Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……...
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Атанасова, разгледа докладваното от съдия Николов в.н.ч.х дело №4544 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 06.02.2018г. по НЧХД № 16395/2017г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 132 състав е признал подсъдимия Г.Т.Г. за невиновен в извършване на престъпление по чл.148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 147, ал.1, пр. 2 НК.
От така постановената присъда е останала недоволна частната тъжителка С.А.Я., която в депозираната чрез повереника й - адв.Й. жалба, излага аргументи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт и моли за неговата отмяна. Сочат се доводи относно необоснованост на присъдата, като се релевират твърдения, че от доказателствения материал по делото се установявало, че подс. Г.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна деятелността, инкриминирана в тъжбата. Моли се обжалвания съдебен акт да бъде отменен, като подс. Г.Т.Г. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 147, ал.1, пр. 2 НК.
В разпоредително заседание на 18.10.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител – адв. Й. поддържа жалбата и излага аргументи в нейна подкрепа. Посочва, че в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства подкрепящи обвинителната теза. Моли се обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като подс. Г.Т.Г. бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.
Адв. Б.-упълномощен защитник на подсъдимия Г.Т.Г., моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционният акт е правилен, законосъобразен и добре мотивиран. Моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда.
Подсъдимият Г.Т.Г. моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
За да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. бил управител на ресторант „Щъркелово гнездо” и през летните месеци обитавал със семейството си едноетажна масивна постройка, намираща се в местността „Щъркелово гнездо”, в с. Долни Пасарел, общ. Панчарево, в имот с идентификатор 22472.7412.27. На 20.06.2014 г. предявил срещу „С.С.-****” ЕАД иск за собственост на реална част от този недвижим имот с площ 8 700 кв.м., за който претендирал, че го е придобил по давност. Въз основа на подадената искова молба било образувано гр. дело № 33503/2014 г. по описа на СРС, което с определение на съда от 12.12.2015 г. било насрочено за разглеждане. След тази дата представители на „С.С.” ЕАД неколкократно се опитвали да изгонят подсъдимия от имота, но той не ги допускал в него до решаването на спора за собственост.
На 30.08.2016 г. следобяд в къщата в местността „Щъркелово гнездо” били жената на подсъдимия - св. В.П., и малолетния му син. Тогава там пристигнали представители на „С.С.-****” ЕАД - частната тъжителка С.Я., изпълняваща към същия момент длъжността изпълнителен директор на дружеството по заместване, св. Д.Д.- член на СД и управител на дружеството и технически ръководител, когото наричали „Самуил”, които искали да поставят докарана с камион охранителна будка. Доведени от тях неустановени лица започнали да блъскат по металната врата на двора и оградата, счупили катинара, с който бил заключен недвижимият имот, влезли вътре и срязали кабелите на поставените охранителни камери. Свидетелката П.се изплашила от действията им, заключила се в къщата с детето и се обадила на мъжа си. От своя страна подсъдимият подал сигнал за извършваните насилствени действия в ползвания от него недвижим имот на телефон 112 и тръгнал към мястото на процесния инцидент заедно с големия си син — св. Т.. Пристигайки, св. П.му показала мъж, за който му обяснила, че я е гонил.
Подсъдимият разбрал от него, че е технически ръководител на обекта, потърсил му обяснение защо са влезли по такъв начин и взаимно си разменили реплики.
През това време по подадения от подсъдимия сигнал в имота присигнали полицейски служители от 08 РУ-СДВР - свидетелите Л.Т.и С.С., които установили самоличността на присъстващите на място лица и разбрали от тях, че имат помежду си спор за собствеността на имота. Подсъдимият не искал представителите на „С.С.” да влизат в двора, който владеел, като и двете страни показвали на полицейските служители документи, въз основа на които претендирали, че са собственици. Тогава в имота пристиганала свидетелката И.М., която била помолена от св. Д.в качеството й на адвокат да им съдейства при поставянето на охранителната будка. На място тя се запознала е частната тъжителка С.Я., която й дала информация за съществуващия спор за собственост, предала й акт за общинска собственост, в който било отбелязано, че имотът е апортиран в капитала на „С.С.-****” ЕАД и й подписала пълномощно. Свидетелката М.показвала на полицейските служители акта за частна общинска собственост и им обяснявала, че дружеството има права върху имота и може да постави в него охранителната си будка. Виждайки това, подсъдимият попитал кой е шефът, заявил, че документите, които имат представителите на дружеството са с невярно съдържание и фалшиви, като настоявал адв. М.да не заблуждава полицейските служители, че са автентични. От своя страна тя се оплакала, че подсъдимият я обижда, но никой друг от присъстващите не заявил претенции, че е засегнат от Г.Г..
