РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _23.12._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Левски, ІV състав, в публичното съдебно
заседание на _осми декември
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _544_ по
описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр.
чл. 6 ЗПФУР, чл. 99 от ЗЗД и при условията на евентуалност чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от „**********”
ЕООД, ЕИК:****,
срещу Н.Г.М., с
адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че на 15.12.2015г. между
„******" ЕООД, и Н.Г.М. е сключен Договор за кредит № **********, след
отправяне на заявка с желание да му бъде отпусната сума в размер на 350 лв.
кредит е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 14.01.2015г. Сумата била
изплатена срещу разписка на същия ден – 15.12.2015г.към датата на падежа –
14.01.2016г. ответникът е следвало да изплати сума в общ размер 361 лв., от
които главницата и лихва за периода на отпускане на кредита. Преди подписване
на договора за кредит на кредитополучателя била предоставена преддоговорна
информация – Стандартен европейски формуляр, с който ответникът се
запознал.
С настъпване на падежа по договора–14.01.2016г.
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно
клаузите на договора и т.13.3 (a) от Общите условия, от 15.01.2015 г. „******"
ЕООД започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ
към договорния лихвен процент върху неизплатената сума за периода на
просрочието. От „Вивус“ били изпратени напомнителни писма до ответника на
адреса му, посочен в договора за кредит, в които се съдържала информация за
просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни на просрочие,
начислена наказателна лихва.
На 23.11.2018г. „******"
ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „***********" ЕООД, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по Договор № **********, в общ размер на BGN 903,35 лв., от които:
главница - BGN 350,00 лв.; лихва за периода на отпускане на кредита - BGN 11,79
лв.; наказателна лихва - BGN 511,56 лв., за периода от 28.11.2015г. (денят,
следващ падежа) до 22.11.2018г. отписани такси за събиране - BGN 30,00
(тридесет лева). С настоящата искова молба цесионерът претендирал единствено
главницата в размер на 350 лв.
Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1,
което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията
към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно
и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „*******" ЕООД
изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством
„Български пощи" ЕАД, която била върната в цялост с отметка „Непотърсена".
В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
„4финанс" ЕООД предоставили на „******" ЕООД Потвърждение за
прехвърляне на вземанията. От сключването на договора за цесия до настоящия
момент забавата на ответника продължавала.
Искането е съдът да постанови съдебно
решение, с което да осъди Н.Г.М. да заплати на „******" ЕООД сума в общ
размер BGN 350,00 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит №
**********, както и законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата
искова молба до окончателно изплащане на вземането.
В условията на евентуалност и на
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 350 лв., която същият е получил без правно основание, както
и законната лихва върху главницата, от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направените съдебни разноски по настоящото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, не е изразено становище по иска и не са
направени доказателствени искания.
В с.з. ищецът се явява лично и заявява, че дължи сумата от
350 лв., но няма възможност да я заплати наведнъж.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира следното:
На 15.12.2015 г. между „******“ и ответника е сключен
договор за кредит №**********. Ответникът е заявил желание да му бъде отпусната
сума в размер на 350 лв. Страните са сключили договор за кредит, отпуснат за 30
дни, с падеж 14.01.2016г. Съгласно заявката на ответника е отпусната сумата
чрез паричен превод в „Изипей“ на 15.12.2015г. На датата на падежа – 14.01.2016г.
ответникът е следвало да заплати сума в размер на 361 лв. Кредитополучателят не
е заплатил дължимите суми.
На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент е
сключил с „*******“ ЕООД, в качеството си на цесионер, договор за прехвърляне
на вземания, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ
размер 903.35 лв., от които: главница 350.00 лв., 11.79 лв. - лихва за периода на отпускане на
кредита; 511.56 лв. – наказателна лихва и 30 лв. такси за събиране. Ищецът
претендира единствено сумата от 350 лв. главница.
Цесионерът е упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Ищецът е изпратил уведомление за
цесията, която се е върнала непотърсена.
Не е спорно по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит.
Ищецът се явява активно легитимиран кредитор на ответника,
с оглед на договора за цесия. Не съществува законова пречка уведомяването да се
направи от новия кредитор, след като е изрично овластен, какъвто е настоящият
случай. Представена е пълномощно, с което „********“ ЕООД е овластено от „*****“
ЕООД да уведоми от името на последния всички длъжници по договорите за кредит,
за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. Уведомителното писмо е
изпратено по постоянния адрес на кредитополучателя, като видно от обратната
разписка, пратката не е била потърсена от получателя. От страна на ищеца са
били предприети необходимите действия за уведомяване на длъжника, като
поведението на последния е причина за неполучаване на писмото. Ответникът не се
освобождава от отговорност спрямо новия кредитор, който е изпратил
уведомлението за цесия на адреса за
кореспонденция по договора.
От изложеното следва, че цесията легитимира ищеца като
надлежен кредитор на дълга по кредита, който има право да претендира сумата в
качеството на цесионер.
Както бе посочено, между „*****“ ЕООД и ответника е сключен
договор за паричен заем. По делото са представени доказателства, че е
постигнато съгласие между страните чрез договаряне. Кредитополучателят е подал
искане за получаване на кредит, предоставена му е необходимата информация и
лицето се е съгласило да получи заем. Доколкото се касае за вид заем, който по
своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението,
трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. С представената към
исковата молба разписка за извършено плащане се установява, че в полза на
ответника на 15.12.2015г. чрез системата „Изипей“ е преведена сумата от 350
лв., а като основание за превода е посочен номерът на договора за кредит. От
разписката се установява превеждането на сумата.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва
страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора
ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. Заемателят се е съгласил с
условията, включително и с общите условия към кредита, приел ги е, подписвайки
договора, като още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума,
която ще дължи по отпуснатия заем. Освен
това, по делото не се търси нещо различно извън договореното – сумата за
главница, дори без начислени лихви поради забавата.
Доколкото е безспорно от събраните доказателства, че
ответникът не е погасил главницата по договора, която обаче се е задължил да
върне в пълен размер, претенцията се явява основателна, тъй като е налице
валидно изискуемо парично вземане, което е останало дължимо и неплатено.
Ответникът в с.з. прави признание, че дължи сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се
приложи последицата на посочената разпоредба.
С оглед изхода на делото – уважаване на осъдителната
претенция на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски в процеса, които се претендират и за които е представен
списък на основание чл. 80 от ГПК.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
направени разноски 50 лв. – държавна такса.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лв. По отношение на това възнаграждение съдът намира, че същото следва да бъде
определено в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, вр. чл. 78, ал.8 от ГПК с оглед фактическата
и правна сложност на делото.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски общо в размер на 150 лв., от които 50 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.М., с ЕГН**********,
с адрес: ***, да заплати на „**********” ЕООД, с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление:
гр.******, с управител Р. Х. В., сумата от 350
(триста и петдесет лева) главница, дължима по договор за кредит №**********, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 29.09.2020г.,
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Г.М., с ЕГН**********,
с адрес: ***, да заплати на „………” ЕООД, с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление: гр.*******,
с управител Р. Х. В. направените разноски в настоящото производство общо в размер
на 150.00 лв., от които 50 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС
в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: