Р
Е Ш Е
Н И Е № 214/5.12.2022г.
гр. Ямбол, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при
секретаря Кр.Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 278 по описа за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на Н.Т.У. ***, чрез адв.А. против Заповед №
03-РД/4387/17.10.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие", с която е отказано изплащане на пълния размер на сумата за
финансовото подпомагане по заявление за предоставяне на финансова помощ и по
заявление за обезщетение за загуба на доход на ползвателя на финансова помощ Н.Т.У.,УРН
******, УИН на проекта: **/******/*****,
ИН на проекта: **********, финансова помощ: ** ***,** лв.,подмярка:
„Конверсия на сортовия състав на насажденията“, дейности: „Изкореняване“, „Засаждане“
и „Изграждане на подпорна конструкция“, площ: 0,7513 ха.
В жалбата се твърди, че оспоренят административен акт е нищожен, неправилен поради
нарушение на закона и на съществени процесуални правила, необоснован и не
съответства на целта на закона, т.к. е издаден от некомпетентен орган, не е
издаден в установената и предписана от закона форма, и не съдържа всички
необходими реквизити съгласно АПК и другите законови разпоредби; не са посочени
и не са ясни фактическите и правните основания за неговото издаване; издаден е
при неизяснена фактическа обстановка; не са изложени конкретни и обосновани
мотиви и съображения, като нова нарушава изискванията за форма на
административния акт, правото ми на защита, тъй като не съм наясно с
действителните мотиви на административния орган, като това прави невъзможен и
съдебния контрол, а последващо мотивиране пред съда
след неговото издаване е недопустимо. В тази връзка се оспорва истинността на
всички възприети от органа фактически констатации, касаещи отказа изплащане на
пълния размер на сумата за финансово подпомагане по заявление за предоставяне
на финансова помощ и по заявление за обезщетение за загуба на доход и за
отхвърляне на заявлението за окончателно плащане по мярка „Преструктуриране и
конверсия на лозя“, защото изводите в оспорения акт противоречат на
доказателствата по преписката и на установеното въз основа на тях действително
фактическо положение, както и на техния действителен смисъл и значение, респ. не
са обсъдени всички доказателства по преписката от значение за случая, като
поради това е възприета неправилна фактическа обстановка и е приложен
неправилно закона. Претендира се да бъде прогласена нищожността или да бъде отменен
оспорения административен акт, като бъде осъден ответника да заплати разноските
по делото.
В съдебно заседание за
оспорващия се явява адв.А. ***, който подържа жалбата
и исканията в нея и доразвива съображенията в писмена защита.
Ответната страна, редовно призованя, не изпраща представител, като в писмено
становище оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й като неоснователна и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ведно с възражение
за прекомерност на адвокатското такова.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят е регистриран
в ИСАК като земеделски стопанин с УРН ******, като е ползвател на финансова
помощ по силата на договор № ******/**.**.**** г. за предоставяне на финасова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на
лозя“ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2019-2023 г., сключен между ДФ „Земеделие“ и физическото лице
Н.Т.У..
В това си качество и на база
сключения договор Н.Т.У. е депозирал заявление за окончателно плащане с ИН **********
по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ заедно със заявление за
обезщетение за загуба на доход с ИН **********, като по депозираното заявление
за окончателно плащане с ИН **********/20.07.2022 г. е заявил искане за
изплащане на финансова помощ по подмярка „Конверсия
на сортовия състав на насажденията“ в размер на 21436,96 лв. в т.ч. 2079,39 лв.
по дейност „Изкореняване“, 11418,47 лв. по дейност „Засаждане“ и 7939,10 лв. по
дейност „Изграждане на подпорна конструкция“.
Към заявленията са приложени
декларации, таблица с описание на дейностите по подмерки
и дейности, фактури, приемо-предавателен протокол №
1/11.04.2022 г., банково извлечение за периода 01.05.2022 г.-30.06.2022 г.,
приема-предавателен протокол за извършване на дейности-преструктуриране и
конверсия на винени лозя, документ за одобрение на стандартен лозов посадъчен
материал № **-*******/**.**.****г., удостоверение за среден годишен добив №
77/08.062022 г.
В тази връзка с писмо №
01-1200/436/22.07.2022 г. от ДФЗ са дадени указания за предоставяне на
документи, по което е депозиран отговор вх.№ 01-1200/436/28.07.2022 г. и са
представени документи по чл.17, ал.6 и ал.8 и чл.28, ал.3 от Наредба №6/26.10.2018
г.
Поради възникнали съмнения
за изкуствено създадени условия при изпълнението на дотовора
с писмо № 01-2400/7/17.08.2022 г. ДФЗ е отправил запитване до ГД „Гражданска
регистрация и административно обслужване“, по което е постъпило уведомление, че
съгласно Национална база данни „Население“ Н.Т.У. е син на Я.И.У..
По преписката са приложени контролен
лист за посещение на място за преценяване допустимостта на проектното предложение по мярка „Инвестиции в
предприятия“, справка за наличие на публични задължения по смисъла на чл.87,
ал.11 ДОПК и заповед № 472588/17.08.2022 г. за назначаване на проверка на място
с контролен лист от 24.08.2022 г. за проверка на място.
Със Заповед №
03-РД/4387/17.10.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие" е отказано изплащане на пълния размер на сумата за финансовото
подпомагане по заявление за предоставяне на финансова помощ и по заявление за
обезщетение за загуба на доход на ползвателя на финансова помощ Н.Т.У.,УРН ******, УИН на проекта: **/******/*****, ИН на
проекта: **********, финансова помощ: ** ***,** лв.,подмярка:
„Конверсия на сортовия състав на насажденията“, дейности: „Изкореняване“,
„Засаждане“ и „Изграждане на подпорна конструкция“, площ: 0,7513 ха, която заповед
е получена лично от адресата на 20.10.2022 г.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед № 03-РД/4387/17.10.2022 г. на заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие", с която е отказано изплащане на
пълния размер на сумата за финансовото подпомагане по заявление за предоставяне
на финансова помощ и по заявление за обезщетение за загуба на доход на
ползвателя на финансова помощ Н.Т.У.,УРН ******, УИН на проекта: **/******/*****, ИН на
проекта: **********, финансова помощ: ** ***,** лв.,подмярка:
„Конверсия на сортовия състав на насажденията“, дейности: „Изкореняване“,
„Засаждане“ и „Изграждане на подпорна конструкция“, площ: 0,7513 ха.
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай
оспорвания акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на
правомощията му съгласно Заповед № 03-РД/3030/27.08.2022 г. и в изискуемата
писмена форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но в
противоречие с материалноправните разпоредби.
Съгласно чл.20а, ал.1 и
ал.2, т.2 от Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и представлява същата. По силата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП,
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Разпоредбата на чл.20а, ал.4 ЗПЗП предвижда възможност Изпълнителният директор
да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда.
За да мотивира решението си
административният орган на първо място посочва, че за изпълнението на основна
част от операциите по дейности „Засаждане“ и „Изграждане на подпорна
конструкция“ по технологична карта е установено, че е нает изпълнителят ЕТ „А.
- Т.У. - Я.У.“ с управител Я.И.У.-майка на Н.Т.У., поради което офертата не е „независима
оферта“ по смисъла на т.20 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 6 от
26.10.2018 г. Приема е, че след като двете физически лица - ползвател на
финансова помощ и одобрения изпълнител са в роднинска връзка по права линия
/майка и син/, то между тях могат да се уговорят условия, различни от
обичайните и това всъщност съставлява хипотеза, която прави избраната оферта
зависима, т.к. по този начин чрез тази свързаност, уговорката относно изгодна
за ползвателя на помощта цена, предопределя избора на изпълнителя в лицето
именно на ЕТ „А.-Т. У.-Я. У.“и по този начин, фактически се обезмислят
двете контраоферти, които на практика са явяват
формално съпровождащи проектното предложение, за да отговори кандидатът на
изискването за три съпоставими независими оферти, което от своя страна се
приравнява на липса на представени три оферти.
Съгласно чл.12, ал.2, т.7 от
Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова
помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2019 – 2023 г., към заявлението по ал.1 кандидатът прилага в
оригинал следните документи: за всяка операция, посочена в технологичната карта
по т. 1, най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които съдържат
наименование на оферента, срока на валидност на
офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента,
цена в левове или евро с посочен ДДС; запитването за оферта е по образец
съгласно приложение № 5.
Легалното определение на
понятието "независими оферти" е дадено в §1, т.20 от ДР на Наредбата
и то гласи, че това са оферти, подадени
от лица, които не се намират в следната свързаност с кандидата и помежду си или
спрямо кандидата, включително за и чрез физическите лица, които представляват
съответното ЮЛ или участват в органите му на управление: едното участва в
управлението на дружеството на другото; съдружници;
съвместно контролират пряко или косвено трето лице; участват пряко или косвено
в управлението или капитала на друго лице или лица, поради което между тях
могат да се уговарят условия, различни от обичайните; едното лице притежава
повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото лице; лицата,
чиято дейност се контролира пряко или косвено от трето лице – физическо или
юридическо; лицата, едното от които е търговски представител на другото.
Посочените хипотези са
лимитативно изброени, поради което не могат да се тълкуват разширително
и връзката родител-дете не е измежду тях, поради което не може да се приеме
въпросната оферта да не е „независима оферта“.
Твърдението, че след като са
майка и син, то лицата могат да уговарят условия, различни от обичайните, е
принципно приемливо като предположение, но не попада в обхвата регулиран от
Наредбата, т.к. в нея е визиран само случая когато „участват пряко или косвено
в управлението или капитала на друго лице или лица, поради което между тях
могат да се уговарят условия, различни от обичайните“, какъвто не е настоящия
доколкото двета лица не участват пряко или косвено в
управлението или капитала на друго лице или лица.
Ето защо и при липса на
други твърдения или съображения, то извода на административния орган в горната
насока е необоснован и неподкрепен с доказателства.
На второ място според
издателя на акта обстоятелството, че кандидата и изпълнителя са роднини и
адреса на физическото лице Н.Т.У. е
идентичен с адреса на управление на ЕТ „А.-Т. У.-Я. У.“с управител Я.И.У.
позволява договаряне на стойност на услугата, която да отговори на условията по
наредбата, по начин, че да осигури възможността именно тази оферта да е с
най-ниска стойност съобразно изискването по чл.8. ал.10 от Наредба №
6/26.10.2018 г. и да бъде избрана, което и доказва умисъл в поведението на
двете лица Н.Т.У. и ЕТ „А.-Т.У.-Я.У.“.Това, от своя страна, поставяло под
съмнение постигането на целта, преследвана по мярката за подпомагане, доколкото
се преодолява изискването за представяне на три независими оферти, което е
залегнало като условие за допустимост на плащането съгласно чл.8, ал.10 от
Наредба № 6/26.10.2018 г., в която връзка е задължението залегнало в чл.12,
ал.2, т.7 от Наредбата.
В заповедта се сочи, че така
кандидатът за това плащане позволява набавянето на облага в противоречие с
целите на мярката и тези обстоятелства покриват хипотезата на изкуствено
създадени условия съгласно т.11 от Допълнителните разпоредби към Наредба № 6 от
26.10.2018 г.
Приема се, че умисълът в
поведението на двете физически лица, прави избраната оферта зависима, което
поставя под съмнение и стойността на договорената услуга, а именно доколко
същата отговаря на действителната стойност на извършените дейности, като по
този начин, изпълнението по проекта значително се улеснява и избраният оферент получава предимство пред останалите лица,
кандидатствали по мярката.
Посочено е, че връзката на Н.У.
и ЕТ „А.-Т. У.-Я. У.“е пречка за извършване на цялостното изплащане на
заявената сума, доколкото сме изправени и пред хипотезата на две свързани
предприятия по смисъла на чл.19, т.6 от Наредба № 6/26.10.2018 г.- „когато
ползвателят е възложил изпълнението на операции и/или дейности на лица,
свързани с ползвателя по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за малките и средните
предприятия“ и е налице хипотеза, при която, "едното, предприятие влияе
върху значимо решение на другото, тоест може да се упражни решаващо влияние
върху търговския избор, в случая при избора на оферта, покриващо свързаност по
чл.4, ал.5, т.3 ЗМСП-„едното предприятие има право да упражнява решаващо
влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях“. Цитира
се алинея 8 на чл.4, гласяща, че „предприятия, осъществяващи помежду си някое
от отношенията по ал.5, чрез физическо лице или група от физически лица, които
действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват
своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани
пазари“, а вертикални пазари съгласно легална дефиниция дадена в §1. т.8 ДР ЗМСП. са пазарите на стоки
и услуги, непосредствено предшестващи или следващи съответния продуктов пазар
по веригата производство-разпределение“.
В тази връзка е направен
извода, че след като предмета на дейност на ЕТ „А.-Т. У.-Я. У.“включва и
изкупуване, преработка и продажба на селскостопанска продукция, следователно
предприятията на Н.У. и ЕТ „А.-Т. У.-Я. У.“действат на вертикални нива по
веригата производство-търговия, като първото се явявя
производител, а втория реализиращ селскостопанска продукция.
По отношение на първия довод
следва да се посочи, че съгласно чл.8, ал.7 от Наредба № 6/26.10.2018 г.
финансова помощ не се предоставя на кандидат и ползвател на помощта, за който
се установи наличие на изкуствено създадено условие за получаване на помощта
или за осигуряване на предимство в противоречие с целите на мярката.
"Изкуствено създадено
условие", по смисъла на§1, т.11 от ДР на Наредбата, е всяко установено
условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и
контрол, мерки за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие и изкуствено
създадени условия се установяват, когато въпреки формалното спазване на
предвидените в съответната правна уредба условия кандидатите за подпомагане
биха получили предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях
съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка, като член
60 от Регламента касаещ „Клауза относно заобикалянето
на разпоредби“ визира, че без да се засягат специфичните разпоредби, в
секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво
предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че
условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени
изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.
В настоящия случай фактите,
на които се позовава административният органа, за да направи извода си за
наличие на "изкуствено създадено условие", са роднинската връзка и
идентичния адрес на възложителя и изпълнителя, без да се сочат други мотиви и
съображения досежно полученото предимство и
създадената координация, както на кои цели на законодателството се противоречи.
При аналогичен на
разглеждания въпрос е постановеното Решение на Съдът на Европейския съюз от 12
септември 2013 година по дело C-434/12 относно „Обща селскостопанска
политика-ЕЗФРСР- Регламент
(ЕС) № 65/2011-Подпомагане на развитието на селските райони-Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятие-Понятие
за изкуствено създадени условия-Злоупотреба-Доказателства" и тълкуването
на чл.4, пар.8 от Регламент № 65/2011, според който „Без
да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са
създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да
получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане".
В същото Съдът (шести
състав) е решил:“1) Член 4,
параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари
2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури
за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане
на развитието на селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че условията
за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния
елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в
конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта,
преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР), няма да може да бъде постигната. Във
връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа
обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с
изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз
основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал
единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това
отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства
като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в
сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на
умишлена координация между тези лица; и 2) Член 4,
параграф 8 от Регламент № 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това
че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е
функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между
кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите
обективни елементи по конкретния случай.“.
Ето защо след като
административният орган не е разгледал и обсъдил наличието на обективния и
субективния елемент, нито е посочил и взел предвид другите обективни елементи
по конкретния случай, то от една страна не е мотивирал в необходимата степен
поставения акт, което от своя страна не позволява на адресата му да проведе
адекватна защита и на съда да осъществи контрола за законосъобразност.
Нещо повече, реалното
изпълнение на заложените дейностти говори именно за
липса на обективния и субективния елемент, т.к. с това от една страна се постига
целта преследвана с конкретната схема за подпомагане от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони, а от друга кандидатът за това плащане не е
смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, а
реално е изпълнил задълженията си по договора за предоставяне на финасова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на
лозя“.
По отношение на втория довод
за приложимостта на чл.19, ал.1, т.6 от Наредба № 6/26.10.2018 г., че отказ за
изплащане на цялата финансова помощ по подадено заявление за окончателно
плащане се постановява когато ползвателят е възложил изпълнението на операции
и/или дейности на лица, свързани с ползвателя по смисъла на чл.4, ал.2 от
Закона за малките и средните предприятия, се констатира че в цитирания текст от
ЗМСП са детайлно изброени хипотези, без понастоящем да е налице някоя от тях
или да има съображения защо е налице свързаност по чл.4, ал.5, т.3 ЗМСП-„едното
предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие
по силата на договор, сключен между тях“, т.е. какво е правото да се упражнява решеващо влияние и по силата на кой договор.
При положение, че се касае
за пълнолетни лица и самостоятелни субекти на правото не може да се обоснове
такъв извод единствено на база роднинска връзка, без наличие на други
обстоятелства в подкрепа на твърдението за оказване на решаващо влияние.
Не е осъществен състава и на
разпоредбата на чл.4, ал.8 ЗМСП Предприятия, осъществяващи помежду си някое от
отношенията по ал.5, чрез физическо лице или група от физически лица, които
действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват
своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани
пазари, т.к. не е изпълнено първото от кумулативно дадените условия -
предприятията да осъществяват помежду си някое от отношенията по ал.5, за да се
изследва на какви пазари осъществяват своята дейност.
