№ 252
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:М.Г.
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от М.Г. Административно наказателно дело №
20211110208380 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***, представлявано от управителя Н.Д.А., срещу
наказателно постановление № 550062-F552036 от 04.12.2020 г., издадено от Началник Отдел
„Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал.
2 от Закона за данък върху добавената стойност, на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че е налице несъответствие между
действителния адрес на проверения обект и този посочен в АУАН и НП. Сочи се, че липсва
описание на нарушението и от посочената санкционна норма не става ясно за какво
нарушение е санкционирано дружеството. Поддържа се, че в НП не е констатирано
неотразяване на приходи, поради което и не е приложима нормата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
Алтернативно се излага, че е налице маловажен случай.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв.
Еленков, който поддържа жалбата по изложените съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Перова, моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага, че производството е протекло
законосъобразно, като е установено категорично извършване на нарушението. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:
На 04.06.2020 г. инспектори по приходите извършили проверка в търговски обект -
заведение за бързо хранене, находящ се в гр. София, ***, стопанисван от „***. Към този
момент дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, модел "DAISY
PERFECT S 01", с ИН на фискалното устройство DY501779 и ИН на ФП № 36660252, бил в
размер на 93,00 лв. Била извършена проверка на касовата наличност - при преброяването
била установена сума в размер на 140,00 лв. Констатирана била разлика в размер на 47,00
1
лв. Установено било, че промяната в касовата наличност не се отчитала с монтираното и
работещо в обекта фискално устройство, което притежавало функциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми. Проверяващите констатирали, че търговецът не е
изпълнил задължението си: Да отбележи всяка промяна в касовата наличност чрез
операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. За извършената проверка бил
съставен протокол от 04.06.2020 г., подписан от проверяващите инспектори З.Н. и Борислав
Златанчев, както и от Н.Д.А. - управител на дружеството.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 09.06.2020 г. от
ЗЛ. ЦВ. Н. - „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП - за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил връчен срещу подпис на управителя на
дружеството на 09.06.2020 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 550062-F552036 от 04.12.2020 г. от Началник Отдел „Оперативни
дейности“ в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, на
дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Препис от НП бил
връчен на управителя на дружеството на 11.05.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ЗЛ.
ЦВ. Н..
Свидетелят поддържа фактическите констатации отразени в АУАН, като подробно
обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е
направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставил посочения
по-горе АУАН за установеното от него нарушение, констатирано на място.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля ЗЛ. ЦВ. Н. и писмените
доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - протокол за извършена
проверка от 04.06.2020 г., разпечатка на дневен финансов отчет, опис на парични средства,
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., заповед № З-ЦУ-1835/21.12.2020 г., заповед №
2321/12.06.2018 г., както и снимки от система „Гугъл Стрийт Вю“.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на
защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при
съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН,
визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 09.06.2020 г.,
след като на 04.06.2020 г. е извършена проверка в обекта и именно от тази дата контролният
орган се счита за уведомен, и въз основа на проверката е било установено и нарушението, и
неговият извършител (автор). АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от
управителя на дружеството - жалбоподател, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е
издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Процесният
АУАН е съставен от ЗЛ. ЦВ. Н. - „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП. Със заповед №
ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП органите по приходите са
оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС наказателните постановления се издават от
2
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. НП е съставено от Любомир Пенков Христов, който работи на
длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, като
със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е
оправомощен да издава наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението, по безспорен начин е посочена и датата
на извършване на нарушението - 04.06.2020 г. - датата на проверката. Правилно е посочено и
мястото на извършване на нарушението, а именно адресът на търговския обект - ***,
посочен и в приложените по делото фискален бон и разпечатка от дневен отчет. В тази
връзка съдът не споделя довода на жалбоподателя за несъответствие между действителния
адрес на проверения обект и този посочен в АУАН и НП.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване,
уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на
свидетели и на управителя на дружеството, на когото екземпляр от акта е бил връчен.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
е осъществен съставът на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. При извършената проверка от контролните органи е констатирано, че е налице
положителна разлика от 47,00 лв. между дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП и
фактическата наличност в касата. Така установената промяна в касовата наличност не е
била отразена на фискалното устройство в момента на извършването чрез функцията
"служебно въведени", с което е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ. Видно от съдържанието на акта за нарушение и обжалваното
постановление липсват констатации установената разлика между фактическата наличност и
разчетената касова наличност да е резултат от неотчетени продажби.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС регламентира, че извън случаите по ал. 1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен
акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че в случая приложение следва
да намери разпоредбата на чл. 185, ал. 1, вр. ал. 2 ЗДДС, тъй като не е установено
нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да е довело до
неотразяване на приходи. Незаконосъобразно размерът на отговорността за извършеното от
жалбоподателя нарушение е определен по състава на чл. 185, ал. 2, вместо по по-леко
наказуемия състав по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 ЗДДС, който предвижда, че на лице,
което извърши нарушение на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи се налага имуществена санкция за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 3 000 лв.
Правилно АНО е посочил нарушената правна норма - по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-
18/2006 г. на МФ, но неправилно е посочил и приложил санкционната норма на чл. 185, ал.
2 ЗДДС, тъй като не е установено нарушението да води до неотразяване на приходи.
В правомощията на съда по чл. 63, ал. 1 ЗАНН е да измени наказателното
постановление, включително и да го преквалифицира в по-леко наказуем състав, ако счита,
че са налице предпоставките за това.
Наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно правното основание
за налагане на административно наказание, като наложената имуществена санкция в
минималния размер по чл. 185, ал. 2 ЗДДС от 3 000 лв. бъде определена в минимален
размер по чл. 185, ал. 1 ЗДДС от 500 лв. В останалата част наказателно постановление
3
следва да се потвърди.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
деяния от същия вид. Същевременно следва да се отчете, че нарушаването на правилата по
ЗДДС застрашава съществено обществените отношения обект на защита от посочените
разпоредби.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Въззивникът претендира сумата от 440 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореният
адвокатски хонорар в размер на 440 лв. е заплатен изцяло в брой, което има характер на
разписка, съдът намира, че е доказано заплащането му.
Въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на
80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 550062-F552036 от 04.12.2020 г., издадено
от Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на
„***, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като НАМАЛЯВА, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.
1 ЗДДС, имуществената санкция до размер от 500 /петстотин/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „***, сумата от 440 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
ОСЪЖДА „***, да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4