Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 22.01.2018 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседА.е на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1225 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността във връзка с чл. 69 от Закона за наследството.     

  

Предявен е иск за делба от ищеца А.Р.Р.-Б., ЕГН********** *** с настоящ адрес ***, против  А.Р.Р., ЕГН **********, А.Р.Р., ЕГН **********  и А.В.Р., ЕГН********** ***.

 

 Ищцата твърди, че страните по делото са наследници на Р. Х.М., бивш жител *** с ЕГН ********** - починал на 19.01.1996г., като освен децата му - ищцата и първите двама ответници, негов наследник е и  тяхната  майка и негова преживяла съпруга А.Б. Р., ЕГН **********. Към момента на смъртта на наследодателя в съсобственост между страните по делото  е останала къща с прилежащ терен в град Сърница, като единствената сделка след смъртта на наследодателя и с идеални части от наследения имот извършила майка им, която се е разпоредила с идеалните си части от жилищната сграда през 2012 г. в  полза на ищцата, но остана съсобственик с останалите стрА.по делото на прилежащия на сградата поземлен имот, къща и дворно място, които били   описани подробно. Обстоятелствата около наследствените права на страните по делото били следните: Най- напред  родителите на  ищцата в началото на шестдесетте години на миналия век установили владение върху имот с площ от около 170 кв.м., предоставен им от  дядото  Х.М., за който имот не бил  открит нотариален акт на негово име.  Ищцата твърди да  знае  от родителите си, че дядо им е дал мястото устно и със съгласието на другите братя и сестри на бащата на ищцата, които са получили други имоти. Твърди  също така, че си  спомня в края на седемдесетте години на 20 век родителите й да започнали да строят къща в същото дворно място и били оградили  една площ в пъти по-голяма – от поне 700 кв.м., която е включвала стария терен и старата им къща без да имат спорове с някого. Така заедно със строителството на новата  им жилищна сграда, семейството установило владение и върху прилежащия терен. Този терен бил ограден от родителите й някъде около 1978-1979г. и се ползвал в рамките на тази ограда и до днес необезпокоявано от трети лица като свой заедно с жилищната сграда със застроена площ от 77 кв.м., която била довършена за година - две и оттогава къщата се ползвала за жилищни нужди от членовете на семейството им т.е. - над 35 години. Настоява се на това, че от записването в приложената към исковата молба Скица № 224/04.08.2016г., издадена от Община Сърница, отдел „КРЗП", било видно този прилежащ терен на сградата да е заснет като имот с кадастрален номер 60 в кв. 4 с площ 703 кв.м. при ч за имота: имот пл.№ 65, имот пл.№ 59, имот пл.№ 58 и землищна граница. По разписен лист имота бил записан на името на наследодателя Р. Х.М., а към момента - на  наследниците му. Със Заповед № 8561/1983г. на Кмета на Общината бил утвърден и регулационният план на Сърница, в който за имота с кадастрален № 60  бил отреден УПИ V  в квартал 4-ти, с площ от 933 кв.м при неуредени регулационни сметки, при граници УПИ IV-63, УПИ VII-61, УПИ VI -65, УПИ IV-58 и улица. Твърди, че административният адрес на имота е гр.Сърница, улица „Петелци" № 31. Поради това, че наследниците на наследодателя към момента на неговата смърт - 19.01.1996г., притежавали нотариален акт единствено за част от поземления имот, издаден им по реда на обстоятелствена проверка, а именно – НА № 247м I, н.д. 468/1978г., на основание единствено изтекла давност за 170 кв.м., ищцата и първата ответница - А.Р. и майка им А.Б. Р. се  се снабдили  с нотариален акт, издаден им по реда на обстоятелствена проверка – НА № 16, том II, н.д.193/05.12.2012г., вписан с акт 28, том 6, дело 915/05.12.2012г. при СВ-Велинград, с който на основание наследство и давностно владение били признати за собственици на жилищна сграда – къща на застроена на площ от 77 кв.м. застроена върху поземлен имот с площ от 730 км.м., за който е отреден УПИ, означено по регулационния план на град Сърница, одобрен със Заповед № 856/1983г., като УПИ V-60, отреден за имот пл.№ 60 в квартал 4, с неуредени регулационни сметки, при граници УПИ IV-63, УПИ VII-61, УПИ VI -65, УПИ IV-58 и улица при квоти: 7/10 ид.части за А.В.Р. и по 1/10 ид.част за А.Р.Р.- Б. и А.Р.Р..

