Решение по в. гр. дело №230/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 231
Дата: 24 септември 2025 г. (в сила от 30 октомври 2025 г.)
Съдия: Надежда Найденова Янакиева
Дело: 20252200500230
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. С., 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20252200500230 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите
от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 27/28.03.2025г. по гр.д. №
496/2023г. на КРС, с което е отхвърлен предявеният от П. Л. Ц., ЕГН
**********, с адрес село Г., община К. срещу Д. Д. М., ЕГН **********, с
адрес град С., община С., ул. А. С.“ бл. *, вх. *, ет.* ап.* и М. Д. М., ЕГН
**********, град С., община С., ж.к С. З. **, вх.* ап.** иск за обявяване за
окончателен на сключения между страните предварителен договор от
03.06.2015г. за покупко-продажба на недвижим имот находящ се в село Г.,
община К. област С., представляващ: 1/2 ид.ч от къща построена върху 80
кв.м и 1/2 ид.ч от дворно място, състоящо се от 136/603 ид.ч от парцел V-89
в квартал 70 по плана на село Г., община К., целия състоящ се от общо 603
кв.м застроена и незастроена площ при граници: В. Х. Ж., В. Б., улица, Д. Б. и
Н. Б. за сумата от 25 000 лева, който имот е подробно описан в Нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание
обстоятелствена проверка № 65, том I, дело № 101/15.11.1986 г. на Н. С. -
Котленски народен съдия, като неоснователен.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство.
Въззивницата обжалва изцяло цитираното решение, като твърди, че
то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
За да постанови своя съдебен акт съдът е приел, че на 22.06.2017 г.
между въззивницата и въззиваемите Д. Д. М. и М. Д. (М.) Д. е сключен
предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот. находят
се в с. Г.. общ. К., а именно: ½ идеална част от къща построена върху 80
кв.м. и ½ идеална част от дворно място състоящо се от 136/603 идеални
части от парнел V-89 в кв. 70 но плана па с. Г., общ. К., целия състоящ се от
общо 603 кв.м. застроена н незастроена площ. при граници: В. Х. Ж.. В. Б.,
улица. Д. Б. и Н. Б. за сумата от 25 000 лв. В деня на сключване на договора,
въззивницата е заплатила на ответниците капаро в размер на 5000 лв., като
това обстоятелство е записано в чл. 2 от договора. Договорът е с
нотариална заверка на подписите на страните. На 22.06.2017 г. между тях е
сключен Анекс към първоначалния договор, като е него, в чл. 3, е уговорен нов
срок и начин за изплащане на остатъка от сумата по договора до 20.04.2018
г., като е уговорен и срок в който страните се задължават да сключат
окончателен договор за покупко - продажба на имота не по - късно от
20.08.2018 г. Съдът е приел, че към датата на образуване на делото
09.10.2023 г. е изтекъл пет годишен давностен срок за предявяване на иска
по чл. 19 от ЗЗД, който е приключил на 20.08.2023 г., поради което
предявеният иск е оставен без уважение. При този свой извод обаче
решаващия съд не е взел под внимание, че в този период от време протече
т.н. Covid 19 пандемия и от законодателя е гласуван Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение /обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г./ и за преодоляване на последиците
(загл. доп. - дв. бр. 44 от 2020 е.. в сила от 14.05.2020 г.). Съгласно чл. 3. ал. 1
от този Закон за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват и придобиват права за частноправните субекти. Извънредното
положение бе отменено на 14.05.2020 г.. като действа и за още седем дни от
обнародването в Държавен вестник (13.05.2014 г.) на § 13 ЗИД на Закона за
здравето, с който е отменено обявеното с решение па Народното събрание
извънредно положение. Т.е. към датата 20.08.2023 г. следва да бъдат
2
добавени 69 дни. Към датата 09.10.2023 т. са изтекли точно 50 дни. през
които не е текла давност съгласно цитирания по горе закон и следователно
срокът за предявяване на иска по чл. 19 от ЗЗД не е изтекъл към момента на
предявяването му. В този смисъл всички разсъждения на съдебния състав,
които касаят изтичането на давностните срокове за предявяване па иска,
без да се съобрази тази особеност, са незаконосъобразни. Въззивникацата
сочи, че тъй като първоинстанционният съд не е разгледал делото по
същество, не може в момента да посочи пороци в решението по съществото
па спора.