Освен това преценката дали
предприятията извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар
или вертикално свързани пазари, не може да почива на формално основание,
каквото е вписаната в Търговския регистър дейност, а следва да се позовава на
конкретни факти и обстоятелства, каквито не са налице.
Ето защо не може да се
приеме, че са осъществени посочените нарушения, които да дават основание да се
откаже изплащане на финасовата помощ, още повече
когато не се спори, че са изпълнени заложените дейностти
и същите отговарят на условията залегнали в договор № ******/**.**.**** г. за
предоставяне на финасова помощ по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ по Национална програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г.
С оглед на това и при липса
на основание да се откаже изплащане на финансова помощ за останалите дейности
на трето място не е налице хипотезата на чл.6, ал.1. т.13 от Наредбата по
отношение на операциите по дейност „Изкореняване“, т.к. последната не се явява
самостоятелна дейност, поради което е допустима за подпомагане по мярка
"Преструктуриране и конверсия на лозя".
На четвърто място акта се
мотивира с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата, предвиждаща че за
финансова помощ за дейностите по мярка "Преструктуриране и конверсия на
лозя" могат да кандидатстват производители, които са физически или
юридически лица или група, или организация на физически или юридически лица,
вписани в лозарския регистър като гроздопроизводители
с регистрирани лозарски стопанства по реда на Закона за виното и спиртните
напитки и които нямат изискуеми публични задължения към държавата, установени с
влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване,
отсрочване или обезпечение на задълженията.
Посоченото изискване обаче е
неприложимо, т.к. видно от систематичното място на нормата и заглавието -
Изисквания към кандидатите на Раздел ІІ от Глава
трета мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", се отнася към
етапа на кандидатстване, а не този на Раздел VI-Условия и ред за предоставяне
на финансова помощ и Раздел VIІ-Условия и ред за предоставяне на обезщетение на
производителите за загуба на доход, в които етапи е административното
производство.
Поради това и доколкото е
бил сключен договор № ******/**.**.**** г. за предоставяне на финасова помощ, то към релевантния момент е било прието, че
липсва тази пречка и наличието на изискуеми публични задължения към държавата,
установени с влязъл в сила акт на компетентен орган не е основание да се откаже изплащане на финасовата
помощ според нормата, на която се позовава административният орган.
Предвид горното са
незаконосъобразни както отказа за финансиране по заявление за окончателно
плащане на Н.Т.У. в пълен размер, тъй като не се признава извършените дейности
по изкореняване, засаждане и подпорна конструкция, така и постановения на
основание чл.28, ал.4, т.2 ДФ „Земеделие“ отказ за финансиране и по
депозираното заявление за обезщетение за загуба на доход.
Посоченото обуславя
незаконосъобразността на атакуваната заповед, която следва да бъде отменена,
като доколкото естеството на разглеждания въпрос не позволява да бъде решен от
съда по същество следва на основание чл.173, ал.2 АПК преписката да се изпрати
на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на
настоящото решение.
Предвид изхода на спора и направото искане ответната страна дължи да заплати на
жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 1510 (хиляда
петстотин и десет) лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
като с оглед правния интерес и сложността на делото липсва основание за
редуциране на последното.
Водим от горното, Я А С,
пети административен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 03-РД/4387/17.10.2022 г. на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие", с която е
отказано изплащане на пълния размер на сумата за финансовото подпомагане по
заявление за предоставяне на финансова помощ и по заявление за обезщетение за
загуба на доход на ползвателя на финансова помощ Н.Т.У.,УРН ******, УИН на проекта: **/******/*****, ИН
на проекта: **********, финансова помощ: ** ***,** лв.,подмярка:
„Конверсия на сортовия състав на насажденията“, дейности: „Изкореняване“,
„Засаждане“ и „Изграждане на подпорна конструкция“, площ: 0,7513 ха.
ИЗПРАЩА преписката на Държавен фонд
"Земеделие" за ново произнасяне при спазване на задължителни указания
дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Н.Т.У. ***, чрез пълномощника адвокат Д.А., съдебен адрес:г***, адвокат Д.А., ел. адрес: ***@abv.bg. направените по делото разноски в размер на 1510 (хиляда петстотин и десет).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Държавен фонд "Земеделие" в полза на Н.Т.У. *** да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете