О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496/10.3.2017г. 10.03.2017 г. град Ямбол
РАЙОНЕН СЪД - ЯМБОЛ, гражданско отделение, ХІІІ - ти състав
в закрито заседание, проведено в
следния състав:
Председател:
Атанас Димов Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д.№
243 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД („ПИБ“ АД), ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Драган Цанков“№ 37, представлявано от законни представители: Васил Христов Христов и Д. Костов Костов – изпълнителни директори и от пълномощник: юрк.Николай Митев Москов против ЕТ „Виядим – Васил В.“, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Крали Марко“ бл.80, вх.В, ет.10, ап.179, Я.М.В. и Д.В. *** кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането на ищеца за сумата от 7 130,00 лв. – главница, 82,83 лв. – договорна лихва за периода от 17.10.2011 г. до 17.11.2011 г., 25.00 лв. – такса за управление на кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3887/2011 г. по описа на ЯРС.
Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от тримата ответници, с който исковете са оспорени като неоснователни.
Представят се писмени доказателства и се правят искания за задължаване на ищеца да представи намиращи се у него документи и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, чиито задачи не са формулирани.
Ответниците правят искане за съединяване по реда на чл.213 от ГПК на производствата по настоящото дело и т.д.№ 80/2016 г. на ЯОС.
Съдът, като прецени, че исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира искането за съединяване на производства за неоснователно, т.к. разпоредбата на чл.213 от ГПК повелява, че съдът може да съедини служебно няколко висящи дела, между едни и същи страни или такива, които имат връзка помежду си, ако те са висящи пред него.
В настоящия случай т.д. № 80/2016 г. е висящо пред Окръжен съд – Ямбол, а за районният съд липсва процесуална възможност да изземва за разглеждане дела, които са подсъдни като първа инстанция на окръжен съд .
По доказателствата:
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат допуснати за събиране и съответно приети като доказателства.
Представените от ответниците писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат допуснати за събиране и съответно приети като доказателства.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца да представи намиращи се у него документи, доколкото исканите документи са относими към правния спор по делото, съдът намира за основателно, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ответниците за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза към настоящия момент се явява неоснователно, т.к. не са конкретизирани фактите, които ответниците се домогват да докажат посредством това доказателствено средство..
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за съединяване по реда на чл.213 от ГПК на производствата по гр.д.№ 243/2017 г. по описа на ЯРС и т.д.№ 80/2016 г. по описа на ЯОС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2017 г. от 09.15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства: заверени преписи от договор за банков кредит № 044LD-S-000012/16/7/2008 г., приложение № 1 – погасителен план към него, анекс към договор за банков кредит № 044LD-S-000012/16/7/2008 г. от 06.01.2011 г., приложение № 2 към договор за банков кредит № 044LD-S-000012/16/7/2008 г., договор за поръчителство от 06.01.2011 г.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените
с отговора на исковата молба писмени доказателства: заверени преписи от вносна
бележка от 08.10.2015 г., вносна бележка от 12.06.2015 г., вносна бележка от
20.03.2015 г., вносна бележка от 17.07.2014 г., вносна бележка от 29.04.2014
г., вносна бележка от 21.02.2014 г., вносна бележка от 29.01.2014 г., вносна
бележка от 25.11.2013 г., вносна бележка от 31.10.2013 г., вносна бележка от
02.09.2013 г., вносна бележка от 07.03.2013 г., вносна бележка от 05.02.2013
г., вносна бележка от 07.11.2012 г., вносна бележка от 29.09.2012 г., вносна
бележка от 27.07.2012 г., вносна бележка от 29.05.2012 г., вносна бележка от
02.05.2012 г., вносна бележка от 16.03.2012 г., вносна бележка от 03.02.2012
г., вносна бележка от 13.01.2012 г., вносна бележка от 22.11.2016 г., вносна
бележка от 10.10.2016 г., вносна бележка от 10.10.2016 г., вносна бележка от
10.10.2016 г., вносна бележка от 10.10.2016 г., вносна бележка от 08.10.2015
г., вносна бележка от 12.06.2015 г., вносна бележка от 20.03.2015 г., вносна
бележка от 17.07.2014 г., вносна бележка от 29.04.2014 г., вносна бележка от
21.02.2014 г., вносна бележка от 29.01.2014 г., вносна бележка от 25.11.2013
г., вносна бележка от 31.10.2013 г., вносна бележка от 02.09.2013 г., вносна
бележка от 02.09.2013 г., вносна бележка от 07.03.2013 г., вносна бележка от
05.02.2013 ., вносна бележка от 07.11.2012 г., вносна бележка от 29.09.2012 г.,
вносна бележка от 18.09.2012 г., вносна бележка от 29.05.2012 г., вносна
бележка от 02.05.2012 г., вносна бележка от 02.05.2012 г., вносна бележка от
29.12.2010 г., вносна бележка от 09.11.2011 г., вносна бележка от 21.10.2011
г., вносна бележка от 27.05.2011 г., извлечение от кредитно досие № 044LD-S-000012, договор за
банков кредит № 44-КР-АА-2704/10.05.2007 г., приложение № 1-погасителен план
към него, анекс № 1 към договор за банков кредит № 44-КР-АА-2704/10.05.2007 г.
от 20.03.2009 г., приложение № 2 към договор за банков кредит №
44-КР-АА-2704/10.05.2007 г., анекс № 2
към договор за банков кредит № 44-КР-АА-2704/10.05.2007 г. от 31.08.2010 г.,
приложение № 3 към договор за банков кредит № 44-КР-АА-2704/10.05.2007 г.,
договор за поръчителство от 19.05.2009 г., вносна бележка вх.№
245-915/08.11.2016 г. на „ПИБ“ АД и две
вносни бележки към нея от 02.09.2013 г., споразумение от 28.03.2012 г.,
кредитно досие № 44-КР-АА-2704 .
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190, ал.1 от ГПК „ПИБ“ АД да представи в срок до 05.04.2017 г. извлечения от заемните и разплащателните сметки на ЕТ „Виядим – Васил В.“, открити за обслужване на договор за банков кредит № 44-КР-АА-2704/10.05.2007 г. и договор за банков кредит № 044LD-S-000012/16/7/2008 г. за периода от 10.05.2007 г. до 10.03.2017 г. и протоколите от заседанията на Комитета за управление на активите и пасивите на банката за взетите решения за размера на договорните лихви, прилагани към договор за банков кредит № 44-КР-АА-2704/10.05.2007 г. и договор за банков кредит № 044LD-S-000012/16/7/2008 г. от началото на всеки един от кредитите до 10.03.2017г., както и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните , които са прилагани от банката за периода на кредитите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
за ДОКЛАД на делото:
Предявени са установителни искове от „ПИБ“ АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Драган Цанков“№ 37, представлявано от законни представители: Васил Христов Христов и Д. Костов Костов – изпълнителни директори и от пълномощник: юрк.Николай Митев Москов против ЕТ „Виядим – Васил В.“, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Крали Марко“ бл.80, вх.В, ет.10, ап.179, Я.М.В. и Д.В. *** кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове, с които се претендира признаване за установено по отношение на ответницата, че съществува вземането на ищеца за сумата от 7 130,00 лв. – главница, 82,83 лв. – договорна лихва за периода от 17.10.2011 г. до 17.11.2011 г., 25.00 лв. – такса за управление на кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 3887/2011 г. по описа на ЯРС.
Твърди се, че на 16.07.2008 г. ищцовата банка
и ответния едноличен търговец са сключили договор за банков кредит № 044LD-S-000012/16/7/2008 г., по силата на който „ПИБ“ АД
предоставило на ЕТ „Виядим – Васил В.“ кредит в
размер на 30 000 лв., а последният поел задължението да го върне, ведно с
договорна лихва и такси за управление, съгласно погасителен план, неразделна
част към договора.
По време на действието си договорът бил изменен с анекс и приложение№
2, погасителен план и обезпечен с поръчителство от ответниците
Я.М.В. и Д.В.В..
Твърди се, че кредитополучателят и поръчителите не изпълнявали точно
поетите от тях задължения, поради което банката обявила кредита за предсрочно
изискуем, като по реда на заповедното производство на 21.11.2011 г. се снабдила
въз основа на извлечение от сметка със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3217, издадена по ч.гр.д.№
3887/2011 г. по описа на ЯРС и с изпълнителен лист за вземанията си срещу длъжниците.
След връчване на заповедта за изпълнение тримата длъжници
възразили срещу издадената заповед за изпълнение.
Претендира се уважаване на предявените искове и присъждането на направените
в исковото и в заповедното производства разноски.
В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от тримата ответници, с който исковете са оспорени като неоснователни.
Възразява се, че задължението по процесния договор за кредит е било новирано от страните след издаването на заповедта за изпълнение, като със споразумение от 28.03.32012 г. задълженията на ответниците по договори за банкови кредити № 044LD-S-000012/16/7/2008 г. и № 44-КР-АА-2704/10.05.2007 г. били обединени в общо задължение, което следвало да бъде изплащано по договорен погасителен план за срок от 81 месеца.
Ответниците твърдят, че към момента на предявяване на исковите претенции плащанията съобразно това споразумение не са били спрени.
Твърди се, че банката е била недобросъвестна при воденето на документацията и отчитането на извършваните от ответниците плащания.
В тази връзка се оспорва размера на дълга, т.к. погашения са били неправилно отнасяни от банката за погасяване на неправилно изчислени лихви и такси, оспорват се извлечението от сметки на банката, приложените към договора и анекс от 06.01.2011 г. към договора от 2008 г. погасителни планове; размера на комисионната за управление на кредита съгласно чл.13 от договора от 2008 г., която била определяна неправилно, начисляването на комисионна за управление за следващи години, което било неправомерно, поради недължимост на сумите; начисляването на лихва върху лихва, което било недопустимо, т.к не било уговорено.
Оспорват се като нищожни поради противоречието им със закона и заобикаляне на добрите нрави клаузите на чл.12 от договора за кредит от 2007 г. и на чл.11.3 от договора за кредит от 2008 г., съгласно които банката по свое усмотрение може да капитализира начислени, но непросрочени лихви чрез прибавянето им към главницата, което обуславяло неправилно определяне на размера на дълга на ответния едноличен търговец, ако тези норми от договора са били прилагани от банката.
Претендира се отхвърляне на исковете.
Предявените искове са с правни основания по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ, а правните основания на възраженията на ответниците са по чл.107, ал.1 от ЗЗД, чл.289 от ТЗ и чл.26, ал.1 предл.1-во и 2-ро от ЗЗД .
При
разпределяне на доказателствената тежест, съдът указва на страните, че следва
да установяват следните правно-релевантни факти:
Указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже сключването на твърдения договор за банков кредит,
обезпечаването му с твърдения договор за поръчителство настъпването на основанията за предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за кредит и обявяването й от страна на банката,
размера на предсрочно изискуемите вземания, произтичащи от договора за кредит.
Указва на ответниците, че в тяхна тежест е да докажат
възраженията си, касаещи новирането на дълга и
точното изпълнение на новираното задължение и
възраженията си за недобросъвестност на банката-ищец и нищожност на договорните
клаузи.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на
съдебна спогодба /която влиза в сила веднага и при която ответникът се осъжда
да заплати половината държавна такса/, медиация, извънсъдебно споразумение или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Определението
не подлежи на въззивно обжалване, като препис от него
да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.
На ищеца да се връчи препис от отговора
на исковата молба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/