С оглед изложеното иска да се отмени атакуваното решение и да се
постанови ново, с което искът да бъде уважен. Претендира разноски по
делото.
Във въззивната жалба са направени нови доказателствени искания за
въззивната фаза на производството, а именно: в случай, че ответниците
оспорят, че са заплатили всички дължими суми по предварителния договор и
анекса към него моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при
режим на довеждане, с чийто показания ще докаже извършените плащания.
В случай, че ответниците оспорват плащанията, моли да бъде назначена и
съдебно - техническа експертиза, която да разчете системните бонове
издадени от български пощи, които притежава за всички плащания, но са
много избелели, но читаеми със специални знания, които ще представи в
оригинал на експерта.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Д. М. е подала
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна,
развива контрааргументи по повод релевираните оплаквания.
Заявява, че съжденията на съда са законосъобразни, изцяло обосновани
и съобразени с фактическата обстановка. Съдът правилно е възприел
изложените факти и обстоятелства и е постановил съдебното решение с
оглед тяхното обективно тълкуване.
Действително на 03.06.2015г. въззиваемата Д. М. и нейната сестра
въззиваемата М. Д. Д. подписали с виззивницата П. Ц. предварителен договор
за продажба на недвижим имот в с. Г., общ. К..В деня на сключване на
Договора са били платени 5 000 лева капаро. На 22.0б.2017г. между нея и
въззивницата Ц. бил сключен анекс към Предварителния договор, с уговорен
3
начин на изплащане на остатъка от сумата по Договора, както и нов срок за
сключване на окончателен договор, а именно - не по- късно от 20.08.2018г.
Причината за сключване на този Анекс била, че ищцата Ц., нямала
финансова възможност да изплати сумите, които били дължими по
предварителния договор. За периода след сключване на предварителния
договор и анекса към него /03.06.2015г. до 31.01,2018г./ общата изплатена
сума от въззивницата е 4 250 лева, за което имала разписки и при
необходимост би могла да ги предостави като доказателство. Капарото,
получено при сключване на предварителния договор било 2 500 лева или общо
получената сума възлизала на 6 750 лева. В действителност сумата, която
въззивницата следвало да изплати, за да сключат страните окончателен
договор, била 12 500 лева. И към днешен ден тази сума все още не е платена
изцяло. Поради посочените по-горе обстоятелства не бил сключен
окончателен договор. Към настоящия момент въззивницата и семейството
й обитавали процесния имот без да имат законово право на това. Заявява
още, че правилно районният съд е приел, че към датата на образуване на
делото – 09.10.2023г. е бил изтекъл давностният срок – още на 20.08.2023г. и
е оставил иска без уважение.
Поради изложеното моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди
атакуваното с нея решение.
В отговора са направени доказателствени искани, а именно:да се
приемат копие от квитанции за получени плащания за периода 03.06.2015г.
до 31.01.2018г и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, с които ще
доказват твърдените от тях факти.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна М. Д. не е подала
писмен отговор.
В същия срок не са подадени насрещни въззивни жалби.
В с.з. въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който заявява, че прави
отказ от иска по отношение на ответницата М. Д. М., тъй като тя е
осигурила всички необходими документи за изповядване на сделката за
прехвърляне на нейната част от имота, преписи от които представя.
Поддържа въззивната жалба по отношение на другата ответница –
въззиваемата Д. Д. М. и оспорва подадения от нея отговор. Няма
4
възражения срещу заключението на вещото лице. Моли съда да обяви за
окончателен предварителния договор, сключен между въззивницата-ищца и
Д. М.. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък.
В с.з. въззиваемата Д. Д. М., редовно призована, не се явява лично, за нея
се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,
който оспорва въззивната жалба и поддържа представения отговор, няма
доказателствени или процесуални искания. Моли съда да потвърди по
отношение на нея постановеното решение като правилно, при условията на
евентуалност моли в случай на уважаване на иска за обявяване на
предварителния договор за окончателен по отношение на нея, ищцата да
бъде осъдена да заплати остатъка от продажната цена, който е останал
дължим към момента. Претендира разноски, представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В с.з. въззиваемата М. Д. М., редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
В хода на процеса, във въззивната фаза на производството, ищцата-
въззивница е направила частичен отказ от иска – само по отношение на
едната ответница - М. Д. М.. Въззивният съд счита, че искането е
допустимо, произхожда от страна, имаща право да направи такова
изявлене, чрез процесуален представител, надлежно упълномощен и
разполагащ с изрично пълномощно за такова правно действие, и при личното
присъствие на ищцата. Направеният отказ от иск /който страната
мотивира с постигнато извънсъдебно споразумение/ касае само част от
предмета на делото, предвид правния му характер не е необходимо
съгласието на противната страна, поради което, с оглед частичното
десезиране на съда с този спор, но само между тези страни, исковата молба
следва да бъде оставена без разглеждане спрямо тази ответница и
първоинстанционното производство – прекратено в тази част като
недопустимо.
