Решение по дело №209/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,20.09.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 13.09.2018 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №209 по описа за 2018 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявени на 18.01.2018 г. от ”Мост Финанс Мениджмънт”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Слатина бул.”Ситняково”№23 ет.6,представлявано от изп. директор В.Ю.Б.,чрез юк.Г.М.П., против К.Н.Л. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** искове с правни основания чл.чл.79 ал.1,86 ал.1 и 92 ал.1 от ЗЗД.

Исковата молба съдържа твърденията,че на 14.10.2015 г. между ищеца и ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД бил подписан договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/,с който договор на ищеца било прехвърлено вземането по договор за потребителски заем №CASH-10055879/10.12.2012 г.,сключен между цедента и ответницата.Страните по договора за цесия съвместно били изпратили на ответницата уведомление за цесията на адреса,посочен в договора за потребителски заем. Ответницата не била открита на адреса.

С договора за потребителски заем,на ответницата бил отпуснат кредит в размер на 800 лв.,при годишен процент на разходите в размер на 488.26%.Изготвен бил погасителен план с фиксирани седмични вноски,а именно 52 бр. по 34 лв./лихвеният процент се равнявал на 185.69%/.В кредита била включена и сума в размер на 32 лв. за финансиране на покупка за застраховка ”Сигурност на плащанията”.Общата стойност на плащанията била 1 768 лв..

По данни на цедента,към датата на цесията ответницата била заплатила 216 лв.,съответно предсрочната изискуемост била настъпила автоматично на 08.02.2013 г.,съгласно чл.4 изр.2 от договора за потребителски заем.

На ищеца било продадено задължение в размер на 776.75 лв.-главница,855.25 лв.-договорна лихва за периода 21.12.2012 г.-13.12.2013 г. и 130.72 лв.-законна лихва /неустойка/ от датата на настъпването на предсрочната изискуемост/08.02.2013 г./ до датата на сключването на договора за цесия/14.10.2015 г./.От своя страна,ищецът бил начислил и законна лихва от 15.10.2015 г. до датата на изготвянето на исковата молба/16.01.2018 г./ в размер на 178.09 лв..

Искането е ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца : 776.75 лв.-непогасена главница по договор за потребителски заем №CASH-10055879/10.12.2012 г.,сключен с ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД,чието вземане по договора е било прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземане/цесия/ от 14.10.2015 г.;855.25 лв.-договорна лихва за периода 21.12.2012 г.-13.12.2013 г.;130.72 лв.-законна лихва/неустойка/ за периода 08.02.2013 г.-14.10.2015 г.;178.09 лв.-законна лихва за периода 15.10.2015 г.-16.01.2018 г.;законната лихва върху главницата,считано от 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустими искове.В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответницата адв.Ц.М. *** е постъпил отговор,с който се оспорват исковете,като неоснователни и недоказани.Представените писмени доказателства не обуславяли извод за основателност на претенциите на ищеца,от същите не се установявали по безспорен начин нито дължимостта на сумите/вкл. погасените вноски/,нито настъпването на предсрочната изискуемост.Позовава се и на изтекла погасителна давност-3 г.,съгласно чл.111 б.в от ЗЗД.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за потребителски заем №CASH-10055879/10.12.2012 г.,”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД гр.София е отпуснало на ответницата кредит в размер на 800 лв.,при годишен процент на разходите в размер на 488.26%.Договорът съдържа погасителен план с фиксирани седмични вноски,а именно 52 бр. по 34 лв./годишен лихвен процент в размер на 185.69%/.В кредита е включена и сума в размер на 32 лв. за финансиране на покупка за застраховка ”Сигурност на плащанията”.Общата стойност на плащанията е 1 768 лв..

Видно от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 14.10.2015 г.,”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е прехвърлило на ищеца вземането по договора за потребителски заем.

Видно от представените уведомление за извършено прехвърляне на вземания/цесия/ и известие за доставяне, страните по договора за цесия съвместно са изпратили на ответницата уведомление за цесията на адреса,посочен в договора за потребителски заем.Ответницата не била открита на адреса/след опити на 28.10.2015 г. 12.30 ч. и 04.11.2015 г. 13.40 ч./.

По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.Вещото лице е установило три вноски по договора за потребителски заем/на 27.12.2012 г. на сумата от 68 лв.,на 04.01.2013 г. на сумата от 34 лв. и на 31.01.2013 г. на сумата от 34 лв./ и е изчислило задълженията по договора на 776.75 лв. главница и 855.25 лихва.Изчислило е и обезщетението за забава на главницата съгласно чл.4 от договора/обезщетение за забава в размер на законната лихва/ за периода 08.02.2013 г.-14.10.2015 г. на сумата от 165.29 лв..

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявените искове са допустими/като предявени от валидно представляван правен субект с правен интерес/. Разгледани по същество:

Претенцията на ищеца почива на неизпълнение по договор за кредит,вземанията на кредитора по който са му били цедирани.

Съдът е посочил,че ищецът е следвало да ангажира доказателства за наличието на договор за кредит,вкл. за усвояването на кредита,просрочието на вноски и неизпълнението,в рамките на заявеното.Както и за валидното цедиране на правата на кредитора по договора.

Съдът е приел,че ищецът е ангажирал годни писмени доказателства-договори за потребителски заем и за цесия.

Вещо лице е установило плащанията и задълженията по договора за заем.В този смисъл,възражението на особения представител на ответницата за недоказаност на претенциите въз основа на договора се разглежда като неоснователно.

Основателно е възражението на особения представител за частично погасяване по давност на претенциите на ищеца.

Ищецът не е доказал предприемане на действия, прекъсващи или спиращи давността,преди депозирането на исковата молба в Съда-на 18.01.2018 г..

Вземанията за главницата се погасяват с общата 5 г. давност.В случая,претенцията за главница на включва непогасени вноски с падежи преди 18.01.2013 г..Съответно и предвид заключението на вещото лице,Съдът приема тази претенция за изцяло основателна.

Вземанията за лихви/договорни и мораторни/ вече се погасяват с 3 г. давност.В случая следва да се приемат за погасени претенциите за договорна лихва и за лихва/ обезщетение/неустойка за забава преди 18.01.2015 г.. Ищецът е разделил претенцията си за лихва/неустойка/ за забава до и след сключването на договора за цесия.При приложение на чл.162 от ГПК,Съдът приема,че ответницата дължи 36.03 лв. за периода 18.01.2015 г.-14.10.2015 г. и 178.09 лв. за периода 15.20.2015 г.-16.01.2018 г..

По горните съображения,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца 776.75 лв.-непогасена главница,36.03 лв.-законна лихва/неустойка/ за периода 18.01.2015 г.-14.10.2015 г. и 178.09 лв.-законна лихва /неустойка/ за периода 15.10.2015 г.-16.01.2018 г..

Претенциите за 855.25 лв.-договорна лихва за периода 21.12.2012 г.-13.12.2013 г. и за 94.69 лв.-законна лихва /неустойка/ за периода 08.02.2013 г.-17.01.2015 г. следва да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.

Съдът не намира за нужно да взема отношение по довода на процесуалния представител на ответницата за ненастъпила предсрочна изискуемост/евентуално поради необявяването й на ответницата/,доколкото фактът е от значение само за началния момент на изпадане в забава на ответницата и респ. на дължимостта на лихвата за забава/ неустойката.Доколкото последната вноска по договора за заем е с падеж 13.12.2013 г.,дори да се приеме,че едва от тази дата ответницата е изпаднала в забава,датата отново е преди 18.01.2015 г..

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските по делото/200 лв. държавни такси по исковете,365.86 лв. възнаграждение на особен представител,200 лв. възнаграждение на вещо лице и 150 лв. юк. възнаграждение/,съразмерно уважената част от исковата претенция-515.48 лв..

Водим от горното,Съдът

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА К.Н.Л. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** да заплати на ”Мост Финанс Мениджмънт”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Слатина бул.”Ситняково”№23 ет.6,представлявано от изп. директор В.Ю.Б.,следните суми : 776.75 лв.-непогасена главница по договор за потребителски заем №CASH-10055879/ 10.12.2012 г.,сключен с ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, чието вземане по договора е било прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземане/цесия/ от 14.10.2015 г.;законната лихва върху главницата,считано от 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на главницата; 36.03 лв.-законна лихва/неустойка/ за периода 18.01.2015 г.-14.10.2015 г.;178.09 лв.-законна лихва/неустойка/ за периода 15.10.2015 г.-16.01.2018 г.;515.48 лв.-деловодни разноски.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове за : 855.25 лв.-договорна лихва за периода 21.12.2012 г.-13.12.2013 г.;94.69 лв.-законна лихва/неустойка/ за периода 08.02.2013 г.-17.01.2015 г..

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :