№ 15261
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110103537 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. К. М. срещу „*****. Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сума в размер на 1068,95 лева, представляваща начислена цена за топлинна
енергия за периода от м. февруари 2012 г. до м. юни 2020 г. по партида с инсталация
№ **** за недвижим имот, находящ се в гр. ****.
В исковата молба се твърди, че партидата за процесния имот била открита на
името на ищеца, като са изложени доводи, че **** считало процесната сума за
дължими именно от нея. Дружеството заявило, че ако вземанията не бъдат заплатени,
щяло да пристъпи към принудителното им събиране, като предоставило и
неофициална справка – извлечение на начислените по партидата суми. Ищецът
поддържа, че процесните вземания били недължими поради липса на договорно
правоотношение между страните, както и поради липса на реално извършена доставка
на топлинна енергия. Оспорва се ищцата да е била потребител на топлинна енергия,
доставена в процесния имот през исковия период. Твърди се още, че процесните
вземания били погасени по давност. Въз основа на тези доводи е отправено искане за
уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане на сторените по делото
1
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***** за
отговор, като такъв е постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Изложени са подробни доводи
за недопустимост поради липса на правен интерес и за неоснователност на исковата
претенция. Твърди се, че ищецът бил собственик на процесния имот, поради което
притежавал и качеството на потребител на доставената в него топлинна енергия.
Ответната страна заявява, че процесната сума била погасена по давност, като
поддържа, че ищецът не бил отправял искане до дружеството за заличаване на
дължимите от него вземания, погасени по давност. Претендира се присъждане на
разноски по делото, като се сочи, че ответното дружество не било дало повод за
предявяване на исковата претенция, поради което разноските следвало да бъдат
разпределени по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът В. К. М.
не дължи на ответника **** сума в размер на 1068,95 лева, представляваща начислена
цена за топлинна енергия за периода от м. февруари 2012 г. до м. юни 2020 г. по
партида с инсталация № **** за недвижим имот, находящ се в гр. ****.
Ищецът е релевирал няколко основания в подкрепа на твърдението си за
недължимост на процесната сума, а именно: липса на качеството „потребител“ на
ищеца спрямо доставената в процесния имот топлинна енергия; липса на реално
извършена доставка на такива в количество и качество, съответни на начислената от
ответника сума; изтекла спрямо процесното вземане погасителна давност.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
2
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).
Съдът намира, че в хода на делото ответното дружество доказа наличието на
валидно възникнали договорни отношения между него и ищеца за доставка на
топлинна енергия до процесния имот през исковия период и качеството на ищеца на
потребител на такава през този период.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
3
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни
общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот /съгласно мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/. Договорът за доставка на топлинна енергия
за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното
право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката
с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
/изричен или презюмиран/.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ищецът е била
потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „***** да докаже
в условията на пълно и главно доказване, че същата е била собственик или вещен
ползвател на процесния имот в този период, съответно – че между страните са
възникнали облигационни правоотношение с предмет продажба и доставка на
топлинна енергия до процесния имот. Ответникът своевременно е направил
доказателствено искане за изискване от Столична община, Направление „Архитектура
и градоустройство“, на документ за собственост на находящия се в гр. ****. Съдът
констатира обаче, че представеният от Общината документ /вж. л. 54 – 55 от делото/ се
отнася до имот, различен от процесния. Въпреки това, от молба-декларация от
10.02.1999 г., представената с отговора на исковата молба /вж. л. 21 – 22/, се
установява, че ищцата е отправила изрично искане до ответното дружество за
откриване на партида на нейно име относно процесния имот. Така представената
молба-декларация не е оспорена от насрещната страна, като по делото не са
ангажирани доказателства за наличието на възникнало правоотношение между
4
ответното дружество и трето за спора лице досежно процесния имот. Предвид
изложеното, съдът намира за доказано по делото, че между страните е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден
имот.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
известни общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни ищцата
да е упражнила правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „*** и одобрени от комисията общи
условия за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и
са обвързващи за нея. Следователно, противно на твърденията, изложени в исковата
молба, е доказано принципното съществуване на облигационно правоотношение
между страните. То произтича от съществуващ валиден договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ
ищцата, като потребител на топлинна енергия, дължи заплащане цената на отдадената
за процесния недвижим имот такава.
Доказателства относно наличието на доставка на топлинна енергия през
исковия период до процесния апартамент, относно нейния обем и стойност, както и
относно размера на начислените от ответното дружество задължения за периода, не са
ангажирани в хода на производството, доколкото с доклада по делото, приет за
окончателен в проведеното на 15.04.2025 г. открито съдебно заседание, е отделено като
безспорно между страните, че процесното вземане в размер на 1068,95 лева, начислено
за периода от м. февруари 2012 г. до м. юни 2020 г., е погасено по давност.
Съгласно чл. 111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземанията за периодични
плащания се погасяват по давност с изтичането на тригодишен срок от настъпването
на тяхната изискуемост. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид така дадените от върховната съдебна инстанция тълкувателни разяснения,
следва да се приеме, че вземанията за топлинна енергия представляват именно
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съответно – се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок.
Изложеното води до извод, че процесните вземания действително са погасени
5
по давност към датата на подаване на исковата молба по делото (21.01.2025 г.), поради
което ищцата не дължи заплащането на същите, съответно – предявеният от нея
отрицателен установителен иск следва да бъде уважен изцяло като основателен.
По разноските:
Предвид изхода на спора по делото, право на разноски има ищцата на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на страната разноски в
размер на 50,00 лева за заплатена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение
в полза на процесуалния представител, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2
ЗАдв., в размер на 480,00 лева. Следва да се посочи, че не са налице предпоставките
тежестта за разноските по делото да бъде разпределена съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 2 ГПК, каквото искане е отправено от ответното дружество. По делото са
представени доказателства – справка от ответника /л. 46/, от които се установява, че
„***** е дало повод за предявяването на иска, предмет на разглеждане в
производството, доколкото е отправило извънсъдебни претенции за заплащане на
процесните вземания.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 124, ал. 1,
предл. 3 ГПК, че В. К. М., ЕГН: **********, с адрес ****, не дължи на ****, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 1068,95 лева,
представляваща начислена цена за топлинна енергия за периода от м. февруари 2012 г.
до м. юни 2020 г. по партида с инсталация № **** за недвижим имот, находящ се в гр.
****, поради погасяването по давност.
ОСЪЖДА ****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, да
заплати на В. К. М., ЕГН: **********, с адрес ****, сумата от 50,00 лева,
представляваща сторени от ищеца разноски в хода на първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да заплати на адвокат Н. И. И. ,
ЕГН: **********, сумата от 480,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана правна защита и съдействие на ищеца в хода на първоинстанционното
производство.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7