Тъй като обаче то е приключило с решение и изявлението е направено
5
след подаването и администрирането на въззивната жалба, то въззивният
съд следва и да обезсили постановения съдебен акт в частта по отношение
на иска против М. Д. М., който се явява недопустим в нея, с оглед отказа на
ищцата спорът между тях да бъде разрешен от съда.
Така, при извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, но частично недопустимо по гореизложените съображения.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение в допустимата му част и в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред РС и ОС доказателства, намира, че
обжалваното решение е неправилно в тази част и следва да бъде отменено в
нея.
Предявеният при условията на пасивно субективно съединяване иск е с
правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като след отказа от иск по
отношение на едната ответница, производството се развива само между
ищцата и другата ответница със същия предмет, но за ½ ид. част.
На 03.06.2015г. в гр. С. и сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите предварителен договор за покупко - продажба на
недвижим имот между Д. Д. М. и М. Д. М. като продавачи и П. Л. Ц. като
купувач, по силата на който продавачите се съгласяват да прехвърлят най-
късно до 15.12.2017г. на купувача, срещу заплащане на сумата 25 000 лв., своя
собствен недвижим имот, находящ се в село Г., община К. област С.,
представляващ 1/2 ид.ч. от къща, построена върху 80 кв.м и 1/2 ид.ч от
дворно място, състоящо се от 136/603 ид.ч от парцел V-89 в квартал 70 по
плана на село Г., община К., целия състоящ се от общо 603 кв.м застроена и
незастроена площ при граници: В. Х. Ж., В. Б., улица, Д. Б. и Н. Б. за сумата
от 25 000 лева, който имот е подробно описан в Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена
проверка № 65, том I, дело № 101/15.11.1986 г. на Н. С. - Котленски народен
съдия.
С чл. 2 страните са декларирали изплащането на капаро в размер на
5 000 лв., а с чл. 3 са уговорили срокове за заплащане на остатъка от 20 000
лв. – на 4 вноски от по 5 000 лв.
6
С анекс от 22.06.2017г., сключен между Д. М. и П. Ц. било изменено
съдържанието на чл. 3 относно заплащането на остатъка от дължимата
сума и бил договорен нов срок за сключване на окончателен договор – най-
късно 20.08.2018г.
Исковата молба с искане за обявяване на предварителния договор за
окончателен, е предявена от купувача П. Ц. против продавачите Д. М. и М.
М. на 09.10.2023г., но предвид отказа от иск спрямо втората,
производството е прекратено по отношение на нея, поради което
въззивната инстанция не следва да включва в обсега на съдебния контрол
правоотношенията между нея и ищцата.
С отговора, подаден от ответницата Д. М., се прави възражение за
погасяване на правото на иск по давност.
Първостепенният съд е приел за основателно възражението за
изтекла погасителна давност и на това основание е счел исковете за
неоснователни и ги е отхвърлил, без да ги разглежда и да се произнася по
същество.
Настоящият въззивен състав намира, че правото на принудително
изпълнение не е погасено по давност, тъй като давностният 5 годишен срок,
започнал да тече от 20.08.2018г. би изтекъл на 28.10.2023г., а исковата
молба е предявена на 09.10.2023г.
Това е така, понеже сроковете по чл. 3 т. 2 от ЗМДВИП, обнародван
на 13.03.2020г., какъвто е процесният срок, спрели да текат по време на
извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването в ДВ на 13 май 2020 г. на изменението му относно пар. 13
от ЗИД на ЗЗ, тоест - към петгодишния срок по чл. 110 от ЗЗД следва да се
добавят още 69 дни /периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./
Ето защо искът по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД срещу Д. Д. М. следва да бъде
разгледан по същество.
