№ 27731
гр. София, 19.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110167098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от ответницата В. П. чрез процесуалния й
представител с искане да бъде изменено решението в частта за разноските
като бъде присъдено и претендираното адвокатско възнаграждение за
заповедното производство в размер от 300 лева.
Насрещната страна „Топлофикация София“ЕАД в подаден писмен
отговор оспорва молбата като счита,че липсват предпоставки за изменение на
решението в частта за разноските.
Софийският районен съд намира молбата за допустима като подадена в
срока за въззивно обжалване от страна,представила списък за разноски,но
разгледана по същество се явява неоснователна.
Съгласно чл.81 от ГПК съдът в крайния си съдебен акт се произнася по
въпроса за разноските като присъжда такива в зависимост от изхода от делото
– ако искът е отхвърлен,какъвто е настоящият случай,съдът присъжда
разноски на ответника,както и възнаграждение за адвокат в полза на
ответника. Отчитайки изхода от делото,както и предвид наличието на
доказателства,че уговореното за исковото производство възнаграждение за
адвокат в размер на 350 лева е заплатено,съдът е присъдил адвокатско
възнаграждение в посочения размер. Софийският районен съд приема,че
липсва основание за изменение на решението в частта за разноските и за
присъждането на възнаграждение за адвокат и за заповедното производство.
Когато срещу дадено лице – длъжник е издадена заповед за изпълнение,
срещу заповедта за изпълнение следва да бъде подадено възражение в срок,за
което не е необходимо да бъде мотивирано,а и към заповедта за изпълнение
съдът прилага бланка на възражение. Съгласно съдебна практика на
Върховния касационен съд,обективирана в определение № 45/23.01.2019
г.,постановено по ч.търг.дело № 3074/2018 г. по описа на ВКС и определение
№ 140/19.03.2020 г. по ч.търг.дело № 236/2020 г. по описа на ВКС подаването
1
на възражение не е израз на материалноправна защита на длъжника и не дава
основание да бъде присъждано адвокатско възнаграждение. Съобразявайки
изложените съображения в цитираните съдебни актове,съдът счита,че в
хипотезата на развило се заповедно,а впоследствие и исково производство се
присъжда възнаграждение за адвокат за исковото производство,в рамките на
което страната,като ответник,релевира материалноправните си възражения
срещу основателността на иска. Така мотивиран,съдът приема,че молбата
следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Б. П. за изменение на
решението,постановено по гражд.дело № 67098/2021 г. по описа на СРС,42
състав,в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2