Твърди също, че като наследник по закон на баща им , брат им А.Р.Р. наследи 1/10 ид.част от жилищната сграда. А наследената от починалия  без съпруга и деца техен брат - С.Р. Р., починал на 25.06.2003 г. 1/10 ид.част от същия имот била наследена от  тяхната майка. След това майката, като собственик на 7/10 ид.части (5/10 на лично основание след прекратяване със смъртта на бащата и на СИО и по 1/10 ид.част като наследник на починалия брат),  извършила разпоредителна сделка в полза на ищцата и по този начин ищцата придобила общо 8/10 ид.части от жилищната сграда по силата на Н.а. 16, том II, per. 3185, дело 193/05.12.2012г. на нотариус рег.№ 646, вписан с акт 28, том 6, дело 915/2012г. на СВ при PC-Велинград. Ответниците А. и А. Р.  останали собственици на по 1/10 ид.част от жилищната сграда, като наследници по закон на починалия им баща Р. М.. Върху 7/10 ид.части от жилищната сграда  тяхната  майка А.В.Р. си запазила правото на безвъзмездно ползване до края на живота й. Към онзи момент не се били снабдявали с нотариален акт за собственост върху целия поземлен имот, който се явявал прилежащ терен на жилищната сграда, тъй като при сделката им било обяснено, че такъв не им трябва, а при необходимост винаги могат да  си го получат. В момента имота бил с площ 703 кв.м., означен е по кадастралния план на град Сърница като имот пл.№ 60, за който е отреден УПИ V-пети с площ 933-деветстотин тридесет и три квадратни метра при неуредени регулационни сметки. Като наследниците на  баща  им от една страна, и от втора страна – майка им на собствено основание, плащали данъци за цялата му площ от 703 кв.м., видно от приложената данъчна декларация. Доколкото придобивната давност върху имота била изтекла по време на брака на  родителите на ищцата, счита че след смъртта на баща й през 1996г. и на брат й С.Р. Р. на дата 25.06.2003г. /оставил за свой единствен наследник по закон майка  им  А.Б. Р./, квотите в съсобствеността им върху поземления имот са станали 7/10 ид.части за майка им - ответницата А.Б. Р. и по 1/10 ид.част за ищцата  и ответниците А.Р.Р. и А.Р.Р.. Счита, че липсата на нотариален акт за цялата площ на прилежащия терен не е пречка за уважаване на настоящия иск. В тази връзка твърди, че по силата на давностно владение, продължило повече от 10-десет години са собственици на целия терен, заснет като имот пл.№ 60-шестдесети с площ 703 кв.м, както е   описан и желаят да установят това обстоятелство.

Страните по делото не можели да постигнат съгласие как да поделят съсобственият им имот, тъй като ответникът А.Р. имал неоснователни претенции за по-голяма от полагащата му се площ.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска да се допусне до делба между  ищците и ответниците следните съсобствени придобит по наследство недвижими имоти: Поземлен имота с площ от 703-седемстотин и три квадратни метра, заснет като имот планоснимачен номер 60-шестдесети в квартал 4-ти по плана на гр.Сърница одобрен със Заповед 8561/21.07.1983г., при граници за имота: имот пл.н. 65, имот пл.н. 59, имот пл.н. 58 и землищна граница, за който е отреден УПИ V-пети с площ 933- деветстотин тридесет и три квадратни метра при неуредени регулационни сметки при граници за урегулирания поземлен имот: УПИ IV-63, УПИ VII-61, УПИ VI -65, УПИ IV-58 и улица с административен адрес: град Сърница, улица „ Петелци" № 31, в е д н о с построената върху поземлен имот пл.№ 60 на 77кв.м. жилищна сграда - къща при квоти, както следва: за поземления имот - 7/10 ид.части за А.Б. Р. и по 1/10 ид.част за ищцата А.Р.Р.-Б. и за А.Р.Р. и А.Р.Р., а за жилищната сграда -  8/10 ид. части за ищцата А.Р.Р.- Б. и по 1/10 ид.част за А.Р.Р. и А.Р.Р. при запазено пожизнено право на ползване върху 7/10 ид.части от жилищната сграда в полза на ответницата А.Б. Р..

 

В предоставения срок по чл.131 ГПК за отговор от ответниците А., А. и А. Р. не е депозиран такъв.

В с.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Ш., подържа предявения иск.

В с.з. ответникът А.Р., редовно уведомен се явява лично. Заявява, че не оспорва иска.

