№ 13
гр. гр. Добрич, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500614 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.240 ал.1 от ГПК и по реда на чл.274 и сл.
от ГПК.
Образувано е по повод молба на И. Д. И. от гр.Б. и „З. БГ“ ЕООД-
с.Д.,общ.Б. за отмяна на решение №260018/25.05.2022 г. по гр.д.№933/2019 г.
на Балчишкия районен съд,поправено с решение №260021/30.06.2022 г. по
цитираното дело,в частта с характер на неприсъствено такова,с която е
прогласен за нищожен договор за аренда от 16.12.2015 г.,вписан в СВ при
Районен съд-Б. под №105,т.3,вх.№3063/22.12.2015 г.,със страни:И. Д. И. от
гр.Б.,ул.“Б.**-арендодател и „З. БГ“ ООД-арендатор,по иска на Ж. Г. Д. с ЕГН
********** от с.Д.,общ.Б.,ул.“Ч.**.
Подадена е и частна жалба от Ж. Г. Д. от с.Д.,общ.Б. срещу решение
№260018/25.05.2022 г. по гр.д.№933/2019 г. на Балчишкия районен
съд,поправено с решение №260021/30.06.2022 г. по цитираното дело,в
частта,с която е прекратено производството по отношение на исковете на Ж.
Г. Д. срещу „З. БГ” ЕООД-с.Д.,общ.Б. и ЕТ „А.Т.-С. С.”-с.К.,общ.Г..Т. за
прогласяване за нищожен на договор за преотдаване на земеделска земя под
1
аренда от 22.07.2019 г.,вписан в СВ при Районен съд-Б. под №269,т.2,рег.
№1783/24.07.2019 г.,поради нарушение на закона,заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави.
В молбата за отмяна по чл.240 ал.1 от ГПК се изразява несъгласие с
извода на първоинстанционния съд,че са налице предпоставките на чл.238
ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.Сочи се,че
първоначално исковата молба била насочена само срещу „З. БГ“ ЕООД и била
многократно изправяна и изменяна.Едва при насрочване на делото молителят
И. И. бил уведомен,че също е конституиран като ответник.На двамата
молители били връчвани книжа спорадично,като всъщност и на двамата не
били връчени първоначалната искова молба и всички допълнителни
уточняващи я молби.Горното процесуално нарушение било основание за
отмяна на първоинстанционното решение в частта с характер на
неприсъствено такова.Изложени са и доводи по същество на спора.Настоява
се за отмяна на решението в посочената част.
Отговор на молбата не е подаден от насрещната страна Ж. Г. Д..В хода на
въззивното производство същата изразява становище за неоснователност на
молбата и настоява за оставянето й без уважение.
В частната жалба срещу прекратителната част на първоинстанционното
решение жалбоподателката Ж. Г. Д. сочи,че районният съд не бил изложил
никакви мотиви защо счита исковете за прогласяване нищожност на договора
за аренда от 22.07.2019 г. за недопустими.Обосновава подробно правния си
интерес от тези искове.Настоява за отмяна на решението в частта с характер
на прекратително определение и за разглеждане по същество на предявените
искове.
Отговори на частната жалба не са подадени от насрещните страни „З. БГ”
ЕООД-с.Д.,общ.Б. и ЕТ „А.Т.-С. С.”-с.К.,общ.Г..Т.,които не изразяват
становище по жалбата и в хода на въззивното производство.
Като постави на разглеждане депозираните молба за отмяна и частна
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
По молбата на И. Д. И. от гр.Б. и „З. БГ“ ЕООД-с.Д.,общ.Б. за отмяна
на решение №260018/25.05.2022 г. по гр.д.№933/2019 г. на Балчишкия
районен съд,поправено с решение №260021/30.06.2022 г. по цитираното
дело,в частта с характер на неприсъствено такова,с която е прогласен за
2
нищожен договор за аренда от 16.12.2015 г.,вписан в СВ при Районен съд-
Б. под №105,т.3,вх.№3063/22.12.2015 г.,със страни:И. Д. И. от
гр.Б.,ул.“Б.**-арендодател и „З. БГ“ ООД-арендатор,по иска на Ж. Г. Д. с
ЕГН ********** от с.Д.,общ.Б.,ул.“Ч.**:
Молбата по чл.240 ал.1 от ГПК е допустима,тъй като изхожда от активно
легитимирани лица-ответници по делото,имащи правен интерес от исканата
отмяна на първоинстанционното решение в посочената част с характер на
постановено срещу тях неприсъствено решение.Молбата е подадена в
рамките на едномесечния срок по чл.240 ал.1 от ГПК /молителите са
получили препис от решението на 30.05.2022 г.,а молбата е подадена по
пощата на 13.06.2022 г. при изтекъл срок за депозирането й на 30.06.2022
г./.Същата е редовна и подлежи на разглеждане по същество.Разгледана по
същество,същата е основателна.
Според разпоредбата на чл.240 ал.1 т.1 предл.1 от ГПК,на която се
позовават двамата молители,страна,срещу която е постановено неприсъствено
решение,може да поиска от въззивния съд неговата отмяна,ако е била лишена
от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа
от исковата молба.Позоваване на чл.240 ал.1 т.1 предл.2 от ГПК не е
налице.Не се твърди от молителите да са били нередовно призовани за
първото открито съдебно заседание,в което е даден ход на делото,поради
което и съдът в настоящото производство не дължи произнасяне по това
законово основание за отмяна.
Гр.д.№933/2019 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.
№5124/16.12.2019 г.,с която са предявени обективно съединени искове от Ж.
Г. Д. от с.Д.,общ.Б. срещу „З. БГ“ ЕООД-с.Д.,общ.Б. и ЕТ „А.Т.-С. С.“-
с.К.,общ.Г..Т. за обявяване за нищожни на договор за аренда №170,т.ІІ,рег.
№4779/16.12.2015 г.,вписан в СВ-Б. като акт №105,т.ІІІ,вх.рег.
№3063/22.12.2015 г.,сключен между И. Д. И. от гр.Б. като арендодател и „З.
БГ“ ООД-с.Д.,общ.Б. като арендатор относно нива-поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на с.Д.,общ.Б. с площ от 200,352
дка,и на договор за преотдаване на земеделска земя под аренда №68,т.V,рег.
№6305/22.07.2019 г.,вписан в СВ-Б. като акт №269,т.ІІ,вх.рег.
№1783/24.07.2019 г.,сключен между „З. БГ“ ООД-с.Д.,общ.Б. като
преарендодател и ЕТ „А.Т.-С. С.”-с.К.,общ.Г..Т. като преарендатор,в частта на
3
арендуване на процесната нива с идентификатор *** по кадастралната карта
на с.Д.,общ.Б. с площ от 200,352 дка,като нищожността на двата договора се
претендира на три основания:противоречие на закона,заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави.Още с първоначалната искова молба ищцата е
настояла на основание чл.238 ал.1 от ГПК да се постанови неприсъствено
решение по исковете,ако са налице предпоставките по цитираната
разпоредба.
Първоначалната искова молба е уточнявана многократно по реда на
чл.129 ал.2 от ГПК.С молба вх.№199/16.01.2020 г. е посочена цена на
исковете и е представен документ за внесена държавна такса за водене на
делото,както и доказателство за вписване на исковата молба в СВ-Б..С молба
вх.№320/27.01.2020 г. съдържанието на молба вх.№199/16.01.2020 г. е
преповторено от ищцата.Преписи от първоначалната искова молба,от молба
вх.№320/27.01.2020 г. и от разпореждане №101/29.01.2020 г. на БРС,с което
са дадени указания на ответниците за реда,срока и условията за подаване
отговор на исковата молба и за последиците при неспазване от тях на
разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК,са връчени на ответника „З. БГ“ ЕООД на
10.02.2020 г. чрез управителя на дружеството И. Д. И..Отговор на исковата
молба в указания едномесечен срок не е подаден от този ответник.
С определението по чл.140 от ГПК №169/13.03.2020 г. БРС е насрочил
делото в открито съдебно заседание на 26.05.2020 г.В това заседание ход на
делото не е даден поради нередовно призоваване на ответника „З. БГ“ ЕООД.
С последваща молба вх.№2476/22.07.2020 г. ищцата е извършила
уточнение на първоначалната искова молба в насока кой от исковете срещу
кой от двамата ответници е предявен и какъв вид е обективното съединяване
на предявените искове.Посочено е,че претенциите са не за обявяване
нищожност на договорите досежно цялата нива от 200,352 дка,а само по
отношение арендата на 3/4 ид.ч. от нея,притежавани от ищцата.Уточнено е,че
исковете за прогласяване нищожност на първия договор за аренда са
насочени срещу ответника „З. БГ“ ЕООД,а исковете за нищожност на втория
договор за преарендуване са насочени срещу ответника-ЕТ.Уточнено е също
така,че първите искове са главни,а вторите евентуални /да се разгледат при
отхвърляне на главните искове/,както и че исковете за нищожност на всеки от
двата договора на три основания са алтернативно съединени помежду си.
4
В следващото насрочено открито съдебно заседание на 27.07.2020 г.
отново ход на делото не е даден,като на ищцата са дадени указания по реда на
чл.129 ал.2 от ГПК за уточняване на исковите претенции във връзка с
новонастъпили обстоятелства /договор за доброволна делба на процесната
нива от 13.07.2020 г./.С молба вх.№2615/03.08.2020 г. ищцата е заявила,че
исковите й претенции са за прогласяване нищожност на двата договора по
отношение арендуването на нива с площ от 140 дка с идентификатор *** по
кадастралната карта на с.Д.,общ.Б.,образувана при посочената делба от
предходния имот.С разпореждане №603/10.08.2020 г. районният съд е
разпоредил препис от последната уточняваща молба да се връчи на
ответниците по реда на чл.131 от ГПК.От съобщението до ответника „З. БГ“
ЕООД на лист 78 от делото на БРС е видно,че на същия е връчен препис от
цитираното разпореждане,но липсва отбелязване за връчване на препис от
молба вх.№2615/03.08.2020 г. с указания за право на писмен отговор в
едномесечен срок.На този ответник не е връчена и предходната молба на
ищцата от 22.07.2020 г.,подадена по реда на чл.129 ал.2 от ГПК,а също и
последващи такива молби.
С молба вх.№260676/19.10.2020 г. ищцата Ж. Д. е поискала в хода на
производството по делото конституиране като ответник по исковете за
нищожност на първия аренден договор на физическото лице И. Д. И.-
арендодател по договора.С разпореждане №260190/22.10.2020 г.
първоинстанционният съд е дал нови указания на ищцата за уточняване на
главните искови претенции срещу ответниците И. Д. И. и „З. БГ“ ЕООД.С
молба вх.№261161/16.11.2020 г. такова уточнение отново е извършено.С
разпореждане №260223/06.04.2021 г. БРС е конституирал като ответник И. Д.
И. и е разпоредил да му се връчи препис от исковата молба.Изрично
разпореждане за връчване и на всички подадени от ищцата по реда на чл.129
ал.2 от ГПК молби липсва.Видно от съобщението на лист 96 от делото на
БРС,на ответника И. Д.И. е връчен препис от първоначалната искова молба
вх.№5124/16.12.2019 г. и „приложенията“.Не е ясно какво включват
т.нар.“приложения“,като под такива обичайно се разбират приложените към
исковата молба писмени доказателства.Изрично изброяване в съобщението на
уточняващите исковата молба многобройни молби липсва,поради което не
може да се приеме,че на ответника И. Д.И. е осъществено надлежно връчване
и на тези молби.Доколкото в първоначалната искова молба И. И. не фигурира
5
като ответник,не е осъществено надлежното му уведомяване от съда за
последващото му конституиране като ответник,което можеше да стане с
връчване на препис от молбата на ищцата за конституирането му и от
разпореждане №260223/06.04.2021 г.на БРС.Връчване на молбите,подадени
от ищцата по реда на чл.129 ал.2 от ГПК,на всеки от ответниците с право на
отговор в едномесечен срок е наложително,защото тези молби,отстраняващи
нередовности на исковата молба,заедно с първоначалната искова молба
съставляват единно цяло.
Ответниците И. Д.И. и „З. БГ“ ЕООД са получили преписи само от
първоначалната нередовна искова молба,с което правото им на участие и
защита в производството е нарушено.По тази причина независимо от факта,че
същите не са подали отговори на първоначалната искова молба в рамките на
срока по чл.131 ал.1 от ГПК,не са се явили в първото открито съдебно
заседание,в което е даден ход на делото,като не са подали молби за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие,условията на чл.238 ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по главните искове срещу тях не са
били налице.Същите към датата на първото редовно заседание от 21.12.2021 г.
не са били все още наясно с окончателното съдържание на исковите
претенции срещу тях,като ответникът И. И. дори не е фигурирал като
ответник във връчената му първоначална искова молба,респ. на двамата
ответници-молители в настоящото производство не им е бил и даден
едномесечен срок за отговор на уточнените в хода на висящото производство
искови претенции.Така всъщност в първото редовно проведено открито
съдебно заседание не е било налице условието по чл.238 ал.1 от ГПК
ответниците да не са представили в срок отговор на исковата молба,защото
исковата молба като съвкупност от първоначалната искова молба и
уточняващите я молби по реда на чл.129 ал.2 от ГПК все още не е била
надлежно връчена на двамата ответници с указания да подадат отговор в
едномесечен срок.
Горното обосновава основателност на молбата по чл.240 ал.1 от ГПК за
отмяна на първоинстанционното решение в частта с характер на
неприсъствено такова,с която е прогласен за нищожен договор за аренда от
16.12.2015 г.,вписан в СВ при Районен съд-Б. под №105,т.3,вх.
№3063/22.12.2015 г.,със страни:И. Д. И. от гр.Б.,ул.“Б.**-арендодател и „З.
БГ“ ООД-арендатор.В тази част решението на БРС следва да бъде отменено,а
6
делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане на главните
искове за обявяване нищожност на горния аренден договор,като първо на
ответниците по тези искове И. Д. И. и „З. БГ“ ЕООД следва да се връчат
преписи от исковата молба и всички уточняващи я молби с право на писмен
отговор в едномесечния срок по чл.131 ал.1 от ГПК.Решението на БРС следва
да бъде отменено и в частта,с която И. Д. И. и „З. БГ“ ЕООД са осъдени да
заплатят на ищцата по делото разноски съразмерно на уважените искове.При
новото разглеждане на исковете от първоинстанционния съд последният
следва да преразпредели отново отговорността за разноските с оглед изхода
от спора.
По частната жалба на Ж. Г. Д. от с.Д.,общ.Б. срещу решение
№260018/25.05.2022 г. по гр.д.№933/2019 г. на Балчишкия районен
съд,поправено с решение №260021/30.06.2022 г. по цитираното дело,в
частта с характер на определение,с която е прекратено производството
по отношение на исковете на Ж. Г. Д. срещу „З. БГ” ЕООД-с.Д.,общ.Б. и
ЕТ „А.Т.-С. С.”-с.К.,общ.Г..Т. за прогласяване за нищожен на договор за
преотдаване на земеделска земя под аренда от 22.07.2019 г.,вписан в СВ
при Районен съд-Б. под №269,т.2,рег.№1783/24.07.2019 г.,поради
нарушение на закона,заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави:
Частната жалба е редовна,депозирана е от активно легитимирано лице-
страна по делото,имащо правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в частта с характер на прекратително
определение.Същата е подадена в рамките на срока по чл.275 ал.1 от ГПК
/частната жалбоподателка е уведомена за съдебния акт на 30.05.2022 г.,а
жалбата е подадена на 06.06.2022 г. при изтекъл за страната едноседмичен
срок за въззивно обжалване на 06.06.2022 г./.Насочена е срещу акт от
категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен
инстанционен контрол за законосъобразност.Предвид горното същата е
процесуално допустима.Разгледана по същество,частната жалба е
основателна.
Районният съд е прекратил производството по евентуалните искове по
съображения,че ищцата Ж. Г.Д. не е страна по договора от 22.07.2019 г. за
преотдаване на земеделска земя под аренда и по тази причина няма активна
7
процесуална легитимация да го атакува.Прието е най-общо,че договорът не
засягал правата на ищцата.
Трайно съдебната практика приема,че на нищожност на сделка могат да
се позовават не само страните по нея,но и трети на облигационното
правоотношение лица,които имат правен интерес от обявяване на
недействителността.Атакуваната сделка трябва да смущава правното
положение на третото лице-ищец и да засяга негови права и интереси.
В случая се претендира прогласяване нищожност на договор за
преарендуване на собствен на ищцата недвижим имот.Самият факт,че
предмет на договора са собствени на ищцата земеделски земи,е достатъчен да
обоснове правен интерес за същата да атакува сделката,доколкото евентуално
последната би засегнала нейната имуществена сфера.Доводът на ответника
ЕТ „А.Т.-С. С.”-с.К.,общ.Г..Т.,че отношенията между страните по договора за
преаренда не рефлектирали в правната сфера на ищцата Ж. Д.,тъй като
съгласно разпоредбата на чл.11 ал.2 от ЗАЗ задължен към нея оставал
арендаторът по първоначалния договор за аренда,е неоснователен.Ищцата не
е страна и по първоначалния договор за аренда,т.е. първоначалният арендатор
„З. БГ“ ЕООД няма никакви договорни задължения към нея,т.е. тя изначално
не получава от него никакви имуществени облаги на договорно
основание.Същият е задължен към арендодателя И. Д.И.,а не към ищцата,т.е.
регламентацията по чл.11 ал.2 от ЗАЗ не я ползва по никакъв начин и не
елиминира правния й интерес да отрече със сила на пресъдено нещо правните
последици на договора за преарендуване на собствената й нива.Правният й
интерес да атакува и двата договора за аренда и преаренда е продиктуван от
факта,че предмет на тези договори е собствената й земеделска земя,а същата
не е страна по първоначалния договор за аренда и не получава от арендатора
никакви облаги,а в същото време е длъжна да търпи ограниченията при
упражняване на правото си на собственост,породени от облигационните
права на арендатора и преарендатора върху собствената й нива,и да се лишава
от възможността да управлява собствения си имот.Тези пречки при
упражняване правото й на собственост,създавани й от облигационни
правоотношения,по които не е страна,обосновават правния й интерес да се
установи по предявените искове,че сделките са нищожни.
Предвид изложеното евентуалните искове са допустими и подлежат на
8
разглеждане по същество,ако се сбъдне условието за разглеждането им в
зависимост от изхода по спора по главните искове.
Първоинстанционното решение в частта с характер на прекратително
определение следва да бъде отменено,а делото следва да се върне на
районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
евентуалните искове срещу „З. БГ” ЕООД-с.Д.,общ.Б. и ЕТ „А.Т.-С. С.”-
с.К.,общ.Г..Т. за прогласяване за нищожен на договор за преотдаване на
земеделска земя под аренда от 22.07.2019 г.,вписан в СВ при Районен съд-Б.
под №269,т.2,рег.№1783/24.07.2019 г.,поради нарушение на
закона,заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта,с
която ищцата Ж. Д. е осъдена да заплати на ЕТ „А.Т.-С. С.” разноски по
делото съразмерно на прекратената част от производството.Отговорността за
разноски следва да се преразпредели наново с оглед изхода от спора.
Разноски за настоящото производство са претендирани само от частната
жалбоподателка и насрещна страна по молбата за отмяна Ж. Д..Останалите
страни не са претендирали разноски.
Ж. Д. има право на разноски само за производството по частната жалба,а
именно 15 лв държавна такса по обжалването.Въпреки че претендира
разноски под формата на адвокатско възнаграждение,включени в
представения списък по чл.80 от ГПК,доказателства за сторени такива
/плащане на адвокатско възнаграждение в брой съгласно договор за правна
защита и съдействие или разписка,респ. плащане по банков път/ не са
представени,т.е. такива разноски не следва да й се присъждат.
В производството по молбата на основание чл.240 ал.1 от ГПК по
правило отговорност за разноски не се разпределя,тъй като въззивният съд не
се произнася по същество на исковете-предмет на неприсъственото решение,а
само отменя съдебния акт в тази част на процесуално основание и връща
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане и произнасяне по
исковете.Отговорността за разноски,вкл. сторени в производството по
молбата за отмяна пред въззивния съд,следва да се разпредели от
първоинстанционния съд при постановяване на акт по същество на спора.
Настоящото въззивно решение е необжалваемо както в частта,в която е
постановено в производството по чл.240 ал.1 от ГПК по молба за отмяна на
9
неприсъствено решение /така определение №236/02.12.2020 г. по т.д.
№2155/2020 г. на ІІ т.о.,ТК на ВКС/,така и в частта по частната жалба срещу
прекратителното определение по арг.чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и чл.274 ал.4 от
ГПК.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260018/25.05.2022 г. по гр.д.№933/2019 г. на
Балчишкия районен съд,поправено с решение №260021/30.06.2022 г. по
цитираното дело,в частта с характер на неприсъствено такова,с която е
прогласен за нищожен договор за аренда от 16.12.2015 г.,вписан в СВ при
Районен съд-Б. под №105,т.3,вх.№3063/22.12.2015 г.,със страни:И. Д. И. от
гр.Б.,ул.“Б.**-арендодател и „З. БГ“ ООД-арендатор,по иска на Ж. Г. Д. с ЕГН
********** от с.Д.,общ.Б.,ул.“Ч.*,както и в частта,с която „З. БГ“ ЕООД-
с.Д.,общ.Б. и И. Д. И. с ЕГН ********** от гр.Б.,ул.“Б.** са осъдени да
заплатят на Ж. Г. Д. с ЕГН ********** сума в размер на 450 лв сторени
съдебно-деловодни разноски.
ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за ново разглеждане на
предявените от Ж. Г. Д. с ЕГН ********** от с.Д.,общ.Б.,ул.“Ч.* срещу И. Д.
И. с ЕГН ********** от гр.Б.,ул.“Б.** и „З. БГ“ ЕООД-с.Д.,общ.Б. искове за
обявяване за нищожен на договор за аренда №170,т.ІІ,рег.№4779/16.12.2015
г.,вписан в СВ-Б. като акт №105,т.ІІІ,вх.рег.№3063/22.12.2015 г.,сключен
между И. Д. И. от гр.Б. като арендодател и „З. БГ“ ООД-с.Д.,общ.Б. като
арендатор относно нива-поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта на с.Д.,общ.Б. с площ от 140,001 дка,образувана от
поземлен имот с идентификатор *** с площ от 200,352 дка.
ОТМЕНЯ решение №260018/25.05.2022 г. по гр.д.№933/2019 г. на
Балчишкия районен съд,поправено с решение №260021/30.06.2022 г. по
цитираното дело,в частта,с която е прекратено производството по отношение
на исковете на Ж. Г. Д. срещу „З. БГ” ЕООД-с.Д.,общ.Б. и ЕТ „А.Т.-С. С.”-
с.К.,общ.Г..Т. за прогласяване за нищожен на договор за преотдаване на
земеделска земя под аренда от 22.07.2019 г.,вписан в СВ при Районен съд-Б.
под №269,т.2,рег.№1783/24.07.2019 г.,поради нарушение на
10
закона,заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави,както и в
частта,с която Ж. Г. Д. е осъдена да заплати на ЕТ „А.Т.-С. С.”-с.К.,общ.Г..Т.
сума в размер на 920 лв сторени съдебно-деловодни разноски.
ВРЪЩА делото на Балчишкия районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по евентуалните искове,предявени от Ж. Г. Д.
с ЕГН ********** от с.Д.,общ.Б.,ул.“Ч.* срещу „З. БГ“ ЕООД-с.Д.,общ.Б. и
ЕТ „А.Т.-С. С.“-с.К.,общ.Г..Т. за обявяване за нищожен на договор за
преотдаване на земеделска земя под аренда №68,т.V,рег.№6305/22.07.2019
г.,вписан в СВ-Б. като акт №269,т.ІІ,вх.рег.№1783/24.07.2019 г.,сключен
между „З. БГ“ ЕООД-с.Д.,общ.Б. като преарендодател и ЕТ „А.Т.-С. С.”-
с.К.,общ.Г..Т. като преарендатор,в частта на арендуване на процесната нива-
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Д.,общ.Б. с
площ от 140,001 дка,образувана от поземлен имот с идентификатор *** с
площ от 200,352 дка.
ОСЪЖДА „З. БГ“ ЕООД-с.Д.,общ.Б. с ЕИК 2*** със седалище и адрес на
управление с.Д.,общ.Б.,ул.“С.** и ЕТ „А.Т.-С. С.”-с.К.,общ.Г..Т. с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление с.К.,общ.Г..Т.,ул.“Б.** да заплатят на Ж.
Г. Д. с ЕГН ********** от с.Д.,общ.Б.,ул.“Ч.* сторени във въззивната
инстанция по повод на частната й жалба срещу прекратителната част на
първоинстанционното решение съдебно-деловодни разноски в размер на 15
лв /петнадесет лева/ държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11