№ 116
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Силвия Б. Русева
Диана Василева
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно
наказателно дело № 20231100607364 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250,ал.4 НПК
Подадена е въззивна жалба с вх. № 342313/29.11.2023г. от частния
тъжител Н. М. К., чрез повереника й адв. Н. Б., срещу Разпореждане от
28.11.2023г. по НЧХД 14177/2023г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, с което
наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл.
250, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.5, т.2 от НПК.
С жалбата се моли процесното разпореждане да бъде отменено, а
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Изтъква се, че обжалваното разпореждане
представлява отказ от правосъдие. Посочено е, че законодателят не е
дефинирал конкретно понятието „обстоятелства на престъплението“. На
следващо място е изтъкнато, че тъжителят е посочил, че му е необходимо
издаването на съдебно удостоверение, за да може да посочи още
обстоятелства във връзка с престъплението, но неправомерно СРС е отнел
тази възможност на тъжителя и е прекратил съдебното производство.
Относно "вероятността" на изразяване на тъжителката в тъжбата е изтъкнато,
че е изцяло съобразено с константната съдебна практика на ВКС. Посочено е,
че удостоверението е било изискано, за да се избегне накърняване на правата
на подсъдимото лице. Тъжителката от своя страна е посочила факти и
обстоятелства за евентуалното й наклеветяване, които са й станали известни
1
по време на разпита й от полицейски органи. В заключение се посочва, че в
подадената тъжба в достатъчна начална степен е посочено, че
наклеветяването на К. е било извършено пред работодателят й и се изразява в
приписване на престъплението „пране на пари“ и разгласяването на позорно
обстоятелство - че измамно се е представила за служител на ДАНС, без това
да е вярно.
На 06.12.2023г. е била депозирана молба с вх. № 351528, с която се
оттегля подадената жалба с вх. № 342313/29.11.2023г., предвид подаването на
нова тъжба.
В съдебното заседание от 02.02.2024г., частния тъжител не се явява. За
нея се явява нейния повереник адв. Б., който заявява, че поддържа жалбата и
оттегля подадената молба от с вх. № 351528/06.12.2023г. Адв. Б. моли
жалбата да бъде уважена и излага аргументи в тази насока.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното
разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:
Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по
чл.319, ал.1 от НПК, който е бил регламентиран в действащия чл.250, ал.4 от
НПК и е подадена от активно легитимирано лице, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд не откри основания за отмяна на атакуваното
определение. С него нормата на чл. 250, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.5, т.2 от НПК
е била правилно приложена.
В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да
очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна
точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в
тях. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че така депозираната
тъжба е изначално негодна да онагледи осъществено изпълнително деяние на
престъпление. Демонстрираната в тъжбата евентуалност относно
предполагаем осъществен състав на престъплението „клевета“ я прави
негодна за образуване на последващо наказателно производство, тъй като в
нея липсват дори минимално изложени факти и обстоятелства, спрямо които,
ако ги счете недостатъчни, съдът да даде указания за отстраняване на
неточности по тъжбата. Описаното в тъжбата, че евентуално в подадения
сигнал със съдържанието, на който тъжителката не е пряко запозната, са
извършени неправомерни действия спрямо нея и, че има съмнения, че същата
е оклеветена не съдържат годни данни, които да послужат за образуване
наказателно производство за престъпление по смисъла на чл. 147 от НК. На
следващо място, първоинстанционния съд коректно е посочил, че по така
депозираната тъжба е недопустимо да се дават допълнителни указания за
отстраняване на неточности или допълване на съдържанието на тъжбата,
защото тя не задава дори минимална рамка на обстоятелства, относими към
изпълнително деяние на престъпление.
2
Относно изложеното в жалба, че с прекратяването на производството и
непроизнасянето по издаване на съдебно удостоверение, СРС е
възпрепятствал тъжителката да конкретизира тъжбата си, настоящата
инстанция намира за неоснователно. Задължение на тъжителката е да изложи
в минимално изискуем обем факти и обстоятелства, на които да почива едно
годно бъдещо обвинение, извършването на което впоследствие да подлежи на
процес по доказване.
Видно от изложеното в тъжбата, тя почива на плоскостта на
многократно подчертана от самата тъжителка евентуалност за извършване на
престъпление срещу нея, което не е достатъчно основание за възбуждане на
наказателно производство от частен характер. Конкретната тъжба на К.
изначално не би могла при никакви обстоятелства да очертае рамките на
годно обвинение за извършено престъпление и да посочи лице, евентуално
негов извършител.
Въз основа на гореизложеното, настоящият въззивен състав, намира че
обжалваният съдебен акт на СРС е правилен и законосъобразен и като такъв,
следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед гореизложеното и на основание, Софийски градски съд, НО, ІІ
въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 14771от 28.11.2023г. по НЧХД
14177/2023г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, с което наказателното
производство по делото е било прекратено на основание чл. 250, ал.1, т.1, вр.
с чл. 24, ал.5, т.2 от НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3