В с.з. ответникът А.Р.,редовно уведомен се явява лично. Оспорва иска, като счита че делба не може да се направи, тъй като имота е наследствен. Твърди да има две сеситри и един поченал брат. Къщата била на два етажа, като ищцата си направила долу ремонт и искала да си узакони етажа. А ако искала нещо от майка им да идели при нотариус. Заявява, че пари не иска. Съгласен е имота да се дели реално, но не й да плаща неговия дял и да излезе извън къщата. А ако майка му била съгласна с проценитите, то и той нямал възражения. втория имот, но оспорва квотите на съделтиелти в съсобствеността, като подържа направените от него възражения.

В с.з. ответникът А.Р., редовно уведомена се явява лично. Не оспорва иска за делба. Заявява, че със собствен труд си е правила къщата. Етажа го оставила на двете момичета – дъщерите си чрез нотариус, тъй като не получила една капка уважение нито от сина нито от снахата. Ако някой не харесвал и искал повече - да си строи, както тя си е строила.

 

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното Удостоверение за наследници, издадено на 27.10.2016г. от общ.Сърница е видно, че Р. Х.М., ЕГН ********* е починал на 15.01.1996г. и след смърта си да е оставил за свои наследници по закон от първа степен – съпруга А.в.Р. и четирте си деца –де дъщери – А.Р.Р.-Б. и А.Р.Р., както и двама сина – А.Р.Р. и С.Р. Р.. Установява се също, че след него и на 25.06.2003г. е починал сина му С.Р. Р., който не е оставил наследници по закон.

По делото е представен констативен НА № 247 от 25.08.1978г. с който по обстоятелствена проверка е признат за собственик Р.Х. Р. за собственик по давностно владение на Дворно място с площ от 170 кв.м., сътавляващо им.пл.№ 595 от кв. 41 по плана на с.Сърница.

Според удостоверени за лице с различини имена  имената Р.Х.М.и Р.Х. Р. са имена на едно и също лице с ЕГН *********.

Видно от констативен НА № 103 от 29.05.2012г., с него по обстоятелствена проверка са признати за собственици на основание наследство и давностно владение А.В.Р., А.Р.Р.-Б. и А.Р.Р. на 9/10 ид части от жилищна сграда – къща със ЗП от 77 кв.м., посторена в върху поз. имот от 730 кв.м., за който е отредени УПИ V-60 от кв.4, при неуредени регулационни сметки, при квоти в съсобствеността: 7/10 ид. части за А.Р. и по 1/10 ид. част за А.и А. Р..

По силата на НА №16/05.12.2012г. за дарение А.В.Р. е дарила на дъщеря си А.Р.Р.-Б. собствените си 7/10 ид части от жилищна сграда – къща със ЗП от 77 кв.м., посторена в върху поз. имот от 730 кв.м., за който е отредени УПИ V-60 от кв.4, при неуредени регулационни сметки, за които е била призната за собственик с констативен НА № 103/29.05.2012г. Като дарителката е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот.

По делото са представени и скица №224/2016г. и удостоверение за данъчна оценка на делбения имот УПИ V-60 от кв.4 по плана на гр.Сърница.

От представеното от ищеца Удостоверение за описание на имот №622/20.09.2017г., както и от горната скица, се установява в УПИ V-60 от кв.4 по плана на гр.Сърница е с площ от 933 кв.м. и в него попадат части от следните 5бр. имоти: 515 кв.м. от ПИ 60 –собственост на н.ци на Р.Х. М.; 71кв.м. от ПИ 61 – собственост на Р. И.М.; 62 кв.м. от ПИ 62- собственост на Джамиско; 226 кв.м. от ПИ 1396 – собственост на общ.Сърница; 59 кв.м. от ПИ 59- собственост на Р. Р.И.. А площа на ПИ 60 е 703 кв.м., като регулацията не е приложена. В него има построени три сгради, а именно: 2 етажна масивна еднофамилна жилищна сграда с площ от 77 кв.м.; 2 етажна еднофамилна полумасивна жилищна сграда на 18 кв.м. и 1 етажна селскостопанска сграда на 24кв.м.   

От представеното Удостоверение за данъчна оценка на ПИ 60 от кв.4 по плана на Сърница е видно той да с площ от 703 кв.м и е с административен адрес гр.Сърница, ул.“Петелци“ №31. В имота има построена жилищна сграда на 2 етажа с РЗП от 154кв.м, както  стопанска сграда - плевня на 2 етажа с  РЗП от 36 кв.м. и второстепенна постройка 1 етажна постройка на 24 кв.м.

От приетат по делото и неоспорена от страните СТЕ изготвена от в.л.Г., неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна се установява следното: Делбения поземлен имот с пл.№ 60 е с площ от 703 кв.м. Зе него е образувано УПИ V-60 от кв.4 по плана на гр.Сърница, в което имота участва с площ от 515кв.м. Останалите 188 кв.м. от същия имот са предвидени по регулация одобрена със Заповед № 8561/21.07.1983г. за построяване на улица за обслужването му. На място регулацията не приложена, като и улицата не изградена, нито са намерени отчуждителни производства. А имота е ограден с естествен скат и частично с летвена ограда, като и се ползва по имотни граници в площта от 703кв.м. След оглед на място вещото лице е установило, че в ПИ 60 съществуват две сгради: 2 мж – къща на ЗП от 77 квм. и 2 пмсс – обор, плевня на 18 кв.м., а трета сграда отразена в кадастъра като такава с площ от 24 кв.м е съоборена.

За доказване на твърдението си страните да са стнали собственици на делбените имоти, чрез придобиването им по давност по делото са разпитани свидетелите В.Б.,  Н.К. и Р.Б. – без родство със страните. От показанията им се установява следното: Имота находящ се на ул.“Петелци“ в Сърница е с площ от около 700кв.м. От 30 години този имот, който е с неправилна форма е ограден с ограда и е ползван от семейството на наследодателя на страните Р. Р. – съпругата и децата му. В този имот Р. Р. и съпругата му си построили къща през 80-те години, а имало и построена плевня. Р. Р. се гордеел с имота си, като и заявавал, че е негов. Семейството ползвало имота през всичките тези 30 години, като обитавали жилищната сграда, а и гледали в дворното място зеленчуци и други посеви. Никой друг не бил ползвал този имот, нито бил имал претенции към имота. Свидетелите твърдят, че никога не са виждали други хора извън семейството да ползват имота в продължение на 30 години.

По делота няма данни, а не се твърди от страните, да е налице документ, от който да е се установи наследодателя на страните Р. Р. да е закупил някакъв имот, респективно евентуално да е направена такава сделка. А при лиса на документ за собственост, и при твърдения за придобиване имот по давност, то съдът следва да се произнесе по заявените обстоятелства за придобиване на собственост.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено по делото че делбения имот , представлявящ поземлен имот № 60 от кв.4 по плана на гр.Сърница с площ от 703 кв.м и с административен адрес гр.Сърница, ул.“Петелци“ №31, ведно с построените в него жилищна сграда на 2 етажа и допълнително застрояване – плевня на 18кв.м, е влядян явно и необезпокоявано от наследодателя на страните Р. М. с предишна фамилия Р. и съпруга му А.В.Р. от момента на сключване на брак между тях, което е станало преди раждането на ищцата през 1970г. и до смъртта на Р. М. /Р./, починал на 19.01.1996г.  До колкото придобивната давност е в периода от 1980г. и до 1996г., т.е. повече от 10 години, а и е текла по време на брака на Р. и  А. Р., то и и те са стнали негови собственици на оригинерно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност. Респективно след смъртта на Р. М. /Р./ този имот е станала собственост на ищеца –негова дъщеря и на  ответниците А., А. и А. Р. – негови съпруга, дъщеря и син, по силата на наследствено правоприемство. А след като този имот е придобит по давност по време на барака на Р. и  А. Р., то и имота е бил СИО, като след смърта на Р. е прекратена СИО и ответницата негова съпруга А.Р. е станала собственик на ½ ид.част от този имот. Останалата ½ от него е станала собственост при равни права на преживалата съпруга, синовете му А. и С. и дъщерите А.и А. при равни права по 1/5 от ½ или по 1/10 ид част за всеки, съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗН, според която наследниците по закон – съпруга и деца получаван равни дялова от наследството.

Тъй като, както вече бе посочено по-горе от удостоверение за наследници е установено сина на съпрузите Р., а именно С. Р. да е починал на 25.06.2003г. и след баща си, като след смърта си не оставил наследници от първи реда, то придобита от него при наследяване собственост върху 1/10 ид. част от същия имот е преминала към живата му майка А.Р., съгласно чл.6 от ЗН, според който „когато починалият не е оставил деца или други низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. В резултат на прекратената СИО и по наследтво от съпруга си и починия след него техен син ответницата Х.К. е станала собственик на ½ ид част + 1/10 ид. части + 1/10 ид. части, или на общо 7/10 ид. части от делбения имот, включващ към момента -дворно място от 703 кв.м., 2 ет.къща на 77кв.м. и стопанска постройка на 18кв.м.