Подс. Г. бил подал жалба до СГП срещу съставянето на акт за частна общинска собственост още на 07.07.2016 г. и бил сезирал кмета на Столична община (СО) е молба спорният имот да бъде деактуван.
За разрешаване на спора бил извикан полицейският инспектор на участъка в Панчарево към 08 РУ-СДВР - св. П.П.. На място пристигнал и екип от „Криминална полиция” на 08 РУ-СДВР, в който бил св. Е.Д.. Те разбрали, че повод за възникналия конфликт е спорът за собственост, предупредили страните, че трябва да го решат по законоустановения ред. Будката, донесена от „С.С.”, останала в имота, а разследващ орган извършил оглед на местопроизшествието.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно отново контролният съд да я преповтаря в мотивната част на настоящия съдебен акт / виж. Реш. № 250 от 16.10.2014 г. по н. д. № 640/2014 г., н. к., 1 Н. О. на ВКС; Реш. № 131 от 02.06.2015 г. по н. д. № 341/2015 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/ .
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни релевираните в въззивната жалба доводи за неправилност и необоснованост на присъдата на районния съд.
Основният въпрос, на който въззивната инстанция следва да отговори, е дали подсъдимият е казал инкриминираните в тъжбата думи, с които е приписал престъпление на тъжителката.
Настоящият въззивен състав счита за правилен извода на първостепенния съд, че събраната доказателствена маса е недостатъчна да се приеме от фактическа страна, че подсъдимиият Г.Г., на инкриминираните в тъжбата време и място, е изрекъл по адрес на тъжителката С.А.Я. думите „Вие сте фалшифицирали тези нотариални актове за собственост” и „Аз знам, че вие сте ги фалшифицирали и се ползвате от документи е невярно съдържание, за да правите каквото си искате в този имот”.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие са разпитани свидетелите Л.Т., С.С., И.М., Д.Д., В.П., Т.Т., П.П., Р.Р.и Е.Д..
Свидетелите Л.Т., С.С., Д.Д., В.П., Т.Т., П.П., Р.Р.и Е.Д. в показанията си не възпроизвеждат фактически твърдения установяващи, че подсъдимият е казал по адрес на тъжителката инкриминираните думи.
От показанията на свидетелите Т., С., П., Р.и Д., които са посетили мястото на инцидета, се възпроизвеждат в процеса доказателствени факти, че е имало спор между подс. Г. от една страна и служители на „С.С.” от друга, между които била и тъжителката С.А.Я..
Процесните свидетели, които към момента на случая са били полицейски служители, твърдят в показанията си, че не са чули подсъдимия да отправял обидни думи към служител на „С.С.” ЕАД. От процесните гласни доказателствени средства се изяснява обстоятелството, че спорът между подсъдимия и служителите на „С.С.” бил за недвижим имот, като подсъдимият твърдял, че документите за собственост върху имота, които служителите на „С.С.” представили, били неистински. В показанията на процесните свидетели липсват твърдения, че подс. Г. е казал, че тъжителката е фалшифицирала документите.
Свидетелят Д.Д., който е бил един от служителите на „С.С.” присъствали на инкриминираните в тъжбата време и място, в показанията си излага фактически дадености, че е имало спор между тях и подсъдимия за имота, както и че последният е твърдял, че представените от името на „С.С.” документи били с „невярно съдържание” / били „фалшиви”/.
В показанията си св. Д.посочва, че не можел да каже дали тези думи на подсъдимия, са били насочени към „С.С.” ЕАД или към тъжителката.
Фактически твърдения, подкрепящи показанията на горепосочените свидетели, че подсъдимият е казал, че документът на „С.С.” ЕАД за собственост върху ползвания от него недвижим имот е незаконосъобразен, се съдържат и в показанията на свидетелите В.П. и Т.Т.. От тези гласни доказателствени средства също не се установява подсъдимият да е изрекъл инкриминираните в тъжбата думи, преписвайки с тях престъпление извършено от тъжителката.
Обстоятелството, че подсъдимият е оспорил валидността на документа за собственост се установява и от обясненията на подс. Г..
Въззивният съд намира за изцяло правилни доказателствените изводи на контролирания съд да кредитира обясненията на подс. Г. като правдиви, тъй като същите намират доказателствена подкрепа в посочената по-горе доказателствена маса.
Що се отнася до показанията на свидетелката И.М., че подсъдимият бил казал на тъжителката- „Значи ти си фалшифицирала всички тези документи. Вие искате да ми заграбите имота”, въззивният съд изцяло споделя като правилен и обоснован извода на първата инстанция да не ги кредитира, тъй като в тази им част тези гласни доказателствени средства са изолирани и не се подкрепят от другите доказателствени източници.
Събраната и подробно анализирана в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие доказателствена съвкупност, изяснява фактическата обстановка, че подсъдимият действително на 30.08.2016 г., около 14.00 -15.00 часа, в с. Долни Пасарел, общ. Панчарево, в имот е идентификатор 22472.7412.27 в местност „Щъркелово гнездо” е оспорил пред служителите на „С.С.” ЕАД, както и пред полицейските служители валидността на документите за собственост притежавани от „С.С.” ЕАД върху недвижимия имот, като от същата не се установява Г. да е преписал престъпление на тъжителката С.А.Я. с думите „Вие сте фалшифицирали тези нотариални актове за собственост” и „Аз знам, че вие сте ги фалшифицирали и се ползвате от документи е невярно съдържание, за да правите каквото си искате в този имот”.
Въззивният съдебен състав намира, че на базата на установените фактически дадености, след анализ на събраните по делото доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата, релевантни за предмета на делото, правилно първоинстанционният съд е заключил, че подсъдимият Г.Т.Г. не е консумирал от обективна страна престъпния състав на чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 147, ал.1, пр. 2 НК.
Непосредствен обект на престъплението клевета са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на личността в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Клеветата може да се определи като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление, т.е. изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две проявни форми.
Престъплението клевета е престъпление против честта и достойнството на човека. А честта и достойнството на последния се изразява в оценката, която обществото има за него. Задължение на всеки гражданин е да уважава другия, като зачита неговата чест и достойнство. Един от начините, по които може да се засегне и унижи честта и достойнството на даден гражданин, е клеветата, която се състои в разгласяване на позорни обстоятелства за него или му се приписват престъпления.
За да осъществи от обективна страна състава на престъплението клевета деянието следва да съдържа освен информация за факти от обективната действителност, притежаващи съответната индивидуализация по време, място и начин, описващи позорни обстоятелства или приписващи престъпление, но и клеветническата информация да бъде разпространена спрямо конкретно физическо лице. Недопустимо е клеветническата информация да бъде изведени по пътя на тълкуване, съждения или предположения.
Обвинителната теза, очертана от фактическите твърдения в частната тъжба, предполага установяването, че на инкриминираната дата –30.08.2016 г., около 14.00 -15.00 часа, в с. Долни Пасарел, общ. Панчарево, в имот е идентификатор 22472.7412.27 в местност „Щъркелово гнездо”, подс. Г. е казал на С.А.Я. -„Вие сте фалшифицирали тези нотариални актове за собственост” и „Аз знам, че вие сте ги фалшифицирали и се ползвате от документи е невярно съдържание, за да правите каквото си искате в този имот”, с които й е преписал престъпление.
Първостепенният съд при казуистичния анализ, от правна страна е приел, че липсват категорични и неоспорими доказателствени източници, възпроизвеждащи в процеса доказателствени факти, установяващи по несъмнен начин, че подсъдимият е казал по отношение на тъжителката инкриминираните думи.
Въззивният съд също приема, че по делото не се събрани категорични, годни и неоспорими доказателства и доказателствени средства, позволяващи му да направи несъмнения извод, че подс. Г.Т.Г. на инкриминираните в тъжбата време и място е отправил по отношение на тъжителката С.А.Я. клеветнически твърдения, с които на същата е преписал престъпление.
С оглед на гореизложеното въззивният съдебен състав намира, че законосъобразно първостепенният съд е приел, че подсъдимият от обективна страна не е извършил твърдяното в тъжбата деяние, осъществяващо състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 147, ал.1, пр. 2 НК, поради което правилно е оправдал Г.Т.Г. на основание чл.304 от НПК по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.02.2018г., постановена по НОХД №16395/2017г. по описа на Софийски Районен съд – НО, 132 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.