Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 85 от 04.02.2011г. по гр.д.№ 2805/2010г. Районен съд В.Т. е признал за незаконно уволнението на З. Н. Д. с ЕГН * от гр.П. и е отменил като незаконосъобразна заповед № РД 06-288/29.04.2010г. на Началника на Р. И. по О. гр. В. Т., с която на същата е наложено дисциплинарно наказание”уволнение” и е прекратено трудовото й правоотношение на осн.чл.330,ал.2т.6 КТ, възстановил е З. Д. на заеманата преди уволнението длъжност „директор" в СОУ „Б. К.” гр. П., осъдил е РИО В.Т. да заплати на уволнената З. Д. сумата от 8289лв. представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 05.05.-05.11.2010г., ведно със законната лихва считано от 21.06.2010г. до окончателно‗о изплащане на задължението, както и сумата от 400лв. направени по делото разноски, като е осъдил РИО В. Т. да заплати на ВТРС ДТ от 491.56лв. и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът Р. И. по О. гр. В. Т., който в предвидения за това срок чрез законния си представител го обжалва. Във въззивната жалба твърди незаконосъобразност на решението с довода, че съдът не съобразил служебното начало по чл.7 ГПК по допускане и събиране на посочени от страната доказателства. Посочва за това констативни протоколи 3 броя съотв. от 11.03.,от 07.04. и от 13.04.2010г.Твърди изводите на съда да са неправилни, необосновани и съобразени с доказателствата по делото. Твърди незаконосъобрази изводи относно приложението на чл.61, ал.2 КТ. Моли съда да отмени решението на ВТРС и да отхвърли предявените по чл.344, ал.1,1,2 и 3 КТ искове като незаконосъобрази и недоказани. Претендират разноски за двете инстанции. От ответника по жалба З. Н. Д. чрез пълномощника й е постъпил писмен отговор със заето становище по същата. Изложени са съображения по оплакванията. Твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли обжалваното с нея решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено с присъждане на разноски. Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата, становищата на страните и развитите доводи и след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционото и въззивното производство, намира за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. Производството пред Районен съд В.Т. е образувано по искова молба на З. Н. Д. от гр. П. против Р. И. на О. В.Т. с искане за отмяна на заповед № РД 06-288/29.04.2010г. на Началника на РИО В.Т., с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” и прекратено трудовото й правоотношение за длъжността „директор” на СОУ ”Б. К.” гр. П. на осн.чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата работа до уволнението и за заплащане на обезщетение на осн.чл.225 КТ в размер на 8289лв. за 6 месеца през които е останала без работа поради това незаконно уволнение. Твърди, че работодателят неправилно е приложил разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ и не е съобрази тежестта на нарушенията при определяне на дисциплинарното наказание, че неправилно е квалифицирал и нарушенията като представляващи злоупотреба с доверието на работодателя. Твърди, че са изтекли законовите срокове за налагане на дисциплинарното наказание, както и, че поради уволнението е останала без работа за 6 месеца с искане да бъде обезщетена по реда на чл.225, ал.1 КТ за това. За да уважи предявения иск ВТРС е приел за установено въз основа на събраните и обсъдени по делото писмени и гласни доказателства, че З. Н. Д. е заемала длъжността ”директор” в СОУ „Б. К.” П. до 29.04.2010г., когато със заповед № РД 06-288 на Началника на РИО В.Т. и на осн.чл. 190, ал.1, т.4, пр. първо от КТ и е наложено дисциплинарното наказание ”уволнение” и на осн.чл.330 ,ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото й правоотношение. Приел е, че заповедта е немотивирана при липса на посочване кога са извършени констатираните нарушения, че така посочени нарушенията на трудовата дисциплина не могат да се индивидуализират от обективна и субективна страна и по време на извършването им, при което и дадените от ищцата обяснения са неконкретни. Приел е, че с това са нарушени изискванията на чл.195, ал.1 КТ, което води до незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Като е изложил подробни мотиви и е обсъдил доказателствата ВТРС е постановил обжалваното решение с което исковите претенции по предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ са уважени като основателни. Въззивната инстанция споделя изцяло изложените съображения в решението като правилни и обосновани на доказателствата и материалния закон и препраща на осн.чл.272 ГПК към мотивите на същото. С оглед представен пред ВТРС фиш за работната заплата на З. П. за м.април 2010г. с посочени в него болнични, послужил на съда за приеме, че брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволенението е 1381.50лв., във въззивното производство е допусната съдебно-икономическа експертиза относно размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, изчислено при условията на чл.228, ал.1 КТ. Вещото лице е посочило размера на брутното трудово възнаграждение за м.април 2010г. 1132.30лв., а размера на обезщетението - 6793.80лв. Заключението е прието като неоспорено от страните и съдът кредитира същото като точно и обосновано, изготвено след проверка в счетоводството на училището. Разликата в месечното брутно трудово възнаграждение от 249.20лв. се явява от ползваните през м.април 2010г. 5 дни платен годишен отпуск и 6 дни болнични, при което за 6 месеца разликата е в сумата от 1495.20лв. Въззивната инстанция обсъждайки наведените доводи в жалбата намира следното: по първото оплакване относно допуснати процесуални нарушения с неприемане на представени от РИО В.Т. писмени доказателства - 3 броя констативни протоколи от 11.03., 07.04. и 13.04.2010г. на РИО В.Т., ВТОС е констатирал, че същите с определение на ВТРС от 16.11.2010г. са приети като доказателство и са обсъдени в мотивите му, при което се е произнесъл с определение от 25.03.2011г. При така посоченото довода е изцяло несъстоятелен и недоказано е твърдението, че подхода на съда към доказателствения материал е формален и субективен. Несъстоятелен е и довода относно спазени срокове по чл.194, ал.1 КТ при налагане на извършени в едногодишния срок дисциплинарни нарушения от страна на Д. с оглед текуща учебна година – 15.09.2009г.-15.09.20101г. Правилно и законосъобразно ВТРС е приел, че след като в самата заповед и съгл.изискването на чл.195, ал.1 КТ липсват данни кога точно е извършено всяко едно от посочените в процесната заповед дисциплинарни нарушения, то същата е немотивирана. Така по т.1 от заповедта е посочено, че Д. е нарушила т.35 от БДС-11/09.04.01г. на МФ и без съгласие пред Община П. е разкрила втора банкова сметка, по т.2 не е спазен 7 дневния срок за подаване на декларация по чл.12 т.3 за настъпила промяна в обстоятелствата по т.2 на чл.12 от ЗПРКИ във връзка с назначаване на работа на сина си, по т.3 – при разработване на Вътрешни правила за организация на работната заплата за 2010г. на училището не е спазила пар.2, ал.2 от ПЗР на Наредба № 1/04.01.10г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета и така по всичките 11 точки от заповедта. Закона в нормата на чл.195, ал.1 КТ е категоричен, че работодателят следва в заповедта да посочи нарушението, кога е извършено, респ. да се изложат конкретните факти по които да даде обяснение и нарушителят, за да се прецени и спазени ли са сроковете за налагането на наказанието и съответно наказанието съответства ли на нарушението поради което право ирелевантно в процеса е твърдението на РИО В.Т., че в приложените протоколи датите на нарушенията били посочени. Несъстоятелен е и довода на РИО за липса на пасивна легитимация при възникнало трудово правоотношение на директора с училището. Както правилно и обосновано е приел и ВТРС при безспорност на сключен трудов договор на 08.02.1993г. между Д. за длъжността ”Директор” с Министерство на О., науката и културата на осн. чл.37, ал.5 ЗНП в редакцията ДВ 86/91г., /сега по силата на чл.37, ал.4 Началника на РИО сключва и прекратява договорите с директорите на държавни и общински училища/, трудовото правоотношение е възникнало по силата на чл.61, ал.2, пр.второ КТ с училището, в което е съответната длъжност. Прекратяването обаче на трудовото правоотношение е извършено със заповед на началника на РИО В.Т., поради което е предпоставка за предевяване на исковете от уволнения директор по чл.344, ал.1 КТ в т.ч. и иска за този по т.3 вр.чл.225, ал.2 КТ, респ. РИО е пасивно легитимиран да отговаря по тях. При така посоченото жалбата на РИО В.Т. като неоснователна и недоказана следва да се остави без уважение. Постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди по отношение на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2, а по отношение на иска по т.3 следва да се коригира в размера, като се отмени само за разликата от 6793.80лв. до присъдените 8289 лв. или за разликата от 1495.20лв., в който размер иска като неоснователен следва да се отхвърли. При този изход на спора и на осн. чл.78, ал.2 ГПК на ответника се дължат направени от него в производството разноски от 300лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн.чл.271, ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 85/04.02.2011г. по гр.д.№ 2805/2010г. на Районен съд В.Т., с което Р. И. по образование гр.В.Т. е осъден да заплати на З. Н. Д. - П. ЕГН * от гр.П., ул. ”П.К.Я.” 16А в частта за разликата над 6793.80лв. до присъдената сума от 8289 лв. или за сумата от 1495.20 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 05.05. - 05.11.2010г. ведно със законната лихва считано от 21.06.2010г. до окончателното изплащане, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.2 КТ от З. Н. Д. ЕГН * от гр.П., ул.”П.К.Я.” 16А, предявен против Р. И. по образование гр. В.Т. за заплащане на сумата от 1495.20 лв. като неоснователен. ПОТВЪРЖДАВА решение № 85 от 04.02.2011г. по гр.д.№ 2805/2010г. на Районен съд В.Т. в останалата обжалвана част . ОСЪЖДА Р. И. по образование гр.В.Т. да заплати на З. Н. Д. - П. ЕГН * от гр.П., ул.”П.К.Я.” 16А сумата 300лв. за въззивното обжалване. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |