№ 35994
гр. София, 11.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110154075 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Б. Б. и П. И. Д. срещу „Док
Интернешенъл КБ“ ЕООД и М. Д. Ч..
В исковата молба и в уточняващата молба от 19.12.2022г. ищците са посочили, че
предяват иск срещу ответниците да бъдат осъдени да премахнат процесните публикации от
сайта www.clinica.bg. Съдът намира, че в тази част производството следва да бъде
прекратено като недопустимо на основание чл. 130 ГПК по следните съображения:
Законът за електронната търговия, обн., ДВ, бр. 51/23.06.2006г., в сила от 24.12.2006г.,
транспонира в българското законодателство Директива 2000/31/ЕО от 08.06.2000г. на
Европейския парламент и на Съвета за някои правни аспекти на услугите на
информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар
/Директива за електронната търговия/. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ въвежда правилото,
че доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на
услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на
получателя на услугата, ако не е знаел за противоправния характер на дейността или
информацията или не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят
дейността или информацията явно противоправна. В чл. 16, ал. 2 се съдържа изключение от
това правило, което не се прилага, ако получателят на услугата е свързано с доставчика на
услугата лице или ако доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер
на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния
характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за
преустановяване на достъпа до нея или за премахването . Посочените разпоредби
кореспондират с чл. 14, пар. 1 от Директивата за електронната търговия. Те уреждат като
изключение, при определени условия, възможността за реализиране на имуществена
отговорност от доставчиците на услуги на информационното общество заради съхранявана
от тях информация, предоставена от получателите на услугите. Смисълът на чл. 14 от
Директивата, съответно - на чл. 16 ЗЕТ, е да се създаде гаранция, че доставчиците на услуги
няма да носят отговорност за съдържанието на съхраняваната информация, освен в
определени изрично предвидени случаи. В частност отговорност може да се носи и за
съдържанието, създадено от потребителите на определена информация в техните коментари,
които могат да бъдат обидни и заплашителни /така решението по дело 64569/2009 г. - Delfi
AS v. Estonia, EСПЧ, в което се коментира Директива 2000/31/ЕС/. Разпоредбата на чл. 14,
пар. 3 от Директивата гласи, че този член не засяга възможността съдебен или
административен орган, в съответствие с правните системи на държавите-членки, да изисква
1
от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение, нито засяга възможността
да предвидят процедури, които уреждат отстраняване или блокиране на достъпа до
информация.
Следователно чл. 14, пар. 3 от Директивата предоставя възможност, но не и задължение, на
държавите-членки да предвидят защитено право и съответни процедури за отстраняване или
блокиране на достъпа до информация в хипотезата на чл. 14, пар. 1. В Закона за
електронната търговия не е уредено право да се иска от доставчика на услуги на
електронното общество да отстрани или блокира достъпа до информация, предоставена от
получателите на услугите. Не са уредени и процедури за отстраняване или блокиране на
такава информация. Липсата на защитено право и на съответен иск в българското
законодателство не може да бъде преодоляна по пътя на аналогията. Правоприлагането по
аналогия на други разпоредби от българското законодателство в случая е недопустимо, тъй
като става дума за различни по естеството си права, които се защитават посредством
различни закони и предвидените в тях правни средства за защита. В Закона за електронната
търговия, обаче, не е предвиден специален иск за преустановяване на нарушението чрез
отстраняване и блокиране на незаконна информация. Следва да се посочи и това, че в
българското право има обща разпоредба, даваща възможност да се търси имуществена
отговорност за вреди от различни нарушения на лични и имуществени права без значение
дали са уредени в специален закон или не - чл. 45 ЗЗД, но няма такава обща разпоредба,
позволяваща да се иска преустановяване на тези нарушения, когато те продължават във
времето. Законодателят преценява за кои правонарушения да предвиди възможност да се
иска преустановяването им и това става в специални закони. Съдът не може да изземва тази
преценка, правоприлагайки по аналогия. В случая приложимата правна рамка е Директива
2000/31/ЕС/, транспонирана в ЗЕТ, и в тези два нормативни акта следва да се търси
възможността такъв иск да бъде предявен. В този смисъл са и разрешенията, дадени с
Определение № 190 от 17.08.2022г., постановено по ч.гр. дело № 1718/2022г. по описа на
ВКС, Първо отделение, ГК и Определение № 476 от 22.03.2023г., подадено по ч.гр. дело №
3824/2022г. по описа на ВКС, Първо отделение, ГК. Поради гореизложеното и доколкото не
е налице предвиден в закона такъв иск, предявените искове за задължаване на ответниците
да премахнат от сайта www.clinica.bg процесните публикации, качени на 21.09.2022г. и на
23.09.2022г.
В останалата част исковата молба е редовна и предявените искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по
двамата свидетели при режим на довеждане, е основателно и следва да се уважи.
Искането на ищците за допускане на съдебно-психологична експертиза, следва да се
остави без уважение като ненеобходимо с оглед допуснатото събиране на гласни
доказателствени средтсва чрез разпит на свидетели за установяване на претърпените от
ищците неимуществени вреди.
Искането на ищците за задължаване на „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД да представи
по делото копие от трудов/граждански договор, сключен между него и М. Ч., за заемане на
позицията главен редактор в медията, следва да се остави без уважение, доколкото
обстоятелството не е спорно по делото.
Искането на ищците по чл. 176 ГПК следва да се остави без уважение като неотносимо
към предмета на спора. Още повече, че в тежест на ответника е обстоятелството по какъв
начин е събирана информация за изготвяне на процесните статии.
2
Исканията на ищците по чл. 190 ГПК за задължаване на ответниците да представят
информация за броя посещения от Google Analytics на страницата www.clinica.bg за периода
от 21.09.2022г. до настоящия момент и за периода от 23.09.2022г. до настоящия момент,
както и за допускане на СТЕ съдът намира за ненеобходимо с оглед становището на
ответниците.
Искането на ищците за задължаване на Общински съвет - Стара Загора да предостави
информация относно дневния ред за проведеното заседание на 29.09.2022г. и взетите
решения на него, следва да се остави без уважение като неотносимо.
Искането на ответниците по чл. 190 ГПК следва да се остави без уважение като
неотносимо към предмета на спора.
Искането на ответника М. Ч. за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит един свидетел при режим на довеждане следва да се остави без уважение, доколкото
обстоятелствата за доказване, на които е направено искането, са неотносими към предмета
на спора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на Т. Б. Б. и П. И. Д. В ЧАСТТА, с
която се иска „Док Интернешънъл КБ“ ЕООД и М. Ч. да бъдат задължени да премахнат от
сайта www.clinica.bg процесните публикации, качени на 21.09.2022г. и на 23.09.2022г.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с
писмена молба с препис за насрещната страна да посочат за всяка от процесните статии дали
твърдят, че отговорността на М. Ч. следва да бъде ангажирана в качеството й на автор или
на главен редактор.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.11.2023г. от 14:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищците-
препис от отговора на исковата молба, подаден от М. Д. Ч., ведно с приложенията и препис
от отговора наисковата молба, подаден от „Док Интернешънъл КБ“ ЕООД, ведно с
приложенията.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА на ищците събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по
двама свидетели на всеки от тях при режим на довеждане за установяване на претърпените
от тях неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предмет на делото са предявените от Т. Б. Б. и П. И. Д. срещу „Док Интернешенъл КБ“
ЕООД и М. Д. Ч. осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят на ищците при условията на солидарност следните суми:
1. на Т. Б. Б. - 5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания поради обидни/клеветнически твърдения в
публикация от 21.09.2022г. в сайта www.clinica.bg със заглавие „Строят нова мегаболница
Сърце и Мозък“, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
3
пълното изплащане;
2. на Т. Б. Б. - 5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания поради обидни/клеветнически твърдения в
публикация от 23.09.2022г. в сайта www.clinica.bg, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до пълното изплащане;
3. на П. И. Д. - 5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания поради обидни/клеветнически твърдения в
публикация от 21.09.2022г. в сайта www.clinica.bg със заглавие „Строят нова мегаболница
Сърце и Мозък“,, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
пълното изплащане;
4. на П. И. Д. - 5 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания поради обидни/клеветнически твърдения в
публикация от 23.09.2022г. в сайта www.clinica.bg, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до пълното изплащане;
В исковата молба се излагат подробни твърдения, че ищецът Б. е изпълнителен
директор на „Търговска лига“ и че е известен във фармацевтичните среди, а ищцата Д. –
изпълнителен директор на болница „Сърце и Мозък“, добре позната в лекарските среди.
Сочи се, че ответникът „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД е издател на електронна медия
clinica.bg, а М. Ч. – главен редактор на същата. Излагат, че на 21.09.2022г. в 11:17 ч. на сайта
clinica.bg е публикувана статия „Строят нова мегаболница Сърце и Мозък“, в която считат,
че се съдържат множество неверни и клеветнически внушения. Твърдят, че автор на
публикацията е М. Ч.. Поддържат, че първото твърдение, което не отговаряло на
действителността в статията е тълкуването на „здравните потребности“ на населението,
както и на инвестиционното намерение на „Търговска лига“. В статията било посочено
следното: „Само, че подобни тези са изключително спорни. Според “Търговска Лига”
проектът има за цел да обслужва не само регионалните здравни потребности, а тези на
населението от цялата страна, както и на чужди пациенти. Това означава, че той е не с
регионално значение и мащаб, а с национално и когато се преценя необходимостта от
появата на подобно лечебно заведение трябва да се отчете потребностите както на
региона, така и на страната. А и в двата случая незадоволени обществени потребности
от болница за активно лечение у нас няма.” Подробно излагат, че описаното не отговаря на
действителността, както и че с тази публикация Ч. се опитвала да спре реализацията на
проекта на „МБАЛ Сърце и Мозък“. Твърдят, че авторката е използвала понятия като
„инвазия”, „шепа инвеститори с много милиони”, „ронене на болници“, както и изявления, че
с новите болници се ограничава „достъпът до лечение на пациентите, вместо
подобряването му”. Считат, че с тези твърдения се манипулира общественото мнение и
насажда невярна представа за болницата. В статията било посочено и следното: „да се
говори за създаване на кардиохирургия или нова неврохирургия на подобно място пък е
опасно за пациентите заради липсата на достатъчно патология", което също подробно
аргументират, че не отговаря на истината. Авторката изложила и следните съждения:
„абсурдността на инвестиционното намерение за изграждане на мегаболница за активно
лечение", „мегаструктура, която не обслужва обществените нужди“, „ненужна
мегаболница", „още по-скандална". С тези епитети според ищците, тя настройвала
общественото мнение, с което блокирала инвестиционните намерения и нанасяла
репутационни вреди на Т. Б. и д-р П. Д. като изпълнителни директор на „Търговска лига“ и
„Сърце и Мозък“. Считат, че с тези изявление, Ч., цели да създаде внушение, че с каузата за
разкриването на новата болница от страна на „Търговска Лига” и „МБАЛ Сърце и Мозък” се
преследва нещо нечестно, користно и вредящо на гражданите. Подробно излагат, че с
изявлението: „Решението на Cm. Загора да разкриването на подобна мегаструктурура,
която не обслужва обществените нужди, ще е лакмус за това кого обслужват партиите -
4
дали хората или шепа инвеститори с много милиони. Разрешаването на подобен проект на
местно ниво ще е и доказателство за липсата на принципи в политиката, различни от
финансовите стимули”, авторката е преминала добрия тон, считат, че съждението е обидно
и клеветническо, че съдържа намеци за корупция. Излагат, че авторката погрешно тълкува
фактите, като въвежда в заблуждение читателите, че: „ГЕРБ и в частност кметът на
партията - Живко Тодоров, заедно с общинските съветници от останалите партии - БСП,
Възраждане, Демократична България, ДПС и т.н. са на път да разрешат появата на по-
голяма структура....“. Твърдението на Ч. „вместо да подобрява качеството на лечение и да
води до по-добър достъп на пациентите, има обратния ефект”, както и че с разкриването
на ново лечебно заведение ще се достигне до ,,ограничаване[то] на достъпа до лечение на
пациентите, вместо подобряването му” сочат, че представлява негативна оценка, както и
че цели да внуши, че проектът е вреден за обществото. Поддържат, че статията завършва със
следното: „защо и докога политическите партии ще ни карат да издържаме шепа
инвеститорски интереси”, с което считат, че се натрапва за пореден път въздействието, че
„Търговска Лига” и „МБАЛ Сърце и Мозък” вършат нещо незаконно с местните власти в
Стара Загора с цел облага, за което цена плаща пациентът. В заключение сочат, че статията е
написана опозоряващо и злепоставящо и с нея е нарушен общият дълг да не се увреждат
морални интереси на други лица. Твърдят, че на 23.09.2022г. в 16:19 ч. на сайта clinica.bg е
публикувана статия със заглавие „ОС в Ст. Загора разглежда Сърце и Мозък“.