Най-общо казано предварителният договор е двустранно
споразумение, чрез което продавачът се задължава да продаде, а купувачът
да закупи вещно право на собственост срещу определена договорена цена.
Като обещание за продажба, той подготвя сключването на същинската
придобивна сделка и обвързва страните облигационно, а вещно-правния
ефект настъпва едва със сключването на окончателния договор.
7
Предварителният договор не се прекратява автоматично с предвидения в
него срок за доброволно изпълнение, същият продължава да съществува и да
обвързва валидно страните.
Следователно единственият предмет на този договор е сключването
на окончателен и когато това не е сторено, се поражда правото на
изправната страна да получи дължимата й престация чрез предявяването
на конститутивен иск по чл. 19 ЗЗД за обявяване по съдебен ред на договора
за окончателен.
Това преобразуващо право възниква само при наличие на валиден
предварителен договор, сключен в предвидената в закона писмена форма, с
необходимите реквизити, лично или от надлежно упълномощен
представител, както и при наличие на правен интерес, обусловен от липса на
доброволно изпълнение на задълженията на другата страна по договора.
За да може да бъде обявен предварителен договор за окончателен е
необходимо да са налице следните предпоставки: договорът, чието
обявяване за окончателен се иска, да е валиден, да е сключен в изискуемата
от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена форма, да съдържа уговорки относно
съществените условия за окончателния договор, съгл. чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, и
да има характера на предварителен договор, т.е. да съдържа клауза за
сключване на окончателен договор. За да бъде налице основание за обявяване
на договора за окончателен следва да са настъпили правопораждащите
условия, уговорени от страните, касаещи правото да се иска сключване на
окончателен договор. За да може да бъде обявен за окончателен
предварителния договор, той трябва да има за предмет сключването на
окончателен договор и ищецът да е изправна страна по договора.
Разглеждайки предявен иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, съдът следва да
извърши проверка и за предпоставките за прехвърляне на правото на
собственост върху недвижимост по нотариален ред - чл. 362 ГПК, в това
число и факта, дали ответникът е собственик на имота и дали има годен за
прехвърляне обект и да съобрази специалните изисквания на ДОПК и ЗННД.
Така в случая, съгласно възложената й от правната норма
доказателствена тежест по предявения конститутивен иск, ищцата е
доказала наличието на валидно възникнало между страните
правоотношение от сключен предварителен договор за продажба на
8
описания ясно, точно и недвусмислено недвижим имот, елемент от
съдържанието на договора е задължението на ответниците-продавачи да
обективират волеизявление за сключване на договор за продажба в
изискуемата форма, настъпилата изискуемост на задължението, както и,
че правото на собственост, с обект процесния недвижим имот, е елемент
от правната сфера на продавачите към приключване на устните
състезания.
Що се отнася до заплащането на продажната цена, която безспорно е
уговорена в размер на 25 000лв. /общо за двете продавачки/, от които 5 000
лв. са заплатени при сключването на предварителния договор, в който е
инкорпорирана разписка относно този факт, следва да се посочи, че с оглед
представените от ищцата писмени доказателствени средства – разписки,
касови бонове, системни бонове, преводни фишове и др., на Д. Д. М. и М. Д.
М. е изплатена общо сума от 15 400 лв.
Въззивният съд кредитира представените документи, като за тази
част от тях, които са с нечетимо с просто око съдържание, е назначил
съдебна графична експертиза, извършена от компетентно и добросъвестно
вещо лице. В основата на фактическите си констатации, касаещи
извършените плащания, обективирани в издадените от третите лица /в
чиято професионална дейност се включва превод на парични суми/ разписки,
съдът е поставил заключението на експерта.
Така се установява, че П. Ц. е заплатила чрез съпруга си на 16.04.2015г.
на Д. М. и М. М. сумата 1 000 лв., на 10.12.2015г. на М. М. сумата 5 000 лв., на
09.06.2016г. на М. М. сумата 2 000 лв., на 21.07.2016г. на Д. М. сумата 900 лв.,
на 20.02.2017г. на Д. М. сумата 500 лв., на 15.12.2016г. на Д. М. сумата 2 000
лв., на 15.03.2017г. на М. М. сумата 300 лв., на 02.05.2017г. на Д. М. сумата
600 лв., на 21.07.2017г. на Д. М. сумата 200 лв., на 21.07.2017г. на М. М.
сумата 200 лв., за което са представени съответните четливи писмени
документи.
Две от разчетените от вещото лице посредством специални
технологии бележки представляват фискални бонове за платени задължения
към ВиК, поради което същите се изключват като неотносими от
доказателствения материал.
Посредством експертното заключение се установяват и следните
9
плащания:
На 30.01.2017г. е превела на Д. М. сумата 150 лв., на неизвестна дата
през 2017г. е превела на Д. М. 200 лв., на 25.09.2017г. П. Ц. е превела на М. М.
сумата 50 лв., на неизвестна дата през 2017г. е превела на М. М. сумата 200
лв., на 11.12.2017г. е превела на Д. М. сумата 200 лв., на 20.02.2018г. е превела
на Д. М. 100 лв., на 19.03.2018г. на Д. М. – 100 лв., на 23.04.2018г. на Д. М. 200
лв., на 23.04.2018г. на М. М. 200 лв., на 23.04.2018г. на М. М. 150 лв.,
18.10.2018г. на Д. М. 800 лв.
На неизвестни дати П. Ц. е превела на М. М. сумата 200 лв., а на Д. М.
– сумата 150 лв.
Настоящият състав счита, че не може да приеме за доказани други
плащания – от представения системен бон от 17.11.2017г. с получател М. М.
по никакъв начин не може да се установи преведената сума, както и не се
установява нито сума, нито дата от разписка за превод също до М. М. /стр.
18 и 19 от експертизата/. Също така в системните бонове от стр. 14 и 17
от експертизата не са разчетени абсолютно никакви данни относно
изпращач, получател, сума и дата на евентуално плащане. От общо
преведените 15 400 лв., на Д. М. са заплатени общо 6 100 лв., на М. М. –
8 300 лв., на двете заедно – 1 000 лв .
В обобщение съдът намира за доказано плащане на продажна цена на
процесния имот в размер общо на 20 400 лв., от които 5 000 лв. при
сключване на предварителния договор и 15 400 лв. – впоследствие. От тях Д.
М. е получила 9 100 лв., а М. М. - 11 300 лв.
Така от продажната цена от 25 000 лв. остава неплатена сумата 4
600 лв.
С оглед всичко казано дотук, въззивният състав счита, че са доказани
всички изискуеми от закона предпоставки, липсват пречки предварителният
договор от 03.06.2015 г. между П. Л. Ц. и Д. Д. М. да бъде обявен за
окончателен и това обосновава основателността на иска спрямо
ответницата по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД и обуславя уважаването му.
Като е достигнал до обратните правни изводи, първостепенният съд е
постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да бъде
изцяло отменено, включително по отношение на разноските, и вместо него
бъде постановено ново, с което предварителният договор между тези
10
страни бъде обявен за окончателен.
Купувачката П. Ц. дължи остатъка от продажната цена от 3 400
лв. за 1/2 ид.ч. на продавачката Д. М. едновременно с изпълнението на
задължението на продавачката да й прехвърли своята част от правото на
собственост върху процесния имот.
Тук следва да се посочи, че доколкото продавачите по предварителния
договор са обикновени съсобственици и липсват каквито и да е уговорки с
купувача, то задължението за плащане на продажната цена е разделно
спрямо двете продавачки. Разделността на вземанията е общо начало в
правото, фигурата на солидарност съществува като изключение, а активна
солидарност е налице когато всеки един от няколко кредитори може да
изисква сам цялото вземане, като направеното изпълнение освобождава
длъжника спрямо останалите кредитори. Източник на активната
солидарност може да бъде само правна сделка, тя никога на произтича от
закона и след като в случая няма учредена с договора или чрез друга сделка
активна солидарност, това означава, че вземането е разделно и всяка от
двете продавачки следва да получи половината от цената – по 12 500 лв. С
оглед описаните по-горе плащания, от остатъка от продажната цена -
4 600 лв., на продавачката-ответница Д. М. следва да бъдат доплатени още
3 400 лв. Отношенията с продавачката М. Д. М. стоят извън обсега на
настоящия спор и не могат да се уредят по съдебен път.