 

Предвид горното поземления имот дворно място от 703 кв.м., както и стопанската постройка на 18квм., построени в него, са съсобствени след 25.06.2003г. между страните А.Р., А., А. и А. Р., при квоти в съсобствеността съответно: 7/10 за А.Р. и по 1/10 за А., А. и А. Р..

Стопанската постройка на 18 кв.м. обаче независимо да се установи да съществува не е предмет на делбата, тъй като искане за делба и на нея не неправено от никоя от страните. 

По тношение на построента жилищна сграда къща на ЗП от 77кв.м.в последствие са възникнали и нови обстоятелства, а именно: На 29.05.2012г. с констативен НА №103 са признати за собственици на жилижната сграда на ЗП от 77 кв.м. А.Р., А.и А. Р., при квоти от 7/10 за А.Р. и по 1/10 за А.и А. Р., който отразява настъпилите вече обстоятелства по придобиване по давност на къщата и наследяването от участниците в нотариалното производство. Това, че ответника А.Р. не е участвал в това нотариално производство, не е в сътояние да промени факта, че той като наследник на баща си е станал собственик на 1/10 ид. част от къщата, още повече, че нот.акт не засяга тази негова собственост.

Установи се също, че с НА за дарение № 16/05.12.2012г. собственика на 7/10 ид часкти от кйщата - А.Р. е дарила своята собственост на дъщеря си А.Р.-Б.. По силата на тази прехвърлителна сделка Ищцата А.Р. Б. е станала собственик както на притежаваната от нея по наследство 1/10 ид част от къщата така и на дарените й 7/10 ид части или на общо 8/10 ид части от къщата, а останалите 2/10 ид части са останали собствени по наследство на ответниците А. и А. Р. при ковоти от по 1/10 ид част за всеки от тях. 

Ето защо и делба на имота -Дворно място съставляващо поземлен имот №60 от кв.4 по плана на гр.Сърница с площ от 703кв.м., ще се допусне между А.В.Р., А. Р.Р.-Б., А.Р.Р. и А.Р.Р., при квоти в съсобствеността съответно: 7/10 за А.В.Р. и по 1/10 за А.Р.-Б., А.Р. и А.Р..  А за разликата от 703 кв.м. до пълните предявени за делба 730 кв. за дворното място, до колкото не се установява имота да има таква площ, то искът ще се отхвърли като неоснователен. Ще се допусне и делба на имота двуетажна жилищна сграда със ЗП 77 кв.м., построена в поземлен имот №60 от кв.4 по плана на гр.Сърница, между само А. Р.Р.-Б., А.Р.Р. и А.Р.Р., до колкото А.Р. вече не собственик на къщата в резулта на дарение, при квоти в съсобствеността съответно: 8/10 за А. Р.Р.-Б., 1/10 за А.Р. и 1/10 за А.Р., при запазено пожизнено право на ползване върху 7/10 ид. части от жилищната сграда за А.В.Р..

 

Въз основа на изложените по-горе съображения, ВлРС, V гр.с.:

 

Р  Е  Ш  И :

 

Допуска да се извърши делба между А. Р.Р.-Б., ЕГН********** *** с настоящ адрес ***, А.Р.Р., ЕГН **********, А.Р.Р., ЕГН **********  и А.В.Р., ЕГН********** ***, на следнияте имоти:

-       ДВОРНО МЯСТО, сътавляващо поземлен имот № 60 от кв.4 по плана на гр.Сърница, с площ от 703кв.м., за който е отреден УПИ V-60 от кв.4 по плана на гр.Сърница, одобрен със Заповед № 856/1983г. с неуредени регулационни сметки, и от който в УПИ-то попадат 515 кв.м., ведно с построената в него двеутажна масивна жилищна сграда -Къща със ЗП от 77 кв.м.,

при квоти за дворното място: 7/10 за за А.В.Р. и по 1/10 за А.Р.-Б., А.Р. и А.Р. , а за жилижната сграда при квоти:  8/10 за А.Р.-Б., и по 1/10 за А.Р. и А.Р., при запазено пожизнено право на ползване върху 7/10 ид. части от жилищната сграда за А.В.Р., като ОТХВЪРЛЯ иска за делба в частта и по отношение на дворното място над площта от 703кв.м. до пълната заявена площ от 730 кв.м., като неоснователен.  

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)