Аргументират, че Общинският съвет няма правомощия да разглежда преписки, касаещи
лечебни заведения, както и че в случая на гласуване в Общинския съвет видно от дневния
ред за заседанието е „Упълномощаване на представителя на Община Стара Загора за
участие и гласуване по точките от дневния ред на Общо събрание на акционерите на
„Индустриална зона Загоре” АД - гр. Стара Загора, насрочено на 25.10.2022г., при липса на
кворум 09.11.2022г.” Твърдят, че отново е налице изопачаване на фактите, като не била
представена точна и проверена информация. Излагат, че в публикацията се посочва, че
„дори не е съгласувано с регионалната колегия на Български Лекарски съюз, която най-
добре знае какви са здравните потребности в региона”, както и че „внасянето на
предложението от страна на кмета става дори без да е съгласувано с регионалната
колегия на Български лекарски съюз”, което също оспорват да съответства на
действителността. Сочат, че в тази публикация се прави опит да се внуши на всички
читатели, че следва да бъде спрян инвестиционният проект на „Търговска Лига”, доколкото
не е съобразен със становището на РК на БЛС - Стара Загора, като по този начин се целяло
да бъде блокиран проектът на дружеството, с което се нанасяли огромни репутационни
вреди. Досежно претърпените неимуществени вреди от двамата ищци се излага, че
внушението в двете публикации е враждебно, подвеждащо и негативно, тъй като се
насаждало грешното мнение, че проектът за разкриването на болницата ще ощети
българските граждани. Твърдят, че целта на статиите е ищците да бъдат опозорени и да бъде
накърнено доброто им име и репутация на производители. Сочат, че след прочита на двете
публикации са изпитали неприятни емоции, както и че душевното и емоционалното им
състояние било нарушено. Били силно възмутени от твърденията и внушенията,
публикувани в материала. Към днешна дата ищците все още страдали от нарушения на съня,
понижено настроение и тревожност с оглед притесненията им за тяхното добро име в
обществото. Направено е искане за премахване на статиите. Молят съда да уважи
предявените искове.
С уточняваща молба са конкретизирани размерите на претенциите. Направено е искане
за премахване на статиите, като е посочено, че претенцията им произтича от принципа, че
никой няма право да вреди другиму. Уточнено е, че процесуалното основание се извличало
от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, като в случая се претендирало възстановяване на
правото на ищците да не бъдат хулени и злепоставяни.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Д.
5
Ч.. Не оспорва, че е главен редактор на clinica.bg, както и че са публикувани сочените от
ищците статии със соченото съдържание. Излага, че статиите съдържат коментар, мнение и
лична оценка на автора. Оспорва изложените твърдения в статиите да съдържат обидни или
клеветнически твърдения и излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че всички
посочени от ищците цитати, за които се твърди, че са неверни, не представляват факти от
действителността, а оценка на определени факти. Изложената в статиите позиция на автора
изразявала принципното му виждане относно необходимостта от откриване на ново лечебно
заведение на територията на Стара Загора. Макар и отрицателна тази оценка се отнасяла до
конкретния инвестиционен проект, представен пред ОС- Стара Загора, и не била насочено
към личността на ищците, нито в лично качество, нито като представители на юридически
лица. Поддържа, че на нито едно място в публикациите не били споменати и
индивидуализирани физическите лица- Т. Б. и П. Д.. Счита, че отделните посочени в
исковата молба цитати, за които се твърди, че са причинили неимуществени вреди на двете
лица под формата на болки и страдания, не само са интерпретирани твърде свободно и
предвратно /извън контекста/, а бил и вложен смисъл, какъвто изобщо не се съдържал в
него. Част от цитатите не касаели конкректния инвестиционен проект или дейността на
отделните инвеститори, а се отнасяли до държавната политика в областта на откриването на
нови лечебни заведения и дейности. Друга част от цитатите били свързани с коментар на
действия на кмета на Община Стара Загора или на Общинския съвет и не се отнаясли до
ищците. Оспорва твърдението, че от поведението й като главен редактор или като автор на
публикация със заглавие „Строят нова мега болница „Сърце и мозък“ са настъпили
неимуществени вреди под формата на претърпени болки и страдания, които да са пряка и
непосредствена последица от публикациите и изразеното в тях мнение. Възразяват и срещу
претендирания размер, сочи че срещу нея са предявени още два иска на подобна стойност,
по които били налице висящи дела, в които се твърдят същите вреди- гр. дело №
55727/2022г. по описа на СРС, 32-ри състав и гр. дело № 57236/2022г. по описа на СРС, 169-
ти състав. Излага, че свободата на словото и журналистиката са от фундаментите на всяко
демократично общество, което включвало и правото на журналистите да изразяват лично
или да дават възможност на други за изразяване на критично мнение, вкл. негативни оценки
по въпроси от обществен интерес, както и относно действията на държавни органи и
институции и отделни публични личности. Счита, че било недопустимо да се използва
гарантираното право на защита пред съд като инструмент за натиск, сплашване и даване на
урок към журналисти и медии, когато изразената позиция не се харесвала на някои от тези
публични личности. Твърди, че в исковата молба не било направено разграничение на какво
основание се претендира ангажиране на отговорността й- като автор на едната публикация
или като главен редактор на електронното издание. Сочи, че като главен редактор нито е
цензурирала, нито променяла, нито допълвала текста на публикациите. Оспорва причинната
връзка между поведението и твърдените вреди, като твърди, че част от вредите, които се
твърди, че са настъпили в резултат на публикациите, не засягат личността на ищците, а
юридическите лица, които представляват. Освен това, поддържа, че ищците заемат
отговорно служебно положение, свързано с високи нива на стрес и интензивност наработа,
поради което в случай че действително са налице изменения в емоционално-психическия им
статус, то няма как да се отграничат дали и доколко твърдените тревожност, нарушение на
съня и др. се дължат именно на публикацията, а не на изпълнението на служебните им
ангажименти или на други причини. Освен това при заведени още две дела за други
публикации в електронната мезия, нямало как да не се породи съмнение дали вреди реално
са възникнали, респ. каква част от тях се дължат на процесната публикация и каква част на
други публикации. Искането към съда е да отхвърли предявените искове, както и да не
уважава искането за премахване от сайта на процесната публикация. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Док
Интернешенъл КБ“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове като неоснователни.
6
Изложени са съображения, че дружеството е издател на електронното издание clinica.bg,
като дружеството било еднолична собстевност на Станислав Минчев Пеев, управител на
дружеството. Оспорват твърдението, че дружсетвото е в действителност собственост на
Дечко и Иван Колеви. Не оспорват, че М. Ч. е главен редактор на clinica.bg и се намира в
трудово правоотношение с издателя с „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД. Не оспорват и че в
електронното издание били публикувани посочените от ищците журналистически
материали. Изложени са съображения, че като специализирана медия за здравна
иннформация clinica.bg периодично работи по темата за развитието на националната
здравна карта и държавната политика по отношение на мрежата от лечебни заведения и
достъпа до качествени здравни услуги. Поддържа, че изразяването на отношение и оценка,
била тя и негативна, за дадено инвестиционно намерение или проект, както и относно
обществено значим проблем, било част от журналистическата свобода. Твърди, че нито
публикуваните материали в цялост, нито отделните цитирани от тях части съдържат и
разпространяват клеветнически или обидни факти за ищците. На следващо място,
оценъчните съждения, каквито се съдържали в публикацията, не можели да се проверяват за
вярност. Изложени са съображения, че на нито едно място в публикациите не били
споменати и индивидуализирани физическите лица Т. Б. и П. Д.. Изложени са идентични
съображения, касателно липсата на противоправно поведение, причинна връзка и
претърпени вреди като в отговора на исковата молба, подаден от М. Ч.. Искането към съда е
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищците по предявените искове е да докажат 1) че
ответникът „Док Интернешенъл КБ“ ЕООД е издател на електронното издание clinica.bg,
както че М. Ч. е главен редактор в електронното издание, както и автор на статията „Строят
нова мега болница „Сърце и мозък“; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в
случая публикуване на статия с посоченото съдържание, както и че изявленията, посочени в
исковата молба са обидни и/или клеветнически, неимуществена вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат истинността на твърдените
клеветнически твърдения.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че „ДОК Интернешенъл КБ“ ЕООД е издател на електронното издание
CLINICA.BG; че М. Ч. е главен редактор на CLINICA.BG; че на 21.09.2022г. и 23.09.2022г.
са публикувани статии със соченото от ищците съдържание, както и че М. Ч. е автор на
публикация със заглавие „Строят нова мега болница „Сърце и мозък“, както и че
публикуваните статии са достигнали до неограничен кръг лица.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
7
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В ЧАСТТА, с която е върната частично исковата молба подлежи
на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването на препис от
определението на ищците. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8