Тъй като съдебното решение идва да замести сключването на
договора за покупко-продажба в нотариална форма, съдът разглежда не
само материалния спор между страните относно предварителния договор и
неговото изпълнение, но извършва и дейност, каквато се дължи от
нотариуса в охранителното производство при продажба. Съдът следва да
замести с решението си обещания договор, без да разполага с правото да
внася каквито и да е било изменения в съдържанието му, тъй като е
задължен в съдебния акт да възпроизведе клаузите така както те са
очертани в предварителния договор, когато счете, че искът е основателен.
Така следващите се разноски по прехвърлянето на имота се определят
въз основа на уговорената цена от 25 000 лв., която по отношение на
ответницата е 12 500 лв.
Съгласно указанията в т. 19 от ТР № 6/06.11.2013 г., тълк. д. № 6/2012
11
г. на ОСГТК, за извършването на нотариални действия съгласно чл. 85, ал. 1
от ЗННД се събират нотариални такси, чийто размер се определя съгласно
т. ІІ. 8. от Тарифа за нотариалните такси. Според чл. 87 от ЗННД
нотариални такси дължи лицето, чието искане е разгледано от нотариус
или от друг орган, който изпълнява нотариални функции. В случая П. Ц.
дължи по сметка на СлОС разноските по придобиването на ½ ид.ч. от
имота в размер на 168, 30 лева с ДДС. /140, 25 лв. без ДДС/
Данъкът при възмездно придобиване на имущество се определя по реда
на чл. 44, ал. 1 вр. чл. 46, ал. 2, т. 1 вр. чл. 1, ал. 1, т. 4, чл. 1, ал. 2 и чл. 22 от
ЗМДТ и в случая възлиза на сумата от 375 лева.
На основание чл. 2 и чл. 5 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенция по вписвания ищцата дължи сумата от 25 лева такса
за вписване прехвърлянето на имота и 15 лв. за вписване на възбрана.
С оглед изхода на спора, отговорността за разноски за двете
инстанции следва да се възложи на ответницата и тя следва да понесе
своите както са направени, но доколкото разноските на ищцата за
адвокатско възнаграждение са направени във връзка с предявяване на иск и
подаване на въззивна жалба срещу две ответници/въззиваеми, то
ответницата Д. Д. М. й дължи само половината от тях, както следва – 750
лв. за първоинстанционното и 750 лв. за въззивното производство.
Останалите разноски за държавните такси /които са в минималния размер/
и за възнаграждението на вещото лице, се дължат в пълния размер. Така за
първоинстанционното производство ответницата следва да заплати на
ищцата разноски в общ размер на 805 лв., а за въззивното – 1 385 лв.
В обобщение – атакуваното решение следва да бъде обезсилено
касателно ответницата М. Д. М., като исковата молба по отношение на нея
бъде оставена без разглеждане, а производството пред СлРС – прекратено.
Въззивната жалба по отношение на въззиваемата-ответница Д. Д. М. е
основателна и в останалата част, касателно тази ответница, решението
следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено ново, с което
искът спрямо нея бъде уважен. Въззивната жалба в частта, касаеща
решението и спрямо ответницата М. Д. М., доколкото не е оттеглена от
въззивницата, но с оглед прекратяване на производството по отношение на
тази ответница, се явява недопустима, поради липса на предмет, с оглед
12
което следва да бъде оставена без разглеждане и въззивното производство
следва да се прекрати в тази част. Разноските следва да се присъдят както
е посочено по-горе.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба по отношение на М. Д.
М..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 496/2023г. на КРС по
отношение на М. Д. М., ЕГН **********, град С., община С., ж.к С. З. **, вх.*
ап.**, поради ОТКАЗ ОТ ИСКА.

ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 27/28.03.2025г. по гр.д. №
496/2023г. на КРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от П. Л. Ц., ЕГН **********, с адрес село Г., община К. срещу
М. Д. М., ЕГН **********, град С., община С., ж.к С. З. **, вх.* ап.** иск за
обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен
договор от 03.06.2015г. за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се
в село Г., община К. област С., за нейната ½ ид.ч. от правото на
собственост, представляващ: 1/2 ид.ч от къща построена върху 80 кв.м и
1/2 ид.ч от дворно място, състоящо се от 136/603 ид.ч от парцел V-89 в
квартал 70 по плана на село Г., община К., целия състоящ се от общо 603
кв.м застроена и незастроена площ при граници: В. Х. Ж., В. Б., улица, Д. Б. и
Н. Б. за сумата от 25 000 лева, който имот е подробно описан в Нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание
обстоятелствена проверка № 65, том I, дело № 101/15.11.1986 г. на Н. С. -
Котленски народен съдия, като НЕДОПУСТИМО.

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 27/28.03.2025г. по гр.д. №
496/2023г. на КРС в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от П. Л. Ц., ЕГН **********, с адрес село Г., община К. срещу
Д. Д. М., ЕГН **********, с адрес град С., община С., ул. А. С.“ бл. *, вх. *,
ет.* ап.* иск за обявяване за окончателен на сключения между страните
13
предварителен договор от 03.06.2015г. за покупко-продажба на недвижим
имот, находящ се в село Г., община К. област С., за нейната ½ ид.ч. от
правото на собственост, представляващ: 1/2 ид.ч от къща построена върху
80 кв.м и 1/2 ид.ч от дворно място, състоящо се от 136/603 ид.ч от парцел V-
89 в квартал 70 по плана на село Г., община К., целия състоящ се от общо 603
кв.м застроена и незастроена площ при граници: В. Х. Ж., В. Б., улица, Д. Б. и
Н. Б. за сумата от 25 000 лева, който имот е подробно описан в Нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание
обстоятелствена проверка № 65, том I, дело № 101/15.11.1986 г. на Н. С. -
Котленски народен съдия, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО и
вместо това

П О С Т А Н О В Я В А :

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД,
сключения на 03.06.2015г. в писмена форма между Д. Д. М., ЕГН **********,
с адрес град С., община С., ул. А. С.“ бл. *, вх. *, ет.* ап.*, като продавач и П.
Л. Ц., ЕГН **********, с адрес село Г., община К., като купувач
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - за ½ ид.ч.
от него – намиращ се в село Г., община К., област С., представляващ 1/2 ид.ч
от къща, построена върху 80 кв.м и 1/2 ид.ч от дворно място, състоящо се
от 136/603 ид.ч от парцел V-89 в квартал 70 по плана на село Г., община К.,
целият състоящ се от общо 603 кв.м застроена и незастроена площ при
граници: В. Х. Ж., В. Б., улица, Д. Б. и Н. Б., който имот е подробно описан в
Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на
основание обстоятелствена проверка № 65, том I, дело № 101/15.11.1986 г.
на Н. С. - Котленски народен съдия, за сумата от 25 000 лева, при условие,
че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила купувачката П. Л. Ц.,
ЕГН **********, заплати на продавачката Д. Д. М., ЕГН **********
останалата част от продажната цена в размер на 3 400 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 87 вр. чл. 85, ал. 1, т. 1 от ЗННД вр. т. ІІ. 8
от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, П. Л. Ц., ЕГН **********, с
адрес село Г., община К., да заплати по сметка на СлОС сумата от 168, 30
лева нотариална такса с ДДС.
14
ОСЪЖДА, на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ П. Л. Ц., ЕГН
**********, с адрес село Г., община К. да заплати по сметка на община С.
сумата от 375 лева местен данък за придобиване на имота.
ОСЪЖДА, на основание чл. 2 и чл. 5 от Тарифа за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията, П. Л. Ц., ЕГН **********, с адрес
село Г., община К. да заплати по сметка на Агенция по вписванията сумата
от 25 лева такса за вписване прехвърлянето на имота и 15 лева такса за
вписване на възбрана.

Да се впише възбрана върху имота до заплащане на разноските по
прехвърлянето, на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК.
Да се издаде препис от решението след представяне на доказателства
за плащането на разноските по прехвърлянето на имота, местния данък по
прехвърлянето, както и всички дължими данъци и такси за имота към
датата на влизане в сила на съдебното решение, на основание чл. 364, ал. 2
от ГПК.
Указва на ищцата, че настоящото решение подлежи на вписване в
шестмесечен срок от влизането му в сила.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба по отношение на
въззиваемата М. Д. М., ЕГН **********, град С., община С., ж.к С. З. **, вх.*
ап.**, като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по въз. гр. д. № 230/2025г. на СлОС, по
отношение на М. Д. М., ЕГН **********, град С., община С., ж.к С. З. **, вх.*
ап.**, като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. Д. М. да заплатИ на П.
Л. Ц. направените по делото разноски в размер на 805 лева за
първоинстанционното и 1 385 лева за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в частите, с характер на
определение – с частна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от
15
връчването.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16