Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия С.А.С. *** за престъпление по чл. 194 ал.1 НК
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението , така както е предявено с обвинителния акт.
Счита същото за безспорно установено въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства . За извършеното престъпление пледира на
подсъдимия да се определи наказание при условията на чл. 54 от НК към
минималния , предвиден в текста на закона размер с приложение на института на условното
осъждане.
Подсъдимият С.
нередовно призован не се явява, като делото е разгледано по реда на задочното
производство. Назначеният му служебен защитник изразява становище за доказаност на обвинението.Счита, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и моли за определяне на наказание при
условията на чл. 55 НК , което да се отложи за изтърпяване по реда на чл.66 НК
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 26.07.18г. след обяд
подсъд. С.С. и брат му С. С.
се намирали в изгрална зала „***“ , находяща се в гр.Я. ул.“***“ . По същото време в игралната
зала бил и св. В.К., който играел на един от компютрите. В близост до него , на
масата на която стоял, се намирала раницата
му, а върху нея ползваният от К.
мобилен телефон марка „***“, поставен в калъф тип „тефтер“ заедно със сумата от
25 лв.. В мобилния апарат имало поставени микро СД
карта 16 GB и
сим карта на „Теленор“ .
Всичко вещи били собственост на майката на св.К. – св. Р. И.
Подсъдимият С.С. забелязал мобилния телефон и решил да го открадне. В
изпълнение на намисленото седнал в близост до масата на която се намирала
поставена раницата и мобилния телефон. Тъй като св. К. не му обърнал никакво
внимание в 14:17часа С. се пресегнал и взел телефона заедно с намиращите се в него вещи. Оставил го
първоначално под себе си на стола на който стоял, а след известно време го
пъхнал под колана си след което напуснал
игралната зала, последван от брат си.
След като напуснал
игралната зала подсъдимият извадил сим картата,
счупил я и я изхвърлил заедно с калъфа на телефона. Сумата от 25лв. задържал за
себе си , като впоследствие похарчил. Мобилния ттелефон
подсъдимият С. дал на брат си като поискал от него да му помогне да го продаде.
На следващия ден
27.07.18 Сали С. заложил мобилния апарат в заложна къща „Вип
залог“ ООД, находяща се в гр. Я. ул.“***, като бил
съставен договор-билет № *** на името на С.С.. На
6.08.2018г С. С. откупил от заложната къща процесния
мобилен телефон и срещу сумата от 80лв. го продал на св. И.Г.. Впоследствие Г.
подарил апарата на приятелката си св. В.П.
Видно от заключението
на изготвената по делото стоково-оценителна експертиза общата стойност на
отнетите от С. вещи възлиза на 421лв.
От заключението на видеотехническата експертиза се установява, че от записите на охранителните видеокамери,
намиращи се в игрална зала „***“ и заложна къща „***“ в хронология се
проследяват действията на подсъдимият С.С. и брат му
С. С.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на защитника му ,
прочетени в съдебно заседание по предвидения процесуален ред, показанията на
свидетеля П., дадените в хода на досъдебното производство показания на
свидетелите К., К., Г., П.,Н., прочетени в съдебно
заседание по предвидения процесуален ред, писмените заключения на изслушаните
по делото стоково-оценителна и видеотехническа
експертизи и разпита в съдебно заседание на вещите лица Д. и В. , а така също и въз основа на приложените
писмени доказателства: Досие на Договор-билет ***, протокол за доброволно
предаване – 2 бр. характеристична справка, справка за
съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият
С. с деянието си е осъществил както от обективна така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 194 ал.1 НК, тъй като на 26.07.2018 г. около
14,17 часа в гр. Я. от игрална зала „***", находяща
се на ул. „***", е отнел чужди движими вещи на обща стойност 421 лв. от
владението на В.Г.К. ***, собственост на Р.Д. ***, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои .
Налице
са извършено съставомерно
деяние по посоченя текст на наказателния закон.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на съдия,
от показанията на всички разпитани по делото свидетели, а така също и от
заключението на изслушаната видеотехническа експертиза. Предмет на деянието са били
чужди движими вещи, които към датата на отнемането им са притежавали определена
парична стойност. При определяне на конкретния размер на същата съдът даде вяра
на заключението на вещото лице, като компетентно и обективно изготвено и
неоспорено от страните по делото. Владението върху процесните
вещи се е упражнявало от св.К., на когото са били пердоставени
за ползване от неговата майка. С отнемането на вещите от
фактическата власт на К. подсъдимият е прекъснал упражняваното от
него владение и е установил свое такова. Липсвало е съгласие на собственика или владелеца на вещите за
тяхното отнемане.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че
лишава от фактическа власт досегашия собственик на
вещите, предвиждал е преминаването им в негова фактическа власт и пряко е целял
нейното установяване. Налице е била и користна цел при извършване на
престъплението за което свидетелства
обстоятелството, че непосредствено след осъществяването му подсъдимият се
е разпоредил с процесните
вещи, отчуждавайки ги в полза на трети лица
При определяне вида и размера на наложеното
на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: От една страна взе предвид
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на
този вид престъпления по настоящем в страната. От
друга страна взе предвид сравнително невисоката стойност на отнетото имущество,
чистото съдебно минало на подсъдимия, направените самопризнания в хода на
досъдебното производство , с които е способствал за разкриване на обективната
истина по делото. С оглед на всичко
това съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към минималния предвиден в текста на закона размер, а именно осем
месеца лишаване от свобода .
Същевременно
съдът прецени, че изложените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в закона наказание от
три месеца лишаване от свобода не е
несъразмерно тежко за извършеното поради което отказа да приложи разпоредбата
на чл. 55 НК и да определи наказание под предвидения в закона специален
минимум.
Тъй
като наложеното на подсъдимия наказание е до три години лишаване от свобода, С.
е с чисто съдебно минало и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието
му не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание, на осн. Чл. 66 ал.1 НК отложи изтърпяването на същото за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на пирсъдата
в сила.
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение на осн. Чл. 189 НПК го осъди да заплати направените по делото
разноски в размер на 211.40 лв. вносими в полза на
Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР Ямбол, в размер на 200 лв. вносими в полза на Националното бюро за правна помощ и в
размер на 30 лв. вносими в полза на съдебната власт
по сметката на ЯРС.
По
изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: