№ 1611
гр. Варна, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110116338 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от АПС Бета България ЕООД, ЕИК
*********, срещу Т. Г. М., ЕГН **********, с адрес в грВ. за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответника дължи следните парични вземания: 700 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №264629/26.01.2019г.,
сключен между Сити Кеш ООД и Т. Г. М., като впоследствие вземането е прехвърлено в
полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 13.01.2022г., сумата от 241,32 лв., представляваща
договорна лихва, върху главницата, за периода от 26.01.2019г. до 26.04.2020г., сумата от
128,77 лв., представляваща лихва за забава, считано от 26.04.2020г. до 03.10.2023г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението -
06.10.2023г., до окончателното изплащане на задължението за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12860/2023г. на ВРС.
Ищецът твърди, че на 26.01.2019 година длъжникът Т. Г. М., е сключил Договор за
потребителски кредит № 264629 с „Сити Кеш" ООД, по силата на който е получил сумата от
700 лева, срещу което се съгласил да върне 15 броя вноски в по 141 в срок до 26.04.2020 г.,
когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към
Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 48.63 %. Сключването на договора е в съответствие с
изискванията на ЗПФУР, като инициативата за встъпване в облигационното
правоотношение е на ответника. Описва конкретните действия по сключване на договора и
изпращане на посочения от ответника електронен адрес писма, покани, съобщения или
други документи .
Ищецът твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
13.01.2022г. г. „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника
по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ"
ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на стр.
1
№ 6 от Приложение №1 към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на
посочения от него настоящ адрес на дата -година, както и със СМС на посочения от него
телефонен номер. Евентуално прави искане за надлежно връчването на уведомлението,
извършено с исковата молба. Твърди, че ответникът Т. Г. М., не е изпълнил в срок
задълженията си .
Претендира съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на исковете. С възражение по чл.414 от ГПК сочи, че не дължи.
Ответникът възразява, че заемодателят е могъл да прехвърли задължението, тъй като
е неподписан договор за кредит № 264629 от 26.01.2019 г. и не е уговорена възможността за
прехвърляне правата на кредитодателя на трети лица, съгласно чл. 26, ал.1 от ЗПК. Сочи, че
клаузата на чл. 26, т. 2 от ОУ, е неравноправна съгласно чл. 143, т. 16 ЗЗП и поради това
нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК, защото не е уговорена
индивидуално.
Оспорва, че е възниквало валидно облигационно правоотношение, основано на
сочения договор за кредит и оспорва да е получил сумата по договора.
В условията на евентуалност възразява, че са налице неравноправни клаузи в
договора за кредит и същия е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК.
Счита, че размерът на възнаградителната лихва е прекомерен и противоречи на
добрите нрави , както и посочения годишен процент на разходите. Прави искане при
уважаване на иска, съдът да разсрочи изпълнението на осн.чл.241 от ГПК.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 12860/2023 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Т. Г. М., да заплати на кредитора „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, сумата от 700 лв. /седемстотин лева/,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №264629/26.01.2019г.,
сключен между Сити Кеш ООД и Т. Г. М., като впоследствие вземането е прехвърлено в
полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 13.01.2022г., сумата от 241,32 лв. /двеста четиридесет и
един лева и тридесет и две стотинки/, представляваща договорна лихва, върху главницата, за
периода от 26.01.2019г. до 26.04.2020г., сумата от 128,77 лв. /сто двадесет и осем лева и
седемдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава, считано от 26.04.2020г. до
03.10.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване
на заявлението - 06.10.2023г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 39,47
лв. /тридесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/ - представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юк. възнаграждение,
съобразно уважената част на заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Съдът е приел за безспорно и не нуждаещо се от доказване между страните, че
размера на обезщетение за забава за периода от 26.04.2020г. до 03.10.2023г. е 128,77 лв.,
както и че ищеца не е правил вноски по Договор за потребителски кредит № 264629 от
26.01.2019г. между Т. Г. М. и Сити Кеш ООД.
Представен по ч.гр.д.№12860/23г. е Договор за потребителски кредит
№264629/26.01.2019г., сключен между Сити Кеш ООД и Т. Г. М. по който се задължава да
предостави на ответника потребителски кредит,ведно с погасителен план, като общия
размер на главницата възлиза на 700 лева, уговорения между страните срок за погасяване на
задължението е 15 вноски, уговорения лихвен процент в размер на 40,05 %, ГПР в размер на
48,36 %, като общия размер, който кредитополучателя следва заплати на кредитора е
2
уговорен в размер на 2115 лева. Посочен в погасителния план е падежа на всяка една
отделна вноска, като последната такава е с падеж 27.04.2020г., съответно се сочи и начинът
на формиране на погасителната вноска от 77,08 лева, включваща отделните компоненти
главница и договорна лихва и отделно неустойка от 6,92 лв.
Представени по делото се Общи условия за предоставяне на кредити Сити Кеш
ООД.Представена е и Тарифа за таксите и разходите събирани от сити Кеш ООД от неговите
клиенти,във връзка с предоставяните от дружеството заеми Кредирект чрез Интернет.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания ( цесия) от 13.01.2022г.,
който е сключен между Сити Кеш ООД в качеството му на цедент и ищцовото дружество,
като цесионер, като с приложение №1 към договора е индивидуализирано вземането срещу
ответника /л.17 от делото/, произтичащо от договора за потребителски кредит.
Представено по делото е уведомление за цесия до ответника /л.147 от делото/, като
липсват ангажирани доказателства същото да е достигнало до адресата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът –
заявител твърди, че е придобил по силата на договор за цесия вземане от кредитора на
ответника, което вземане произтича от договор за потребителски кредит. По делото се
представя Договор за потребителски кредит №264629/26.01.2019г., сключен между Сити
Кеш ООД се задължава да отпусне на ответника сумата от 700 лева, при условия посочени в
договора.
В срока по чл. 131 ГПК постъпи отговор на исковата молба от ответника, като
изрично възразява да е получил сумата предмет на договора за потребителски кредит, като с
молба вх.№19560/08.03.24г. е оттеглил това свое възражение за усвояване на сумата по
договора и е направил искане да се приеме за безспорно от съда. Във връзка със заявеното от
ответника, съдът е заличил назначената ССЕ по делото. Съответно не се спори между
страните, че сумата от 700 лв., предмет по Договор за потребителски кредит
№264629/26.01.2019г. е усвоена от Т. М..
Установи се сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания (
цесия) от 13.01.2022г., с които е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор
за кредит с ответника Т. М..
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане
(цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по
договора. Със сключването на договора за цесия, т. е. с постигане на съгласие между
цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в
което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 4
ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице
цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие съобщаване на
длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да
бъде извършено от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на
договора, съобщението има значение с оглед на третите лица - цедирания длъжник,
правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
3
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му,
т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй
като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на
цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния
кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник.
Съгласно приетото в съдебната практика /решения на ВКС по т. д. № 362/2015 г. на ІІ ТО, и
по т. д. № 12/2009 г. на ІІ ТО/, предишният кредитор има правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В случая не се
установи предишния кредитор Сити Кеш да е уведомил ответника за извършената цесия,
както и същият да е упълномощил цесионера АПС Бета България ЕООД, поради което
следва да се приеме, че не е налице редовно уведомяване на длъжника за прехвърляне на
вземането.
Действително в т.4.3 от представения по делото договор за продажба и прехвърляне
на вземания ( цесия) от 13.01.2022г., цедентът упълномощава изрично цесионера да изпраща
писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците по чл.99 от ЗЗД, като за бързина
и процесуална икономия, при уведомяването на длъжниците съгласно чл.99 от ЗЗД от името
на цедента, той ще разпише и писмено пълномощно във формата в Приложение 3, с което
изрично упълномощава цесионера с посочените права и в което потвърждава настъпилото
прехвърляне, като не са ангажирани по делото доказателства за изрично такова
упълномощаване, както и изпращане на уведомление от цесионера до длъжника. Не се
установява представеното по делото уведомление за цесия до ответника /л.147 от делото/ от
кого изхожда, както и същото да е достигнало до адресата. Същевременно липсва въобще и
искане от ищеца АПС Бета България ЕООД ,ответника да се счита за уведомен за
извършената цесия с исковата молба.
Следователно активната процесуална легитимация на ищеца, произтичаща от
качеството му на цесионер на вземане по Договор за потребителски кредит
№264629/26.01.2019г., сключен между Сити Кеш ООД и Т. М. не се установи и искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските: На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в производството разноски.
Направено е искане от процесуалния представител на ищеца адв. П. Г. за присъждане
на възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Видно от представено по
делото пълномощно л. 133, липсва изрична уговорка между страните за определяне на
адв.възнаграждеуние по реда на чл.38 от ЗК, като липсва и конкретно основание по което се
претендира такова. Не става ясно претендираното възнаграждение при наличието на коя
хипотеза е: за лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица или
роднини, близки или на друг юрист, поради което и не следва да се присъжда такова.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, поради липсата на представени доказателства за извършване на такива, не се
присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АПС Бета България ЕООД , ЕИК *********, срещу Т. Г.
М., ЕГН **********, с адрес в грВ. иск за приемане на установено в отношенията между
страните съществуване на вземане в полза на АПС Бета България ЕООД за сумата от 700
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №264629/26.01.2019г.,
сключен между Сити Кеш ООД и Т. Г. М., като впоследствие вземането е прехвърлено в
полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 13.01.2022г., сумата от 241,32 лв., представляваща
договорна лихва, върху главницата, за периода от 26.01.2019г. до 26.04.2020г., сумата от
128,77 лв., представляваща лихва за забава, считано от 26.04.2020г. до 03.10.2023г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване на заявлението -
06.10.2023г., до окончателното изплащане на задължението за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 12860/2023г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5