Решение по дело №159/2025 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 84
Дата: 22 май 2025 г.
Съдия: Деян Георгиев Събев
Дело: 20255100200159
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Кърджали, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Елина П. Урумова
в присъствието на прокурора Ж. Д. С.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Частно наказателно дело №
20255100200159 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Постъпило е искане от Централно инкасаторско бюро към
Министерство на правосъдието на Нидерландия, за признаване и изпълнение
на решение на съдебен орган - Rechtbank Den Haag /Окръжен съд – Хага/, с
адрес: Prins Clauslaan 60, 2595 AJ `s-Gravenhage, Нидерландия, за налагане на
финансова санкция по отношение на българския гражданин В. Ц. Р., с
посочени в приложеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции дата на раждане - **.**.**** год., място на
раждане – Х., и последен известен адрес – П. **, **** К., България. Към
искането са приложени попълнено и подписано удостоверение по чл.4 от
посоченото Рамково решение, съгласно образеца по приложението към
същото - на български език, както и решението, въз основа на което е
1
издадено удостоверението – на нидерландски език.
Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на
финансова санкция – В. Ц. Р., с постоянен и настоящ адрес – гр. К., ул.„П.“ №
** /като трите имена, регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицето и
неговото ЕГН са установени чрез извършена служебна справка в Регистър на
населението – НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год./, не
се явява в съдебно заседание – не е намерен на регистрираните му постоянен и
настоящ адрес. Служебно назначеният му защитник – адв. Х. К. от АК – К., в
съдебно заседание изразява становище, че искането за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е неоснователно,
като не са налице предпоставките за признаване и изпълнение на решението за
налагане на финансова санкция, тъй като описаното в удостоверението деяние
не представлява админстративно нарушение или престъпление и по
българското законодателство. Моли да бъде отказано признаването на
решението за налагане на финансова санкция на В. Ц. Р..
Прокурорът от ОП – Кърджали изразява становище, че не са налице
предпоставките за признаване на решението на Rechtbank Den Haag /Окръжен
съд – Хага/, Нидерландия за налагане на финансова санкция на В. Ц. Р., тъй
като описаното в удостоверението деяние не представлява престъпление или
административно нарушение по българското законодателство, а
същевременно то не попада в обхвата на тези деяния, за които не се изисква
двойна наказуемост по чл.30 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС. Моли да бъде отказано
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция
на В. Р..
Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции се установява, че с Решение № 96/129014-
23 за налагане на финансова санкция от 15.02.2024 год., влязло в сила на
25.05.2024 год., постановено от Rechtbank Den Haag /Окръжен съд – Хага/, с
адрес: Prins Clauslaan 60, 2595 AJ `s-Gravenhage, Нидерландия, на българския
гражданин В. Ц. Р., роден на **.**.**** год. в гр.Х., с последен известен адрес
– П. **, **** К., България, е наложена финансова санкция, която се изразява в
2
налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 150.00 евро
за осъждане за извършено административно нарушение. В удостоверението
осъщественото от В. Р. деяние е описано, както следва: „Пътят се използва
като място за спане на 01-07-2022, 07:34, Veluweplein, `s-Gravenhage“. В
удостоверението това деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 2:386/1
от Общинската наредба за осигуряване на обществения ред 2013 (Algemene
Plaatselijke Verordening Den Haag 2013), като е посочено също, че чл. 2:386/1,
параграф 1 от Наредбата за обществения ред на гр.Хага 2013 гласи:
„Забранено е, на пътя или до пътя, да се разполага превозно средство,
подвижен фургон, палатка, каравана или подобно или друго съоръжение за
подслоняване с ясната цел да се използва като място за спане или да се
пренощува в него или да бъде предоставена възможност за това.“.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът
намира, че не са налице всички законови предпоставки за признаване и
изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на
българския гражданин В. Ц. Р.. От данните по делото се установява, че
решението за налагане на финансова санкция е постановено от съдебен орган
в наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз и се
отнася за деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като
правонарушение /административно нарушение/. Деянието е извършено на
територията на издаващата държава - Нидерландия. Отразено е в
удостоверението, че производството не е било писмено, като лицето не се е
явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено
решението за налагане на финансова санкция; както и че решението е било
връчено лично на лицето на 11.05.2024 год. и то е било изрично уведомено за
правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва
и което е позволявало делото да се преразгледа по същество, включително и с
оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на
първоначалното решение, но лицето не е поискало повторно разглеждане или
обжалване в приложимия за целта срок. Посочено е в удостоверението също,
че решението е влязло в сила; както и че по информация на органа, който
издава удостоверението, в изпълняващата държава не е постановявано
решение срещу същото лице за същото деяние и че няма такова решение,
което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата
държава. Същевременно, от данните по делото се установява и
3
обстоятелството, че лицето, срещу което е постановено решението, има
местоживеене и обичайно местопребиваване на територията на Република
България, с постоянен и настоящ адрес - гр. К., ул.„П.“ № **.
Посоченото в удостоверението административно нарушение, обаче, не
попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, за които не се
изисква двойна наказуемост, като съгласно разпоредбата на чл.30 ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС, за да бъде признато и изпълнено решение за налагане на
финансова санкция за такова нарушение на територията на Република
България, следва деянието да представлява престъпление или
административно нарушение и по българското законодателство.
Същевременно съдът намира, че описаното в удостоверението деяние на В. Ц.
Р., представляващо административно нарушение по нидерландското
законодателство – използване на път за спане, не представлява престъпление
или административно нарушение и по българското законодателство.
Ето защо съдът намира, че не са налице условията за признаване и
изпълнение на Решение № 96/129014-23 за налагане на финансова санкция от
15.02.2024 год., влязло в сила на 25.05.2024 год., постановено от Rechtbank
Den Haag /Окръжен съд – Хага/, с адрес: Prins Clauslaan 60, 2595 AJ `s-
Gravenhage, Нидерландия, с което на българския гражданин В. Ц. Р., роден на
**.**.**** год. в гр.Х., с последен известен адрес – П. **, **** К., България,
България, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на
задължение за заплащане на парична сума в размер на 150.00 евро за
осъждане за извършено административно нарушение, тъй като е налице
пречка по смисъла на чл.35 т.7 от ЗПИИАКОРНФС – деянието на В. Ц. Р. не
представлява престъпление или административно нарушение според
българското законодателство, поради което следва да бъде постановено
решение по делото, с което да бъде отказано признаването и изпращането за
изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция.
Следва на основание чл.38 от ЗПИИАКОРНФС, съдът незабавно да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за отказа за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансови санкции за изпълнение на
НАП - компетентния орган по чл.6 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, ведно с
основанията за това. Следва също копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС да се изпрати на Министерството на правосъдието на
4
Република България, съгласно чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА признаване и изпращане за изпълнение на Решение №
96/129014-23 за налагане на финансова санкция от 15.02.2024 год., влязло в
сила на 25.05.2024 год., постановено от Rechtbank Den Haag /Окръжен съд –
Хага/, с адрес: Prins Clauslaan 60, 2595 AJ `s-Gravenhage, Нидерландия, с което
на В. Ц. Р., роден на **.**.**** год. в гр.Х., с постоянен и настоящ адрес - гр.
К., ул.„П.“ № **, с ЕГН **********, е наложена финансова санкция, която се
изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на
150.00 евро за осъждане за извършено административно нарушение.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава –
Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на
правосъдието, за отказа за признаване и изпращане на решението за налагане
на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП-
Пловдив, ведно с основанията за това.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати
на Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд –
Пловдив в 7-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5