Р Е Ш Е Н И Е
№ 1294 27.09.2021 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1124 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Oбразувано e по жалба
на „ЕМИ“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя
Д.Ж.С., против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-100-0052712 от 23.03.2021г.,
потвърдена с Решение № ГДФК- 93 от 14.04.2021г. на Директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Със заповедта, на основание чл.186, ал.1, т.1,
буква „г“
от ЗДДС, вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, за нарушение разпоредбата на чл.118, ал.10
от ЗДДС административният орган наложил на дружеството-жалбоподател принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – бензиностанция „Ф
504“, находящ се в гр.Бургас, на изхода за гр.София стопанисван от търговеца за
срок от 3 /три/ дни и бил забранен достъпа до обекта за срока на ПАМ.
Според жалбоподателя, заповедта е
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и съществено
нарушение на производствените правила. Сочи се, че към момента на издаване
заповедта за налагане на ПАМ не е съставен акт за установяване на нарушение,
респективно липсва наказателно постановление и при липса на констатирано нарушение,
съответно на наложено административно наказание за твърдяното нарушение, за
което е издадена заповед за налагане на ПАМ се нарушава правото на защита на
юридическото лице. Сочи се, че издадената заповед за ПАМ противоречи и на
целите на закона. Заповедта е немотивирана, като съдържанието на процесната
заповед било лишено от конкретни фактически основания. Оспорва се факта, че
задължението за подаване на данни не е осъществено, като се изтъква, че е
изпълнено, макар и със закъснение. Твърди се, че това закъснение е причинено по
независещи от дружеството причини, доколкото към онзи момент е имало технически
проблем, изразяващ се „прекъснато захранване, поради прегризан
кабел от гризачи“. Сочи се, че по време на проверката за този технически
проблем, но това не било внзето предвид от органите на приходната
администрация. Иска се, съдът да отмени оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание, дружеството не се
представлява. Прилага се Сервизен протокол № 334 от 25.02.2021г., изготвен от
„Гошелектрикс“ ЕООД-гр.Бургас, с оглед дадените указания за фактите подлежащи
на доказване, за които оспорващата страна носи доказателствена тежест и от
които черпи благоприятни последици, което да се приеме като писмено
доказателство.
Ответникът– Началник сектор „ГКПП- Бургас“,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, представя пълната административна преписка.
В
съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
След
като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно
установените по делото факти:
На 11.03.2021г. в 14.48 часа е извършена проверка на търговски
обект – бензиностанция „Ф 504“, находящ се в град Бургас, на изхода за град
София, стопанисван от жалбоподателя. В хода на проверката е установено, че
търговецът в качеството на лице по чл.118, ал.10 от ЗДДС не подава данни в НАП
за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива.
Използва се регистрирано фискално устройство, с изградена и работеща
дистанционна връзка с НАП- електронна система с фискална памет, но при проверка
данните за получените горива в периода от 01.01.2021г. до 25.02.2021г и след
извършен анализ на представени по време на проверката документи е било
установено, че дружеството в качеството си на получател на доставки на течни
горива, е получило гориво в проверявания търговски обект на 13.02.2021г. в
10.03 часа- 20 684.03 литра дизел в резервоар № 1. Сочи се, че данните относно
документалната доставка за същото количество течно гориво, съгласно акцизен
документ еАДД, с УКН 0000000005858027 от 12.02.2021г. – 5553.00 литра дизел в
резервоар № 1 са изпратени към НАП на 15.02.2021г. в 12.44 часа; съгласно
акцизен документ еАДД, с УКН 0000000005858026 от 12.02.2021г. – 4041.00 литра
дизел в резервоар № 1 са изпратени към НАП на 15.02.2021г. в 12.41 часа; а
съгласно акцизен документ еАДД, с УКН 0000000005858025 от 12.02.2021г. –
11103.00 литра дизел в резервоар № 1 са изпратени към НАП на 15.02.2021г. в 12.39
часа, като общото количество гориво, подадено по документи възлиза на 20697.00
литра.
Описва се, че дружеството в качеството на задължено
лице не е изпълнило вмененото от закона задължение да подаде данни в НАП за
гореописаната доставка на гориво, чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на
данъчното събитие. Изтъква се, че данни по описаната доставка не са подавани и
чрез електронен документ за получаване в НАП.
В обстоятелствената част на оспорената заповед се
сочи, че данните за доставеното количество гориво по описаните еАДД са подадени
чрез наличната ЕСФП на 15.02.2021г., с което е нарушена нормата на чл.118,
ал.10 от ЗДДС.
Констатациите от извършената проверка били отразени в
протокол за извършена проверка (ПИП), серия АА № 0052712 от 11.03.2021г.
(л.25-27). За установените факти е съставен и Протокол, сер.АА № 1166924 от
17.03.2021г. /л.37-38/.
За това нарушение, въпреки заявеното в жалбата, е
налице съставен акт за установяване на административно нарушение, с № F606176 от 17.03.2021г. (л.90-91), т.е. неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че към момента на издаване заповедта за налагане
на ПАМ не е съставен акт за установяване на нарушение, с което се нарушавало
правото на защита на юридическото лице. Както вече бе посочено, актът е
съставен на 17.03.2021г., а заповедта е издадена на 23.03.2021г.
С оглед фактическите констатации на проверяващите и на
основание чл.186, ал.1, т.1, буква „Г”
от ЗДДС, ответният административен орган издал оспорения в настоящото
производство административен акт– Заповед, с която постановил да бъде наложена принудителна
административна мярка /ПАМ /– „запечатване
на търговски обект“, находящ се в гр.Бургас, изхода за гр.София,
стопанисван от жалбоподателя и забрана за
достъп до него за срок от 3 дни.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Процесната заповед била връчена, срещу подпис, на конкретно
упълномощено лице, последвало обжалване на акта по административен ред, пред
по-горестоящия орган, който се произнесъл с решение от 14.04.2021г., връчено на
26.04.2021г. Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена в чрез
пощенски оператор /на 10.05.2021г.- л.7 от делото/, т.е. в законния срок по
чл.149, ал.1 от АПК, като е подадена е от надлежна страна и в съответствие с
изискванията по чл.150, ал.1 от АПК за форма и съдържание, поради което се
явява процесуално ДОПУСТИМА.
Налице са предпоставките за разглеждане на
оспорването по същество, при което съдът констатира следното:
С т.1 от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л.105),
на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закон за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, изпълнителният директор на
НАП определил лицата, компетентни да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.
Сред тези лица са началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
По делото е установено, че към момента на
издаване на процесния административен акт, неговият издател Дечо Димитров Кочев
– началник сектор „ГКПП-Бургас“ /л.103/ е изпълнявал функциите на отсъстващия Даниел
Тодоров Вълканов /началник отдел „Оперативни дейности-Бургас“/, въз основа на
друга Заповед № ЗЦУ-ОПР-18 от 23.03.2020г. (л.100-101) на НАП.
Предвид изложеното, съдът приема, че
оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка била
издадена от надлежно оправомощен орган, поради което същият разполагал с
необходимата компетентност да издаде оспореният административен акт. Спазена е
и формата на издаване на акта- писмена заповед.
На следващо място, съдът не констатира при
издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Противно на изложеното в жалбата, заповедта
съдържа описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, като
изрично са описани документите, обективиращи доставките на гориво в процесния
обект, какво по вид и количество гориво е доставено и кога.
Различно е виждането на страните относно
изпълнение на вменените от нормата на чл.118, ал.10 от ЗДДС задължения на
дружеството. Според оспорващият субект, задълженията са изпълнени, макар и със
закъснение от 2 дни, но по независещи от служителите на дружеството причини,
тъй като връзката била нарушена поради прегризан от гризачи кабел. Според
издателя на оспореният акт, задълженото лице не е изпълнило своето задължение,
с което е нарушило състава на чл.118, ал.10 от ЗДДС и за което следва да се
наложи процесната ПАМ.
Посочва се, че срокът за налагане на тази
мярка се определя при условията на оперативна самостоятелността на органа.
Описано е, че вредата от нарушения по чл.118,
ал.10 от ЗДДС, е в размера на дължимия акциз, данък върху добавената стойност и
дължимия корпоративен данък, който не се внася върху стойността на неотчетените
количества гориво.
Отразено е правното основание за постановяване
на запечатването – чл.186, ал.1, т.1, буква „Г“ от ЗДДС.
Съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС „Данъчно задължено лице - доставчик/получател
по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за
приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата
по електронен път с квалифициран електронен подпис.“
На основание чл.186, ал.1, т.1, буква „Г“ от ЗДДС, мярка, като процесната се
налага на лице, което не
подава данни от ЕСФП по чл. 118 в
Националната агенция за приходите.
Вмененото на дружеството
административно нарушение съставлява бездействие на задълженото лице, насочено
срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира, че всички лица
ще спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на всички реализирани приходи.
Срокът на наложената ПАМ следва да е
съразмерен на извършеното н съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както на необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на ЮЛ. Целта на
наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат следва да бъде правилно отразяване на
изразходваните количества горива и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният недопускане на вреда за фиска.
В конкретният случай, по делото е
безспорно и категорично установено, че процесните данни са били подадени, макар
и със закъснение от 2 дни, т.е. вместо в деня на доставката на горивото /данъчното събитие/ - 13.02.2021г. са
били подадени по електронен път на 15.02.2021г. Проверката в обекта е извършена
на 11.03.2021г. Следователно, констатираното забавяне при изпращане на данните,
ако и да съставлява нарушение, е констатирано около един месец след
преустановяването му. Това е така, защото с факта на изпълнение изискуемото
задължение /изпращането на данни/, макар и със двудневно закъснение, нарушението
е преустановено. Този извод прави необоснована констатацията на ответната
страна че неподаването на данни по документи лишава НАП от възможност да
определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП, а от там да бъде
определен коректно размера на данъчните задължения. Видно от заявеното от самия
ответник в обстоятелствената част на заповедта, както и в приобщените писмени
доказателства към преписката, допуснатата от дружеството неточност в подадените
данни относно еАДД е коригирана на 15.02.2021г. за всяка доставка на гориво,
описана в заповедта за налагане на мярката.
При така установените факти,
административния орган не е извършил в пълнота дължимата проверка за
съответствието на оспорения административен акт с ЦЕЛТА на закона, съгласно чл. 146, т.5 АПК.
По делото е безспорно, че данните за
доставените горива по документи са изпратени около един месец преди проверката
и повече от месец преди издаване на заповедта за налагане на принудителната
административна мярка от 23.03.2021 г. В случаят, запечатването на обекта дори
за кратък срок /3 дни/, не изпълнява целите по чл.22 ЗАНН
за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните
последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след
преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните
административни мерки поначало не могат да изпълняват такава функция. За
административно нарушение, като процесното законът предвижда имуществена
санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита
нарушителя. Обобщено, определянето на подобна мярка при така съпоставените дати
на извършеното нарушение и неговото преустановяване е неоправдано и
незаконосъобразно, в разрез със законовите цели. В този смисъл е константната
практика на ВАС, като например Решение №
14829/1.12.2020 г. на ВАС по адм. дело № 8568/2020 г., I о., решение №
9541/14.07.2020 г. на ВАС, по адм. дело № 5056/2020 г. I о., решение №
7796/18.06.2020 г. на ВАС, по адм. дело № 2008/2020 г. I о., Решение №
13889/10.11.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6457/2020 г., VIII о., Решение №
13889/10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2020 г. VIII о.
Само за пълнота, следва да се
отбележи, че заявените от жалбоподателя факти и обстоятелства относно „прегризването на кабела на устройството от
гризач“, препятствало своевременното подаване на данните остава по делото недоказано.
Първо, следва да се отбележи, че в
протокола за извършена проверка на обекта на 11.03.2021г. подобни обстоятелства
въобще не са заявени от присъстващия по време на обекта представител на
дружеството. Видно от съдържанието на официалния документ, в раздел „искания, възражения и бележки на провереното
лице“ изрично е написано, че такива няма, с отбелязване на частицата „НЕ“
и подпис на представителя. В този смисъл, необосновано е заявеното в жалбата,
че причините за забавянето на изпратените данни е заявена от страна на
задълженото лице, но това не е взето предвид от контролните органи.
На следващо място, приложеният от
оспорващата страна и приет по делото като писмено доказателство „Сервизен протокол № 334 от
25.02.2021г.“ очевидно няма връзка с
предмета на делото. Видно от неговото съдържание, сочи се, че на 25.02.2021г. в 12.00 часа е заявен
ремонт, изразяващ се в подмяна на кабел и два броя „кербовки“, поради
„прегризан от мишки кабел“. Не е ясно защо същият се представя като
доказателство по делото, при положение, че вмененото на дружеството нарушение
се изразява в неподаване на данни на 13.02.2021г., за двете страни е
ясно, че същите тези данни са подадени на 15.02.2021г., а сервизният
протокол обективира извършване на ремонт на 25.02.2021г., т.е. 10 дни
след датата, на която дружеството вече е изпълнило задълженията си към НАП.
Съвсем отделен е въпроса, дали е
възможно осъществяването на такъв ремонт, при положение, че е заявен на
посочената дата в 12.00 часа, като е започнал и е завършен в същият този час -
12.00 часа, видно от съдържанието на протокола, но тези аспекти са относими към
възможностите на лицето извършило обективираната в документа процедура, а описването
на технически рекорди е извън предмета на делото и няма да се обсъжда.
Обобщено, издаденият индивидуален
административен акт е незаконо-съобразен и подлежи на отмяна, като противоречащ
на целите на закона, с оглед контекста на изложеното, респективно подадената
срещу него жалба е и ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от посочените в нея
съображения.
Разноски не се претендират от жалбоподателя,
поради което и не се присъждат такива, при този изход от делото.
По изложените съображения, както и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр.Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-100-0052712 от 23.03.2021г., потвърдена с Решение № ГДФК-
93 от 14.04.2021г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: