 583/02.08.2021 г. в
полза на дружеството за претендираните в настоящото исково производство
суми – 645, 05 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия и
сумата от 16, 47 лева, представляваща мораторна лихва от сбора от лихвите
за всяка фактура, считано от датата на падежа на съответната фактура до
03.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане, както и
сторените в производството разноски в общ размер на 75 лева. Поради
връчването на заповедта на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, заповедният
съд дал указания на заявителя да предяви искове за вземанията си.
От представената от особения представител на ответника и приета
по делото справка от Служба вписвания – Девня по партида на ответника И.
Р. Р. е, че през периода от 01.01.1997 г. до 14.07.2022 г. той не е бил
собственик на посочения в исковата молба обект на потребление на ел.
енергия, за който са издадени процесните фактури, находящ се на адрес: гр.
Н**********.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на иска: Правното основание на иска е чл. 422 от
ГПК, като същият е предявен при спазване на особените процесуални
изисквания на чл. 415 вр. чл. 414 от ГПК и е процесуално допустим.
По основателността на иска: Предмета на установителния иск е
вземането на кредитора по смисъла на чл. 410 от ГПК, поради което в тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване
наличието на паричното задължение, както и неговия размер, наличието на
облигационна връзка между страните, и основанието на което правото е
възникнало, също така и количеството на реално потребената от ответника
електроенергия, а в тежест на ответника бе да установи релевираните от него
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Правоотношенията между ищцовото дружество, като
електроразпределително дружество и ответника, като краен потребител на
електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба /доставка/
на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то
4
правата и задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от
Закона за енергетиката и от Общите условия на „Енерго-Про Продажби“ АД,
издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към
датата на предоставяне на енергията на ответника. Съгласно чл. 4 ал. 1 от
Общите условия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“АД, което ползва
ел. енергия в домакинството си и закупува същата от „Енерго – Про
Продажби“ АД. От анализа на горните клаузи на ОУ на ДПЕЕ, следва извода,
че потребител на ел. енергия за битови нужди /краен клиент/, а оттам и страна
- купувач по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия
е собственика на имот, захранван от дружеството - доставчик с ел. енергия.
По делото няма данни, че ответникът е бил собственик или ползвател на
имота, за който се твърди, че е употребена ел. енергия, чиято стойност се
претендира. Такъв имот не фигурира в партидата на ответника в СП, а видно
от извършената служебна справка е, че постоянния адрес на ответника е на
друг адрес в гр. Нови пазар, а неговия настоящ адрес е в гр. Девня, т.е. и двата
му регистрирани адреса са различни от този, за който се претендира
плащането.
Въпреки направеното в отговора от назначения особен представител
на ответника възражение, в хода на производството ищецът не ангажира
доказателства, че ответника Р. е собственик или ползвател на имота за
процесния период. Такива не се съдържат и в представеното с допълнителна
писмена молба преди първото с.з. извлечение за фактури и плащания към
02.08.2022 г., доколкото същото не установява факта, че плащането на
задълженията по процесните фактури е извършено именно от ответника. Но
дори и това обстоятелство да беше установено то също не доказва, че
ответникът е бил собственик или ползвател на обекта за който се претендира
доставена и незаплатена ел. енергия. По делото не е представено и заявление -
декларация, от което да е видно, че ответникът Р. желае да получава
електрическа енергия именно за този обект и за какъв период от време, както
и на какво основание.
Ето защо, съдът намира, че от представените и приети по делото
писмени доказателства не се установява, че между страните са възникнали
отношения, имащи характер на договор за доставка на електрическата
5
енергия и мрежови услуги, по силата на които ищецът е разкрил на ответника
партида, по която да се отчита консумираната от него енергия.
Предвид гореизложеното и липсата на ответника на качеството на
клиент на ищеца за обект, находящ се в гр. Н********* през
периода от 28.11.2020 г. до 26.03.2021 г., за който се претендира заплащане
на доставена електроенергия, съдът намира предявения иск за недоказан.
Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго – Про Продажби“АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" №258, „Варна Тауърс - Г", представлявано от: П. Ст., Я. Д.и Д. Д.
срещу И. Р. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. Н******** и настоящ адрес: гр.
Д******** искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ал.
1 и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 645, 05 лева,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 13.01.2021 г. до 14.04.2021 г. за обект с абонатен № *********,
находящ се на адрес: гр. Н******** и сумата от 16, 47 лева, представляваща
мораторната лихва на всяка фактура, считано от падежната й дата до
03.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на заявлението до окончателно плащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело
№ 909/2021 г. по описа на ДРС, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6