№ 277
гр. Айтос, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20252110100148 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. К. Д. ЕГН: **********, адрес: *** чрез
адв. Д. Г. ,съдебен адрес: ***, срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, ***.
В исковата молба се излага, че между страните е сключен револвиращ договор за
потребителски кредит „До 500“, с който е уговорена възможност при поискване да получи от
„НЕТКРЕДИТ“ ООД суми до 500 лв. Сочи се, че в договора е включена неустойка,
уговорена в случай на непредоставяне на обезпечение при изключително завишени
изисквани и в изключително кратък срок, която неустойка не е включена в размера на
годишния процент на разходите по договора. Поради това според ищцата договорът е
недействителен и по него се дължи само чистата стойност, без лихви и други разходи.
Ищцата изтеглила на два пъти по 500 лв. (на 21.02.2020 и 19.09.2020 г.), но заплатила
4219,05 лв. повече (според ищеца в тази сума са включени само непогасените по давност
вземания – 1034,65 лв. по първия кредит и 3184,40 лв. по втория). Твърди се, че сумата от
4219,05 лв. се дължи като дадено при изначална липса на основание, предвид
недействителността на договора за кредит. Иска се ответникът да върне сумата, ведно със
законната лихва.
В отговора на исковата молба ответникът признава двата превода, посочени от ищцата.
Оспорва получаването на сумата от 4219,05 лв. Твърди, че договорът за потребителски
кредит е сключен на 25.03.2019 г., като „НЕТКРЕДИТ“ ООД е предоставило кредит под
формата на кредитна линия в размер на 500 лв. със срок на ползване 1 година от датата на
сключване на договора, като с изтичането му срокът за ползване се удължава автоматично с
една година за общо 5 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или
1
всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за
прекратяване на договора за кредитна линия. Ответникът сочи, е на 17.09.2019 г. по кредита
е предоставено обезпечение от „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД под формата на поръчителство.
Първата получена от ищцата сума в размер на 500 лв. била погасена на същата дата. Втората
сума в размер на 500 лв. също била погасена от поръчителя. Ответникът поддържа, че
всички суми, платени по договора, са платени при наличието на валидно облигационно
правоотношение.
Като се запозна с представените по делото доказателства и със становищата на
страните, съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Липсва спор между страните , че са сключили два броя договори за револвиращ
потебителски кредит между страните.
На 21.02.2020г ответното дружество е предоставило заем на ищцата в размер на 500лева. По
този кредит ищцата е върнала на ответника под формата на погасителни вноски общо
1534,65лв. Ищцата твърди, че 1034,65лв са недължимо платени, понеже клаузите на
договора за неустойка са нищожни, поради противоречие със ЗПК.
На 19.09.2020г е сключен втори договор за револвиращ потебителски кредит, по силата на
който ответното дружество е предоставило заем на ищцата в размер на 500лева. По този
кредит ищцата е върнала на ответника под формата на погасителни вноски общо 3684,40лв.
Ищцата твърди, че 3184,40лв са недължимо платени, понеже клаузите на договора за
неустойка са нищожни, поради противоречие със ЗПК.
От ответното дружество не са предоставени изисканите от съда счетоводни документи за
Съдебно счетоводна експериза (въпреки предупрежението за последиците на чл.161 ГПК).
Ответното дружество не е заявило също така дали неустойката и таксата „Гарант“ са били
включени в погасителните вноски, не е предоставена таблица-разбивка за погасителните
вноски.
Предоставените от ответното дружество Договор за потребителски крдит от 25.03.2019г
(л.28-33) и гаранция за плащане от 17.09.2019г (л.34) нямат отношение към предмета на
доказване по делото, поради което съдът прецени да не ги кредитира.
Съдът прецени, че първо дължи ревизия на клаузите по договора, с цел преценка за
неравноправни такива и след това -произнасяне по основния иск.
Относно недействителността на договора за кредит поради непосочване на
компонентите на ГПР:
Съдът констатира, че в договора за кредит липсва посочване от какви компоненти се състои
ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и
2
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на
основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл
са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от
22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС –
Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч.
гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен
съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17
г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани
„изчислителните данни“.
Относно недействителността на договора за кредит поради невярно посочен ГПР:
Само за пълнота съдът намира, че договорът ще е недействителен и поради неточно
посочване на размера на ГПР в договора за кредит. Аргументите за това са следните:
С определение съдът е указал на ответника да заяви дали оспорва твърдението на ищцата, че
в годишния процент на разходите по договора за кредит не е включена неустойката за
непредоставяне на обезпечение. Ответникът в отговора на ИМ е признал, че неустойката не
е включена в размера на ГПР.
Съдът намира, че неустойката за непредоставяне на обезпечение следва да се включи в
размера на ГПР. Очевидно е, че тази неустойка представлява конструкция, чрез която се
цели да се прикрие допълнително възнаграждение на кредитора и да се заобиколи правилото
на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На първо място, размерът ГПР без неустойката е много близък до
максимално допустимата граница по чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място, кредитодателят е
предоставил много кратък срок на потребителя да предостави обезпечение – само един ден,
с което прави изпълнението на задължението трудно или невъзможно. Непредставянето на
уговорената гаранция не води до претърпяването на вреди от кредитора, тъй като тя се
дължи предварително, независимо, дали потребителят изпълнява добросъвестно
задълженията си по договора за връщане на изтеглените суми в уговорения срок. Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане
сума, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД. Освен това формулировката на клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора не дава
възможност на потребителя да прецени дали договорът е изгоден за него и какви ще са
икономическите последици от сключването му, което я прави неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Поради изложеното в разглежданата хипотеза неустойката се явява договорна конструкция
за прикриване на допълнително възнаграждение на кредитодателя. Тази сума подлежи на
3
включване в ГПР на общо основание. Това от своя страна означава, че % ГПР е неточно
посочен в договора. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено,
че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски
кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията
си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички
разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на
ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на
лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи,
отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се
приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е
основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22,
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Вж. в този смисъл Решение № 75 от 18.04.2024 г. в. гр. д. №
99/2024 г. на Окръжен съд – Смолян.
Неустойката подлежи на включване в ГПР, независимо че е изначално нищожна.
Разпоредбите на чл. 19, ал. 5 ЗПК или чл. 21, ал. 1 ЗПК няма как да обуславят извод, че
договорът като цяло запазва действието си. В Решение от 13.02.2025 г. по дело C‑472/23, т.
34-35, съдът е приел, че задължението за посочване на ГПР, предвидено в член 10, параграф
2, буква ж) от Директива 2008/48 е изпълнено, ако посоченият в съответния договор ГПР
съответства на ГПР, изчислен съгласно математическата формула, съдържаща се в част I от
приложение I към посочената директива, въз основа на „общите разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от същата директива, които включват
разходите, които потребителят следва да плати въз основа на клаузите на този договор,
включително тези, които впоследствие се оказват неравноправни и не обвързват
потребителя. СЕС напомня, че съгласно чл. 19, § 3 от Директива 2008/48 изчисляването на
ГПР се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за
уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване
на условията и в сроковете, предвидени в договора за кредит. Нужно е да се отбележи, че
приетото от СЕС тълкуване в Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 касае всяко невярно
посочване на ГПР, независимо дали при формирането на последния е взета предвид
нищожна клауза. Това е така, доколкото средният потребителят не би могъл да направи сам
преценката относно действителността на клаузата. Освен това, ако се изключи само клаузата,
би се игнорирал изцяло възпиращият характер на санкцията за допуснатото от страна на
търговците нарушение. В тази връзка СЕС е имал поводи да се произнесе, че в тези случаи
съдът следва да признае целия договор за недействителен, независимо че теоретично може
да съществува без отделни свои клаузи. За да аргументира тази теза, съдът се позовава на чл.
7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка със съображение 24 от нея, според които
директивата има за цел и да разубеди продавачите или доставчиците да използват
неравноправни клаузи в потребителските договори. СЕС сочи, че при запазване на целия
4
договор би могло да се стигне до премахване на възпиращия ефект, който се упражнява
върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на неравноправните клаузи
спрямо потребителя, доколкото продавачите и доставчиците биха останали изкушени да
използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и въпросните клаузи да бъдат обявени за
нищожни, договорът ще може да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така
че да се съхранят интересите им. В този смисъл са Решение от 15.06.2023 г. по дело C-
520/21, т. 66; Решение от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, т. 69.
При тези изводи, при наличие на неравноправни клаузи по договорите в частта относно
неустойката , на осн.чл.22 ЗПК ищцата дължи връщането само на главницата по кредитите
(500лв.за всеки кредит), а сумите внесени над главницата- в размер на 1034,65лв по договор
от 21.02.2020г и сумата в размер на 3184,40лв по договор от 19.09.2020г са недължимо
платени и на осн.чл.55, ал.1 ЗЗД ответното дружество следва да бъде осъдено да върне на
ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ.
По разноските:
При този изход от спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сторените раноски, а именно :168,76лв.ДТ за образуване на дело и
възнаграждение на адв.Г. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв)
Сумата следва да се присъди директно на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв), тъй като е направено такова искане и е представен договор, в който е
уговорено предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съдът прецени по справедливост с оглед степента на фактическа и правна сложност на
спора и наличие на изобилна практика по въпроса , на адв.Г. да бъде пресъдено
възнаграждение в размер на 450лв. Не са налице основания за присъждане на ДДС върху
адв.възнаграждение, в който смисъл е Определение №917/02.05.2023г на ВКС, постановено
по к.гр.д.№1323/2023г
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на чл.55, ал.1 ЗЗД „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, *** да ПЛАТИ на Д. К.
Д. ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1034,65лв./хиляда тридесет и четири лева и
65ст./-недължимо платена по договор от 21.02.2020г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на ИМ в съда-11.02.2025г.
ОСЪЖДА на чл.55, ал.1 ЗЗД „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, *** да ПЛАТИ на Д. К.
Д. ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 3184,40лв./три хиляди сто осемдесет и четири
лева и 40ст./-недължимо платена по договор от 19.09.2020г, ведно със законната лихва от
датата на подаване на ИМ в съда-11.02.2025г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. чл. 78, ал. 1 ГПК „НЕТКРЕДИТ“ ООД,
ЕИК: *********, *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г. ,съдебен адрес: *** адв.възнаграждение в
5
размер на 450лв./четиристотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Д. ЕГН:
**********, адрес: *** разноски в размер на 168,76лв./сто шестдесет и осем лева и 76ст./
за ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6