№ 17
гр. София , 13.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20201001002146 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 249 от ГПК.
С въззивно решение от 28.09.2020 г., постановено по настоящото дело: 1) е отменено решението
от 7.05.2020 г. по т. д. № 2306/2019 г. на Софийския градски съд, VІ-23 състав, в частта, с която
ответникът Национална здравноосигурителна каса е осъден да заплати на ищеца „Многопрофилна
болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата над 36 099 лв. до
присъдените 41 482 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата над 10 478,75 лв. до присъдените 12 042,27
лв., както и съдебни разноски за разликата над 3 742,78 лв., вместо което същият иск е отхвърлен
в тази му част, 2) решението на СГС е потвърдено в останалата му част, 3) ищецът е осъден да
заплати на ответника сумата 486,74 лв. – съдебни разноски за производството пред СГС и САС, и
4) ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 879,67 лв. – съдебни разноски за
производството пред САС.
Решението е връчено на ищеца МБАЛ „Лозенец“ ЕАД на 8.10.2020 г., а на ответника НЗОК на
6.10.2020 г. Срещу решението в осъдителната му част е подадена касационна жалба с вх. №
13887/3.11.2020 г., подадена по пощата на 28.05.2018 г. от ответника НЗОК. С разпореждане от
5.11.2020 г. е постановено изпращане на препис от жалбата на ищеца за отговор в 1-месечен срок
от връчването. До момента не е върнато съобщение за връчване на преписа.
С молба с вх. № 301822/14.12.2020 г. ищецът МБАЛ „Лозенец“ ЕАД е заявил чрез процесуалния
си представител, че с ответника са сключили извънсъдебно споразумение, с което са уредили
спора си, поради което няма правен интерес да поддържа предявените искове. Предвид това е
заявен искане за прекратяване на производството. Към молбата е приложен препис от
споразумение с вх. № 22-2502078/5/11.12.2020 г., подписано от законните представители на двете
страни.
С молба с вх. № 269/8.01.2021 г. ответникът НЗОК, чрез процесуалните си представители, е
потвърдил сключената между страните извънсъдебна спогодба, подписана на 11.12.2020 г. Заявено
1
е съгласие с искането на ищеца за прекратяване на производството и обезсилване на
постановените съдебни решения на осн. чл. 249 ГПК.
Въззивният съд, като взе предвид изявленията на страните в двете молби, намира, че е налице
хипотезата на чл. 249 ГПК. Същата предвижда, че съдът обезсилва постановеното от него
решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати
делото. В случая и двете страни потвърждава, че са сключили извънсъдебна спогодба по предмета
на настоящото дело, като преди влизане в сила на въззивното решение са заявили искане за
обезсилването му. Искането им самият САС да обезсили собственото си решение, както и
първоинстанционното решение в съответната част, може да бъде уважено само на това основание
– чл. 249 ГПК. Ето защо молбите покриват основанието по чл. 249 ГПК.
Същевременно, по този ред /а и по реда на чл. 233 ГПК/ на обезсилване подлежи само невлязло
в сила съдебно решение – такова е въззивното решение и разгледаната с него част от
първоинстанционното решение. В случая предметът на въззивното производство съвпада изцяло с
този на първоинстанционното решение. Независимо, че касационната жалба на ответника е
насочена само срещу въззивното решение в частта, с която исковете са уважени, то въззивното
решение не е влязло в сила и в отхвърлителната му част. Това е така, защото понастоящем не е
изтекъл срокът за подаване на насрещна касационна жалба по чл. 287, ал. 2 ГПК, доколкото срокът
за отговор на същата не е изтекъл, предвид липсата на данни по делото за връчен препис от
жалбата на ищеца. Ето защо въззивното решение по отношение на целия спорен предмет по делото
не е влязло в сила, което обуславя възможността то да бъде обезсилено изцяло по реда на чл. 249
ГПК, както и изцяло първоинстанционното решение. След обезсилването на постановените
решения исковото производство следва да се прекрати.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 249 от ГПК изцяло решението от 28.09.2020 г. по т.д. № 2146/2020 г.
на Софийския апелативен съд, ТО, 11 състав.
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 249 от ГПК изцяло решението от 7.05.2020 г. по т. д. № 2306/2019 г.
на Софийския градски съд, VІ-23 състав.
ПРЕКРАТЯВА исковото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3